Сандански:
Климатът на Сандански е без преувеличение уникален
с най-високата средна годишна температура (14,7'), мека
зима и дълга, топла есен. Курортът също притежава и
много естествени термални извори, разположени в две
термални зони. Водата е с уникален химичен състав,
безцветна, без мирис,с приятен вкус и лечебни свойства.
Сандански е идеално място за модерна климатотерапия на
научна основа, балнеоложко лечение, рехабилитация,
първична и вторична профилактика и рекреация. Осем от
балнеологичните центрове се намират в градския парк, а
три от тях — на десния бряг на река Бистрица.
Температурата на минералните извори е между 33' и 83'С
— подходяща както за къпане, така и за пиене. Мястото
става все по известно в Европа и е подходящо за туристи
от всички възрасти.
Хисаря:
Разположен в центъра на България, градът притежава
22 минерални извора, които изтласкват средно около 4000 л/мин. Водата има лечебни свойства, леко
минерализирана, с високо съдържание на полезни
компоненти. Тук се намира единствения хотел в България с
пълна медицинска програма — хотел "Августа". Градът е
екологично чист, без индустриални съоръжения в региона,
с мек климат и е богат на паркове и зелени площи.
Павликени:
На територията на община Павликени има
разнообразни възможности за туризъм. На 15 км от
гр.Павликени се намира яз."Александър Стамболийски".
Там е изградена добра база за почивка и спортен риболов.
В местно стга "Маринополци" е открито находище на
минерална вода със сериозен балнеоложки потенциал. Този
тип води са подходящи за лечебно и профилактично
ползване. Профилактичен и лечебен ефект се постига: при
външно приложение — за заболявания на опорно-
двигателния апарат, за гинекологични заболявания,
заболявания на мъжката полова система, сърдечно-
съдовата система; при вътрешно (питейно) приложение — за
заболявания на храносмилателната система и за обменно-
ендокринни заболявания; при инхалационно приложение-
за заболявания на дихателната система. Находището е
разположено на общински терен, с възможност за
изграждане на необходимите сгради и съоръжения за
балнеоложко лечение.
Банкя:
Градът е световноизвестен здравен център,
разположен на 17 км от столицата и е с интернационално
значение заради останките от църкви, керамика и монети
от Римско време, открити при разкопки в местността.
Банкя изгради и разви център за рехабилитация и лечение
на сърдечно-съдови и неврологични и метаболични
нарушения, детски оперативен център, специализирана
клиника за сърдечно-съдови заболявания, пред- и следоперативна рехабилитация и др. Годишно над 140 000
души от страната и чужбина посещават Банкя.
Поморие:
Поморие е един от най-красивите морски градове,
неповторим и привлекателен курортен и оздравителен
център. Древното
Анхиало възниква през VI-V
век пр.н.е.
като елинска колония по Черноморието. В годините след
Освобождението от турско робство Поморие съхранява и
преоткрива традиционните си занаяти и поминък в
печеливши дейности, създаващи новия му образ на
преуспяващ търговски търговски и курортен център.
Градът се превръща и в център на медицинския туризъм. В
санаторно-курортния комплекс целогодишно възстановяват
здравето си хиляди граждани от страната и чужбина,
ползвайки лечебните свойства на прочутата поморийска
кал. Съвременните калолечебни процедури отдавна са
превърнали Поморие в желаното място за почивка и
лечение. На многобройните си гости градът предлага и
пълноценни условия за отдих, спорт и развлечения.
Св. Константин и Елена:
Това е един от нвй-добрите черноморски курорти в
България на 10 км от морската столица — Варна. Той има
древна история. Първата почивна станция, посетена от
чужденци — чехи, поляци и германци — е била построена
през 1908 год. Днес съществуват много предпоставки за
посещение на този курорт — специфичен микроклимат с
пречисгващи отрицателни йони, гори и минерални извори.
Старозагорски минерални бани:
Курортът е разположен в покрайнините на града.
Топлата минерална вода дава възможност за изпълняване
на оздравителни и рехабилитационни процедури.
Местността привлича и с дъбовите, борови и лешникови
гори, удобното си разположение и разнообразни
комуникации.
България се нуждае от изграждане на нов, обединен
икономиче ски и стопански сектор: балнеология и
оздравителен туризъм. До сега в България е съществувала
балнеология, като по-тясно понятие, без особена
икономическа връзка с туризма, само като социален и
обслужващ сектор в системата на здравеопазването, на
базата на съвсем друга икономическа основа.
Новите икономически обстоятелства в България
поставят на преден план необходимостта от нов
икономически отрасъл, като съчетание на балнеология и
туризма, поставен изцяло на фундаменталните основи на
пазарното стопанство. Този отрасъл, при използуване на
всичките възможности на пазарната система, ще има
огромен стопански ефект в страната, защото зависи
изключително от нейните собствени сили-уникалните й
природни богатства — минералните извори и калонаходища.
В северна и средна Европа почти няма минерални
извори, падат се по няколко на страна. Разделната граница
е известният Карлови Вари, от който на юг започва
увеличаване на минералните извори. По обилни са
термалните извори в Северна Италия, като повечето от тях
се използуват за отопление. Минералните извори в Европа,
в страните, където е по-голям броят им, са навсякъде държавна собственост.
В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от
тях 80% са с доказани уникални лечебни качества.
България притежава два пъти повече по количество
минерални води в сравнение със световните минерални
ресурси като цяло. Такова и е положението със
калонаходищата й. Балнеолечебни курорти от национално
значение са Банкя, Велинград, Сандански, Старозагорски
минерални бани, Наречен, Сливен, Хасково, Кюстендил, Вършец, Павел Баня, Хисаря, Меричлери, Момин Проход и
Костенец.
България има дълга историческа традиция. Лечебните
качества на нашите извори са известни от древността.
Първи, най-старите цивилизатори на Европа, траките,
живели по нашите земи, известни като изкусни лечители,
са познавали вълшебните качества на изворите. В
Римската империя тези традиции продължават, от всички
краища на великата империя се стичат в Тракия, да се
лекуват в нейните "свещени "извори.
Тези природни дадености на България, в съчетание с
нейния уникален южноевропейски климат, възможностите
за целогодишен туризъм (и в съчетание с богатата и
красива й природа, културна история и др.) й дава
неповторими възможности да развие нов икономически и
стопански сектор, който да има сериозен дял в Брутния
Вътрешен Продукт на страната и който поради своите
уникални възможности да привлече сериозни инвестиции
отвън.
В Европа най-популярният туризъм в последните
десетилетия става оздравителният туризъм в съчетание с
балнеологията. Измореното, много работещо и застаряващо
население на Европа все повече изказва своите
предпочитания към курортите с оздравителен туризъм, за
профилактика и въз сгановяване и чак след това към
другите курорти — морски, зимни и т.н. България, със
своите големи природни и културни дадености може да
прави успешно съчетание на всички тези видове туризъм.
Например съседна Гърция си прави почти 1/2 от БВП от
туризма — сезонен морски, съчетан с културен и при това
води неравна борба с конкурентите си — Испания, Италия,
Португалия, Франция, Турция. В нея единствено я спасява
елемента на културния туризъм.
Не малък дял в БВП на България, може да има
балнеолечението и оздравителния туризъм, улеснено от
факта, че страната ни няма особени конкуренти на този
фронт в Европа. В една голяма степен уникалните
лечебните качества на българските минералните води и
калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа.
България изпитва остра
нужда от свой собствен
ифраструктурен модел на балнеологията и оздравителния
туризъм като стопански сектор, използувайки местните
традиции и световни тенденции, както и богатия ресурс от
специалисти в страната — балнеолози, туристолози,
проектанти, технолози и строители.
Инфраструктурният модел би могъл да има два важни
елемента: национален — с обща единна идея за страната и
индивидуален, касаещ всеки природен източник, зависещ
от особеността на природните богатства, техните
специфични и индивидуални качества, дебита на изворите
и вида на тяхната собственост — държавна или частна.
Инфраструктурният модел трябва да бъде подкрепен с
финансова разработка за развитие на стопанския сектор и
неговия бъдещ относителен дял в Брутния Вътрешен
Продукт на страната. Тя е необходима, за да се направи
аргументирана обосновка на развитието на стопанския
сектор пред световните и европейски финансови
институции за финансирането му.
Наред това е необходимо и създаването на национален
инвеспщионен фонд за развитието на балнеологията и
оздравителен туризъм на територията на страната. Той ще
насочи в правилна посока средствата за обновяване на
старите балнеоложки бази, както и строителството на нови
по конкретни проекти.
Балнеологията е скъп отрасъл. В последните две
десетилетия в света в него навлязоха мощни технологии, с
много електроника.
Състоянието на балнеоложките бази в България е,
меко казано, окаяно. 99% от базите са, остарели, с
изключителна нужда от ново, на съвременно ниво,
технологическо преоборудване. Поради старата
икономическа система от двадесет години насам базите не
са поддържани и развивани. България почти нищо ново не
е построила в последните години в областта на
балнеологията, като последното е било хотелът "Сандански"
през 1983 год. Дори Научният институт по балнеология е
пред закриване, поради липсата на млади специалисти.
Базите в България бяха под ръководството на различни
ведомства. Санаториумите са към Мини сте рств ото на
здравеопазването, а хотелите с балнеоложки бази — към
Министерството на икономиката. Санаториумите едва сега
влизат в приватизация, а хотелите вече са вече почти
приватизирани. Навсякъде обаче, в балнеоложките хотели
в страната, се забеляза едно и също: новите собственици
влагат средства за обновяване на хотелската и
ресторантската част, но не и балнеоложката. Обяснението е
просто — в балнеологията е необходимо много повече
средства за
новите технологии, които до голяма степен са
вносни. В България, на този етап, няма голямо движение
на вътрешни капитали, такива дори липсват. Ето защо е
необходимо сьздаването на специален инвестиционен
фонд, повече с капитали на международните финансови
институции и чужди банки, който да инвестира преди
всичко в балнеоложко преоборудване.
Чувства се липсата също така и на цялостно
законодателство за развитие на отрасъла и съвместно с
Министерството на екологията — изграждане на
законодателство за екологическа защита, поддържане и
регламентация на начина на експлоатация на природните
източници-минерални извори и езера с калонаходища, обявени за държавна собственост; тук законът за
концесиите не е достатъчен.
Като примери за това могат да се посочат много:
Поморийското езеро е държавна собственост и предстои да
бъде обявено за природо защитен обект от национално
значение. Не е регламентирано как ще се вади кал и луга, в
общия контекст на схемата вадене и връщане обратно за
регенерация на калта, както и комерсиалната страна на
въпроса. Поморие има открит кален плаж, където може да
се подава кал, пакетирана в торбичка, както и луга за
открито калолечение и луголечение. Открито калолечение и
луголечение е един елемент от общия метод на лечение,
който е и стар метод, има четири месеца сезон в Поморие и
може да бъде едно голямо перо в туризма на курорта. Не е
ясно обаче кой ще има право да вади калта и лугата, кой
да я пакетира и продава. Въпросът не е законодателно
регламентиран, нито е намерен комерсиалният модел на
проблема.
Създаване на общо законодателство е необходимост и
с оглед определяне и видовете собствености, мястото и
ролята на частния сектор, мястото и ролята на държавния
сектор. Това се налага и от начина по който се изразходват
средствата от националния фонд. Ако държавата има
съответен дял в този фонд, поемайки държавни гаранции
за заеми и др., инвестиционните форми ще варират много
в началните форми на собствеността на балнеоложките
бази, докато преминат гаранционните периоди.
Ако сегашната останала база — санаториумите се
приватизира така, че да служи на главната идея за
създаването на икономически отрасъл, трябва да се
изхожда от много фактори: дали новият частен стопанин
ще е способен да инвестира в обновяване на базата или не,
т. е приватизацията трябва да се прави със съответна
финансова и отраслова обвързаност и търсенето на стратегически инвеститори. Това се налага от факта, че
сегашните санаториуми са построени на почти най--
хубавите земи край изворите и езерата, всеки един от тях
заема десетки хектари площ и до голяма степен развитието
на балнеологията по места, строителството на нови бази,
зависи пряко от решението на общините, защото касае не
само частни, но и общински терени.
Представителите на парламентарната комисия обаче
представиха готвещия се нов законодателен модел за
приватизация с едно изречение — "Приватизацията на
сегашните санаториуми да стане на лекари". Предложения
модел звучи буквално несериозно. Разбира се, не могат да
се пренебрегват лекарите като съсловие, нито
медицинската страна на балнеологията и всички
изисквания по нея, но в предложението тотално липсваха
изходни финансови позиции, виждането за развитие на
отрасъла в перспектива, както и неговите разширяващи се
хоризонти — свързването му с туризма. Може би най-
-проблемната позиция е свързването на балнеологията само
с обслужващата здравна сфера и за начина на
приватизадия, които нямат нищо общо с новите
икономически условия.
Развитието на отрасъла в България не може без
изграждането на маркетингова и рекламна стратегия за
популяризиране на големите природни богатства и
възможностите на оздравителния туризъм на България в
страната, Европа и света, за привличане на туристи от
всички възрастови категории, да се убеди европейското
съзнание в силата на нашите природни богатства и да се
предложат на Европа.
Предстои като основна задача на Асоциацията и
възстановяване и създаване на максимално добри условия
за научно-изследователска дейност в сферата на
балнеологията, технологиите в балнеологията и
оздравителния туризъм. С това ще се насърчат местното
производство в областта на електрониката и
технологическото оборудване, в което България има сили.
Това ще даде големи възможности на ресурси в страната от
специализирана работна ръка — балнеолози, проектанти,
технолози и строители за разгръщане и на техните
интелектуални и професионални възможности, ще спре
емигрирането им от страната, лишаването й от
професионалисти в тази област. Отрасълът положително ще
повлияе и на развитието на инфраструктурата в страната
и инвестициите в нея.
Като проблем стои също така,че България,
притежавайки такива вътрешни сили, такива природни
богатства, без конкуренти и аналогии в Европа, не
споменава в своята правителствена икономическа
програма нито една дума за този бъдещ отрасъл, който
може донесе изключително много на народа и страната, да
го направи по-богат, да му намери още едно достойно
място за уважение и признание в семейството на
европейските народи, като страна на най-привлекателвия
оздравителен туризъм в Европа.
В заключение могат да се предложат много пътища за
усвояване на тези природни ресурси като например:
Поморийското калолечение няма аналогии и
конкуренти в Европа. При пълно обновяване и
разширяване на процедурните комплекси на Поморийската
калолечебница, достигане до 3000 процедурни места на ден
и използуване на откритите плажове за открито сезонно
калолечение и луголечение ще отприщят максимално
възможностите на частната инициатива в развитие на
хотелския бизнес в града и всички прилежащи към него
обслужващи и атракционни сфери в туризма целогодишно.
Ако се направи пълно обновяване на Девинския
санаториум, превръщането му само в процедурна база,
като се има предвид капацитета на девинските извори, ще
може да развие силно всякакви форми на хотелския бизнес
и други обслужващи сфери в туризма през всички сезони в прилежащите селища — село Девин, туристическото селище
Широка Лъка, намиращо се само на 8 км от девинските
извори и т.н.
Родопите са планината, която е известна не само
със своята природна красота, но и с това, че в нея са
концентрирани голяма част от минералните лечебни извори
на България. С една добре обмислена и насочваща
държавна политика, там може да се развие нов поминък-
балнеология и оздравителен туризъм, който да даде хляб за
хиляди жители в този запустяващ край на България (в
съчетание с планински, зимен, културен, селскостопански,
екотуризъм и т.н.).