1528—1529 г. Открити са редица острови в Адмиралтейския, Каролинския и Маршалския архипелаг (Тихия океан).
1534—1535 г. Френският мореплавател и откривател Жак Картие достига Канада.
1535 г, Испанският мореплавател Т. Берланга открива островите Галапагос в Тихия океан.
1568 г. Испанският мореплавател А. де Мендаля открива Соломоновите острови (Тихия океан).
1577—1580 г. Английският мореплавател Френсис Дрейк (1540—1596 г.) за втори път след Магелан — обикаля земното кълбо в западна посока. По пътя си разграбва испанските пристанища по брега на Чили, Перу и Мексико.
1594—1597 г. Холандският мореплавател Вилхелм Баренц изследва нареченото на негово име — Баренцово море. Три пъти зимува по западното крайбрежие на о. Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия.
1595 г. Испанският мореплавател А. Менданя де Нейра открива Маркизките острови в Тихия океан и Санта Круз.
1606 г. Испанският мореплавател Л. Де Торес открива наречения по-късно на негово име пролив, който разделя Австралия от Нова Гвинея..
1606 г. Холандецът В. Янсон стъпва на северния бряг на Австралия.
1610 г. Английският мореплавател Хъдзън открива пролива и залива, наречени на негово име в Северна Америка.
1616 г. Холандците Я Лемерер и В. Схаутен достигат до крайната южна точка на Америка — нос Хорн, наречен по родното място на Схаутеч, гр. Хорн.
1642—1643 г. Холандецът Абел Тасман открива остров, наречен после на неговото име — Тасмания. Експедициите на Тасман имат важно значение за изучаването на австралийското крайбрежие и потвърждават, че Австралия е отделен континент. Английските пътешественици достигат до Австралия значително по-късно (при едно от пътуванията на капитан Кук през 1770 г.).
1648 г. Руските мореплаватели Ф. Алексеев — Попов и С. Дежньов откриват Чукотско море и пролива между Азия и Северна Америка (Беринговия пролив).
"Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на майка България"...
