Необходимост от инвестицията за изграждане на нови съоръжения

4.1.1 Въведение

• Битови и други не опасни общински отпадъци;

• Инертни строителни отпадъци;

• Утайки от пречистване на фекални води;

• Градински отпадъци.

С цел да се определят подходящите обеми за проектиране на депата, претоварните станции и съоръженията за третиране на отпадъците, Консултантът е събрал информация за количествата на неопасните отпадъци, генерирани от индустрията, които са депонирани и за в бъдеще ще се депонират на общинските депа заедно с битовите отпадъци. Трябва да се подчертае, че в дейностите по настоящия проект не е включено обследване на количествата на отпадъците, генерирани от индустрията. Поради тази причина, Консултантът се осланя на информация, получена от общините в региона. Ключов източник на информация за индустриални отпадъци, събирани в общинските системи за управление на отпадъците са общинските бюджети и приходите от индустриалните предприятия за управление на отпадъците от общините.

В допълнение към горното съществуват някои типове отпадъци за управлението на които общините имат различна степен на отговорност.

• Едрогабаритни отпадъци

• Опасни битови отпадъци

• Електронни отпадъци (ЕО)

• Отпадъци от опаковки и др. рециклируеми отпадъци;

• Излезли отупотреба превозни средства (ИУПС) и др. специални отпадъци.

Отговорностите на общините за управление на тези типове отпадъци се увеличават. Понастоящем кметовете са отговорни за определяне на места, които да са достъпни за операторите по третиране на тези материали.

В бъдеще се очаква общините да играят по-активна роля относно събирането на тези материали. За покриването на тези изисквания ще се наложи общините да създадат „Центрове за рециклиране" или „Места за събиране" където жителите биха могли да донасят тези отпадъци. Понастоящем няма надеждни данни отнасящи се до генерирането на тези видове отпадъци на регионално ниво. В допълнение значителна част от отпадъците, подходящи за рециклиране не попадат в системата за управление на отпадъците, тъй като неофициално се събират предварително от хора с ниски доходи в региона.

Прогнозите за развитие на населението и количествата на отпадъците са направени за 30 годишен период.

Изготвянето на дългосрочни прогнози крие известни трудности, които още повече се увеличават като се вземе в предвид влиянието на глобалната икономическа криза.

Планираният период, приет за проекта е 2012-2041 г. Като първа година на прогнозния период на експлоатация е приета 2012 г., като се очаква това да бъде първата година на пълна експлоатация от Организацията за управление на отпадъците и инвестиционните дейности по проекта.

4.1.2 Прогноза на населението

В таблицата по-долу е показано демографското изменение на населението за последните 5 години в България, регион Костенец и всяка една община в региона. Данните отразяват ситуацията в края на съответната година. Представена е информация за всяка една община и съответния общински център, за да се покажат разликите в тенденциите между градските и останалите райони. Източник на информация е Националният статистически институт. Информацията отразява съществуващото положение към края на годината. Тенденциите за развитие са изчислени с цел да се извърши прогноза на демографското развитие на населението. Таблицата покрива и периода преди 1 януари 2007 г., когато България става член на ЕС.

Населението на регион Костенец показва и тенденции към по-бързо намаляване спрямо тези за страната. Общото намаление за разглеждания период е 3.64% или около 0.9% годишно. Намаляването на населението на регион Костенец от 2004г. до 2005г. е 1.6%, а оттогава насам е средно 0.7% годишно.

Населението намалява сравнително бързо в общините Самоков (4.36%) и Костенец (6.81%) с повече от 2% по-ниско от нивото за страната за разглеждания период. В община Самоков, населението намалява по-бързо в населените места извън общинския център. В община Костенец не може да се направи подобен анализ, поради извършени административни промени на общинския център (отделяне на Момин проход от гр. Костенец).

В общините Ихтиман и Долна баня, населението намалява с по-малки темпове от средното за страната. Това обаче оказва минимално влияние върху региона, поради относително малкия размер на тези общини.

На база на тенденциите за демографско развитие на населението на България и на Регион Костенец, Консултантът е приел следните допускания, като основа за прогнозиране на изменението на населението.

Подробно описание на разпределението на населението по населени места за всяка община в региона е дадено в Приложение Р към настоящия доклад.

Данните са взети от приложените като указания документи от НСИ. Включени са данните от последното преброяване към 2010 година. Отчетена е конвергентна / реалистична / прогноза за населението. Отчетени са специфичните коефициенти на прогнозата за София област. В следващите таблици е представена идеята за изменение на населението в региона, обхванат от мярката.

В таблица 1 са дадени статистическите данни от преброяването през 2010 година по общини.

Таблица 1.

Община Самоков разполага с над 7,600 за туристически цели. От годишната туристическа статистика по-голямата част от тези легла са заети само 3-4 месеца в годината, а през останалото време натоварването е сравнително малко. Следователно всяко легло би могло да се счита за заето около 1/3 от времето в годината, като време за генериране на отпадъци от постоянни жители. Тъй като туристите в тези курорти идват основно от най- големите градове в страната, то генерираните от тях отпадъци са съпоставими с отпадъците генерирани от този тип населени места. Туристическата дейност се развива на няколко нива:

• 
  на нива големи туристически курорти – такива с Боровец край Самоков, курортни селища край Костенец, курортно селище Долна баня, Белчин баня
  
• 
  на нива по-малки туристически центрове със създадена традиция и туристическа инфраструкрура – с. Говедарци, с. Мала църква, с. Белчин
  
• 
  на нива за селски туризъм всички селища в региона.