Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014
Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми
Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие
IBBIS, Д-33-72/20.07.2015 г.
Методика за мониторинг
на чужди сладководни видове от класGastropoda
Цели на монигоринга
При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:
Установяване на състоянието и тенденциите в популациите на вида (по отношение на разпространение, численост, размерна и възрастова структура и др.).
Установяване на текущото състояние и тенденциите в степента на въздействие на чуждия вид върху местното биологично разнообразие и екосистемните услуги.
Установяване на ефективността на приложените мерки за контрол.
При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:
Ранно установяване на находища на вида на територията на страната.
Установяване на ефективността на приложените мерки за превенция и конрол
1. Viviparus acerosus – Южноевропейски вид, чиито естествен ареал на разпространение обхваща водосборните басейни на реките Дунав, Днепър и Двина. Има голям инвазивен потенциал и бързо завладява нови територии, като вече е интродуциран и в Северна Европа (Германия, Холандия) (Kantor et al., 2009; Soes et al., 2009; Vavrova, Van Damme, 2011; Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
2. Physella acuta– Широко разпространен холарктичен вид, който най-вероятно е автохтонен за Северна Америка, но тъй като отдавна е интродуциран в много страни от Европа, Азия и Африка, не са ясни точните граници на естествения му ареал. Благодарение на голямата екологична пластичност на вида той непрекъснато разширява своето разпространение и вече е интродуциран и масово срещащ се в почти всички европейски страни (Van Damme etal., 2012; Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
3. Ferrissia fragilis– Видът е автохтонен за Северна Америка и естественият му ареал на разпространение е от Флорида и Тексас в САЩ до Южен Квебек, Южно Онтарио и Югозападна Британска Колумбия в Канада. Понастоящем е интродуциран в много страни от Европа и Източна Азия (Son, 2007; Cordeiro, Perez, 2011; Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de). В Европа често е съобщаван като Ferrissia wautieri (Mirolli, 1960) или Ferrissia clessiniana (Jickelli, 1882) и е считан за дунавско-медитерански вид (Kinzelbach, 1984), но Walther et al. (2006a, b) доказват, че става въпрос за американския вид F. fragilis.
2.3. Дата на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн, за който видът е чужд.
1. Viviparus acerosus – Първите съобщения за намирането на вида в България са за р. Марица край Пловдив. Wohlberedt (1911) го съобщава като Viviparaacerosa, а Haas (1911) - като Viviparusmaritzanus).
2. Physella acuta – Vagner (1927) съобщава за първи път вида за България от р. Марица край Пловдив, под името Physadalmatina.
3. Ferrissia fragilis– Първото сведение за намирането на вида в България е на Ангелов (1983), който го съобщава като Ferrissia wautieri за блатата по Черноморското крайбрежие, Аркутино, Белославското езеро и блато до с. Казичене, Софийско.
2.4. Място на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн.
1. Viviparus acerosus – Първото намиране на вида в България е в р. Марица край Пловдив (Егейски водосборен басейн).
2. Physella acuta– Първото намиране на вида в България е в р. Марица край Пловдив (Егейски водосборен басейн).
3. Ferrissia fragilis– Не е точно установено, но вероятно в блатата и езерата по Черноморското крайбрежие.
2.5. Пътища на навлизане и разпространение в България.
1. Viviparus acerosus – Естествено разширяване ареала на вида и изкуствено пренасяне, главно чрез зарибителен материал.
2. Physella acuta– Изкуствено пренасяне, главно чрез зарибителен материал. Възможно е пренасяне и чрез водоплаващите птици.
3. Ferrissia fragilis– Най-вероятно чрез зарибителен материал или чрез внос на декоративни риби и растения за акваристиката.
2.6. Разпространение в България.
1. Viviparus acerosus – В миналото е бил сравнително рядък вид, съобщаван предимно от р. Дунав и блатата около нея. През последните години е разширил значително разпространението си и се среща масово в много стоящи водоеми във вътрешността на страната.
В Дунавския водосборен басейн той е широко разпространен в целия български участък на р. Дунав и в блатата по нейното поречие (Petrbok, 1940, 1941; Russev, Kaneva-Abadjieva, 1973; Russev, 1979; Frank etal., 1990; Angelov, 2000; Хубенов, 2005, 2006, 2007; Георгиев, 2013; наши данни). Съобщаван е също така за: ез. Сребърна (Angelov, 1998, 2000a, 2000b; Uzunov etal., 2001; Varadinova etal., 2011, 2012); язовирите Рабиша, Христо Смирненски, Искър, Огняново, Телиш, Горни Дъбник, Сопот, Ал. Стамболийски (Георгиев, 2013; Vidinova etal., 2016; наши данни); р. Росица край Поликраище, микроязовир „Беляковец“, Великотърновско, р. Скът, Врачанско (Георгиев, 2013; наши данни); басейна на р. Искър, кариерните езера в Софийското поле и ез. Панчарево, (наши данни); р. Вит край с. Садовец и р. Огоста при с. Гложене (наши данни); р. Тополовец и р. Войнишка (наши данни).
В Черноморския водосборен басейн видът е установяван значително по-рядко и то едва през последните 3-4 години: яз. Тича (Георгиев, 2013); яз. Порой и яз. Мандра (Георгиев, 2013; Vidinova etal., 2016; наши данни); Бургаското и Скаленското езера (наши данни).
В Беломорския водосборен басейн видът е съобщаван в миналото за р. Марица край Пловдив (Haas, 1911; Wagner, 1927; Büttner, 1928; Petrbok, 1941; Дренски, 1947; Русев, 1966b). През последните години е установен масово в редица нови находища: яз. Пясъчник, напоителен канал край с. Белозем, яз. Батак, яз. Жребчево, яз. Копринка, яз. Дяково, яз. Пчелина (Георгиев, 2012, 2013; Vidinova etal., 2016; наши данни).
2. Physella acuta– Един от най-често срещащите се у нас сладководни охлюви с около 250 находища в цялата страна.
В Дунавския водосборен басейн той е широко разпространен в целия български участък на р. Дунав, в блатата по нейното поречие, в почти всички български дунавски притоци и в голям брой язовири (Дренски, 1947; Русев, 1959, 1966а, 1968, 1977; Russev, Kaneva-Abadjieva, 1973; Russev etal., 1984; Русев, Янева, 1986; Янева, Русев, 1989; Frank etal., 1990; Русев и кол., 1987, 1988, 1991, 1994, 1998; Янева, 1979, 1987, 1991; Angelov, 1998, 2000a, 2000b; Uzunov etal., 2001; Yaneva etal., 2001; Varadinova etal., 2011, 2012; Георгиев, 2013; Trichkova etal., 2013; Vidinova etal., 2016).
В Черноморския водосборен басейн находищата на вида са сравнително по-малко: яз. Мандра, яз. Съединение, яз. Цонево, р. Голяма Камчия при Велики Преслав, устието на р. Ахелой и яз. Ахелой, канали до Поморийското езеро, р. Средецка при с. Проход, малки рекички до Попския плаж, гр. Царево и при гр. Малко Търново (Georgiev, 2005a, b; 2006; Georgiev, Stoycheva, 2009; Георгиев, 2013; Vasileva, 2011; Vasileva etal., 2011; Vidinova etal., 2016).
В Беломорския водосборен басейн видът е съобщаван многократно от реките Струма, Места, Марица, Арда, Тунджа, от язовирите Пясъчник, Пчелина, Студен кладенец, Ивайловград, Въча, Манев дол, Юрта, Розов кладенец, Овчарица, Чирпан, както и от редица по-малки реки, извори, микроязовири и малки стоящи водоеми: Горнотракийската низина – повече от 30 находища; Средногорието и Казанлъшката долина – над 20; Родопите – над 10; Сакар и Дервентските възвишения – над 10 (Узунов и кол., 1981; Ислам и кол., 1986; Kovachev, Uzunov. 1986; Узунов, Варадинова, 2001; Vidinova etal., 2008; Uzunov etal., 2011; Георгиев, 2013; Borisova etal., 2013; Varadinova etal., 2013; Vidinova etal., 2016
3. Ferrissia fragilis– Сравнително рядък вид, разпространен предимно в блатата по Черноморското крайбрежие, блатото Аркутино, Белославското езеро и блато до с. Казичене, Софийско (Ангелов, 1983; Angelov, 2000; Хубенов, 2005; Hubenov, 2007; Георгиев, 2013).
2.7. Характерни местообитания
1. Viviparus acerosus – Характерен обитател на р. Дунав и блатата около нея, както и на стоящи или бавнотечащи водоеми от вътрешността на страната, обрасли с водна растителност (езера, язовири, кариери, канали, разливи на реки). Установяван е предимно в зоната от 0 до 200 м.н.в., но през последните години се наблюдава интензивно разселване и във водоеми на по-голяма надморска височина, като е установен дори и в яз. Батак (1100 м) (Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
2. Physella acuta– Обитава стоящи водоеми или такива с бавно движеща се вода, силно обрасли с водна растителност. Разпространен е предимно в равнинните райони на страната (от 0 до 200 м.н.в.), но в Родопите и Средногорието е намиран и на височина 600-700 м.н.в., а в Швейцария до 800 м.н.в. (Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
3. Ferrissia fragilis– Обитава предимно стоящи водоеми или такива с бавно движеща се вода, в които има богата водна растителност. Живее върху стеблата и листата на потопените водни растения, като предпочита спокойните и плитки участъци (до 1 м дълбочина) от литорала на водоемите (Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
2.8. Биологични и екологични особености
1. Viviparus acerosus – Един от сравнително големите сладководни охлюви у нас. Височината на черупката е 30-57 мм, а ширината – 25-40 мм. Цветът на черупката обикновено е зеленикав или мръсно сиво-жълт с три червено-кафяви ивици. Апертурата е овална и при прибиране на животното в черупката се затваря с характерен тънък рогов оперкулум. Апексът е малък, остър и бял. Навивките са 6-7, в началото не много изпъкнали, а долните с дълбок шев. Разделнополов, с изразен полов диморфизъм – обикновено женските са по-едри от мъжките, с по-изпъкнали навивки и преобладават по численост (до 75%). Пъпът е отворен и по-изразен при женските и почти затворен при мъжките. Живораждащ вид, в женската се развиват от 10 до 30 млади индивида. Характерен обитател за бавнотечащите и спокойни води на р. Дунав и долните течения на по-големите нейни притоци, както и за стоящите водоеми от вътрешността на страната (Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
2. Physella acuta– Черупката е ляво завита, без пъп, тънкостенна, прозрачна, често блестяща, с удължено-овална форма и с рогово-жълтеникав цвят. Височината на черупката е 8-12 мм, а ширината 5-7 мм. Апексът е изпъкнал, навивките са 4-5, не много изпъкнали и с плитък шев. Завитостта е остра и равна на ½ от височината на апертурата, която е удължено овална, с остър ъгъл в горната си част. При възрастните индивиди колумелата и апертурния ръб са бели.Тялото е черно или тъмно сиво с виолетов оттенък, а мантията е със златисти петна, които са видими под черупката. Периферията на мантията е изтеглена навън в тънки ресни с дихателна функция и понякога покрива част от черупката. Пипалата са тънки, дълги, заострени, почти прозрачни и от вътрешната страна, в основата им са разположени малки черни очи. Хермафродитен вид, достигащ полова зрялост на 17-18 месеца. Яйцата са овални и сравнително малки (0,8-1,0 х 0,5 мм) и се отлагат в удължени пакети (4-20 х 2,5-5,0 мм), като броят им варира от 20 до 400, но обикновено е под 50. При температура на водата около 20° С ювенилните индивиди се излюпват след 15-20 дни. Има голяма екологична пластичност, като може да живее в силно еутрофизирани водоеми. Храни се основно с детрит, диатомеи и синьо-зелени водорасли, но понякога се проявява като хищник и напада други по-малки охлюви (Glöer, 2002; Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
3. Ferrissia fragilis– Един от сравнително малките сладководни охлюви у нас, който достига до 3-4 мм дължина, 1,5 мм ширина и 1 мм височина. Черупката е прозрачна, тънкостенна, с удължено-овална шапковидна форма и в задната долна част има ламела, която затваря „шапчицата” отдолу, като образува камера, в която се помества мекото тяло. Апексът е тъп и широк, разположен е малко зад центъра на черупката и е наклонен на дясната страна, по което се различава от близкия вид Acroloxuslacustris (при който апексът е остър и е наклонен на ляво). Хермафродитен вид, достига полова зрялост много бързо, като лятно време около две седмици след излюпването им, индивидите са готови за първото отлагане на яйца. Има голяма екологична пластичност, като може да живее в еутрофизирани водоеми и да понася временни пресъхвания. Храни се с детрит, диатомеи и синьо-зелени водорасли (Glöer, 2002; Георгиев, 2013; http://www.animalbase.uni-goettingen.de).
2.9. Въздействие
1. Viviparus acerosus– Понякога популациите на вида са с много голяма численост и в такива случаи той може да конкурира и измества от естествените им местообитания някои други представители на сладководните гастроподи, оказвайки негативно влияние върху биоразнообразието на местната сладководна безгръбначна фауна.
2. Physella acuta– При масово развитие на вида той може да конкурира и измества от естествените им местообитания някои от местните представители на сладководните гастроподи. При по-голяма плътност на популациите на физелата тя може да се изявява и като хищник, унищожавайки по-дребните видове сладководни охлюви (особено Galbatruncatula). По този начин може да оказва негативно влияние върху биоразнообразието на местната сладководна безгръбначна фауна. Видът се счита като сериозен вредител за растенията в култивационните съоръжения и в пречиствателните станции.
3. Ferrissia fragilis – Поради малките му размери и хранителния спектър (детрит, диатомеи и синьо-зелени водорасли) видът няма съществено въздействие върху представителите на местната сладководна фауна и върху макрофитната растителност и не оказва влияние върху качеството на местообитанията.
2.10. Особености при провеждането на мониторинга
1. Работа на терен
При работа на терена се използват предварително изготвени моделни карти, на които са показани потенциалните местообитания за съответните видове. Тези карти се изготвят на базата на анализ на съществуващата информация за разпространението, биологията на вида и неговите екологични изисквания към средата. Моделните карти служат на експерта като ориентир при определянето на териториите за мониторинг – реки, езера, планини и т.н. При определянето на териториите за мониторинг се избират достатъчен брой територии, които да бъдат представителна извадка както за страната като цяло, така и за отделните биогеографски региони.
Преди да се пристъпи към същинския мониторинг се прави предварителен скрининг на по-голям участък от изследваната територия (обикновено 100 м трансект), за да се избере най-подходящото място за провеждането на същинския мониторинг. Пробните единици за провеждането на мониторинга са пробни трансекти с дължина 10 м. Трансектите представляват 10-метрови участъци от литоралната зона на изследваните водоеми (дълбочина 0,20 – 0,80 см) с ширина 1 м (обща изследвана площ 10 м2). Отчетните единици при този тип пробни трансекти са площите на пробните трансекти, в рамките на които се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида (мъртви екземпляри, черупки). Установените индивиди в първата половина на пробния трансект се отнасят към GPS точката в началото на трансекта, а тези от втората половина на трансикта – към GPS точката в края на трансекта. Ако в изследвания трансект има голяма плътност на популацията на изследвания вид (> 10 инд./м2), тогава се преброяват индивидите в три отчетни площадки от по 1 м2 (в началото, средата и края на пробния трансект), които се явяват отчетните единици за такива трансекти. В такива случаи установените индивиди от всяка отчетна площадка се отнасят към съответната GPS точка от началото, средата и края на трансекта. Отчетните площадки се ограничават с помощта на квадратна пластмасова или алуминиева рамка със страни по 1 м. При изключително висока плътност на популацията на даден вид (стотици или хиляди индивиди на 1 м2), когато не е възможно да се преброят всички индивиди в изследвания трансект или в отчетните единици, се прибягва до преброяване на индивидите на по-малка площ (квадрати 20 Х 20 см) във всяка от трите отчетни площадки от по 1 м2 (в началото, средата и края на пробния трансект). На базата на получените данни се изчислява плътността на вида в брой индивиди/м2. При този начин на отчитане на плътността на вида винаги е възможно да има някаква грешка, но при голяма численост на изследвания вид грешката в проценти ще е незначителна. При мониторинга на V. acerosus в стоящи водоеми с отвесни или тинести брегове и в по-дълбоки реки, за събиране на материал може де се използва триъгълна метална драга с размери на страните 30 см. Драгата е закачена на дълго въже, на което е отбелязана дължината през 1 м. В рамките на изследвания трансект се хвърлят 7 драги с дължина на отпуснатото въже от 5 м, като всяка драга влачена 5 м по дъното на водоема покрива изследвана площ около 1,5 м2. С други думи общата изследвана площ от 7 драги е приблизително същата, както и при предишния подход – 10 м2, като разликата тук е, че се изследва по-широка зона от литорала на съответния водоем – 5 м, което се отбелязва в полевия формуляр. И тук се изчислява средната плътност на популацията в брой индивиди на 1 м2.
Пробните трансекти се избират на случаен принцип, като броят им варира в зависимост от големината на изследваната територия за мониторинг (за еднотипни местообитания те са обикновено от 3 до 5). Разпределението на трансектите по територията се извършва с оглед максимално покриване на подходящите за вида местообитания и за осигуряване на представителност при екстраполацията и получаването на крайната тематична карта. Избраните трансекти се обхождат през деня, като за събирането на охлювите се използват хидробиологични кепчета. За изолирането на по-малките видове (Physellaacuta и особено Ferrissiafragilis) на място в самия водоем, без да се отскубват и изнасят растенията, може да се извърши промиване на водната растителност в широк съд с бяло дъно, при което по-лесно се виждат малките охлюви. Събират се всички представители на изследваните видове и на място става определянето и отчитането на броя на всеки от тях. Събраните празни черупки или мъртви индивиди се преброяват и записват в полевия формуляр, без да се измерват, като тези данни се използват само при оценка на разпространението на съответния вид (ако няма регистрирани живи индивиди). Оценката на възрастовата (размерната) структура на популациите се извършва единствено на базата на измервания върху живи индивиди.
Събраните живи екземпляри от видовете обект на мониторинга се преброяват и измерват, като се отчитат височината и ширината (диаметъра) на черупката (при възможност на 30 екземпляра от всеки пробен трансект). Екземплярите, които се измерват се избират на случаен принцип, като се измерват и най-малките от тях. Въз основа на размерите на всеки екземпляр се отчита тяхната възраст. Границата между млади/ювенилни и възрастни/полово зрели е различна при отделните видове и понякога е трудно да бъде определена, без да се дисецират изследваните екземпляри. Условно за полово зрели се смятат индивидите със следните размери: при V. acerosus - височина над 30 мм, при P. acuta – височина над 6 мм, при F. fragilis – дължина над 2 мм. Ако има съмнения за точното определяне на даден вид, намерените екземпляри се фотографират, като се стремим да снимаме всички отличителни белези, които се използват при таксономията на групата, а също така се взимат и няколко черупки или живи индивиди за по-обстоен преглед и точно идентифициране в лабораторни условия.
Обходът на трансекта се записва с GPS, което позволява визуализирането му на карта, като се взимат GPS точки в началото и в края на трансекта (при голяма плътност на популацията на вида и в средата на трансекта). При обхождането на трансектите се извършват и допълнителни наблюдения и се събира информация за метеорологичните условия, качеството и характерните особености на местообитанието, за следи от негативни човешки дейности и тяхното влияние върху съответните местообитания, наличие на конкурентни видове, наличие на други заплахи. Събраните данни се попълват в съответен полеви формуляр. Всички характерни моменти при изследването, като общият изглед на местообитанията, установяването на изследваните видове и констатирани вреди от човешка дейност, се заснемат с цифров апарат. Процедурата се повтаря при всеки следващ трансект.
2. Стационарна работа
Свалят се от GPS апарата всички GPS данни и се слагат в съответни папки според изискванията на ГИС експерта. Попълват се данните от полевите формуляри в основната база данни, ако това не е направено на терена. Предварителен анализ на получените данни за присъствието/отсъствието на индикаторните видове.
При изготвянето на методиката за мониторинг на посочените по-горе видове сладководни охлюви (Mollusca: Gastropoda) от България е взета под внимание методиката за мониторинг на видове от клас Gastropoda (2), разработена в рамките на проекта „Теренни проучвания на разпространение на видове / оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза”, както и по-широко използваните от различни специалисти по групата методи за количествено отчитане на мекотелите и за оценка състоянието на техните популации.
