Приложение 1 информация за преценяване необходимостта



страница11/15
Дата31.03.2018
Размер1.12 Mb.
#64089
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Промишлени предприятия


Съществено въздействие към момента върху отделните компоненти и фактори на околната среда въздух, води, почви, отпадъци, опасни вещества, шум и главно върху човешкото здраве оказват промишлените предприятия. Замърсеността на въздух, води, почви е намаляла значително вследствие на намалялото производство, вземане на необходимите мерки за внедряване на безотпадъчни технологии, съвременно оборудване, контрол и управление на околната среда. Строгият контрол върху въздействията, свързани с устойчивото развитие на биоразнообразието в отделните райони, запазване на защитените територии и зони и най-вече недопускане на условия, свързани със създаване на ситуации за здравен риск са гаранция за спазване на всички изисквания на европейското законодателство, транспонирано в българското законодателство.

Промишленост – източник на замърсяване на отпадъчните води

Основни източници на замърсяване са следните по-големи промишлени предприятия,



  • ЗХ „Белана” Производство на хартия(тоалетна хартия, салфетки и др). Отпадъчните води се характеризират с завишени показатели на неразтворени вещества (предимно влакна), характерно оцветяване и сравнително ниска степен замърсяване с органика,. Действащи са ЛПСОВ за физикохимично третиране на производствено замърсените отпадъчни води и обезводняване на утайките и биологично пречистване за отпадъчните води с битов характер.Отпадъчните пречистени води се заустват самостоятелно в р. Марица

  • Предприятия на хранително вкусовата промишленост - Предприятията на хранително вкусовата промишленост в гр. Белово са с сравнително малък капацитет : ЕТ "Йордан Ангелов ВЙ" - Разфасовка на месо Q ср.ден-5,00 m3/d ; РПК " Белово" производство на хляб Q ср.ден 15,00 m3/d; ЕТ " Георги С. Близнаков" - производство на сладкарски изделия Q ср.ден 5,00 m3/d и малки работилници за сладкарски изделия, безалкохолни напитки, складове за хранителни продукти и др. Отпадъчните води се характеризират с завишено съдържание на органика, (БПК5, ХПК), неразтворени вещества, биогенни елементи (азотни и фосфорни съединения), масла и мазнини от растителен и животински произход. Физикохимическият състав варира в широки граници в часовете на денонощието и дните в годината (замърсителният товар зависи от количеството и качеството на използваните суровини и вида и количеството на получавания продукт). Необходима е реализация на ефективни локалнипречиствателни съоръжения за да се осигури ефективна работа на бъдещата ГПСОВ Белово

  • Фабрика за бутилиране на минерална вода, част от консорциума „Агрима” АД. И др. цехове за бутилирана минерална вода и безалкохолни напитки. Отпадъчните води са с битов характер.

  • Предприятия на текстилната промишленост – отрасълът е представен от АД Родопи””- производство на облекло и др. шивашки цехове за услуги.Формираният замърсителен товар е минимален от отпадъчни води с битов характер. Q ср.ден до 3,00 m3/d

  • Дървопреработване, производство на мебели и др. „Фърст 69”- ЕООД – мебелна фабрика Q ср.ден 20,00 m3/d отпадъчните води са с битов характер.

  • "Импрегнация 2000" АД Q ср.ден 27,50 m3/d – фабрика за траверси и др. Отпадъчните води са слабо замърсени с органика, нер. вещества и в единични случаи с масла и нефтопродукти.

  • Строителни предприятия, предприятия за строително ремонтни дейности - Отпадъчните води са с липса на органична замърсеност, но са с завишено съдържание на неразтворени вещества

  • Транспортни предприятия,автомивки, бензиностанции и др. Отпадъчните води са с ниска органична замърсеност, съдържание на неразтворени вещества и масла и нефтопродукти. При ефективна експлоатация на локалните пречиствателни съоръжения (предимно каломаслоуловители) водите могат да се използват оборотно , а при заустване да отговарят на нормативните изисквания.
    1. Качеството на атмосферния въздух


Качеството на атмосферния въздух, съответно нивото на концентрация на замърсяващите вещества в приземния слой на атмосферата в даден район е в зависимост от редица фактори, оказващи влияние върху тяхното разсейване или задържане. На територията на Общината не съществуват пунктове, включени в системата на Националния екомониторинг, за контрол на качеството на атмосферния въздух. Липсата на големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда и планинските участъци са едни бариери за навлизане и пречистващи механизми на атмосферни замърсители в района. Въздухът в общината се характеризира със сравнително висока чистота. Повишаване на замърсяването през зимния сезон е от битовото отоплениеот изгарянето на дърва, въглища, нафта и др. Завишава се замърсяването на въздуха и около пътните участъци при върхово натоварване от МПС,около кариерите за добив на инертни материали, при нерегламентирано натрупване на отпадъци и торови маси, при строителните обекти, но е ограничено и с локален характер и е в границите на допустимите норми (при прилагане на необходимите мерки се миниминизира).

    1. Геоложки , хидрогеоложки и хидроложки условия

      1. Геолого-литоложки условия


Територията на община Белово и районът около нея в структурно отношение попада в Рило-Родопския масив, Маришката разломна зона, Костенецкия грабен и западната част на Горнотракийска депресия.

Родопският масив представлява сложна тектонска постройка, изградена от силно дислоцирани докамбрийски метаморфити (различни гнайси, гнайсошисти, шисти, амфиболити, лептинити, мрамори на Добростанската свита и др.), Южнобългарски гранитоиди на Рило-Западнородопския батолит и горнокредни гранити и гранодиорити.

Маришката разломна зона е тектонска структура, за която са характерни разломни нарушения с отседен характер на границата между Средногорската зона и Рило-Родопския масив. В строежа й участвуват докамбрийски метаморфити, горнокредни гранити и гранодиорити, неогенски седименти и кватернерни образувания.

Костенецкия грабен и Горнотракийската депресия са изпълнени с неогенски и кватернерни образувания.



Неогенът в Горнотракийската низина, Маришката зона и Костенецкия грабен e представен от глини, пясъци, пясъчници, алевролити и брекчоконгломерати.

Кватернерните образувания са от глини, пясъци, чакъли и валуни на алувиални делувиални и алувиално-пролувиални, флувиоглациални и други генетични типове.

Съществено развитие на територията на община Белово имат изветрителните, ерозионно-акумулационните, гравитационните и карстовите процеси и явления.

Продукт на изветрителните и ерозионно-акумулационните процеси и явления са съвременния геоморфоложки облик на района, кватернерните образувания и др.

Карстовите процеси и явления са проявени основно в карбонатните седименти на Добростанската свита в докамбрия. Следствие от тези процеси са различни повърхностни и подземни карстови форми - фунии, въртопи, валози, канали, ходове и пещери.

Гравитационни процеси и явления, включващи свлачища и срутища, в обсега на инвестиционното предложение са проявени при селата Сестримо и с. Габровница. Свлачищата са предимно с малки размери в план и дълбочина по естествени склонове и по откоси на изкопи за пътната мрежа. Срутищата са развити в подножията на стръмни склонове или откоси на изкопи, изградени от сравнително здрави изветрели скали.

Според “Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”сградите и съоръженията в община Белово се осигуряват за IX степен със сеизмичен коефициент Кс= 0,27.

По отношение на условията за изпълнение на строителната дейност (изкопи, насипи, фундиране на съоръжения и пр.) литоложките разновидности, изграждащи геоложката среда, се класифицират като земни почви, изкопаването на които е възможно с използването на багер и като скални почви, изкопаването на които е възможно с използването на взривни работи и/или с тежкотоварни багери.

Приблизителният обем на изкопните работи в земни и скални почви се оценява, както следва:



  • за канализационните мрежи – земни почви около 20 %, скални почви – 80 %;

  • за водопроводните мрежи - земни почви около 30 %, скални почви – 70 Хидрогеоложки условия
      1. Хидрогеоложки условия


Хидрогеоложките условия на територията на община Белово се обуславят от карстови, пукнатинни и порови подземни води.

Карстови води се съдържат основно в мраморните тела на Добростанската свита, отчасти и в други свити с докамбрийска възраст. В границите на община Белово попада подземно водно тяло „Карстови води-Малко Белово” с код BG3G00000Pt037. Подземното водно тяло в литературата е известно като Малкобеловски карстов басейн. Подхранването на карстовите води се осъществява от валежи и повърхностни води, а дренирането им - от извори в гр. Белово (КИ „Владикин извор“), при кв. Малко Белово (КИ „Студената вода“), при Голямо Белово (КИ „Мердевене“) при селата Симеоновец, Семчиново и др. Част от карстовата вода се излива в алувиалните образувания на терасата на р. Марица. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциеви и калциево-магнезиеви, с минерализация под 700 mg/l. Подземното водно тяло не е защитено и е уязвимо към замърсяване. Химичното състояние на подземно водно тяло, оценено по данни от мониторинга върху КИ “Мердевене”, което е извън населени места е „добро”, но водата във водовземните съоръжения, намиращи се в населени места, е замърсена. Всред тях са:



  • КИ “Владикин извор”, от който се водоснабдява гр.Белово и с.Дъбравите. В питейната вода са констатирани концентрации над допустимите стойности за желязо, манган, хром, амоний и други показатели, което очевидно се дължи на обстоятелството, че изворът се намира в застроената западна част на града и непосредствено над него е железопътна линия София-Пловдив;

  • КИ “Студената вода” в източната част на кв. Малко Белово, намиращ се непосредствено до гробищен парк.

Пукнатинни води са формирани в докамбрийските метаморфити и палеозойските гранитоиди. Подземните води са безнапорни, с плитка циркулация в хипергенната им напукана и изветряла зона. Подхранването им е основно от валежи. Дренират се в хидрографската мрежа чрез извори с променлив дебит. На територията на община Белово попадат части от следните подземни водни тела: „Пукнатинни води-Западно Родопски комплекс с код BG3G0000Pt047 и Пукнатинни води- Западно-и централнобалкански масив с код BG3G0000Pt044. По химичен състав пукнатинните води са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви с минерализация 100÷600 mg/l. По данни от „План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район” подземно водно тяло с код BG3G0000Pt044 е в „добро” химично състояние, а подземно водно тяло с код BG3G0000Pt047 е в „лошо” химично състояние.

Порови води са акумулирани в чакълесто-песъчливите неогенски седименти и кватернерни образувания. В тях те формират подземните водни тела: „Порови води в Неоген-Кватернер-котловина Долна баня-Костенец с код BG3G00000NQ007, Порови води в Неоген – Белово с код BG3G000000N016, „Порови води в Кватернер – Горнотракийска низина” с код BG3G000000Q013 и „Порови води в Неоген-Кватернер – Пазарджик-Пловдивския район” с код BG3G00000NQ018. Подхранването на поровите води е от атмосферни валежи и от пукнатини и карстови води. Дренирането им е в речно-овражната мрежа и чрез водовземни съоръжения. Поровите води са предимно хидрокарбонатно-сулфатно-калциеви до хидрокарбонатно-калциеви, с минерализация 400÷900 mg/l. Химичното състояние на подземните водни тела BG3G00000NQ007, BG3G000000Q013 и BG3G00000NQ018 е „лошо”, а на подземно водно тяло BG3G000000N016 и „добро”.

Освен описаните подземни водни тела на територията на община Белово се намира находището на минерална вода: „Белово”, което е изключителна държавна собственост.

      1. Хидроложки условия

Речни басейни


Основната водна артерия преминаваща през обособената територия на община Белово от запад на изток е р. Марица. Тя заедно с притоците си, чиито водосбори са разположени по североизточните склонове на Рила планина, са основен водоизточник за района. На р. Марица в района няма изградени хидротехнически съоръжения.

По-големите притоци на р. Марица в обосочената територия на ВиК Белово са: р.Стара (Костенска), р. Крива, р. Габровица, р. Р.Чаирска, р. Сестримска, р.Раковица и р. Яденица.

Те имат сравнително гъстата речна мрежа с много притоци, които са пълноводни през цялата година. На тези притоци в територията на община Белово е построена каскадата „Белмекен-Сестримо” състояща се от три язовира, два дневни изравнителя и четири електроцентрали, свързани в сложна мрежа от водохващания, канали, тунели и напорни тръбопроводи.

От повърхностните води в обособената територия на ВиК Белово се използват за питейно- битово водоснабдяване няколко речни водохващания на р. Крива, р. Хаджидейца, р. Баш дери, р. Манафско дере и яз.”Белмекен”. Останалат част от водните ресурси се използва за хидроенергетика и напояване на площите в Горнотракийската низина.

Карта на водите в обособена територия на ВиК ЕООД Белово



В хидроложко отношение разглежданата обособена територия на ВиК Белово попада в област с Европейско-континентално климатично влияние характеризиращ се с дъждовно-снежно подхранване и слабоустойчиво фазово разпределение на оттока. Гъстотата на речната мрежа е от 0.8 до 1.0 км/км2. Периодът на пълноводие за разглеждания район е устойчив. През този период се оттичат 60-70 % от годишния отток. Средната дата на настъпване на пълноводието е през март, а датата на завършването му –през юни-юли. Продължителността му е 4-5 месеца. Периодът на маловодие има продължителност 2-3 месеца. През този период се оттичат 5-10% от общия обем на оттока. Маловодието настъпва през м. юли и завършва през м. октомври.

Водосборните басейни на по-големите реки и техните притоци са разположени по североизточните склонове на Рила планина. Те са пълноводни през цялата година, като максималният връх на оттока се явява през м. април и м.май, когато се топят снеговете и дъждовете са най-чести.

Основната артерия преминаваща през обособената територия на ВиК Белово е р. Марица. В този територия тя навлиза в Моминоклисурския пролом, който свършва при гр. Белово. По-големите й притоци са: р. Крива, р. Габровица, р. Р.Чаирска, р. Сестримска, р.Раковица и р. Яденица.



Река Крива е десен приток на р. Марица и е главна водна артерия след р. Марица. В нейното поречие е разположена каскадата „Белмекен-Сестримо”. Реката се простира в широка високопланинска долина между няколко високи рида, намиращи се на границата със Западните Родопи. Обща й дължина 27,8 км. Водосборът е залесен предимно в горното си течение с ела и бук., а в долното течение е заето от обработваеми земи.

Река Яденица е десен приток на р. Марица с дължина 26 км. Неговите води чрез СД „Яденица” се подават към второто стъпало на каскадата от яз”Станкови бараки” към ВЕЦ „Сестримо”. Реката е един от най-пълноводните притоци на р. Марица . Водосборът е залесен с борови и букови гори.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главни реки е се изменят значително и са около около 3-5 л/сек/км2, т.е. сравнително променливи различия в следствие на различните средни надморски височини и големини на водосборите




    1. Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница