Презентация на тема „Моят географски свят
Изтегляне 4.5 Mb.
|
Свързани:
teoriya-i-metodologiya-na-geografskata-nauka
- Навигация на страницата:
- 10. Бенин ЗАДАЧА 19. ЗАДАЧА 20.
| ЗАДАЧА 18.
1. Австрия 2. Армения 3. Индия 4. Боствана 5.Индонезия 6. Йордания 7. Грузия 8.Автралия 9.Андора 10. Бенин ЗАДАЧА 19. ЗАДАЧА 20. От 1 септември 1895 до 31 януари 1898 г. е третостепенен учител по география и краснопис в Софийската мъжка гимназия. Освен с преподавателска дейност, се занимава и с писане на статии по география. През лятото на 1896 г. е изпратен със стипендия на Министерство на народното просвещение на специализация при Фердинанд фон Рихтхофен в Берлинския университет. Целта е да получи допълнителна квалификация за преподавател в новооткритата катедра по география във Висшето училище. По време на престоя си там се запознава с трудовете на Александър фон Хумболт, Карл Ритер, Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. Става техен последовател и на създадената от тях антропогеография, според която развитието на човешкото общество зависи изключително от влиянието на природната среда. На 1 февруари 1898 г. чрез конкурс е назначен за редовен доцент при Катедрата по география и обща етнография. Встъпителната му лекция на 19 март 1898 г. е на тема „Задача и съдържание на днешната географска наука“. От нея става ясно, че ще работи за научна география и изразява схващанията на германските си учители, географите Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Ритхофен. От 1 февруари 1903 г. е назначен за извънреден професор, а от 10 юни 1909 г. е редовен професор и титуляр на Катедрата по обща география и културно-политическа география. През 1909 г. в Историко-филологическия факултет се обособява историко-географски профил, в който до 1924 г. географията и историята се изучават заедно. От 16 декември 1912 до 26 април 1913 г. проф. Анастас Иширков участва във втората експедиция на проф. Богдан Филов, която се организира от Министерство на народното просвещение с цел откриване, описване и събиране на археологически и етнографски старини в Македония и Одринско. По това време той е на военна служба в щаба на 7-а Рилска дивизия. На 16 декември 1912 г. Богдан Филов, Анастас Иширков и Йордан Иванов тръгват за Солун, където остават до 13 януари 1913 г. След това продължават към Енидже Вардар, Пела, Дедеагач, Лъджакьой, Макри, Кавала, Серес, Ксанти, Бурукале, Филипи, Кукуш, Аврет Хисар, Дойран, Струмица, Водоча, Велюса, Одрин, Родосто, Ерегли, Силиврия, Чорлу, Виза, Бунар Хисар, Лозенград и Бабаески. След 22 януари 1913 г. пътуват само Филов и Иширков. Анастас Иширков е първият преподавател по география в Софийския университет и първият уредник на Географския институт при него. Създава богата библиотека и разнообразни сбирки в института. През учебните 1910 – 1911, 1918 – 1919 и 1920 – 1921 година е декан на Историко-филологическия факултет. През 1915 – 1916 г. е избран за 17-и ректор на Софийския университет. От учебната 1924 – 1925 г. географията се обособява като самостоятелна дисциплина в Историко-филологическия факултет, а ръководената от Анастас Иширков катедра „География и обща етнография“ е преименувана на „Обща география и културно-политическа география“. Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Води курсовете по „Обща география“, „Обща политическа география“, „Обща поселищна география“, „Културна география“, „Антропогеография“, „Общ географски преглед на Европа“, „География на растенията и животните“, „Историческо развитие на географската наука“, „Обща етнография“, „Средства за нагледно обучение по география“, „География на България“, „Културно-политически влияния на главните географски фактори в България“, „География на Добруджа“, „Културно-политическа география на Македония и Южна Тракия“, „Народи и държави в Балканския полуостров“, „Физическа география“, „Земята като небесно тяло“ и „Морфология на земната кора“. От 1920 г. е преподавател по география и член на академичния съвет на Свободния университет за политически и стопански науки в София, (днес УНСС). Прекратява преподавателската си дейност на 1 октомври 1934 г. поради заболяване. Анастас Иширков е автор на 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 – на френски език, 4 – на немски език и по една книга – на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. На български език публикува над 220 студии и статии. В сборници, вестници и списания в България и чужбина отпечатва над 40 статии на френски, немски, руски, английски, италиански, сърбохърватски, шведски и полски език. Пише над 70 рецензии, критики и отзиви на български, френски и немски език. Повече от 30 са художествените му произведения – разкази и стихотворения. Най-често са публикувани в Годишника на Софийския университет, списанията „Училищен преглед“, „Естествознание и география” и „Периодическо списание“. Сътрудничи на вестниците „Военни известия“, „Мир“ „Ден“ и „Слово“, в които има над 35 публикувани статии. Приносите му са свързани главно с историко-географските и географско-етнографските особености на различни райони на България, както и по въпроси на орографията, карста, тектониката и климата в страната. Извършва теренни проучвания на извора на Глава Панега, Варненското езеро, карстовите води в Добруджа, редица езера в Рила и Пирин. Прави пълна характеристика на речния отток и водните богатства на България в монографията „Хидрография на България“. Автор е на изследвания на различни български градове, както и на първата университетска книга по география на България – „България – географски бележки“ Част от трудовете са му на чужди езици, което подпомага географското опознаване на България от чужденците. Анастас Иширков има голям принос в развитието на изследванията по антропогеография и по физическа география в България. Разглежда мястото на политическата география и геополитиката като съставна част на антропогеографията. Неговото становище за политическата география е, че тя има за предмет на изследване връзката на държавата със земята – земната повърхнина и въздушната обвивка в нейните най-различни климатични прояви: водата, растенията, животните и минералните богатства. ЗАДАЧА 21. 1.Аета Историята на Aetas продължава да обърква антрополозите и археолозите. Една теория предполага, че Аета са потомци на оригиналните жители на Филипините, които, за разлика от морските си съседски съседи, пристигат през сухоземни мостове, които свързват островите с азиатския континент. За разлика от много от своите австронезийски колеги, Aetas показаха съпротива срещу промените. Аетас имаше малко взаимодействие с испанците, докато оставаха в планините по време на испанското управление. Дори опитите на испанците не успяват да ги уредят в редуциуми или резерви по цялото испанско управление. Според испански наблюдатели като Мигел Лопес де Легазпи, Негритос разполага с железни инструменти и оръжия. Скоростта и точността им с лък и стрела бяха пословични и те бяха страшни воини. Обикновените пътници или работниците на полето често бяха лесни цели. Въпреки бойните си умения обаче, малките числа на Аета, примитивната икономика и липсата на организация често ги правят лесна плячка за по-добре организирани групи. Замлъците, търсещи роби, често биха се възползвали от вътрешната си вражда. Те често се продават като роби на Борнео и Китай и, за разлика от северната феодална система, наложена на други филипинци, имаше малко шансове за манумис. Аета са номадски и изграждат само временни убежища, изработени от пръчки, задвижвани на земята и покрити с палма от бананови листа. Добре разположените и по-модернизирани Aetas са се преместили в селата и районите на изчистени планини. Те живеят в къщи, изработени от бамбукова и кокосова трева. Aetas се намират в Замбалес, Тарлак, Пампанга, Панай, Батаан и Нуева Ечия, но са принудени да се преместят в районите за презаселване в Пампанга и Тарлак след опустошителното изригване на връх Пинатубо през юни 1991 г. Минно дело, обезлесяване, незаконно изсичане и земеделие са причина местното население в страната да намалява постоянно до точката, в която те са само на хилядите днес. Филипинското правителство им предоставя малка или никаква защита, а Аета стана изключително номадска поради социалното и икономическо натоварване на тяхната култура и начин на живот, които преди са останали непроменени хиляди години. Изтегляне 4.5 Mb. Сподели с приятели:
|