Приложение 1 информация за преценяване необходимостта
Качеството на атмосферния въздух
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Геоложки , хидрогеоложки и хидроложки условия
- Хидрогеоложки условия
- Хидроложки условия
Качеството на атмосферния въздухКачеството на атмосферния въздух, съответно нивото на концентрация на замърсяващите вещества в приземния слой на атмосферата в даден район е в зависимост от редица фактори, оказващи влияние върху тяхното разсейване или задържане, като местоположение, интензивност, честота, продължителност и височина на емисиите в атмосферния въздух, както и от метеорологичните фактори като посока и скорост на вятъра, валежи, условия за температурни инверсии и т.н. Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, са концентрациите на: Частици (аерозоли, мъгли, димове, прахове); Серен двуокис; Азотен двуокис; Въглероден окис; Озон; Олово (аерозол т.н. Основно въздействие върху чистотата на атмосферния въздух е дейността на големите промишлени обекти: асфалтови бази, общинските пазари, преминаващите през населените места МПС, битовото отопление. След изпълнението на предвидените мерки в програмите за привеждане на дейността на обектите в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околната среда, замърсяването на въздуха се намалява чувствително. В малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на битовото отопление и автотранспорта. Тези източници не водят до сериозно замърсяване на въздуха. Мониторингът на основните параметри, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой на територията на област Велико Търново се осъществява от пунктовете за мониторинг в градовете Велико Търново(пунктът е с ръчно пробовземане и последващ анализ) , Горна Оряховица (АИС) и Свищов(извън обособената територия. ).Измерват се показателите: прах, ФПЧ10 ,оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид и сероводород. От направеният анализ на нивата на измерваните в трите пункта за мониторинг показатели за качеството на атмосферния въздух по показатели серен диоксид, азотен диоксид и озон няма регистрирани превишение на нормите за опазване на човешкото здраве. Единствено по показател фини прахови частици под 10 μm са установени превишения на средно-денонощните и средно-годишни стойности и за трите пункта. В всяка община се изпълнява „Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества и управление на качеството на атмосферния въздух” Целта на програмата е да се предприемат мерки за достигане на установените норми за ФПЧ10 на територията на гр. В.Търново, териториална единица в РОУКАВ – Северен Дунавски, да се запазят и поддържат нивата на останалите основни показатели за качество на атмосферния въздух под установените за тях норми, с което да се осигури екологичен комфорт на населението. Повишава се степента на газификация в отделните общини , подобрява се работата на пречиствателните съоръжения на въздуха в промишлените обекти и др.С прилагането на мерките заложени в тези програми се постига подобряване на КАВ в сравнение с предходната година.
Територията в границите на област Велико Търново, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД – Велико Търново, включва части от четири големи тектонски единици: северната ивица на Източнобалканска тектонска зона, Същинския Предбалкан, Преходната зона и Мизийската платформа, отличаващи се както по тектонския стил, така и по състава на изграждащите ги седименти. Съществено развитие на разглежданата територията имат изветрянето на скалите, ерозионно-акумулационните, еоловите, гравитационните и карстови процеси и явления, обусловени от геолого-тектонски, климатични, хидроложки, инженерно-геоложки и други фактори. Изветрителните процеси са изразени в механично разкриване на петрогенните и тектонски пукнатини, развитие на нови неориентирани пукнатини, разчленяване и дезинтеграция на масива в хипергенната зона и в химическо преобразуване на скалообразуващите минерали предимно в обсега на разкритията на скалните комплекси в предимно в Източнобалканската тектонска зона и Същинския Предбалкан. Ерозионно-акумулационните процеси включват повърхностна денудация и руслова ерозия. В по-голяма степен от нея са засегнати по-слабите теригенни седименти в откритите незалесени и незатревени участъци. Продукт на изветрителните и ерозионно-акумулационните процеси и явления са съвременния геоморфоложки облик на района с платовидните ридове Стражата, Беляковски и Арбанашки, Севлиевските, Габровските и Търновските височини, както и развитата речна и овражна система на р. Янтра и нейните притоци, кватернерните, предимно делувиални образувания по склоновете и др. Продукт на еоловите процеси и явления са льосът и льосовидните седименти (типичен льос, песъчлив льос, глинест льос, льосовидна глина), изграждащи льосовият комплекс в Северна България. В границите на област Велико Търново непрекъснатата льосова покривка обхваща територията северно от селата Страхилово, Масларево, Крайсен и Червена, намиращи се покрай първокласния път Е83 между Бяла и Плевен. Със слабо прекъсвана покривка е територията на юг до към Сухиндол, Горна Оряховица, Лясковец и Златарица, а със спорадично-островна покривка от делувиални льосови седименти – района на Предбалкана до към гр.Елена. В льосовото плато между реките Янтра и Осъм преобладават закръглени широки хълмове, на които са моделирани денудационни и терасни нива, покрити с льос. Характерни за льосовия релеф са гърбища, куполи, гредове, блюда, стени и др. Специфичните микроструктурни особености, високата порестост и слабите водонеустойчиви структурни връзки между частиците в льоса и льосовите седименти определят свойството им “пропадъчност” при взаимодействие с вода. Карстовите процеси и явления са проявени в карбонатните седименти на триаса, юрата и долната креда. Следствие от тези процеси са различни повърхностни и подземни карстови форми - фунии, въртопи, валози, канали, ходове и пещери. На запад от р. Янтра са известни Деветашката и Мусинската пещера, както и тези при с. Крушуна, с. Хотница и др. Окарстените варовици са разсечени от напречните долини на реките Янтра, Бохот, Негованка, Росица и Осъм. Гравитационните процеси и явления (свлачища, срутища) в област Велико Търново имат широко развитие, но са съсредоточени предимно на територията на гр. Велико Търново и по Дунавския бряг при гр. Свищов и около него. Според “Карта на свлачищата в Република България” в М 1 : 350 000 (МРРБ, ГИ при БАН, 2006) в гр. Велико Търново и около него са регистрирани 11 активни и 15 потенциални свлачища, две затихнали свлачища и шест броя свлачища по републиканската пътна мрежа между Велико Търново и Бяла. Свлачищата са предимно от делапсивен тип, плитки до дълбоки с обем на свлечените земни маси от 103 до 106 m3. Активни и потенциални свлачища са регистрирани още: в Стара планина - в района на Вонеща вода, Дрента, Тодювци, Буйновци, Нешевци, Костел, Вълковци, в Предбалкана – при Елена, мах. Ганев дол, Въглевци, Средни колиби, Блъсковци, Беброво, Константин, Къпиново, Равново, Дединци, Калайджии, Средно село, Емен, Джулюница, Теменуга, Кесарево, Златарица, в Дунавската равнина – около Ресен, Дичин, Долна Оряховица, Горски Долен Тръмбеш, Горски Горен Тръмбеш, Бряговица, Кавлак, Ново Градище, Стражица, Николаево, Нова Върбовка, Виноград и др. Освен посочените, има проявени и редица други малки свлачища и срутища по речните склонове и пътната мрежа предимно в района на Стара планина. Според “Наредба № РД-02-20-2/27,01,2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони територията на област Велико Търново включва четири сеизмични района, както следва: - първи район от VIII сеизмична степен – включва територията между р. Дунав и линията, съединяваща Левски и Полски Тръмбеш; - втори район от VII сеизмична степен – южно от първи район до линията съединяваща Сухиндол, Бяла черква, Сушица, Николаево и гр. Попово в област Търговище; - трети район от VIII сеизмична степен – южно от втори район до линията минаваща между Дряново-Килифарево, Лясковец-Златарица и Антоново-Омуртаг; - четвърти район от VII сеизмична степен – южно от трети район до южната граница на област Велико Търново по билото на Стара планина. Проектирането на сгради, съоръжения комуникации и други обекти следва да се осъществя със сеизмичен коефициент Кс = 0,10 в районите от VII сеизмична степен и с Кс = 0,15 м районите от VIII сеизмична степен. По литолого-петрографският състав на седиментите и произтичащия от него широк диапазон на техните физико-механични свойства в приповърхностната геоложка среда, обект на антропогенно въздействие, се диференцират скални, полускални, глинести и рохкави инженерно-геоложки типове скали. По отношение на условията за изпълнение на строителната дейност (изкопи, насипи, фундиране на съоръжения, пропадъчност и пр.) литоложките разновидности, изграждащи геоложката среда, се класифицират като: земни почви, скални почви и пропадъчни (особени) почви, включващи типичния льос и льосовидните глини.
На територията на област Велико Търново са формирани различни по тип и характер подземни води: карстови, пукнатинни и порови води. Карстовите води се съдържат в напукани и окарстени триаски, юрски и кредни крбонатни седименти. В границите на територията от област Велико Търново, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД, попадат следните подземните водни тела или части от тях: „Карстови води в Разградската формация” с код BG1G000K1hb050, „Карстови води в централния Балкан” с код BG1G0000TJK045 и „Карстови води в Ловеч-Търновския масив” с код BG1G00000K1040. Подхранването на карстовите води е от инфилтрация на валежни води. Дренират се в речно-овражната мрежа чрез тръбни кладенци и редица извори с променлив дебит, по значими от които са: „Кривите извори” при с. Войнежа, „Топля” при с. Бадевци, „Пещерата” при с. Мусина“, „Главата” при с. Беляковец и др. Водата е предимно хидрокарбонатно-калциева, с минерализация 110÷800 mg/l. Качеството на подземните водни тела с код BG1G000K1hb050, BG1G0000TJK045, BG1G00000K1hb041 и BG1G0000J3K051 отговарят на съответните наредби и директиви: Наредба № 9/16,03,2001г., Наредба № 1/10,10,2007г. и Директива 98/86/EО. Въпреки това, при някои водовземни съоръжения се наблюдават концентрации на нитрати над допустимото ниво. Пукнатинните води на територията на Басейнова Дирекция Дунавски район, в това число в границите на област Велико Търново, не са обособени в самостоятелни подземни водни тела, защото са със спорадично разпространение според разположението на водовместващите ги изветрели и напукани скали. Подхранват се от валежни води и се дренират от многобройни малко дебитни извори. Порови води са акумулирани в кватернерните льосови и чакълесто-песъчливи алувиални и делувиални образувания. В тях те формират подземните водни тела: „Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра” с код BG1G0000Qpl026 и „Порови води в Кватернера - р. Янтра” с код BG1G0000Qal020. Подхранването на поровите води е от атмосферни валежи и от пукнатини и карстови води. Дренирането им е в речно-овражната мрежа и чрез водовземни съоръжения. Поровите води са и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, хидрокарбонатно-калциево-натриеви и хидрокарбонатно-натриево-калциеви с минерализация 630÷1000 mg/l. Качеството на подземните водни тела с код BG1G0000Qal020, BG1G0000Qal010 и BG1G0000Qal021 отговарят на съответните наредби и директиви: Наредба № 9/16,03,2001г., Наредба № 1/10,10,2007г. и Директива 98/86/ЕО. Въпреки това, при някои водовземни съоръжения се наблюдават концентрации на нитрати над допустимото ниво (виж раздел 3,1.3,3 за повече подробности). Освен описаните подземни водни тела на територията на област Велико Търново се намират находищата на минерална вода, изключителна държавна собственост: „Вонеща вода”, община Велико Търново, с. Вонеща вода, „Ресен”, община Велико Търново, с. Ресен, „Поликраище”, община Полски Тръмбеш, с. Поликраище и „Обединение”, община Полски Тръмбеш, с. Обединение. Площта, ресурсите и разрешено водовземане от посочените подземни водни тела в регионален аспект са отразени в следващата таблица .Някои тези водни тела попадат на територията на съседни области, стойностите, които са дадени в таблицата отговарят на общите количества на водните тела. Потенциалният капацитет на подземните води в ВиК Йовковци е неустановен. Таблица 13 Регионални ресурси и разрешено водовземане от подземни води
Източник: План за управление на речните басейни в Дунавски район Химично състояние - Оценката на химическия статус на подземните водни тела като цяло се извършва като се сравняват така наречените съответни стойности и праговите стойности на индивидуалните индикатори на химичен статус. Ако всички индикатори на статус са "добри", подземното водно тяло е идентифицирано с "добро" състояние. Ако един или повече индикатори на статус са "недобри", подземното водно тяло е идентифицирано с "лошо" състояние. В такъв случай следва внимателен хидрогеоложки анализ на точките на мониторинг, които са съществени за определянето на състоянието на подземно водно тяло като "лошо". Ако тези точки на мониторинг не се считат достатъчни за характеризирането на достатъчно представителен обем от подземното водно тяло, те са изключени от общата оценка на статуса на подземното водно тяло като цяло. Съгласно ПУРБДР подземните водни тела BG1G000K1hb050, BG1G0000TJK045 и BG1G00000K1040 са в “лошо” химическо състояние поради завишено съдържание на нитрати спрямо позволеното от стандарта за качество на подземните води, както и съдржание на фосфати в ПВТ BG1G000K1hb050 и манган в ПВТ BG1G00000K1040. Химическото състояние на подземни водни тела BG1G0000Qpl026 и BG1G0000Qal020 е “лошо”, поради завишено съдържание на нитрати спрямо позволеното от стандарта за качество на подземните води, както и съдържание на хром в ПВТ BG1G0000Qpl026. Таблица 14 Качество на подземните водни тела
Източник: План за управление на речните басейни в Дунавски район – Плевен * Наредба № 9/16,03,2001, Наредба № 1/10,10,2007 и Директива 98/86/EC ** Съгласно данни от плана за управление на речните басейни в Дунавски район
Цялата зона на проучването се намира в басейна на река Дунав и покрива около 4 036 км2. Водните ресурси в обособената територия ВиК „Йовковци”се формират от подземни и повърхностни водоизточници, които се захранват от валежите. Неравномерното им разпределение през годината се отразява на дебита на водните течения в района. Подхранването на водните течения от подземни води играе второстепенно значение за техния воден баланс. В обособената територия главната водна артерия е р. Янтра с нейните притоци. Тя приема повърхностните води от Северните склонове на Средна Стара планина и южната част на Дунавската равнина. Река Янтра е с най-голямата водосборна област в Дунавската равнина, която възлиза на 7 862 кв.км, от които 6 383,6 кв.км попадат в разглежданата обособена територия. Дължината на реката е 285 км, от които 193,6 км са в обособена територия Велико Търново. По-големите й притоци в разглежданата обособена територия са реките Елийска, Росица, Лефеджа с притоците си Джулюница, Стара река и Голяма река, Белица, Средногодишният й модул на оттока при гр. Велико Търново е M = 9 603 l/s/km2 и средномногогодишния отток е 12 378 м3/сек, докато при с. Каранци (където напуска обособената територия модула на оттока е M = 7 081 l/s/km2 и средномногогодишния отток е 6 348 м3/сек
По-големите й притоци в обособена територия Велико Търново са р. Негованка с дължина 46,3 км с площ на водосбора 172,7 км2 и р. Бохот с дължина 31,9 км и площ на водосбора 99 км2. И двете реки попадат на 100 % с водосборите си в обособената територия. Средногодишният й модул на оттока при с.Водолей е M = 7,25 l/s/km2 и средномногогодишния отток е 13 470 м3/сек,
Средногодишният й модул на оттока при с. Въглевци е M = 10 867 l/s/km2, а средномногогодишния отток е 2 168 м3/сек, Река Дряновска извира северо-източно от връх Българка (1445 м.н.в.) в Шипченския дял на Стара Планина над гр. Плачковци, Община Габрово. Влива се р. Белица близо до гр. Дебелец. В горната си част е позната и като Тревненска река. Най-големите й притоци са Плачковска река – 10,5 км и река Андъка. Дължината на реката е 59 км, а водосборната й област 336 км2. В разглежданата обособена територия попада 1% от водосбора й Средногодишният модул на оттока при с.Царева ливада е M = 12,2l/s/km2 и средномногогодишния отток е 2 007. м3/сек, Река Лефеджа – е най-големия приток на река Янтра. От изворите й до заустването на р. Джулюница се нарича Стара река с дължина 66,8 км. След вливането на р. Джулюница носи името Лефеджа с дължина 25 км и недалеч от село Горски Горен Тръмбеш се влива в река Янтра. Най-големите й притоци са р. Голяма река (74,7 км; площ на водосборната област до гр. Стражица 605 км2, средногодишен модул на оттока 10,58 l/s/km2 и средномногогодишен отток 6 401 м3/сек) и р. Джулюница (виж по-долу). Общата дължина на река Лефеджа е 91,8 км, а водосборът й е с площ 2458 км2. Средногодишният модул на оттока на река Лефеджа при с. Сливовица е M = 8 163 l/s/km2, а средномногогодишния й отток е 6 045 м3/сек, Река Златаришка - Десен приток на река Веселина. Извира под името Мийковска или Зленишка река от връх Чумерна в Елено-Твърдишката Планина. Дължината й е 56,5 км. Водосборът на реката попада 100%. в разглежданата обособена територия. Язовири в обособената територия: Язовир „Йовковци" е разположен на река Веселина, близо до град Елена, в област Велико Търново. Язовирът снабдява с питейна вода повечето от населените места в облат Велико Търново, както и някои населени места в област Габрово. Язовирът е водно тяло с повърхност от 5,745 км². Водосборъте на язовира е 202,4 m². Общият му обем е 92 179 млн.куб.м, а полезния - 83 200 млн.куб.м. Язовирната стена е каменно-насипна с глинено ядро. Височината й е 66 м, а дължината на короната е 256 м. Залятата площ на язовирното езеро е 6 150 дка. Язовир „Александър Стамболийски е разположен ан река Росица на границата между община Севлиево (област Габрово) и община Сухиндол (област Велико Търново), близо до село Горско Косово. Язовирът е основният водоизточник за напояване. (доставя около 86 000 000 м3/година вода за поливане). Голям напоителен канал от язовира минава близо до гр.Павликени и дебита на водоизточниците за водоснабдяване може да бъде увеличен.Той също се използва за снабдяване с вода на промишлеността и за производство на електричество Язовирът е водно тяло с повърхност от 10,86 km². Водосбора на язовира е 1 478 m². През язовирното езеро преминава границата между разглежданата обособена територия и обособена територия Севлиево. Водосборната област на язовира е 1478 кв.км. Водохранилището разполага със завирен обем - 220 млн.куб.м. Залятата площ на язовирното езеро е 17 кв.км. Язовирната стена е от каменно-зидан тип. Височината й е 66 м, дължината по короната й - 300 м. Река Веселина (Джулюница) – ляв приток на р. Лефеджа, с дължина 70 км и площ на водосборната област 882 км2. Извира от Елено-Твърдишка планина, югозападно от село Дрента, община Елена, на 784 м н.в. На р. Веселина е изграден яз. Йовковци. След като приеме притока си Бебровска река – 35,1 км (Каменица) вече тече под името Джулюница и се влива отляво в Стара река на 64 м н.в., на 2,2 км северно от село Джулюница.Площта на водосборният басейн на Веселина е 882 км2 и попада изцяло в обособена територия Велико Търново. Водосборът й представлява 35,9% от водосборния басейн на Стара река. Язовир „Йовковци" е водното тяло с площ 5 745 кв. км. Водосборната област на язовира е 202,4 кв.км. Общият му обем е 92 179 млн.куб.м, а полезния - 83 200 млн.куб.м. Язовирната стена е каменно-насипна с глинено ядро. Височината й е 66 м, а дължината на короната е 256 м. Залятата площ на язовирното езеро е 6 150 дка. Язовир Негованка – стопанисван от „Напоителни системи” ЕАД, клон Среден Дунав. Изграден през 1962 год. на р. Негованка до с.Михалци. Височината на стената е 23,77 м.; дължина на короната - 160 м; общ обем - 2,8.106 м3; полезен обем - 2,65,106 м3. Язовирът е сезонен изравнител. Максималната площ на водната повърхност на язовирното езеро е 360 дка. Използва се за напояване. Язовир Казъл дере изграден през 1961 год. в землището на с. Казъл дере, за напочване. Стопанисва се от община Стражица. Язовирът е изграден на р. Казъл дере, приток на р. Голяма река (приток на р. Лефеджа – приток на р.Янтра). Височината на стената е 24 м. Дължината на короната е 270 м. Общият му обем е 8,5.106 м3, а полезния - 8,4.106 м3. Максималната площ на водната повърхност на язовирното езеро е 412 дка. Използва се за напояване. Хидроложките условия на обслужваната от ВиК “Йовковци” територия се опеделят от орохидрографските характеристики и характеристиките на оттока на басейна на река Янтра и нейните притоци ( описани са в Приложение 10.Хидроложки условия и речни течения) .
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||