Ние също така знаем повече за ограниченията на нашите познания и възприятия. Знаем какво е невъзможно да разберем със сигурност – смущаващо широка област. Знаем, че няма обективна истина и че непрекъснато изопачаваме и допълваме реалността. Разбираме, че най-важните неща, които можем да създадем, са понятия, идеи и хипотези, и че те заживяват собствен живот: информацията и въображението са нашите еволюционни козове в играта е непроницаемата вселена, която до този момент държи най-силните карти.
Знаем, че несигурността е в основата на вселената. Въпреки че можем да намерим закони, които описват случващото се, те са по-скоро стохастични, отколкото детерминистични: трябва да мислим от гледна точка на вероятностите, а не на сигурните неща. Знаем, че случайността е в основата на живота изобщо.
Знаем, че хората се намират в много странна връзка с нашата околна среда: подозираме, че гените ни не са в синхрон с обществото, което сме създали, и че нашите емоции не са на нивото на разума ни. Не сме сигурни дали ние контролираме гените си, или те контролират нас: най-вероятно се води интригуваща битка, както за всеки индивид, така и за обществото като цяло.
Не знаем и дали нашата вселена е единствената с „разумен живот“, дали има и други вселени, от които да сме се разклонили в пространството и/или времето, нито колко още ще просъществуват Земята и вселената.
О, и да, Том Стопард е прав: не знаем дали ще вали на градинското парти на леля.
Дарвин би се учудил колко много и малко знаем.
Най-интересната съвременна наука е тази, която обединява различните си клонове и ни дава възможност да зърнем универсалните силови закони. Но започва да се извършва и по-фундаментално обединяване. Както казва великият харвардски биолог Едуард О. Уилсън:
Най-великото начинание на ума винаги е било и ще бъде опитът за свързване на точните и хуманитарните науки.114
Уилсън говори за „вяра в единството на науките – убеждение, далеч по-дълбоко от просто работна хипотеза, че светът е подреден и може да бъде обяснен с малко на брой природни закони“. Изучавайки нашите силови закони, мисля, че можем да видим няколко теми, които обединяват точните с хуманитарните науки и бизнеса.
Силовите закони ни показват бизнеса в нова светлина. Няма да е преувеличено, ако кажем, че бизнесът действа по същия начин като другите сложни системи и е подложен на действието на закони, също както и другите части на вселената. Описахме най-важните от тези закони, а те не са толкова много: еволюцията чрез естествен отбор, генетичните закони, закона на Гаузе, еволюционната психология, затворническата дилема, Нютоновите закони, теорията на относителността, квантовата механика, теорията на хаоса, сложността, принципа 80/20, прекъснатото равновесие, повратната точка, закона за нарастващата възвръщаемост, парадокса на забогатяването, закона за ентропията и закона за непланираните последствия. От тях само затворническата дилема и законът за нарастващата възвръщаемост се отнасят конкретно за бизнеса и други човешки дела; останалите се прилагат за бизнеса, защото са свързани с природата и живота, а бизнесът е част от живота. От 17-те силови закона има шест, които са още по-важни от останалите, а в пет от шест случая е ясно, ме законите се прилагат за бизнеса точно по същия начин, както и за останалата част от вселената; в шестия случай, генетиката, законите се прилагат по сходен, но леко различен начин.
Шестте изключителни силови закона са:
еволюция чрез естествен отбор,
генетичните закони,
законът на Гаузе (тези три образуват естествена група от биологични закони, които си пасват идеално);
теорията на хаоса,
сложността и
принципът 80/20, които представляват още една точно пасваща група от нелинейни закони.
Сподели с приятели: |