Листите на чакащите за болница стават задължителни

Листите на чакащите за болница стават задължителни

От МЗ обясниха, че пациентите, които си плащат, все пак ще могат да бъдат оперирани преди другите, но в извънработно време - например - събота, неделя, вечер и т.н.

Независимо дали си плаща, пациентът не може да пререди никого в листата на чакащите за прием в болница по допълнителния пакет, плащан от здравната каса, гласи текстът в проектонаредбата за достъпа до медицинска помощ, която беше публикувана за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство. През цялата минала година здравният министър д-р Петър Москов обясняваше, че "в допълнителния пакет трябва да попаднат болести, които не застрашават живота и лечението им търпи отлагане. Финансовият ресурс за тях ще е ограничен, което означава, че за достъп до безплатно, покривано от НЗОК, лечение ще се чака. Ако човек не желае да е в листа на чакащите и иска незабавен достъп до лечение, ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване", цитиран от mediapool.bg.

Възможността да си плащаш обаче липсва в текста на проектонаредбата. Напротив, в нея е записано, че пациентът ще трябва да изчака. В документа е предвидено чакането да продължи не повече от два месеца. Самата болница и Националната здравноосигурителна каса ще публикуват на сайтовете си листи на чакащите, като НЗОК ще отговаря за националната листа. Лични данни на пациентите няма да бъдат публикувани, се казва в предложението за наредба. От министерството обясниха, че пациентите ще бъдат записвани в листата под номера.

Освен това в проектонаредбата са залегнали още няколко драстични промени. Едната е, че лекарите вече ще изписват медикаменти, платени от здравната каса, само по т.нар. международно непатентно наименование, което отразява активното вещество в лекарството, а не по търговска марка, като освен това имат задължение да обяснят кое е най-евтиното хапче в групата. Другото е, че с нея се въвежда т.нар. пръстов отпечатък, с който пациентът да бъде приеман в болница, лекарски кабинет и да пазарува в аптека.

Да знаеш да чакаш

От здравния сектор коментираха, че след като няма предимство за онези, които искат да си платят, разделянето на услугите на основен и допълнителен пакет е безпредметно.

"Фактът, че дори и да искаш да платиш, за да се лекуваш веднага, а не можеш, е въвеждане на купонна система, характерна за война и комунизъм. Това ще отпуши още повече корупцията и ще доведе точно до обратния ефект - труден и значително по-скъп достъп до лечебно заведение", коментира д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. Той допълва, че очевидно наредбата е правена с идеята да се ограничи приемът в болницата и в очакване да се създадат дълги листи на чакащите, които ще се получат след закриване на болници по Националната здравна карта. Картата в момента също е във фаза на обществено обсъждане. Оказа се обаче, че Върховният административен съд постанови, че методиката за изработването на картата е подзаконов нормативен акт и е трябвало да бъде обнародвана в Държавен вестник. Здравното министерство обаче не го е направило и така досегашната работа по здравната карта на практика е незаконна и трябва да започне отново.

От друга страна, пререждането на листата със заплащане беше определяно като дискриминационно от част от пациентите с мотива, че така болните получават различни права в зависимост от това дали могат да си платят или не. Застрахователните компании коментират, че според наредбата сегашната структура на застраховката за медицински услуги не се променя.

"В момента здравните застраховки са калкулирани да допълват услугите по здравна каса, а не да ги заместват. Наредбата дава възможност да се покриват услуги, които не се плащат от касата, избор на екип и по-добри условия в болницата, както и досега. Застрахователите биха могли да продължат както досега и пациентите ще трябва да изчакват два месеца или да калкулират нови продукти с по-висока цена, които да имат заместващ характер", коментира Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на "Булстрад Живот VIG".

Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. д-р Любомир Киров допълва, че в текста министерството вече забранява на лекари, които не работят с НЗОК, да насочват пациенти за болнично лечение. "Вероятно не е важно дали болният има нужда от такова или не. Увеличава се и броят на услугите в болница, които могат да се заплащат от пациента", казва доц. Киров.

В края на деня от МЗ обясниха, че пациентите, които си плащат, все пак ще могат да бъдат оперирани преди другите, но в извънработно време - например - събота, неделя, вечер и т.н.

Без търговски марки

Новост в наредбата е, че лекарите ще трябва да изписват напълно покритите от НЗОК лекарства само по международно непатентно наименование. Така пациентът ще прецени в аптеката дали да купи най-скъпото или най-евтиното лекарство. При частично платените медикаменти лекарите ще трябва да информират пациентите дали има продукт със същото наименование, но с по-ниска цена, и да изпише по-евтиното или най-евтиното лекарство в групата и като търговска марка. Лекарите освен това ще трябва да дават детайлни обяснения на пациентите за страничните ефекти, вида, действието на продукта и т.н.

"Министърът се опитва да превърне аптекарите в лекари, а лекарите в аптекари. Пациентите ще се лекуват не с хапчето, което е предписал техният лекар, а с това, което е решил да им даде аптекарят, като министерското основание е да бъде максимално евтино. Явно според МЗ най-евтиното е най-доброто лечение", коментира доц. Киров.

Кой да въведе пръстовия отпечатък

До момента въвеждането на пръстовия идентификатор беше заложено в проекта за Националния рамков договор с лекарския съюз. Съсловието обаче отказа то да въвежда инструмента, като междувременно не само лекарите и аптекарите, които трябва да купуват новите системи за отпечатъци, но и голяма част от политическите сили, включително и ГЕРБ, не са съгласни с този начин на третиране на пациентите.

"Не мисля, че трябва да се съгласяваме с мотивите на министерството и този текст да бъде приет. То се базира на европейска директива, която се отнася до личната карта с чип, а не до пръстов идентификатор", коментира д-р Николай Болтаджиев.