Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница10/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
#305
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

272

Туземците ви донасят хляб, изпечен от корени; плодове и кратуни, пълни с вода. Можеш да си вземеш достатъчно прови¬зии за две яденета. Отбележи ги сред нещата, които притежа¬ваш в Дневника на Приключението, и задрасквай по едно яде¬не, когато ти се каже, че се нуждаеш от провизии.



Те оглеждат разнебитената ви лодка и ви помагат да я пос¬тегнете, като показват удивителна сръчност без никакви инстру¬менти, само с бамбук и вплетени листа. Ако имаш кодовите думи Изтласкване или Погрешен, ги задраскай.

С помощта на мимики и знаци, вождът им ти обяснява, че островът не е посещаван от много кораби. Ако останете тук, могат да минат месеци, преди да ви вземе някой кораб. От друга страна, той ви предлага да ви придружат на юг към глав¬ния плавателен път, където можете да срещнете кораб. Скоро разбираш, че това няма да бъде безкористно сторено - вождът

очаква от тебе някакъв подарък.

Ако му дадеш подарък, а в замяна те ви придружат на юг, обърни на 310. Ако се отправиш към Лешанд, без да искаш помощта му, обърни на 177. Можете да останете на острова и да чакате избавление от някой кораб, който ще се отбие тук. В този случай, ако имаш атлас, обърни на 329. Ако нямаш, обърни на 348.

273

Към залез бурята най-после отминава, а облаците на запад са като кървави петна върху синкавия хоризонт на морето.



Останали без воля, четиримата сте се отпуснали тежко на дъното на лодката. Устните ви са посинели и напукани, кожата ви е побеляла и подута от наранявания. Блац гризе кокалчетата на ръката си, за да усети някаква влага върху езика си. Граймз поглежда към небето и започва да се тресе: или от ужас от настъпващата нощ, или това са първите признаци на треска.

В последната светлинка на деня забелязвате сянка. Пурпур- ночервени платна на кораб се появяват на фона на червеника¬вата мараня.

- Спасени сме! - крещи задъхано Оукли и вдига ръка, за да махне на кораба. - Хей, там!

Ако си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 292. Ако не си, ще извикате ли на кораба в спускащия се здрач, обърни на 311; или ще посъветваш Оукли да запази тишина, докато корабът отмине, обърни на 330?

274

Ти си избираш няколко диаманта, всеки с големината на орех. Можеш да вземеш до три, ако пожелаеш, като всеки се брои за отделен предмет, който отбелязваш в Дневника на Прик¬лючението.



- Но те струват цяло състояние - задъхва се Блац, когато събирате заедно скъпоценностите.

- Може би така ще наречем кораба, който ще купим с тях - отговаряш с усмивка. -.„Изобилие“.

Оставяте Мандригард да спи проснат върху неизчерпаемото

си съкровище, измъквате се на пръсти от каютата и се качвате на палубата. Обърни на 217.

275

Гладът пресушава силите ви. Прекарваш нощта полузадря- мал, полуприпаднал. Студът се просмуква през дрехите ти. До¬ри изгревът не успява да затопли тялото ти. Когато се свиваш в задната част на лодката, треперещ, ти разбираш, че имаш треска. Губиш 1 Точка*за Оцеляване.



Обърни на 256.

276


Освобождавате се от сала и гребете, колкото можете по- бързо. Той постепенно се смалява, докато остане само мъничка точица на лунната светлина. Мортайс все още се вижда, подс¬качащ от ярост, като премигващ пламък на свещ в тъмнината. Неговото проклятие достига до вас като полъх на вятъра над водата:

- Ел Дрейк ще изсмуче кръвта ви, морячета такива...

След това настъпва тишина и непрогледен мрак.

Най-после смятате, че е безопасно да поспите. Утре ще се молите да срещнете друг кораб. Колко дълго можете да оцеле¬ете в противен случай?

Обърни на 332.

277


- Хубав изгрев - казва Оукли с подутите си устни. - Вероят¬но ще бъде последният, който ще видим през живота си.

Граймз кимва.

- Достатъчно топло е там, където отиваме, мои весели при¬ятели.

Ти измърморваш неодобрително.

- Не изкушавай Дявола с мрачните си шеги, господин Граймз - може да си помисли, че наистина го желаеш и наистина да дойде лично да ни отнесе. Отправили сме се към по-добро прис-

танище от това, мисля. Пъкълът не е за честни мошеници като нас, а за демони от ранга на Скарвендж.

Губиш 2 Точки за Оцеляване. Ако оживееш, обърни на 120.

278


Винаги си се стремял да поддържаш платена мрежа от до¬носници в големите градове като Лешанд и сега твоята пред¬пазливост е възнаградена. Скоро разбираш, че Скарвендж на¬последък си е прибрал всички неизплатени дългове и е превър¬нал съкровищата си в дублони. Това подсказва, че крои амби¬циозен план, за който ще му трябва всеки грош, който може да събере.

- Дочух, че е наел корабостроител в Порт Селение - ти казва твоят доносник. - Специален кораб с много странни не¬ща, ще се нарича „Лунното Куче“.

- Какви странни неща?

Той се приближава към тебе и гласът му преминава в шепот.

- Отвори за оръдия на кила! И други неща, още по-странни от това. Може би старият Скарвендж се е побъркал, но Господ да ни е на помощ, ако е така, защото побеснялото куче не е по- добро от нормалното.

Когато се обръщаш, за да си тръгнеш, доносникът те хваща за ръкава.

- Ами парите ми?

Ти се освобождаваш от хватката му.

- За тези празни приказки, които току-що ми каза? Това е всеизвестно. Можеш да го научиш от всяка клюка в града. Не ти плащам за това и ти много добре го знаеш.

Тръгваш си, без да обръщаш внимание на протестите му. Има други слухове, които би могъл да чуеш, например за Ел Дрейк, обърни на 164; или за Кралица Титания, обърни на 202.

Можеш да отидеш да си купиш запаси, обърни на 12; да намериш някой да идентифицира магическите ти предмети, обър¬ни на 31; да поискаш разрешително за каперство (обърни на 50, ако имаш МОШЕНИЧЕСТВО, а ако нямаш, обърни на 409) или да посетиш Мастер Кепстик, ако си го срещал преди това, обърни на 69.

Ако нямаш какво друго да правиш в Лешанд, обърни на 107.

- Взех си го честно, според закона на морето - сумти Ман- дригард. - Взех го от мраморна зала на върха на една скала и никой не вдигна ръка срещу мене и срещу веселите ми момче¬та. Но докато вървяхме, един стар, глупав жрец ни прокле. Каза ни, че няма да намерим покой, ще плаваме из морската шир завинаги и никога няма да стигнем пристанище или да стъпим на твърда земя, защото ръцете ни са белязани от кражбата на свещено съкровище.

Той спира, пресушавайки отново винената си чаша. Не си забелязал да я пълни от каната, но тя като че ли никога не се изпразва.

Дъждът барабани по прозорците на каютата. Дървените гре¬ди на кораба стенат и въздишат, докато корабът се носи по вълните.

Ако попиташ Мандригард за нещо друго, обърни на 46. Ако решиш да проучите кораба, обърни на 65.

280

Повеждаш приятелите си извън града и стигате до усамоте¬но заливче.



- За какво идваме тук? - пита Блац. - Да не е залив на контрабандисти?

Граймз кима одобрително.

- Добра идея, ако е така. Контрабандисти, които се опитват да избегнат данъците на пристанището в Селение. Едва ли ще се оплачат пред Братството, ако им вземем стоката.

- Не, няма никакви контрабандисти - казваш ти. - Но, ако съм прав, тук ще си намерим кораб.

Ти стоиш на ивицата, където водата се разлива по брега и краката ти се обливат в морска пяна. Залезът първо възпламе¬нява небето, след това го обезцветява. Най-после приближа¬ваш раковината до устните си, и издаваш дълъг нисък тон. Той отеква в мекия като кадифе здрач и се понася загадъчно над водата.

Ти сваляш раковината, но тя продължава да ехти. Звукът става по-дълбок и по-силен. Тя започва да тупти в ръцете ти, пулсирайки с вълшебна сила.

- Ще експлодира! - изпищява Блац, обзет от внезапна тре¬вога. - Отърви се от нея, Капитане!

Преди да успееш да го спреш, той сграбчва раковината от ръката ти и я запраща далече сред вълните.

Звукът продължава да излиза от дълбините, като най-ниския тон на подводен орган. Ти извръщаш глава и притискаш ушите си с ръце, когато водата изригва като фонтан и силни пръски се разнасят из въздуха. Солени капки ви обливат. Ти поглеждаш отново към морето. Нещо се е появило от морското дъно и се приближава към вас: малка плетена лодка, теглена от акула и делфин. Тези странни „жребци“ са завързани с морски водо¬расли за лодката, като коне, теглещи каляска.

- Качвайте се - казва акулата с рязък глас. - Ще ви отведем до пристанището на Нептун.

Тонът на делфина е по-мек.

- Но да знаете, че сами трябва да си намерите плавателен съд за обратния път.

Избери: Ще се качиш ли на малката лодка, обърни на 233, или ще откажеш, обърни на 203?

281


Въпреки горещите молби на Граймз, ти решаваш да призо¬веш Левиатан. Само решението е достатъчно. Докато повдигаш ръката си с пръстена - дори преди да си произнесъл името на дракона - ти усещаш нещо тъмно и чудовищно да се надига от морските дълбини. Издигат се вълни, огромни като планини. Те закриват небето. Вятърът вие страховито във всички посоки.

Левиатан се подава от водата. Тялото му е като кула от бронзови люспи, всяка с размера на шлем, зеленикава от мор¬ската вода. фосфоресцираща отрова капе от зейналата му паст сред ослепителни пламъци. Влажни смъртоносни изпарения се извиват от тъмните пещери на нозДрите му.

Веднага разбираш грешката си - не можеш да се надяваш, че ще контролираш такова чудовище. Докато се снишаваш в лодката, ти забелязваш още нещо, което те изпълва със смър¬тен ужас: дори лицето на колоса се е изкривило от страх. Дори на него ще му е трудно да се изправи срещу Левиатан и в тяхната титанична битка четири нищожни смъртни ще бъдат пов¬лечени надолу към дълбините на океана.

Ти сам избра своята орис.

В мига, когато поставяш шлема на главата си, в мислите ти нахлува порой от кървави бойни сцени. Всички бойни трикове, тактики и начини на убиване вече са твоя втора природа. Ти ставаш издръжлив, хитър и безстрашен като спартански воин. В продължение само на една битка придобиваш ПОБОЙНИЧЕС- ТВО и СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ, ако си ги нямал досега. Те не влизат в ограничения брой от четири умения, защото ще изчезнат, когато битката завърши. (Не забравяй, че трябва да притежаваш сабя, за да можеш да използваш новото си умение за СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ).

Сега обърни на 73 и не се отказвай от кораба си!

283

Думите едва са се отронили от устните ти ц той надава ли¬куващ смях. Устремява се встрани към перилата, със скоростта на паяк, тичащ по стена. Двамата гребци зад него отхвърлят качулките си и също започват да се катерят. Под светлината на корабния фенер лицата им са бледи като восък, а дългите им остри зъби разкриват страстното им желание да смучат кръв.



Внезапно още по-ужасяваща гледка изтръгва мъчителен вик от тебе. Дузина други фигури се появяват от тъмните води и започват да се катерят по борда. Те са по-гротескни от първите три. Имат големи черепи вместо лица и носят плесен от гроба. Броните им са потъмнели, а хубавите им някога дрехи висят на парцали.

- Всички на палубата! - успяваш да извикаш, освобождавай¬ки се най-после от парализиращия те ужас. Първото от тези чудовища вече достига перилата. - Нападнати сме от вампири!

Обърни на 321.

284


В резултат на магията ти се появява постоянен вятър. Не е силен - ти не смееш да се месиш твЪрде много в природните сили - но е достатъчен за целта ти. Мъглата се разпръсква. Сега виждаш по-ясно двата кораба, парализирания „Роуз“ и по- близкия до вас „Лунното Куче“. Той е на два градуса от щирбор- да ви, в обхвата на оръдията. Времето е на ваша страна, вятъ¬рът духа от вас към „Лунното Куче“ - идеалното положение за морска битка.

- Сега имаме избор - казва Оукли. - Можем да се прибли¬жим до него и да го превземем с абордаж или да го обстреля¬ме. Какво ще кажеш, Капитане?

Необходимо е бързо решение. Ако се приближите към „Лун¬ното Куче“, обърни на 322; ако го обстрелвате с оръдията си, обърни на 341.

285


- Ще сравняваш твоето магьосничество с моето? - присмива ти се Мирабилис. - Глупак! Ураганът, който призовах, не ти ли даде представа за възможностите ми?

- Беше поразителен - признаваш ти. - Повече от това, което аз бих постигнал. Но мисля, че блъфираш, Докторе; предпола¬гам, че ураганът и мъглата са отнели по-голяма част от силата ти и сега сме почти равни.

Паяжина от огнени нишки се изстрелва от магическата ти пръчка и подпалва мантията на Мирабилис. Когато пламъците го близват, за да го погълнат, той надава един-единствен вик, та¬къв, какъвто не си чувал от друго човешко същество. След това залита към перилата и пада в морето.

- Не бързай да се поздравяваш.

Ти се завърташ и виждаш едър мъж с аристократичен вид. Застанал е на мостика със сабя и пистолет - адмирал Калидор, командирът на кралската флотилия.

- Не стой там - продължава той. Чух достатъчно, за да се досетя, че си на наша страна. Сега имаш шанс да го докажеш. Помогни ни да отблъснем нападателите!

Той посочва нагоре и когато поглеждаш, ти виждаш Скар¬вендж и пиратите му да се спускат на палубата. Битката започ¬ва. Самият Калидор се заема с тромавата фигура на Порбук.

Боят се разпростира из целия кораб, но ти си забравил за него, докато крачиш по палубата. Ти имаш един-единствен враг, с когото трябва да се изправиш лице в лице - сега го виждаш, появявайки се от загадъчната мъгла и цялата ти омраза избли¬ква в един мощен рев:

- Скарвендж!

- О, друже! - казва той със загадъчна усмивка. Готов си да умреш, нали? Обърни на 171.

286

Сабята ти проблясва и отнема живота му, преди дори той да е разбрал. Диша като риба на сухо. С притиснати към прониза¬ното си сърце ръце той пада на пода и издъхва в тишина. Не го съжаляваш. През всичките тези години той е изпълнявал всяка заповед на подлия Скарвендж, без ни най-малко угризе¬ние. Заговорничил е за всяко зло начинание, макар да не е бил достатъчно смел, за да извърши сам ужасните деяния. Ти се обръщаш и бързаш към палубата. Обърни на 172.



287

Решаваш Блац да изяде раците. Той е най-неиздръжлив от четирима ви и дори съвсем малко ядене ще повдигне духа му. Блац яде лакомо, като умело счупва черупката на една скала и измъква месото на рака със зъби. Граймз долавя погледа ти и мъдро кимва. Съгласен е с решението ти.

Ако искаш да продължите с проучването на острова, обърни на 211. Ако предпочетеш да се върнете в лодката и да се отправите към следващия остров от веригата, обърни на 116.

288


Прекарвате почти цяла седмица на острова, подкрепяйки се с изобилието на природата и достатъчния запас от дъждовна вода, стичаща се по склоновете на вулкана. Ако имаш ТОЧНА СТРЕЛБА (и пистолет) и си ПОЗНАВАЧ НА ПРИРОДАТА, можете да допълните менюто си с дивеч, което ти позволява да възс¬тановиш всичките загубени досега Точки за Оцеляване. Без едно от тези две умения, ти не можеш да възстановиш Точките си за Оцеляване, но все пак преживяваш достатъчно добре с ядки и дребни горски плодове.

Най-после, по общо съгласие, решавате, че е време да про¬дължите. Вулканът тътне страховито и вие нямате желание да

«4 Я2 ЯО 718 ЛЬ 714 Л2 __ш

бъдете тук, когато изригне. Качвайки се на лодката, вие подно¬вявате мъчителното пътуване към Порт Лешанд. Обърни на 135.

289

В ранните часове преди зазоряване, докато малката ви лод¬ка се носи спокойно върху тихия океан, ти обмисляш за първи път положението си. Оттук нататък трябва да преценяваш всяко нещо с голямо внимание. Дори най-дребната грешка може да ви донесе нещастие, а на вас ви трябва малко късмет и здрав разум, ако искате да достигнете живи до цивилизованите земи.



Първо, другарите ти в пътуването. Граймз, дълъг, с лице като фенер, е скръбен и тъжен и въпреки навика си да очаква най- лошото е добър човек, защото не е нито плашлив нито сприхав. Оукли е жив и находчив - възможно е да се противопостави на твоето лидерство, ако не успееш да се наложиш. Все едно, били сте в достатъчно затруднени положения заедно, за да зна¬еш, че можеш да разчиташ на него. Блац е най-слабото място на групата, боязлив, тромав, дребен, готов да дезертира. Но ти, знаеш, че когато се наложи, той е изобретателен и съобрази¬телен.

Тримата те поглеждат и Оукли пита:

- Накъде ще се насочим?

Погледни картата. Очевидно Порт Лешанд е вашето направ¬ление. Ако решиш да се отправиш направо към него, насочвай¬ки се на запад, обърни на 2. Ако предпочетеш да избереш курс през Пушечните острови, обърни на 21. Ако решиш да се насо¬чите на юг, обърни на 40.

290

Приближаваш се към нея, и я сграбчваш за китката и лакътя, като се опитваш да извиеш ръката й зад гърба. Използвал си същата хватка с някои от най-големите разбойници, плаващи из седемте морета. Спомняш си добре един - приличащ на горила, с лице цялото в белези, наричан Гутщред Търнбул - да плаче като бебе и да те умолява да го пуснеш.



Но срещу Ежада тази хватка е безполезна. Все едно да се опитваш да пречупиш дъб. След кратко стълкновение тя те зап-

раща на земята с раздрусване. Губиш 2 Точки за Оцеляване. Въпреки презрителния й смях, ако все още можеш да се дви¬жиш, ти скачаш на крака, готов да подновиш атаката. Но.как можеш да победиш враг с неизчерпаема сила?

Можеш да опиташ просто бой с юмруци, обърни на 271 или да тръшнеш тялото й, обърни на 309; или ако имаш ЗАКЛИНА- ТЕЛСТВО и магическа пръчка, обърни на 384; или ТОЧНА СТРЕЛ¬БА, ако имаш пистолет, обърни на 317. А може би просто тряб¬ва да се опиташ бързо да се оттеглиш, обърни на 5.

291


Те ще приемат един от следните предмети: сабя, пистолет, вълшебна пръчка, амулет, кораб в бутилка, раковина, талисман с формата на прилеп или черно хвърчило. Ако можеш, задрас¬кай един от тези предмети в Дневника на Приключението и обърни на 272. Ако нямаш нито едно от изброените неща, нас¬троението им очевидно се променя и те стават враждебни - обърни на 215.

292


Слабо проблясване в паметта ти те кара да потръпнеш. Наб¬людавайки високите черни платна на фона на залеза, ти си припомняш древната легенда за прокълнатия капитан Мандри- гард, господар на кораб, наречен „Ларнасос“. След като е от¬краднал свещените съкровища от храма на Дионисий, той е прокълнат никога да не стъпи отново на твърда земя, „докато ръцете му са опетнени от кражбата“. Според легендата, екипа¬жът му е намерил някакъв начин да се изплъзне от проклятието, но не и Мандригард.

Той плава из седемте морета и до ден днешен. Всеки, който стъпи на „Ларнасос“, е прокълнат да остане на кораба завина¬ги.

Сега обърни на 311, ако спрете кораба; ако го оставите да ви отмине в тъмнината, обърни на 330.

Скоро събираш малка купчинка с неща, които са привлекли окото ти. Те са: раковина, бронзов шлем, драконов пръстен и ветрило с формата и цвета на буреносен облак.

- Да, всеки от тези предмети може да е вълшебен - съгла¬сява се Оукли.

Той също има инстинкт за тези неща.

- Колко ще вземем?

След кратко съветване вие решавате да вземете само две от тях. Според законите на пиратите не трябва да крадете от капитана на кораб, който ви е предложил гостоприемството си. Но срещу този закон натежава фактът, че Мандригард предна¬мерено ви е примамил на прокълнатия кораб.

Реши кои две неща ще вземеш и ги запиши в Дневника на Приключението.

Бързо излизате от каютата на Мандригард, преди да се е събудил.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 139. Ако не си, обърни на 217.

294


Вие се приближавате с гребане. Салът и неговият пътник постепенно придобиват очертания в тъмнината. Стар човек, слаб и сбръчкан като превито дърво, очите му блестят с бледа лунна светлина. Тъмните спечени петна на брадата му те карат да се чудиш дали не е свикнал да пие солена вода, но после забе¬лязваш до него на сала пълен варел с дъждовна вода и голям сандък с провизии. Устата му се отваря в широка усмивка и дългите му зъби лъсват.

- Пръстът на провидението. Ето ме тук, носен по вълните, бедният стар Томи Мортайс и при мене идват четирима безст¬рашни мъже, за да ме спасят. Не е ли чудо! Елате и си пийнете от моята вода, приятели. Нека взаимно си разкажем перипети¬ите.

Ако започнете да му разказвате как сте се озовали в сегаш¬ното си положение, обърни на 29. Ако започнете да го разпит¬вате за него, обърнете на 48.

Кутията е пълна с пожълтели кости и мокри парцали. Като потискаш отвращението си, ти разравяш тези неща и откриваш няколко скъпоценни предмета. Диамант, голям колкото орех, талисман с формата на прилеп и ръждясала сабя. Вземи какво¬то пожелаеш, като не забравяш да си запишеш.

Блац все още се озърта нервно.

- Не мога да схвана нищо - казва той. - Какво стана със стария чудак?

Оукли повдига черепа от кутията, поглежда го за миг и го запраща далече в тъмнината. Виждаш го да проблясва на лун- ната светлина, след това пада с плясък.

- Изчезна за добро, мисля - казва Оукли. - Хайде да си вземем от храната, която имаше.

Граймз поклаща глава.

- Тя също е изчезнала. И водата.

Ти се провираш край него, но той е прав. Провизиите са гранясали и покрити с плесен, като че ли са от няколко месеца. Водата във варела е застояла зеленясала локва.

Като се връщате на лодката, вие отрязвате сала и гребете дълго преди да се установите за сън.

- Ще трябва да се помолим да срещнем кораб утре - казва Оукли, докато заспивате. - Не мисля, че бихме издържали още дълго.

Обърни на 332.

296

Вдъхновени от примера ти, твоите приятели нанасят безраз¬борно удари, докато туземците атакуват с копия и тояги. Битка¬та се разразява яростно и въпреки че кръвопролитието не ти е приятно, ти скоро осъзнаваш, че то трябва да продължи, докато не победите или не накарате туземците да се оттеглят. Ако се опитате да се оттеглите и да се спуснете по стълбата, докато все още има туземци на върха на скалата, те лесно ще могат да ви съборят, като хвърлят камъни по вас.



След кратка, но брутална размяна на' удари, повечето от туземците са на земята, а останалите се оттеглят в панически бяг. Губиш 2 Точки за Оцеляване, ако имаш СРЪЧНО БОРАВЕНЕ

СЪС САБЯ, но ако имаш само ПОБОЙНИЧЕСТВО, губиш 4 Точ ки.

В случай че оцелееш, ти бързо се отправяш надолу към лод¬ката и отплавате, без да се бавите. Обърни на 116.

297


Вие влизате в един евтин вертеп - най-доброто място да разберете нещо за Скарвендж. Там, под една потресаваща кар¬тина, изобразяваща мъж, обесен с главата надолу, зловещият пиратски капитан е пропилял много часове, отдавайки се на комар и наливане с ром.

През отворената врата се разнася дрезгав смях, но когато влизате, настъпва странна тишина. Дузина грозновати лица се обръщат и ви гледат, докато пристъпвате по пода, покрит с дървени стърготини.

- Като че ли минава ангел - казваш ти на приятелите си, припомняйки си старото суеверие.

- А - промърморва Граймз под носа си. - Ангелът на смърт- ■ та. Хайде да изчезваме оттук. Мястото не е подходящо за нас

- свърталище е на порочни морски плъхове.

Шумът от пиянските брътвежи се подновява, но много начу¬мерени погледи са устремени към вас. Ако останете тук, въп¬реки опасността, обърни на 146. Ако си тръгнете, можеш да разбереш нещо за Ел Дрейк, обърни на 183 или Кралица Тита- ния, обърни на 221. Ако вече си приключил със слуховете, обърни на 392.

298

Не можеш да направиш нищо, за да предотвратиш залавяне¬то. Вие сте оковани и завлечени до „Красивата Дама“. Вдигат ви на палубата и ви захвърлят като жертвени дарове в краката на Скарвендж. Лунното сияние, черната му брада и бялото лице го правят да изглежда като самия сатана.



- Проклет, скапан злодей! - крещиш му ти. - Не можеш да принудиш честните хора да водят живот на разбойници.

Той се намръщва и плюе.

- Да, прав си друже. Честни мъки, ето това заслужавате вие

четиримата. От вас не стават пирати - сега разбирам това. Добре, ще получите честно мъчение. Какво ще кажете, да по¬чистите корпуса на кораба от външната страна, като начало?

Завързани за въжета, вие сте изхвърлени през борда и вла¬чени напред-назад по кила на кораба. Скоро кожата над нара¬нените ви кости е разкъсана и солената вода нахлува в дробо¬вете ви. Тъмнината се затваря за последен път над теб.



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница