Самоорганизиращите се системи са сложни и имат способност да се адаптират. Те се приспособяват към обкръжението си и се опитват да обърнат случващото се в своя полза. Мозъкът се развива и учи. Видовете еволюират. Градовете реагират на новите инвестиции. Пазарите стават по-големи и по-специализирани и се адаптират към натиска на важните отдалечени пазари.
Сложността е свързана с еволюцията чрез естествен отбор. Например една колония от термити регулира броя на различните си касти чрез каскади от химикали, които се активират в ларвите на термитите. Ако има твърде малко „термити войници“, миризмата, която отделят в колонията, спада под определено ниво и тогава „люпилнята за ларви“ автоматично произвежда още термити войници, които се различават физически от другите термити. Джон Тайлър Бонър доказва как този вид самокоригираща се сложност еволюира чрез естествен отбор.68 Ако това се случи в природата, дали е странно да разглеждаме зараждането на сложните системи, като например градове и икономики, като част от един и същ процес на еволюция чрез естествен отбор?
Теоретиците на сложността, като Джон Холанд, обясняват, че комплексните адаптивни системи обикновено имат много ниши, всяка със своя специализирана роля и място. И постоянно се разкриват нови: ниши за нови хищници, за нова плячка, за нови симбиотични партньори, за нови паразити. С отварянето на новите ниши системата се променя. Тя никога не остава в равновесие.
На границата на хаоса
Сложните системи се крепят на границата на хаоса, любопитно състояние между реда и безпорядъка, между статуквото и радикалните иновации, между стабилността и трансформацията. Обърнете внимание, че в комплексните системи има комбинация от ред и случайност; те винаги действат в рамките на определени граници, структура или порядък. Не може да съществува самоорганизация, без да има и граници. Когато една сложна система премине отвъд границата на хаоса, тя се превръща в нещо различно. Джон Хоргън твърди, че „всичко интересно се случва на границата на хаоса“69.
Биолозите използват „ефекта на границата“, за да опишат тенденцията на границите между общностите да се струпват по-голямо разнообразие и гъстота на организмите. В теорията на сложността „границата на хаоса“ описва комплексните системи, защото те притежават елементи както на ред, така и на флуидност. Кристалът не е сложна система, защото притежава съвършен вътрешен ред и няма какво да се променя. В другата крайност кипящата течност е по-скоро хаотична, отколкото сложна система; там няма почти никакъв ред. За сравнение, една сложна система, като амебата, фондовата борса или икономиката, притежава и ред, и достатъчно флуидност, за да се променя. По думите на биолога Е. О. Уилсън:
Системата, която еволюира най-бързо, трябва да спада към, и по-точно да се намира на границата на хаоса – да притежава ред, но частите ѝ да са свързани достатъчно свободно, за да се променят лесно.
Сподели с приятели: |