Съвременната корпорация е уникална по своята икономическа форма с това, че обхваща вътрешно (както и външно) сътрудничество. Същността на корпорацията е свободното съгласие на хората да си сътрудничат, за да постигнат общи икономически цели. Корпорацията не е нито журналистически екип, нито армия. Корпорацията не притежава служителите си. Тя е постоянно променяща се мрежа от сътрудници, използваща набор от икономически ресурси (пари, машини, сгради), и набор от общи познания и технологии, за да предостави на клиентите онова, което искат, срещу парите си, които след това се поделят между вътрешните и външните сътрудници (служителите и доставчиците, включително доставчиците на капитал). Корпорацията действа благодарение на мрежа от свободно сътрудничество, извършващо се на много нива и с фина и нестабилна структура.
Относителният успех на корпорациите не е само функция на това колко добре се конкурират (или избягват) помежду си, а на това доколко добре създават или измислят („организират“ е твърде организирана дума) многопластовия процес на сътрудничество.
Тъй като сътрудничеството е инстинктивна и емоционална, а не рационална реакция, има друга валута, която е важна за постигане на сътрудничество, а и допълва парите в брой и разума. Валутата на сътрудничеството са емоциите, ангажираността, доверието и любовта.
Вероятно съществуват два вида успешни корпорации: тези, които боравят отлично с разума и парите, и онези, които се справят чудесно с емоциите, ангажираността, доверието и любовта. Едните са отлични конкуренти, а другите – отлични сътрудници. Лесно е да познаем кои компании в кой лагер са.
Отличните конкуренти обхващат (в апогея им) ITT под ръководството на Харолд Генийн, GE преди Джак Уелч, IBM (преди срива), Hanson (преди разединението), Ford, повечето нефтени компании, GlaxoWelcome, Monsanto и всички други компании, които са хладнокръвни, ефективни и икономични.
Отличните сътрудници обхващат компании, които предизвикват голяма доза топло чувство у своите клиенти, служители и доставчици: The Body Shop, CNN, Federal Express, Hewlett-Packard, Johnson&Johnson, Levi Strauss, Matsushita, Viking Direct и Virgin. Много семейни или управлявани от семейства компании спадат към тази категория. Личността на основателя/основателите често изпълва духа на фирмите, които са отлични сътрудници.
Имай компании – като McDonald’s или Microsoft, – които сякаш принадлежат и към двата лагера: безпощадни и икономични машини, чиито служители като цяло имат двойствено отношение към тях (служителите на Microsoft наричаш проекта Windows 98 „смъртоносен поход“), но са популярни сред клиентите.
Би било наивно да очакваме някоя компания да бъде успешна завинаги или да има много просто обяснение за успеха, свързан само и до голяма степен с нейните процеси и култура, пренебрегвайки (донякъде) независимата сила на нейната технология, ноу-хау, брандове, пазарна позиция и други структурни фактори. Въпреки това разумната хипотеза е, че необичайните умения при постигането на корпоративно сътрудничество са важен елемент от успеха или пътя към него. Освен това може убедително да твърдим, че уменията за сътрудничество, макар и незадължителни все още, стават все по-важни. Докато служителите стават по-добре образовани и по-богати, равновесието на силите между корпорацията и индивида се променя в полза на последния. Спечелването на сътрудничеството на най-добрите служители може да се окаже крайния предел на конкуренцията, поне в компаниите с концентрирано познание.
Известна статистическа подкрепа за важността на сътрудничеството се предоставя от проучване, предприето от Кръглата бизнес маса и цитирано от Робърт Уотърман.45 30-годишно изследване на „социално отговорните“ компании – за които се предполага, че са отлични сътрудници – сочи, че те са надвишили индекса „Дау Джоунс“ 7,6.
Сподели с приятели: |