Прес клипинг „Здравеопазване” 18. 03. 2014

„Здравеопазване”

Списъкът с болниците бе публикуван от сдружението на общините, а критериите за избора им са съгласувани със здравното ведомство. Критериите са лечебните заведения в населените места в общината да се намират на поне 40 км от областната болница, безработицата и делът на възрастното население в общината да са по-високи от средните за страната. От сдружението съобщиха, че има още 8 болници, за които нямат информация, но според проучването им могат да отговарят на критериите. "Към списъка с 51 болници могат да се включат още, но не и да отпадне някоя от тях. Как ще се разпределят средствата между самите болници, ще определи здравното министерство на базата на допълнителни условия", обясни пред "Сега" изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова. Здравният министър обеща да включи и 8-те допълнителни лечебни заведения.

Сред болниците, които ще получат средства, е тази в Девин. Болницата беше затворена по времето на ГЕРБ заради натрупани дългове от близо 2 млн. лв., а идеята беше да се трансформира във филиал на смолянската болница. Последваха обаче протести от местните жители и сегашните управляващи я отвориха отново, като в края на м.г. й отпуснаха 700 хил. лв. от държавния бюджет. За тази година девинската болница вече има сключен договор със здравната каса за 11 клинични пътеки. Според анализа на сдружението на местната власт 93% от населените места в община Девин се намират на повече от 40 км от болницата в града, а всеки четвърти в общината е безработен.

Подобна практика за допълнително финансиране имаше до 2009 г., но правителството на ГЕРБ сведе подпомаганите болници до минимум. През 2012 г. държавата е финансирала 12 лечебни заведения, които отговарят на критериите за болници в отдалечени и рискови райони пак по предложение на общините. През 2013 г. тези лечебни заведения вече са 44, стана ясно от отговор на здравния министър Таня Андреева в Народното събрание. Андреева отговори на въпрос на предшественичката си Десислава Атанасова. От 12-те болници, финансирани от ГЕРБ, в актуалния списък на НСОРБ липсват общините Севлиево и Троян.

ГРИЖА

Освен списъка със защитени болници през уикенда в Боровец здравният министър Таня Андреева обеща още от следващия месец да почне изграждането на 35 спешни центъра в страната, а отделно да се направят и 11 спешни болнични комплекса по подобие на "Пирогов".

82 са били новите лекарства, които са кандидатствали за реимбурсиране през миналата година. Националният съвет е одобрил 50. За изключване от позитивния списък пък са подали документи 304 лекарства. 140 от тях вече не се продават в страната ни. Най-честите причини за това са прекалено ниските цени у нас, се посочва в доклада.

- Най-вероятно да, защото е писал е жалби, ограничавал е контактите си, бил е подозрителен, карал се е със съседите, не е ясно дори дали е имал приятели. Той е имал някакъв професионален маршрут и от един момент нататък той прекъсва, значи нещо е станало и проблемът се е проявил.

- Не чух да е ходил на психиатър, мисля, че не е бил консултиран. Доколкото знам, не е бил сред контингента на психиатрите във великотърновския диспансер. Сега трябва да го видят и да кажат дали е болен.

- Не бих могла да кажа на този етап, не е професионално да слагаш етикет по този начин.

- Ако един човек има рисково поведение и е опасен за хората, се подава сигнал до прокурора и се прави проучване. Ако се докаже, че е така, се назначава психична експертиза. Тя се представя на съдебно заседание и магистратите отсъждат дали той да се лекува, къде и за какъв период от време. Ако този човек отказва доброволно да се яви на заседание и да се направи експертиза, се намесва полицията.

- Психично болните не извършват повече престъпления, отколкото здравите хора. От тези с психични отклонения най-много престъпления извършват хората с личностни разстройства. Явно и съгражданите му не са се тревожили толкова, щом е нямало реакция или обратното. А може да не са се сетили да го направят.

- Той е бил много подозрителен, страхувал се е и в момента, когато се е почувствал застрашен, е започнал да стреля. Явно полицията, за да предприеме подобна акция, е имала повече информация, че това е опасен човек.

- Миналата година имаше няколко случая. При единия човек уби семейството си в Пловдив, при друг - в София. Там извършителите посягаха на близки хора, но пак използваха оръжие.

- Вероятно има прилика. Още повече, че е отправял заплахи и на деца продължително време.

- Причините са комплексни. Освен неудачници има хора, които не са успели поради лични причини или, защото системата не ги е подпомогнала. Всеки е индивидуален случай, но си носи разочарованието. А този човек явно е бил доста изолиран, дори не се е оженил.

- Надявам се, че няма да има такава тенденция, макар че има една вълна, която отива в другата крайност. А не трябва, нека тези хора да дойдат в болницата, да потърсят помощ. Ако близките забележат, че един човек трудно се справя със задълженията си, има проблеми с общуването, да потърсят помощ. И нека не сатанизираме хората с психични заболявания. Има една такава тенденция, в която хората казват: "Ама те по улицата ли ще ходят?". А къде да са!? Обществото също трябва да бъде включено в адаптацията им, трябва да бъдем по-толерантни, с повече разбиране.

- Най-сложно е да се продължи лечението и грижата на хората след болница. Лекарите ги "оправят", но, ако след това те нямат съзнание и желание да се лекуват, отново изпадат в нужда. Нямаме система за проследяване и ресоциализация на тези хора. Трябва да има и повече социални програми, които изпълняват такава роля. Когато излязат от болница, хората имат достъп до психиатър и лекарства, но имат нужда и от много други неща.

- Да, но тези мерки са и грижа на социалните служби. Агенция "Социално подпомагане", Министерството на труда са изградили много малко центрове за ресоциализация. В Русе и в по-малките градове има по-голяма грижа за тези хора. Вероятно сега ще се направят нови междуведомствени комисии, за да се изработят правила за това.

- Регистърът не е панацея, но е добре да го има. Друг е въпросът кой ще влезе в него - по-скоро трябва да са хора, които са опасни за себе си и околните, които са били принудително задържани. Не е добре да се слагат всички. Регистърът има роля и при даването на разрешителни за оръжия. Когато видиш един човек, ти не можеш да прецениш дали той е имал проблеми преди това.

- Трябва да се засили ролята на т.нар. вторична профилактика или ранното откриване. Примерно - социалните служби, личните лекари, полицията дори да насочват тези хора за лечение. Няма как психиатрите да ходят от къща на къща.

- Преди време внесохме доклад с анализ на болничната психиатрична помощ и предложения да се създаде регистър, да се обърне внимание на ресоциализацията, както и да се облекчи процедурата за принудително лечение - сега се забавя с молба в прокуратурата и т.н. Всички те са в сила.

Основният критерий е селището да е на повече от 40 км от областната болница, ще се гледа и каква е възрастовата структура на населението, както и нивото на безработица.

Изграждането на новите спешни звена възлиза на 12 млн. лева. Дейностите в тях ще бъдат осигурени с ресурс от публичната инвестиционна програма, посочи министър Андреева.

Тя обясни, че 11-те национални болнични комплекси ще бъдат разпределени равномерно. Целта е те да осигуряват комплексна медицинска помощ, подобно на "Пирогов". Те ще бъдат оборудвани с отделна от тази на болниците апаратура, в тях ще бъдат назначени и специалисти. Към момента в спешните отделения на болниците, където ги има, лекарите са от отделенията и се въртят по график. Предстои и създаването на национална програма по майчинско и детско здравеопазване, с която ще се субсидира дейност в кабинети за здравно и социално консултиране в 28 областни и 16 общински болници.

Регистърът трябваше да бъде готов още преди четири години. Бившият здравен министър Десислава Атанасова се зарече миналото лято, че той ще е факт до шест месеца. До момента обаче дори не е започван, разказаха членове на Българската психиатрична асоциация.

епикризи, какви терапии и в коя болница са преминавали, продължават ли лечението си в диспансер, с какви лекарства се лекуват и ефектът от тях. Наблюдаващият психиатър ще отбелязва още дали пациентът е прескочил месец, в който не се е явил да си вземе лекарствата. По този начин медиците ще знаят във всеки един момент какво е състоянието на лекуваните и ще могат да прогнозират афектните състояния и кризи, в които могат да изпаднат.

Заради липсата на регистър сега психиатрите нямат реална представя как, с какво и

кой лекува изписаните от болниците

нито пък дали те се зачисляват за наблюдение в районния психодиспансер.

"По тази причина ние не знаем какъв точно е броят на тези хора в страната. Няма държава в Европа, която да не си знае психично болните. Защото те не могат да живеят независимо", коментира за "Монитор" националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова. Предполага се, че у нас около 2000 души на всеки 100 000 от населението трябва да бъдат под наблюдението на психиатър.
Оръжието и психичното здраве
Трагедията в Лясковец, при която загина един полицай, а трима бяха ранени, постави на дневен ред много въпроси. На първо място - адекватна ли е грижата за хората с психични заболявания, а на второ - как Петко Петков е трупал оръжие с години, и то без разрешително. Според психиатри ние, българите, подценяваме проблемите с психичното здраве и рядко търсим помощ от специалист. Затова според тях всеки един от нас е длъжен да сигнализира, ако някой от заобикалящите ни проявява такива симптоми. Статистиката сочи, че близките на тези пациенти са най-силно застрашени от постъпките им. "Всеки гражданин има право според закона да информира кварталния полицай или районния прокурор, след което този индивид да бъде наблюдаван и да се предприемат мерки", заяви вчера и експертът по съдебна психиатрия доцент Владимир Велинов. Предлагаме ви позиции по темата.

***

Притеснява ме това предпоставяне, че този човек е бил психично болен. Никъде няма медицинско свидетелство, че той е прегледан от специалист и че му е поставена диагноза. В случая има само отклонения в поведението и жалби, които са стигнали до предложение за лечение в болнично заведение. Но това изобщо не означава, че има поставена диагноза. А трябва да е ясно, че става дума за началото на процес, който завършва с поставянето на диагноза и постановление от съда за настаняване за лечение.

Трябва да си признаем, че много хора са с проблеми с психичното здраве. Въпросът е кога те стават опасни за себе си и за околните. Не е задължително това да е свързано с психична диагноза. Нарушенията в психичното здраве и психичното функциониране на човека, които могат да доведат до тежки престъпления, не винаги се свързват с психично болни. Сега за този човек се изписа, че е психар и какво ли не. Това обаче е етикет, който се поставя стигматизиращо. В никакъв случай не оневинявам мъжа от Лясковец. Напротив. Ще ви дам пример с Брайвик, тъй като присъствах на една конференция в Осло. След много сериозни дебати колегите са стигнали до извода, че Брайвик е психично болен. Но този човек е искал точно това. Те са знаели експертно, че Брайвик не е болен, но са го обявили за такъв, за да може да дискредитират цялата му идеология. Това е много деликатна ситуация. Случаят в Лясковец от своя страна показа, че нямаме подготовка за решение на кризи. А криза може да се появи навсякъде - във всяка част от обществото.

Трябва да се обърне внимание и на нещо много важно. Отдавна се говори за регистър на психично болните. Дори имаше изказване на националния консултант по психиатрия, че има предложение в доклад на работна група, за да се направи електронен регистър. Само че през 2009 година имаше промяна на Закона за здравето. Там има изричен текст за това, че Министерството на здравеопазването поддържа регистър за хора с психични разстройства. Разтълкуването на този текст и в двата параграфа показва, че това се отнася за целите на издаване на оръжие и за хора, работещи с опасни средства, за да се гарантира, че те няма да злоупотребят. Като се каже обаче, че се изгражда регистър за лица с психични разстройства, то това означава, че 1/5 от хората трябва да попаднат в този регистър, защото такива са данните за разпространението на психичните разстройства у нас. Сами разбирате какъв абсурд е това. Това сме го казвали многократно на ведомството. Дори разработихме предложения как да се избегне това, да се създаде информационна система за лицата, лекувани в психиатрични стационари. Тогава една много голяма група от тези психични разстройства ще отпаднат. Защото, за да се стигне до психиатричен стационар, до лечение, трябва да има много сериозни основания за това.

За съжаление всички ние като част от обществото подценяваме тези проблеми. По този начин те се развиват подмолно, задълбочават се и се стига до кризи. Подценяваме човешките отношения - това, че един човек може две години да не излиза от дома си, да заплашва, да се държи неадекватно странно и цялото общество да не реагира. Етикетите са защита на нашата собствена съвест, на това, че не сме си свършили работата и че не сме открили причините за всички тези кризи. Забравихме за самозапалванията миналата година. Това са перманентни кризи на нашето общество, които още не са решени.

***

Критериите, по които се издава разрешение за ловно оръжие, са разписани в Закона за контрол на оръжията и са приоритет на държавата. Ние провеждаме курсове за подготовка на ловци и след като курсът приключи, издаваме на кандидат-ловеца членска книжка, а държавата му издава ловен билет и срещу тези два документа той отива в полицията и си вади разрешително за носене на оръжие. Полицията му изисква психосвидетелство и т.н. Ние осъществяваме подготовката на ловците, подбор по същество няма. Сключваме договори с лектори, подготвяме ги и когато изтече срокът, разписан в правилника, държавата издава заповед и назначава държавна комисия, която да проведе изпита.

Даването на правото на лов е пак в правомощията на държавата. Разрешителното за оръжие се издава от полицията. Кандидат-ловецът трябва да представи в полицията членска книжка и ловен билет, както и медицинско удостоверение, че е здрав. Обикновено кандидатите отиват в психодиспансерите в отделните региони и там лекарят провежда с тях беседа. След това плащаш такса от 20 лева и получаваш съответната тапия.

Стрелецът Петко Петков от Лясковец от четири години не е ловец, тъй като му е изтекъл срокът за разрешителното, и той не го е подновил. Проблемът е някъде на местно ниво, тъй като не са му прибрали боеприпасите. Той няма право не само да използва оръжието, но и да го държи вкъщи. Ако до една година не покрие тези изисквания и разрешителното му за носене на оръжие е изтекло, той е трябвало до една година да се разпореди с това имущество и да го предаде, а полицията да му конфискува снаряженията. Някой там не си е свършил работата .За всяко оръжие полицията идва и прави протокол, трябва да има задължително каса, която трябва да бъде закрепена за пода или за стената, това са все изисквания на униформените. По-важното е не че не си е подновил членството, по-важното е, че му е изтекло разрешителното за притежание на оръжие. Полицията е трябвало да предприеме съответните действия, за да го прибере. .Случаят в Лясковец е много особен. Той показва, че всяко либерално отношение към тези въпроси води до трагедия.

***

Христо Монов, психолог: Има райони без нито един специалист

Странно общество сме. Изведнъж забравихме за най-потърпевшия в тази трагедия - загиналия полицай, а се концентрирахме върху извършителя. Според мен грижата за хората с психични проблеми не е адекватна. Причините за това са много. Търся вина за това дори и в моята гилдия - тази на психолозите. Не навсякъде в страната можем да осигурим компетентна помощ на хората с такива проблеми. Има дори цели райони, в които няма нито един психолог. Не е добра и мрежата за психиатрична помощ. Друг е въпросът, че много от тези, които имат нужда от психиатрична помощ, не осъзнават това и не търсят такава. Знам, че в момента се работи усилено в здравното министерство да се създаде регистър на хората, които имат психични проблеми. Диагнозата, разбира се, трябва да бъде поставена от специалист. Лепенето на етикети си е типично българска черта. Затова питам тези, които лепят етикети на Петко Петков от Лясковец, включително неговите съседи и съграждани, къде бяха през цялото това време. И сега, само и само да ни е чиста съвестта, е много лесно да хвърляме вината върху този човек или върху органите на МВР, че едва ли не не са си свършили добре работата. Ами ако този мъж беше стрелял не по полицай, ами по деца?

Като общество подценяваме всички проблеми, не става въпрос само за тези с психичното здраве. По нашенски си казваме "О, точно това на мен няма да ми се случи, ще ме подмине". Мислим си, че едва ли не сме застраховани. Както и всеки един от нас смята, че е невъзможно да изпадне в подобно психично състояние. А вследствие на различни житейски несгоди това може да се случи, не е изключено. Ето защо трябва да се формира една култура още от ранна възраст и когато човек има подобни проблеми, да потърси помощ от специалист. Или пък, ако види, че някой около него проявява такива симптоми, то да го стимулира да потърси такава помощ. Може би, ако близките на извършителя на това убийство бяха потърсили помощ, ако го бяха насочили към специалист, трагедията нямаше да се случи. Никак не е лесно да овладееш една депресия, но има създадени много методики за преодоляването й - от психотерапия до медикаментозно лечение.

Законът за здравното осигуряване - рекордьор по промени

Обществените обсъждания да не се правят проформа
Рекордьор по най-много промени след 2000 г. е Законът за здравното осигуряване. Оттогава насам той е променян и дописван цели 78 пъти. Това е записано в Стратегията за развитие на администрацията 2014 - 2020 г.

На второ място по промени е Законът за устройство на територията - 64 пъти. Следват Законът за здравето - с 57 дописвания, за д вижение по пътищата 50 изменения, за водите - 47, за местните данъци и такси - 44 и за приватизацията и следприватизационния контрол - 42.

Това показва, че се ремонтират прекалено често нормативни актове, които регулират ключови сфери от живота на българите, пише в стратегическия документ. Честата промяна на законите води до несигурност в обществото в работата на чиновниците, отчита властта. Значителна част от усилията на администрацията отиват за подготовка на законовите промени, а не в прилагането на нормативните актове на практика. Освен това непрекъснатите промени

създават затруднения на съдебната система

защото трудно се утвърждава стабилна съдебна практика. Една част от промените са свързани с транспонирането на общностното право на ЕС се обяснява в стратегията.

За да не се променят законите толкова често, проектите на нормативни актове и стратегически документи трябва да бъдат консултирани още от момента на възникването на основната концепция за тях. Консултациите занапред не трябва да се правят само с публикуване в интернет например на сайта www.strategy.bg, но и с организиране на дискусионни форуми и т. н. Трябва законово да се регламентират обществените консултации, така че да са ефективни, а не да се изпълняват проформа. Освен това се препоръчва колкото по-значим е проблемът, толкова по-дълго той да се обсъжда от обществото преди промените да влязат в сила. Така ще се увеличи прозрачността в работата на администрацията и