| 3.2. Какво изучава общото езикознание?
Общото езикознание изучава всички общи закономерности в развитието на езиците, спецификата отсъства. Важи за общата теория на езиците.
Специално място в системата на общолингвистичните науки заема: типологичната лингвистика (съпоставяне на езиците).
Типологична лингвистика – съпоставяне на множество езици, което позволява по едни или други признаци да се типизират езиците, техните звукове, граматични системи, речеви състави, систематически разновидности, пътищата им на развитие и отделните етапи на това развитие.
Основни проблеми на общото езикознание:
Същност на науката за езика – включва въпросите за връзката между език-общество, език-мислене, език-развитие;
Езикът като структура;
Произход и развой (развитие) на езика;
Специални методи, с помощта на които се анализират езиците;
Състав и строеж на езикознанието – включва въпросите на разните дялове на езика: граматика, стилистика, синтаксис, морфология, фонетика, лексикология и пр.;
Мястото на езикознанието в системата на другите науки:
Езикознанието заема изключително важно място в развитието на другите науки. То е свързано с историята, етнологията, фолклора, философията, педагогиката, социологията, литературата и др.
Езикознанието не е само теоретична дисциплина, а е и практическа – чрез нормите на правопис, правоговор и пр.
3.2. Частно езикознание
Частното езикознание изучава всичко, което изучава и общото езикознание, обаче за даден език. Разглежда конкретен отделен език или група от близкородствени езици. Включва всички специфики, свързани с този език.
ЕЗИКОЗНАНИЕ. ВИДОВЕ
ФИЛОЛОГИЯ
В по-тесен смисъл се използва като занимание главно със стари текстове. В по-широк смисъл означава изследване на език и на текстове създадени чрез този език. Филологията се използва за именуването на обширна научна област, включваща езикознание, литературознание, фолклористика, странознание, етнография и митология.
ЛИНГВИСТИКА
Лингвистиката е наука за езика. Самият термин е въведен през 1833г. Бива външна и вътрешна.
Външната се нарича екстралингвистика, т.е. това е изследване на езика с оглед на отношение с това, което не е език.
Вътрешната лингвистика – интралингвистика, това е проучване на езика като такъв, като специална структура.
Сподели с приятели: |
