През времето на образователно дело в село рибарица / исторически и съвременен поглед / І период – 1894 – 1920 година

В посочения период за децата на Рибарица-тогава колиби и махала в състава на Тетевенска община е имало две начални училища /І-ІV отделение/

Първото – в горния край,разкрито през 1894 година в къщата на Найден Цеков.

Второто – в махала Брязово,разкрито през 1907 година с три слети паралелки.

Малко неща и сведения са запазени за горното училище,което е местено в няколко къщи и приключва съществуването си през 1969 година като началното училище на Заводна.

Почти нищо документално не е запазено от това училище,само спомените на хората,които са учили там .

Но да се върнем към далечните години в началото на ХХ век.Децата от долните махали-Горуньово,Калугерски дол,Костина и Свинарска лъка били задължени да учат в горното училище,което”отстоявало от домовете им на 3-10 км.При тогавашните обществено-икономически условия е било героизъм да се ходи пеша от Горуньово,Брязово и Калугерски дол до Заводна и обратно особено есен и зиме,когато калните коларски пътища и козите пътеки са били почти непроходими за децата.Но имало деца,които са ходели на училище и зиме и тревожните им родители са ги срещали по пътеките и пъртините,провиквали са се разтревожени от високите рътлини,докато чуят бодри детски отгласи .Често някои ученици са закъснявали и отсъствали от занятия и чиновете им оставали празни,докато се пробият пъртини или спре проливният дъжд,който по нашите места, ако не секнел до 2-3 часа,карал по 2-3 денонощия,та и по цяла неделя.Пролетните води на Горуньовската река,на Костина и на нищо и никакви долчинки много често са сривали дървените мостчета и минувалките и обутите със свински цървули ученици с прогизнали от мокреш шаечени дрешки са заобикаляли през сипеи и грамади,за да стигнат за втория-третия час в горното училище.За да се „избегнат тия неудобства”/както е записано в летописната книга/,населението поискало от Окръжната училищна инспекция – гр.Плевен с колективно заявление да се открие ново училище в центъра на махалите – Свинарска лъка,Костина,Горуньово и Калугерски дол След направените проучвания Окръжният учебен център –гр.Плевен,преценил,че искането е основателно и разрешил да се открие ново първоначално училище в м.”Свинарска лъка”.Това станало на 26.09.1920 година.

Училището било с една паралелка-І,ІІ,ІІІ отделение с 43 ученици.За учителка била назначена Тодора Петева от Търновския край ,а пръв хазаин станал –Иван Нешов Влайков.Обучението е водено доста трудно и при първото си посещение околийския инспектор вписва в ревизионната книга следните задължения на училищното настоятелство:

„1.Да се достави челна дъска

2.Да се купят две канчета за вода,карта на България,2 тела букви

3. Да се купи поне 1 стол,линия,пергел,транспортир

4. Д а се набавят канцеларски материали- мастилница,пера ,хартия.”

Макар и трудно, и разпокъсано в периода 1894-1920 година обучение на децата в Рибарица се осъществява в три начални училища:

• 
  В Горното училище на Заводна ,закрито 1969 г.
  
• 
  В Училището в м.”Свинарска лъка”
  
• 
  В училището в м.”Брязово”,закрито 1967 г.
  

Данните се отнасят най-вече за училището в м.”Свинарска лъка”,чийто приемник е днешното наше училище.

1922/23 г.Поради наличие на достатъчен брой ученици се разкрива І прогимназиален клас/ дн.V клас/, с учител Илия Диков.Училищното настоятелство и общинската власт проявили безразличие към нуждите му и когато учителят влязъл в остър спор с местната власт във връзка с издръжката на училище и обзавеждането му с най-необходимите помагала-звънец,часовник,стол,букви и др.,той бил уволнен.Всичко било оставено в ръцете на населението на селото,но то не се примирило и сами доколкото можели,хората се грижили за училището.

Училището се мести от къща на къща поради растящия брой ученици.

1923/24 г. се разкрива и ІІ прогимназиален клас. От учебната 1925/26 година поради пък намалелия брой ученици за прогимназията –тя е закрита.Като причина може да се посочи –липсата на елементарни условия на обучение и отказа на деца и родители,които предпочитали децата да им помагат в селскостопанската и къщна работа,вместо да ходят на училище.Училището остава само с начални класове.

В това състояние –само с начални класове са училищата в с.Рибарица до 1946 година.

На 23.09.1946 г. –училището става основно със средищен директор-Петър Петров.Той е директор на училището до 1975 година, когато излиза в пенсия.

И отново следват трудности.Сградата е недовършена отвътре.Дворът е в трапища и кал.Липсва дюшеме на по-голяма част от стаите.Отново се работи на доброволни начала,без заплащане.Масово се включват учителите,родители и ученици.Открита е и ученическа трапезария.Учениците активно се включват в селскостопанската дейност на селото.

Броят на учениците расте от година на година.Прибират се и ученици от по-отдалечените райони.Особено след преместване на

прогимназията,необходимостта от подслон за учениците от Васильово и отдалечените махали не отпада.За общежитие служат две от стаите в училището,които се обзавеждат с дървени нари ,застилат се със суха папрат и с домашни шарени черги и възглавници от самите ученици. На брой са били над 20.Сами са си събирали дърва.Нощно време дежурили на доброволни начала

директорът Петър Петров и учителят Дочо Костов.Чак през 1950 г. е назначен възпитател и дружинен ръководител.Общежитието нараснало и е преместено във вилата на Тодор Табаков.

Годината 1959 е записана като преломна в летописната книга в живота и развитието на Училището.

Във връзка с осъществяването на по-тясна връзка на училището с живота и задължително осмокласно образование,целият колектив от учители,ученици,служители през лятото на 1960 „извършил дела,възможни само при наличието на възрожденски пламък и идеализъм”. Без всякакви бюджетни средства,без технически планове техническа помощ само за три месеца са изградени и обзаведени нови постройки –учебна работилница,физкултурна стая и тоалетни.Преустроени са училищните помещения.Всичко е направено с доброволен труд. Учители и служители се отказват от годишна отпуска.Формирана е бригада от учители и ученици,която през цялото лято е събирала билки и горски диви малини.Със средствата е обзаведена е и работилницата,закупени са нови маси,столове,нагледни средства и уреди за кабинетите,карти по история и география.Някои от тези неща се ползват и до днес.

Комисията от инспектори излиза със становище,че училището е готово за откриване на VІІІ клас.Началото е от 1960/61 г.За патрон на училището и име е прието името на водача на Хвърковата чета Георги Бенковски,чието име носи и до днес.Учителите преминават курсове квалификация за работа при новите условия.

Важна придобивка за училището е сградата на общежитието.Историята на неговото построяване е кратка ,но не безинтересна.Изцяло реализирана от училищното ръководство в лицето на директора Петър Петров, учителите,учениците и техните родители.Започва се с 80000 ръчно изработени от средношколската бригада тухли,малко цимент и 500 кг.желязо.По думите на П.Петров”средства нямаме,но имаме ентусиазъм”Трудностите са много ,но на финала през 1965 година общежитието е отворено.Към него е оборудван и модерен за времето си стол,който функционира до 1996 година.

В живота на училището в този период навлизат трайно чавдарската,пионерската и комсомолска организации като организации на управляващата тогова БКП.От едни хулени и отричани,от други хвалени и обвити в носталгичен спомен тези организации,имаха определен принос за добрите училищни резултати.

В така оспорван днес „соцпериод” успехите на училището продължават и в областта на учението и в областта на извънкласните дейности и в областта на спорта-особено в ски-спорта.Почти всяка година като се започне от 1959 г. отборите по ски са на челните места в страната .Няколко години пионерската дружина в училището е обявявана за дружина-отличник в учението и спорта.Почти всички ученици,които завършват VІІІ клас продължават образованието си в по-горна степен.

През 1975 година след излизане в пенсия на Петър Петров на поста директор на училището е назначен Благовест Николов ,който е директор до 1986 година.

След преминаването му на друга длъжност за директор на училището е назначена Златка Вълчанова.

От учебната 1983/84 година VІІІ клас е свален в ЕСПУ”Хр.Смирненски” гр.Тетевен в изпълнение на държавна реформа за премахване на основното образование в селата.Това продължава до 1989/1990.Опитът не беше успешен и доведе до струпване на голям брой ученици в градските училища,което се отрази негативно на качеството на образование.

В разглеждания период са закупени почти всички уреди,материали,карти и др.за оборудване на кабинетите и класните стаи.Подобрена е МТБ.1987 година са поставени акумулиращите камини в класните стаи,които се използват и до днес.През същата година е накована ламперията на класните стаи и е направен ремонт на учителската стая.

В заключение за посочения период можем да споменем за него с добро и положително отношение, защото :

Имаше организация;

Имаше трудолюбие ;

Имаше уважение към учителя;

Имаше дисциплина;

Имаше възпитание;

2014. 
      - Демокрация или преход
      

Сменихме обръщението към учителя от” другарю/другарко” на „господин и госпожо”.

Дадохме права на учениците- и още повече отговорности и задължения на учителите.

През 1996 г-жа Златка Вълчанова излиза в пенсия и на нейно място е назначена г-жа Маргарита Баръмска,която с малки прекъсвания е директор до 2007 година.За 2 години неплатен отпуск и отпуск по болест е замествана от г-жа Васка Ганчева/учебна 2004- 2005/ и от г-жа Татяна Кръстева /2006/2007 г./

След заявено желания за напускане от учебна 2007 г.директор е Татяна Кръстева ,заместена по време на отпуск по майчинство /2008-2010/ от г-жа Данка Василева.

Упоритата работа на учителите стана все по-трудна в днешния материален свят.

Броят на учениците намалява от година на година,което се дължи и на демографския срив в страната.Парите за образование са все по-малко.Всичко направено до 1989 година не само не се модернизира и не се осъвременява ,а напротив започва да се руши,защото няма пари за поддръжка.Закрито е общежитието,закрит е столът,затворена и учебната работилница.Почти не се закупуват нови нагледни и технически средства.

2007 година учителите се включихме в общоучителската стачка,която продължи близо два месеца.Исканията на учителите бяха удовлетворени,макар и не напълно.

До 2008 година училището е на издръжка на община Тетевен и постоянно „няма пари”.

С въвеждането на т.нар.делегирани бюджети се постигна една по-голяма свобода при разходване на средствата и по-голяма прозрачност.Парите,макар и не много за малките училища, дойдоха в училище.Определящо при финансирането стана броят на учениците.

Издръжката стана трудна ,но не невъзможна.Придобивките от този период-компютърен кабинет,бели дъски и опити за постепенно осъвременяване на МТБ.

С приемане на новата наредба за пълняемост на паралелките от 2008