Предмет и задачи на политическата психология. Политика и власт същност и особености

Установено е от проведените изследвания, че лидерите, които проявяват решителност, които обещават на народа добра перспектива са популярни и обичани.

По принцип лидерите са митологизират, когато действията им се оценяват положително. Лидерът не може да греши. Причините за неизпълнението на обещанията се свързват с непримиримостта на враговете.

Най-добрата стратегия за поддържане на мита е отрицанието и отхвърлянето на обвиненията и контранападението. За всеки пропуск, за всяка грешка трябва да се намерят виновни и те да бъдат санкционирани.

Лидерът трябва да бъде мъдър, отзивчив и високо етичен човек. Това е крайно необходимо за да бъде обичан и по-лесно да се постигне неговото митологизиране.

Митологизирането се използва най-вече в случаите, когато политическите ръководители нямат необходимите качества, за да се утвърдят като лидери на определена партия или държава.

Като вид дейност политическата комуникация е особено необходима когато трябва да се стимулират масите за извършване на конкретни политически действия.

2. 
   Политическо идеологическо въздействие – същност, особености, проблеми.
   

Условно политическото въздействие върху народа на дадена страна може да се раздели на две основни направления:

Това се постига главно чрез политическата комуникация с населението. Тя се провежда винаги по конкретни поводи. В нея се включват активно ръководствата на партиите и партийния актив.

В една партия, управляваща или в опозиция трябва да има готовност за реализиране на политическа комуникация с населението по конкретни поводи.

2. стратегическо, свързано с популяризиране на определена политическа идеология, с възможностите и перспективите за нейното практическо реализиране при управлението на дадена страна.

За усвояване на всяка идеология е необходима целенасочена и продължителна разяснителна работа с населението. Приобщаването на значителна част от народа към дадена политическа идеология гарантира трайна политическа подкрепа на политическата сила, която я пропагандира и се подготвя за практическото й реализиране в управленската дейност.

По своята същност политическото идеологическо въздействие е насочено към постигане на промени в масовото съзнание. Това е свързано с приемането и отстояването от големи групи от населението на нови политически идеи. Веднъж разработени и усвоени политическите идеи играят ролята на ориентир по отношение на политическите действия, които трябва да се предприемат. На тази база външните императиви (задачи, указания, разпоредби), спазвани от определена политическа сила се превръщат сравнително лесно във вътрешни императиви. Това е крайно необходимо за съкращаване на пътя от разпореждането до мотивирането на конкретен политически ангажимент. И не само това. Почти се изключва възможността за колебания, за прояви на неувереност при предприемане на масови политически инициативи за подкрепа или за отхвърляне на определени политически идеи.

Политическото идеологическо въздействие е особено необходимо при популяризиране и утвърждаване на демократичната форма на управление. Главно при демократичната система на управление се изключва насилието при укрепване на политическата власт. На гражданите се дават широки политически права, които те трябва да умеят да използват.

При демократичната система на управление се разчита твърде много на възможностите на гражданите да се ориентират успешно в политическата обстановка, и да изберат самостоятелно и без принуждение своя път за политическо ангажиране.

Политическото и идеологическото въздействие на партиите е насочено главно към масовото съзнание. То налага тази дейност да бъде съобразена с някои основни психологически закономерности, които обуславят формирането и развитието на масовото съзнание. В основни линии те се свеждат до следното:

• 
  в масовото съзнание винаги битуват, т.е. реално съществуват както твърде общи, така и отделни елементи от реалната социална действителност. Възможността да се обсъждат и оценяват отделни елементи може да внесе определени смущения в общественото мнение. Например, налице са много успехи, но има и сериозни пропуски, които правят впечатление и разколебават гражданите. Това може да се отрази неблагоприятно на тяхната политическа активност.
  

• 
  не всички граждани са готови бързо и задълбочено да усвоят определена политическа идеология. Те винаги могат да се стъписат и разколебаят под влияние на ежедневните трудности, които срещат. Това реално може да доведе до отлив на привърженици и последователи на дадена идеология.
  

В такива ситуации не бива да се прекалява с обяснения и оправдания. Тяхното често използване също може да разколебае гражданите по отношение на предимствата на определена политическа идеология.

• 
  масовото съзнание е силно обременено от реалната социална практика. Главно по тази причина са напълно възможни колебания относно очакваните положителни резултати от внедряването на определена политическа идеология.
  

Известно е от проведени психологически изследвания, че в масовото съзнание трудно могат да се задържат идеи за реализирането на които е нужна жизнедеятелността на цяло поколение.

• 
  в масовото съзнание по-лесно се приемат идеи, които имат подчертано експресивен характер. Това са главно идеи, които са близки до мислите и желанията на хората, до техните чувства. Главно по тази причина масовото съзнание сравнително лесно се приобщава към политически идеи, които трасират пътя на обществото към по-добър живот. Това е една от съществените причини гражданите лесно и бързо да се приобщят към идеологическите идеи, които изясняват възможностите за изход от социални и икономически кризи.
  

Този подход трябва стриктно да се спазва от партиите, които за в опозиция.

• 
  масовото съзнание е твърде неустойчиво и непоследователно, когато реалната политическа действителност трябва да се оценява от позициите на определени идеи, които не са проверени в практиката.
  

Това са някои основни психологически закономерности, познаването на които улеснява политиците при реализирането на политическо идеологическо въздействие. Тяхното спазване гарантира по-голяма ефективност от пропагандната дейност на политическите партии.

Освен тази възможност, реално политическо влияние се постига и чрез други възможности, насочени към временни или по-трайни промени в общественото мнение и общественото настроение. В критични периоди от развитието на дадена страна тези промени могат да играят много важна роля за постигане на висока политическа активност, крайно необходима на политическите сили за спечелване на политическо доверие и за неговото използване за оказване на политически натиск, или за спечелване на избори.

Успешното използване на различни възможности за влияние върху масовото съзнание се постига както на базата на системни проучвания върху практическия опит на партиите и политическите движения аз постигане на политическо влияние върху народа (електората), така и чрез добро опознаване на социално-психологическите закономерности, които обуславят това явление.

Познаването на социално-психологическите закономерности, обуславящи успехите и неуспехите на политическото влияние, дава възможност тази специфична политическа дейност да се постави на стабилни научни основи.

Изясняването на тези закономерности от политическата психология се е постигало както чрез изследвания на резултатите от политическото влияние на партиите и политическите движения, така и чрез използване на постиженията на социалната психология при изясняване на същността и специфичните особености на масовите психични феномени: масова психика, обществено настроение, обществено мнение, слух и мълва. Тези психични феномени със съвместния живот на хората, и с общуването в големите човешки общности.

Проучвайки поведението на тълпите в периоди на социални, икономически и политически кризи Г. Льобон разкрива два типа елементи в психиката на масите:

Руският психолог А. Улодов общественото съзнание на всекидневно и теоретично. Теоретичното съзнание, в което се включват и политическите знания е по-устойчиво, по-трудно се променя. Всекидневното съзнание е по-неустойчиво. В него се включват мислите и възгледите на хората.

Френските социални психолози Г. Тард и Г. Льобон са изследвали обстойно и феномена емоционалност на тълпите. Те обръщат особено внимание на чувствата и афектите, като причина за импулсивното поведение на масите.

Освен чувствата и афектите в масовата психика битуват и по-трайни емоционални състояния. Особено силно е влиянието на общественото настроение. То е устойчиво състояние на големи маси от хора.

Общественото настроение се поддържа и стимулира както от външни фактори (природна и социална действителност), така и от вътрешни фактори, свързани с формите на взаимодействие между хората. Общественото мнение се влияе много силно от общуването и от дейността на масмедиите, чрез механизмите на внушението, заразяването и подражанието.

Настроението влияе много силно върху всекидневното съзнание. То битува в обществената психика под формата на умонастроение. Това показва, че настроението влияе непосредствено върху възприятията, представите и оценките на хората.

От характера на настроението на масите зависи както тяхната политическа активност, така и тяхната апатичност и безразличие към определени политически събития, или към определени инициативи на политическите партии.

Що се отнася до политическото поведение на масите (големи групи от хора), общественото настроение влияе със следните сови социални функции:

• 
  оценъчна функция – оценка на факти и събития
  
• 
  контролно охранителна функция – приобщаване към определен тип поведение
  
• 
  евристична – възприемане на новопоявили се обществени потребности
  
• 
  интеракционна
  
• 
  регулативна – влияние върху други психични процеси.
  

Общественото мнение е рационалния аспект на умонастроението като форма на масова социална нагласа. Според руския психолог Ковалев то е съждение за обществените и политически събития, които засягат интересите на масите.

Българският социален психолог Минчо Драганов изтъква, че общественото мнение е елемент на състоянието на масовото съзнание в даден момент. То засяга нагласите на индивидите към определен обект, определена дейност или определена личност.

Чрез общественото мнение се изразява отношението на масите към текущи или предстоящи политически събития.

При липсата на социални и икономически конфликти, и при спокоен ход на политическите събития, общественото мнение е силно поляризирано. При политически натиск то става по-организирано и по-компактно.

Конформността е мощен фактор за унификацията на индивидуалните мнения. Освен това бързо обезличаване може да се постигне и при оценката външни събития, или очакване на промени, свързани с предстоящи събития.

Оформянето на общественото мнение по даден проблем винаги е свързано с активни комуникативни действия. Тези действия могат да протичат стихийно, но могат да бъдат инициирани и от определена политическа сила.

Съществена роля за формиране на обществено мнение по конкретна политическа дейност играе и партийната пропаганда. При нея освен информацията за политически събития, се използват и различни трикове при нейното поднасяне и интерпретация:

• 
  внимателен и целенасочен избора на фактите
  
• 
  манипулации с цифри
  
• 
  тоталност на пропагандата (използване на много средства за въздействие) и др.
  

Управляващата политическа сила е длъжна да работи за формиране на правилно и позитивно обществено мнение за нейната дейност. Тя трябва да предотврати разпространението на неверни слухове.

В реалната политическа практика винаги трябва да се отчита и да се използва целенасочено резултативната и прогностичната функция на общественото мнение. За политиците е много важно да знаят как се приемат техните инициативи и свързаните с тях политически действия.

По отношение на прогностичната функция, Макиавели пише: “Не без значение гласът на народа бива наричан глас божи, защото едно всеобщо мнение предсказва събитията по такъв начин, че човек може да повярва в съществуването на вродена сила за предсказване на доброто и злото”.

Най-често слуховете паразитират върху човешките предразсъдъци и екзистенциални страхове. Хората са податливи на слухове, тъй като искат бързо да преодолеят своята неосведоменост.

Слуховете могат да се разпространяват и когато липсва точна информация за политическите събития. Но те могат да се използват и целенасочено от определена политическа сила за разколебаване на доверието в дейността на управляващата партия или коалиция. В такива случаи те се използват целенасочено за предизвикване на политическо напрежение.

Мълвата също се разпространява при липса на стабилна информация. Тя се разпространява при наличие на глад за политическа информация. При мълвата, за разлика от слуха, е налице несигурност при оценките и предположенията. Хората се произнасят за нещо с догадки, без да го познават добре. Освен това при слухът е налице и ясно изразена заинтересованост от неговото разпространение.

На базата на така представените социално-психологически закономерности, свързани с влияние на структурните елементи на масовата психика върху политическото поведение на гражданите, биха могли да се направят следните изводи:

• 
  Независимо от усилията за развитие на индивидуалното и общественото политическо съзнание, за политическото поведение на гражданите ще продължават да играят и основните структурни съставки на масовата психика.
  
• 
  Влиянието на масовите психични явления се усилва неимоверно много когато е ограничена информацията за реалната дейност на политическите партии и политическите движения.
  
• 
  В периоди на масово отчуждение от политическата дейност, политиците могат да използват и някои предимства на масовата психика, насочени към подобряване на настроението и към позитивна промяна на общественото мнение. Всичко това налага политическите сили постоянно да следят за състоянието на масовата психика.
  
• 
  Управляващата политическа сила трябва да отстранява бързо неудачите в своята политическа дейност, като по този начин предотвратява настъпването на по-дълбоки разстройства в масовата психика, водещи до спад в общественото доверие към нейната дейност. Това е особено необходимо, когато се предприемат резки промени в политическия живот и в системата за управление.
  
• 
  В политическото идеологическо въздействие винаги трябва да се отчита и това, че хората много се разделят със стари менения, стереотипи и модели на поведение. Новите идеи много често се приемат със скептицизъм и недоверие. При това положение масовото съзнание може да бъде не стимулатор, а задържащ фактор за политическото поведение на масите.
  

- политика на открито, честно и правилно отношение към гражданите, и активни усилия за преодоляване на изненадите, свързани с масовото съзнание.