Проблемите на човечеството
Глава II ПРОБЛЕМЪТ НА ДЕЦАТА ПО СВЕТА
Изтегляне 217.35 Kb.
|
Свързани:
Halogen elements-by-Zorry, Parthenon, CV updated
| Глава II
ПРОБЛЕМЪТ НА ДЕЦАТА ПО СВЕТА Този проблем несъмнено е най-спешният от всички, пред които е изправено човечеството в наше време. Бъдещето на състезанието е в ръцете на младите хора. Те са родители на бъдещи поколения и инженери, които трябва да създадат новата цивилизация. Това, което правим със и за тях, има огромно значение. Отговорността ни е голяма и възможността ни е уникална. Тази глава се отнася за деца и юноши под шестнадесет години. И двете групи дават най-голямата надежда в един свят, който се разпада пред очите ни. Именно в децата е гаранцията, че светът може да бъде възстановен и ако се поучим от миналото и неговите ужасни последици в живота ни – да бъде изграден отново по нов начин, с различни цели и стимули, с добре обмислени и внимателно калибрирани идеали. Нека обаче не забравяме, че визионерството, мистичните надежди и мечти, пожеланията и формулирането на подробни планове на хартия са полезни само доколкото показват интерес, чувство за отговорност и отразяват постижими задачи, но всички те не са достатъчни за практическа работа във всеки ефективен, преходен период, ако няма разбиране за непосредствения проблем и непосредствените възможности, както и желание за правене на тези компромиси, които ще положат основата за успеха на по-нататъшната работа. Това трябва да бъде основно работата на образованието. Досега бяха положени малко усилия, за да се отговори на нуждите на бъдещето с настоящите образователни методи. Последното се оказа неподходящо, за да подготви човечеството за приличен, съвместен живот и въвеждане на нови видове умствено обучение; нямаше научно развитие и почти никакъв опит да се свържат най-добрите съществуващи методи (в края на краищата, не всички от тях са лоши) с бъдещите пътища на развитие на младежта по света, за да ги подготви за новата цивилизация, която вече е на път. Досега основно идеалистите-визионери са се противопоставяли на установените методи на преподаване; Непрактичността и неспособността за компромис, присъщи на такива идеалисти, забавиха процеса на развитие и човечеството плати скъпо за това. Сега е дошъл денят, когато практичните мистици, хора с високо умствено развитие, както и духовно зрение, ще се заемат с тази работа, като по този начин ще осигурят такова обучение, което ще позволи на младежите от всяка нация да се впишат хармонично в картината на света. Нека започнем с осъзнаването, че нашите образователни системи не са били адекватни; не са успели да подготвят децата за правилен живот; те не учеха на начини на мислене и действие, които биха довели до установяването на правилни човешки взаимоотношения – взаимоотношения, толкова необходими за щастие, успех и пълен опит във всяка област на човешката дейност. Най-добрите умове и най-ярките мислители в областта на образованието непрекъснато са подкрепяли тези идеи; прогресивните педагози положиха известни усилия да се отърват от старите модели и да въведат нови методи, но тези хора все още са малцинство и работата им е почти незабележима. Трябва да се разбере, че ако образованието, получено от младите хора през последните няколко века, беше различно, тогава световната война може би никога нямаше да се случи. Бяха дадени много различни аргументи, за да се обясни тоталната война, която ни сполетя. Възниква въпросът: дали провалите на нашите образователни системи или некомпетентността на нашите църкви са основните причини, които пораждат всички останали? Но войната свърши. Старата цивилизация е пометена. Има много хора, които искат връщането на тази цивилизация и възстановяването на предишното състояние на нещата; копнеят за мирно връщане към предвоенното положение. Не можем да им позволим да възстановят стари форми и да използват стари модели, дори ако сме принудени да градим върху същата основа. Задачата на учителите е това да не се случва. Нека признаем, че страните, които продължават да практикуват старата система на образование, могат да представляват опасност не само за себе си, тъй като чрез поддържане на остарели, неподходящи методи, те заплашват други страни, които за щастие, са в състояние да променят своите образователни институции и да намерят по-добри начин да подготвят младежта за холистичен живот. Образованието е дълбоко духовно начинание. То засяга целия човек, включително неговия божествен дух. Образованието, ако е в ръцете на която и да е църква, води до катастрофа. Това подхранва сектантския дух, консервативните, реакционни възгледи, така насърчавани например, от Католическата църква и фундаменталистите на протестантските църкви. Тя ражда фанатици, издига бариери между хората и в крайна сметка кара онези, които започват да мислят зряло, решително да се отдръпнат от всяка религия. Това не е обвинение срещу религията. Това е обвинение срещу методите и старите теологии на църквите, които не успяха да представят Христос такъв, какъвто Той е по същество и които се стремяха към богатство, престиж и политическа власт, опитвайки се с всички възможни средства да увеличат своето паство и да затворят свободния дух на човека. Днес има мъдри църковници, които признават това и неотклонно работят за отношението към Бог в новата епоха, но те са относително малко на брой. Те обаче водят война срещу богословската кристализация и прекомерния догматизъм. Те неизбежно ще успеят и ще спасят религиозния дух. Нека се опитаме да разберем каква трябва да бъде целта на новото образователно движение и какви са насоките по пътя към тази цел. Нека се опитаме да създадем дългосрочен план, който няма да срещне пречки от привържениците на съществуващите методи, ще свърже миналото и бъдещето, използвайки всичко, което е истинско, красиво и добро (от това, което е наследено от миналото), но същевременно ще подчертае основните задачи, които са били игнорирани досега. Новите техники и методи трябва да се разработват постепенно и те ще ускорят процеса на интеграция на човека. Няма надежда за бъдещето на света, освен в едно човечество, което признава съществуването на божествеността, като същевременно отхвърля теологията, признава присъствието на живия Христос, без да приема човешки тълкувания за Него и Неговото послание, и подчертава върховенството на човешката душа. Бъдещето е обнадеждаващо. Нека основаваме нашия оптимизъм към самото човечество. Нека признаем очевидния факт, че във всеки човек има специално качество, вътрешно присъщо свойство, което може да се нарече „мистично възприятие“. Тази характеристика предполага безсмъртно, макар и понякога несъзнателно чувство за божественост; тя включва постоянната способност за виждане и влизане в контакт с душата, разбиране (във все по-голяма степен) на природата на Вселената. Тя позволява на философа да осъзнае света на смисъла и – благодарение на постигнатото възприятие – да се докосне до Реалността. И преди всичко друго, това е способността да обича и да отиде до това, което не е „аз-а“. Тя дава способността за възприемане на идеи. Историята на човечеството фундаментално е историята на последователното осъзнаване на все по-високите идеи и нарастването на решимостта на човек да живее според тях; способността да усеща неизвестното, да вярва в недоказуемото, да се стреми, търси и изисква разкриването на това, което е тайна и което се развива - век след век, благодарение на взискателния дух за изследване – като то все повече се разкрива. Това е способността да разпознава красивото, истинското, доброто и чрез средствата на творческите изкуства да доказва тяхното съществуване. Това е тази вродена духовна способност, която е създала всички велики Синове на Бога, всички истински духовни хора, всички художници, учени, хуманисти и философи, всички, които безкористно обичат своите ближни. Това е основата на оптимизма и смелостта на всички истински педагози и това е истинският стимул за всичките им усилия. Изтегляне 217.35 Kb. Сподели с приятели:
|