Презентация на тема „Моят географски свят
Изтегляне 4.5 Mb.
|
Свързани:
teoriya-i-metodologiya-na-geografskata-nauka
- Навигация на страницата:
- 3.вулкана Пинатубо
| 2.ритуалът „самобичуване”
Ритуалът представлява мъже, облечени в тъмночервени плащеници, покриват лицата си с кърпи. Човекът не вижда къде върви и трябва да бъде воден с въженце от друг пред него. Този мъченик с плащеницата, носи на рамото си огромен дървен кръст, буквално гигантски, по-голям от собствения му ръст и много тежък, който той влачи с километри. Както се изрази един приятел, Паоло – мъченията на тези самобичуващи се, далеч надхвърлят мъченията на Исус. Има друга група, които държат в ръцете си бичове с метални накрайници, и с тях удрят голите си гърбове. Мъжете са голи до кръста, надолу панталоните им са увити с въжета, пак с някакъв символен смисъл. И те удрят непрестанно гърбовете си, които отдавна са се превърнали в кървава пихтиеста маса. Това продължава с часове, понякога цял ден. От страшните болки някои припадат, другите, които вървят покрай тях ги свестяват. Приятели, познати, дори съвсем непознати им дават вода. Има и такива, които наистина ги приковават на кръст и те висят там с гвоздеи в ръцете. 3.вулкана Пинатубо Пинатубо (на тагалог: Pinatubo) е активен стратовулкан, разположен на най-големия остров Лусон, намиращ се във Филипините. Съставен е основно от андезит и дацит. Преди 1991 г. вулканът е незабележим и силно ерозирал. Покрит и с гъста гора, която осигурява безопасност на няколкохилядното население на местното племе аета, което се оттегля в планините, когато испанците завладяват Филипините през 1565 година. Изригването на вулкана през 1991 г. идва след 635 години летаргия и предизвиква най-големия и бурен вулканичен катаклизъм през XX век. Навременното предвиждане за изригването довежда до евакуацията на десетки хиляди хора, но лавата, пепелта и лахарите, предизвикани от дъждовете, сериозно увреждат околностите, разрушават хиляди къщи и разрушават местните речни системи. Изригването е усетено повсеместно. Изхвърлени са около 10 кубични километра лава и 20 милиона тона серен диоксид, както и големи количества минерали и метали на повърхността. В стратосферата попада огромно количество аерозоли, повече от всяко изригване на земята, след това на Кракатау през 1883 година. През следващите месеци аерозолите формират слой от сярна киселина в атмосферата. Вследствие на това глобалната температура се понижава с около 0,5 оС, а разрушаването на озоновия слой нараства значително. Изтегляне 4.5 Mb. Сподели с приятели:
|