От всички силови закони в тази книга принципът 80/ 20 е един от най-универсалните. Той сякаш важи за почти всичко. Вграден е в структурата на вселената. В един важен смисъл това е начинът, по който действа вселената и настъпва прогресът. Еволюцията чрез естествен отбор може да се разглежда като едно (изключително важно) подмножество на принципа 80/20. (И ако Парето беше писал един век преди Малтус, а не обратното, може би Чарлс Дарвин щеше да получи своето прозрение за естествения отбор, след като прочете първия, а не втория. Всъщност теорията за естествения отбор следва много по-пряко от принципа 80/20, отколкото от теорията на Малтус за конкуренцията за храна сред индивидите.81)
Днес приемаме за даденост, че можем да сравним две свързани множества от данни – като например разпределението на доходите и на хората, които ги печелят – и да наблюдаваме несъответствията. Така че, ако установим, че 80 процента от общия приход се пада на 20 процента от хората, може би няма да се впечатлим особено; може би ще си кажем: и какво от това? Геният Вилфредо Парето за пръв път прави подобни сравнения. Но невероятното и страшното е колко широко разпространена е закономерността за предвидимия дисбаланс, когато се прилага по отношение на почти всяко множество от свързани данни.
В еволюцията, в бизнеса, в обществото и в живота като цяло, включително и в личния ни живот, винаги има няколко могъщи влияния, няколко неща, които наистина имат значение – както и огромно количество фонов шум, който отвлича вниманието ни и ни разсейва, но е най-добре да го игнорираме, защото е маловажен. Обръщайки внимание на фоновия шум, който убедително се маскира като важен, значим и належащ, ние ограничаваме своята ефективност и пропиляваме енергията, която би следвало да посветим на наблюдаването и асимилираното (или отбягването) на могъщите сили около нас.
Лесно е да признаем, че принципът 80/20 действа върху широкото поле на живота; едва ли можем да го отречем, когато разгледаме в детайли фактите във всеки конкретен случай. И все пак няма по-трудно нещо, както установих лично, от това непрекъснато да си напомняме, че сред суматохата на обикновения живот – когато непрекъснато сме атакувани от претенции за нашето внимание и време – принципът 80/20 все така действа и изисква много селективна реакция, ако искаме да бъдем ефективни. Възможно е да знаем, че важи, но да се държим така, сякаш не го знаем.
Буквално всички бизнес организации правят повече от необходимото, притежават повече от необходимото, придобиват повече от необходимото и се опитват да упражняват влияние там, където е безполезно. Почти всички мениджъри се опитват да управляват повече, отколкото е необходимо, да правят твърде много неща и да знаят твърде много за твърде много неща и твърде малко за малкото неща, които ще определят техния успех или провал. Така правят и повечето от мениджърите в нетърговските организации, както и държавните служители и политиците. Така правим почти всички ние в личния си живот: изразходваме време, енергия и пари за неща, които само косвено ще повлияят на нашето щастие и стойност за другите; не отдаваме нужното значение на малкото хора, събития и цели, които придават смисъл на живота ни.
Сподели с приятели: |