Парадоксално е, че може да се печели без собственост и все пак най-лесният начин, по който мениджърите харчат огромни суми, е да придобиват други компании, които сами по себе си може би притежават съвсем малко. Защо да използвате капитал, за да придобивате фирми, когато основната дейност може да се извърши с използване на съвсем малко капитал?
Частичното обяснение е, че си струва да се плати за достъпа до поток от печалби. То е само частично, защото не може да обясни защо придобиването е по-разпространено от изграждането на бизнес от нулата (където в крайна сметка много по-малко капитал може да генерира много повече пари) или защо цената, плащана за придобиването (измерена като съотношение между цена и приходи), далеч надхвърля разумните изчисления на стойността. Обяснението с „потока от печалбите“ също така не ни казва защо трябва да използваме ограничени капитали, за да плащаме на акционерите на съществуваща компания (които вероятно са предоставили много по-малко капитал, отколкото се твърди, че „струва“ бизнесът), когато е по-вероятно да получим по-големи дългосрочни постъпления от органичното разрастване, използвайки по-малко капитал.
Мисля, че този парадокс може да бъде обяснен само с това, което наричам „фалшивия пазар при поглъщанията“. Поглъщанията са по-скъпи, отколкото е икономически оправдано само защото мениджърите предпочитат да купуват, отколкото да продават, и защото мениджърите имат по-кратък времеви хоризонт, отколкото е полезно за собствениците на фирмите (и за всеки друг). Създаването на компании отнема твърде дълго време, за да могат мениджърите да оберат лично печалбата.
На пазара за компании купувачите са повече от продавачите, или по-скоро биха били повече при икономически разумни цени. Раздутите цени са необходими за постигане на равновесие, при което броят на купувачите и продавачите е равен. Това не означава, че всички поглъщания са глупави или твърде скъпи, а само, че средностатистическото поглъщане е такова (както и всички останали под средното ниво). И обратното, не всички изтегляния на инвестиции добавят стойност; но повече от половината го правят.
Сливанията и придобиванията (С и П) все още нарастват (макар че, ако извадите дъщерните компании, разделенията на слети компании и разкрупняването от общия брой, това престава да е вярно). Но дори да приемем това нарастване, алтернативната форма на комбиниране – корпоративният алианс – нараства още по-бързо.86 Често корпоративният алианс е по-добра алтернатива на придобиването.
Днес глобалният пазар на автомобили прилича на заплетена купчина спагети, сложна мрежа от отношения. Освен това алиансите са водеща тенденция в сектора на финансовите услуги, компютрите и телекомуникациите. А и не е нужно алиансите да се ограничават до една индустрия. Coca-Cola, McDonald’s и Disney притежават глобален алианс, който е от полза за всички, обединявайки брандинга и маркетинга на Coca-Cola, дистрибуционните качества на McDonald’s и брандираните герои на Disney. Virgin използват своята марка, за да навлязат в други бизнеси, но често без да правят нищо друго и със сигурност без поглъщания.
Често е по-лесно и почти винаги по-евтино да получите желаното от друга компания чрез алианс, а не чрез поглъщане.
Сподели с приятели: |