Признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела на европейско и международно ниво. Регламент 44/2001 и други конвенции. Практическо разпределение между Регламентът, европейските конвенции

1) ЦЕЛ

а) международната юрисдикция на съдилищата на държавите-участнички

б) екстратериториална валидност на съдебните решения в това пространство

2.-Разпределителен характер на Регламента, тъй като ще ни покаже не само дали съдилищата на една държава са или не са от значение, но и това коя юрисдикция, дори в някои случаи кой съд е компетентен

3.-Този регламент се основава и произлиза от Брюкселската конвенция от 1968г.

4.-Служебно прилагане на Регламент, независимо от отношението на страните, при условие, разбира се, че е ясно дали делото попада в приложното поле на Регламента.

Споровете трябва да отговарят на две характеристики, които могат да бъдат приложени към регламента:

1 –Спорът да е международен

2.-Основният предмет на спора трябва да бъдат граждански и / или търговски дела. Следвайки юриспруденцията на Съдът на ЕС, се оказва, че не се считат за граждански и търговски дела:

- Спорове, които са изправени пред държавен орган, действащ с абсолютна власт

-Въпросите за съдебния имунитет

Като цяло, във всеки случай, Съдът на ЕС е направил широко тълкуване на гражданските и търговските дела и стриктно изключение на изключените въпросите

Кои са изключените въпросите?

а) данъчна, митническа и административна области.

б) също така се изключват:

• 
  състояние, правоспособността и дееспособността на физическите лица, съпружески статут, завещания, наследства, (тъй като нормативно уредени от Регламент от 2000, а сега от 2003) Ако регламентът посочва обратното за издръжката между съпрузите и между родители и деца, и дори като "изключение" от нерегулирането на режимите на СИО: компенсационната издръжка, когато същата (де факто) изпълнява функцията на издръжка за храна (функция, която не съществува в испанското право). Очевидно трябва да се извърши координация с обхвата на приложение на Регламент 4/2009 за издръжките.
  
• 
  несъстоятелността (подчинена на Регламентът за несъстоятелността 1346/2000)
  
• 
  социалното осигуряване: област трудна за класифициране като обект на частното и публичното право. Изключва се само отнасящото се до спорове между ръководството и работодателя или служителя, но не и когато спорът е между тях. Не се включват и спорове с взаимен фонд на работодателя, тъй като сътрудничеща организация на социалното осигуряване и
  
• 
  арбитражът ( поради наличието на собствени международни конвенции) (Конвенция от Ню Йорк)
  

По отношение на международния регламент юрисдикция, Регламентът установява критерии или подсъдност с йерархичен характер

1.-Изключителна подсъдност. Ако третираният въпрос е от изключителен случай по чл.22, делото не може да бъде сезирано от друг съд, освен определения от правилото. Ако това правило се наруши: решението няма да бъде признато:
Изключителна подсъдност са:

- вещни права върху недвижими имоти и отдаване под наем на имоти: Държавата, в която се намира имота

- валидността, недействителността или прекратяването на търговски дружества и валидността на техните решения: Държавата, в която е адреса на управление на дружеството (правило за адрес на управление съгласно националното законодателство в областта на международното частно право)

-Валидност на вписванията в публични регистри: където се намира вписването

- Патенти, търговски марки ... (валидност): Съдилищата на държавата, за която е изискано, приложено или прието за приложено депозиране на споразумение с Международна конвенция и без да се засяга юрисдикцията на съдилищата на държава-членка по отношение на регистрацията или действителността на европейските патенти, издадени за тази държава, както и на юрисдикцията, произтичаща от Европейското патентно ведомство (Аликанте)

- Изпълнение на съдебни решения: Съдът по мястото на изпълнение

2.-Ако не съществува изключителна подсъдност, се прилага на първо място правило на избор на съд. Изричният избор на съд е регламентирано в чл. 23 и е върховен израз на волята на страните. Определя изключителната юрисдикция на съдилищата на държавата, към които са избрали да се отнесат ​​(освен ако не са се съгласили на изключителна юрисдикция). Но е необходимо допълнение на изискванията, първото от които най-общо е една от страните да има местоживеене в държава-членка (Решение на Съда на ЕС от 13 юли, 2000, Grupo Josi).

В допълнение:

Такова споразумение за определяне на компетентния съд се сключва:

a) писмено или устно с потвърждаване в писмена форма или

б) във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или

в) в международната търговия, във форма, която е съобразена с практиките, които страните са или е трябвало да познават и които са широко известни и редовно наблюдавани от страни по договори от същия вид, в разглеждания търговски сектор.

2. Ще се счита за направена в писмена форма всяка сделка, извършена чрез електронно средство, което предоставя траен запис на договореното.

3. Когато някоя от страните, която е сключила споразумение от този тип е с адрес на управление в държава-членка, съдилищата на другите държави-членки могат да се сезират по случая само когато определеният съд или съдилища са се отказали от юрисдикцията.

4. Съдът или съдилищата на държава-членка, за която документът за учредяване на тръст е определил юрисдикцията, имат изключителната юрисдикция да се сезират по иск, предявен срещу наследодател, попечител или бенефициер на тръст, в случай на отношенията между тези лица или права или задължения във връзка с тръста.

5. Нямат правна сила споразуменията или разпоредби за предоставяне на юрисдикция, нито сходни клаузи от учредителни документи на тръст, ако същите са в противоречие с разпоредбите на членове 13, 17 и 21 или водят до изключване на юрисдикцията на съдилища, имащи изключителна юрисдикция по силата на член 22. (застрахователни договори – възможно е, но с правилата на член 13, потребителски договори, но с правилата на чл. 17, трудови договори, но с правилата на чл.21, и в никакъв случай, ако засяга подсъдността в рамките на изключителната юрисдикция на чл.22)

По отношение на йерархията, мълчаливият избор надделява над изричния: тъй като това би било неизпълнение на уговореното, допускайки юрисдикцията на Съда, който се е сезирал по делото

3.-Общата подсъдност е по местоживеене на ответника и е регламентирана от член 2 Основният принцип е, че юрисдикция е тази на държавата-членка, в която ответникът има местоживеене, независимо от неговата националност. (ЧЛ.2 до 4)

4.-Алтернативни юрисдикции

Регламентът предлага правила за алтернативна юрисдикция (член 5) в следните области:

• 
  договори (с изключение на трудови договори): заедно с местоживеенето, като алтернативна подсъдност се определя мястото, където е трябвало да бъде изпълнено задължението. КАТО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ако искът може да бъде присъединен към друг, свързан с вещни права върху недвижими имоти (изключителна юрисдикция) , където се намира имота
  
• 
  задължение за издръжка, заедно с местоживеенето, като алтернативна подсъдност се определя местопребиваването или местоживеенето на получателя на издръжката и ако искът е по дело относно гражданското състояние на лицата, пред компетентния съд за неговото това (освен ако не се основава единствено на гражданството): Важно: РЕГЛАМЕНТ 4/2009
  
• 
  престъпни или квази-престъпни дейности: алтернативна подсъдност
  
• 
  искове за вреди претърпени в резултат на нарушение: алтернативна подсъдност, където се води наказателния процес, ако по силата на националното законодателство, може да се сезира също за гражданския иск
  
• 
  дейност на клонове, офиси и други учреждения – алтернативна подсъдност по местонахождение на същите
  
• 
  изплащане на претендираното обезщетение за помощ при спасяването на товари: пред Съда, в чиято юрисдикция товарът: а) е бил задържан за обезпечаване на плащане, или б) е могъл да бъде задържан, но е дадена гаранция или друго обезпечение,
  

- В СЛУЧАЙ НА НЯКОЛКО ОТВЕТНИКА, при условие, че ответниците са взаимосвързани с такова тясно отношение, че би било целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, ако въпросите са били разглеждани отделно

- АКО Е СТАВАЛО ДУМА ЗА ИСК, СВЪРЗАН С ГАРАНЦИОННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИЛИ НАМЕСА НА ТРЕТА СТРАНА В ПРОЦЕСА: пред Съда, който се е сезирал по главното производство, освен при законова измама (предявяване на иска с единствената цел да провокира намесата на различен съд)

- АКО СТАВА ДУМА ЗА ОТВЕТЕН ИСК: пред Съда, който се е сезирал по първоначалния иск

Предвиждат се специфични правила в областите:

• 
  застраховки;
  
• 
  договори с потребители
  
• 
  индивидуални трудови договори
  
• 
  изключителна юрисдикция
  
• 
  продължаване на юрисдикция;
  

Ако ОТВЕТНИКЪТ НЕ СЕ ЯВИ, съдът се обявява служебно за некомпетентен, ако исковата молба не е представена по правилата на Регламента. Предвижда се също спирането на процеса докато не се потвърди получаването от ответника на исковата молба или еквивалентен документ (до тогава не може да знае дали е компетентен или не по мълчалив избор или некомпетентен поради неявяване)

Регламентът също така предвижда механизъм за висящи процес (вторият съд спира служебно производството, докато съдът, пред който е подадена първа молба не се обявява за компетентен. По този начин, вторият се оттегля в полза на първия) и свързани искове (два иска взаимосвързани толкова тясно, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения). В този случай вторият съд спира процедурата и може на свой ред и по искане на страна да се оттегли в полза на първия, при положение, че същия е компетентен и позволява обединяване на исковете.
НАЙ-НАКРАЯ:

- Когато заявленията са от изключителната компетентност на няколко съдилища, съдът, който първи се е сезирал се счита за компетентния.

- Уместно е представянето на иск за налагане привременни или предохранителни мерки в Държава, дори ако друг съд в друга държава е компетентен да се произнесе по основателността на въпроса.

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

Регламент 44/01 постановява система за признаване и декларация за изпълняемост на решения, постановени в държавите-членки, което предполага втора стъпка към пълно взаимно признаване. Последствията от решението са определените от държавата на произход, и с признаването на решението ще има последствия по силата на отсъденото.
Както е заложено в регламента, с двойствена форма, признаването на решения и тяхното последващо изпълнение, ще дойде от правилното прилагане на правилата за юрисдикция.

Става дума за опростяване на процедурите, необходими за признаване и бързо изпълнение на решения, постановени от съд в държава-членка, с помощта на единна и проста процедура. Затова се утвърждават следните фундаментални принципи:

• 
  автоматично се признава в другите държави-членки всяко решение на държава-членка, без да се изисква някаква специална процедура;
  
• 
  Ограничава се възможността съдът на запитаната държавата за признаването на решението за отхвърляне на признаването, тъй като в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ЧУЖДЕСТРАННОТО РЕШЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНО ПО СЪЩЕСТВО. СЪДЪТ НА ПРИЕМНАТА ДЪРЖАВА също така става обвързан с ФАКТИЧЕСКИТЕ ОЦЕНКИ, въз основа на които държавата на произход е определила своята компетентност. Също така, оспорването на тази компетентност на държавата на произход не може да бъде основана на обществения ред.
  

ПРИНЦИПНО, имаме решение на държава-членка, в която е изпълняемо. Всяка от страните може да поиска изпълнение в друга държава-членка (във видовете съдилища от Приложение 2: Испания Първоинстанционен съд), в който случай териториално компетентен може да бъде съдът по местоживеене на ответника или съдът по мястото на изпълнение на решението.

КАК СЕ ИЗИСКВА ПРИЗНАВАНЕТО? По начин, определен за всяка държава-членка: в Испания чрез искане за изпълнение. Необходимо е да се определи адреса на местоживеене: чл. 40. Като се има предвид това, както и формалностите по член 53 (представяне на заверено копие от решението и удостоверението по образец (Приложение № 5): виж Европейския съдебен атлас) (ОСВЕН АКО Съдът не разполага с достатъчно информация: Решението бива изпълнявано незабавно, БЕЗ ДОРИ ДА МОГАТ ДА СЕ НАПРАВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ. Заявителят и ответната страна срещу която се извършва изпълнението биват уведомени: Допуска се обжалване (ПРИЛОЖЕНИЕ III: ИСПАНИЯ: ОКРЪЖЕН СЪД): Срокът е един месец, ако адресът е в Испания и два - ако е извън територията на Испания, считано от дата на уведомяване. Допуска се касация: приложение IV.

• 
  В случай на обжалване, тук могат да бъдат оценени обстоятелствата по чл. 34 и 35:
  
  • 
    Когато признаването е в очевидно противоречие с обществения ред в запитаната държава за признаване на решението: Съдът на ЕС е определил: Трябва да се пренебрегне юридическа норма, считана като съществена в своята правна система или право, признато като основно (Съдът на ЕС 28 март 2000 г. Krombach и 2-ри Април 2009 г. Gambazzi)
    
  • 
    Когато решението е постановено в отсъствие на ответника и не му е връчена призовка или еквивалентен документ (по надлежния ред и в предвидения срок, за да се защити): като изключение: се изисква съдействието на ответника, тъй като ако е могъл да обжалва решението и не го е направил, се възобновява делото довело до чуждестранното решение. Основното е, че НЕ е имал възможност да се защити в страната на произход.
    
  • 
    Несъвместимост с други решения от запитаната държава между същите страни, с последици, които са взаимно изключващи се (4 Февруари 1988 Hoffmann и 6 юни 2002 Italian leather)
    
  • 
    Несъвместимост с решение, постановено в трета държава-членка или трета държава, с едни и същи страни и предмет, при условие, че това решение отговаря на условията да бъде признато
    
  • 
    Неспазване на компетентностните норми в областта на застрахователните договори, потребителските договори, изключителните правомощия
    

Не може да се поиска от чуждестранно лице гаранция или депозит, независимо от тяхното предназначение, поради факта, че е чужденец или поради факта, че няма местоживеене или пребиваване в държавата, в която се изпълнява решението. ВНИМАНИЕ: Нито каквито и да било такси, акцизи или данъци, съответстващи на стойността на съдопроизводството.

Специалности:

- Ще бъдат изпълними по искане на страна в друга държава, по реда на член 38 и следващите (признаване); както и решения по въпроси за издръжката, постановени от административни органи (запомнете, че процедурите не са еднакви в различните държави) и съдът, пред който се обжалва може да отмени изпълнението само когато явно противоречи на обществения ред на запитаната държава.

- Има документ по образец (приложение VI) (Европейски съдебен атлас)

а) да допринесе за постепенното премахване на екзекватурата, отменяйки междинните процедури, които следва да се извършват в държавата-членка, извършваща изпълнението за признаването и изпълнението (чл. 1)

б) да ускори и опрости изпълнението на трансгранични решения, съдебни спогодби и публични документи с изпълнителна сила по безспорни вземания

в) Намаляване увеличението на разходите, които обикновено произтичат от изпълнението на тези документи

В този регламент, изпълнителният документ е съставен в държавата-членка (Испания например), с молба до съда по произход по всяко време, и се удостоверява там чрез европейско изпълнително основание, издадено от компетентните органи, след което може да бъде изпълнено свободно в други държави (напр. България), в съответствие с вътрешните процесуални правила.

- Има изрично заявено споразумение по отношение на вземането чрез неговото допускане или одобрена транзакция от правен орган или в хода на процес (раздел 3.1)

- Длъжникът никога не е възразявал "по силата на съответните процедурни изисквания съгласно правото на държавата-членка, в рамките на есто съдебно производство

- Длъжникът не се е явил, нито е бил представляван в съдебното заседание по отношение на задължението, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебното производство

- Длъжникът е изразил съгласието си в публичен документ с изпълнителна сила не е представляван в съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебното производство

- Длъжникът е изразил съгласието си в публичен документ с изпълнителна сила (напр. Признаване на дълг в публичен документ)

След като е обявено задължение за издръжка, се премахва необходимостта от признаване, установявайки по този начин принципа за свободно движение на съдебни решения и доверие между съдебните системи (винаги когато става дума за държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г.) (приложимо право). Ако се касае за трета страна, изпълнителната сила следва да бъде обявена преди изпълнението на решението или приемането на предохранителни мерки, изпълнимост.

Не се допуска преразглеждане по същество, а само отказ за признаване в съответствие с чл. 24, когато решението е в очевидно противоречие с обществения ред, поради неявяване или несъвместимост на решенията.
Регламент «Брюксел II (2)» 2201/2003

Правилата за признаване и изпълнение възобновяват правилата на Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета по тази тема.

Регламентът осигурява автоматичното признаване на всяко решение, без необходимост от междинна процедура. Също така, ограничава основанията за отказ от признаване за съдебните решения по съпружеските дела и родителската отговорност, когато:

- Признаването е в очевидно противоречие с обществения ред;

- Ответникът не е в състояние да се защитава, поради закъсняло уведомление на исковата молба;

- Признаването е несъвместимо с всякакви други решения. Относно решенията за родителската отговорност, има две допълнителни причини за непризнаване, а именно:

- Детето не можеше да бъде изслушано;

- Лице твърди, че решението му пречи да упражнява родителската си отговорност, тъй като е постановено без да е била налице възможност да бъде изслушан.

Необходимо е също така да се открои решението, с което се признава правото на лични срещи от различните практически договорености за неговото упражняване. Съдията от страна от ЕС, изпълняваща решението може да определи практическите договорености за упражняване на правото на лични срещи, ако не са били предвидени необходимите разпоредби в решението от съдилищата на другата държава от ЕС, където е издадено решението, свързано с правото на лични срещи. При определяне на практическите договорености, съдията трябва да се съобрази независимо от всичко с съществените елементи на решението.