Проблемите на човечеството
Изтегляне 217.35 Kb.
|
Свързани:
Halogen elements-by-Zorry, Parthenon, CV updated
| ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Великобритания беше велика империалистическа сила. Нейният придобиващ дух, нейната упоритост и твърдост в политическите маневри в миналото отговаряха на този статус. Тя следваше „политика на силата“ и стана умела в балансирането на една нация срещу друга в опит да запази статуквото и целостта на Британските острови. Тя работи усилено, за да постигне на международна стабилност, която да й позволи да действа гъвкаво и да постига целите си. Тя беше обвинена в прекомерен комерсиализъм и другите нации й дадоха прозвището „нацията от собственици на магазини“. Британците често са недолюбвани от другите народи; тяхната студена арогантност, национална гордост и амбиции на господари на света отблъскват мнозина. Великобритания въвежда каста във всички свои международни отношения, точно както система от класови различия е контролирала вътрешните отношения в продължение на векове. Всички тези обвинения са верни и враговете на Великобритания могат да представят достатъчно доказателства на съда. Британците като цяло са били реакционни, прекалено предпазливи и консервативни, бавни и склонни да не променят съществуващите условия, особено ако тези условия бяха в тяхна полза. Всички тези характеристики предизвикват изключително раздразнение у другите нации, особено в нацията, произлязла от британците - американската нация. Това е едната страна на картината. Но британците не са антисоциални; те проправиха пътя за реформи за повишаване на благосъстоянието, като въведоха мерки като пенсиите много преди другите нации да го направят. Британците показват дълбок патернализъм към по-малките, по-слабо развити нации и наистина им помагат. Тъй като са консерватори, трудно им е да схванат момента, в който е по-добре да спрат бащинската помощ. Мотото на Камарата на Уелс е „Аз служа“. Вродената тенденция на британската раса е да служи на нациите и расите, събрани под знамето на Обединеното кралство. Трябва да се помни, че са настъпили големи промени в мисленето на англичаните от началото на двадесети век. Миналото го няма; кастовата система, с нейното отчуждение, изолацията и патернализмът бързо се превръщат в нещо от миналото, тъй като войната и трудът наблягат на основното равенство. Великобритания вече не търси нови територии; сега тя е общност от напълно независими нации. Основният психологически проблем, пред който е изправен британския народ, е да спечели доверието на света и да накарат другите нации да признаят справедливостта на мисленето и планирането на Великобритания, нейните добри намерения. Великобритания е загубила тези качества през последните няколко века, но сега бавно си ги възвръща. Днес нейната позиция в световните дела се основава на интернационализма; тя желае доброто на цялото и е готова на жертви за него; намеренията й са справедливи, а волята й е насочена към сътрудничество; нейните граждани се отличават със смелост и здраво мислене; те са обезпокоени от това, че миналото им накара другите народи да не ги харесват. Ако Великобритания изостави своята горда резервираност, тя би могла да върви по пътя на живота с останалите нации по света почти без разногласия. РУСИЯ Днес Русия остава голяма загадка за останалия свят. Нейният потенциал за човешко служене и нейната способност да наложи волята си на целия свят надминава тази на всяка друга нация. Това само по себе си поражда недоверие. Територията й обхваща значителна част от Европа и цяла Северна Азия. Тя е преминала през голяма и жестока революция и последвал период на реконструкция. Тя се готви за глобално сътрудничество и демонстрира желание да го реализира според собствените си условия - при условията на пълен контрол над други територии, като се започне от малките народи на западните й граници. Тя издига народите на собствената си територия от състояние на невежество и бедност към знание и просперитет. Останалият свят изобщо не се доверява на Русия, особено на консервативните й елементи, поради две причини: първо, поради бруталността, показана в началните етапи на революцията - в периода, наречен "болшевизъм", а също и поради последващ период на умишлена изолация зад затворени граници. Въпреки това нейното уединение беше творческо. Тогава войната принуди Русия да прекъсне изолацията си в името на световното сътрудничество. Тя беше въвлечена в световната война. Русия е домът на възникващо откровение с голямо духовно и групово значение - откровение за цялото човечество. Това е смътно усетено и неточно осъзнато за това, което е довело до нейната коварна пропаганда. Русия предизвика брожения в други страни, без дори да знае какво е откровението, чийто пазител е. Следователно дейността й е преждевременна. Русия трябва да разкрие на света истинската тайна на братството (все още непозната и неосъзната), но засега самата тя още не знае какво е това. Това, че Русия е духовният пазител на откровението, се усеща от останалите народи по света и първата им реакция е страх, породен от някои от нейните първоначални грешки и преждевременната й активност на физически план. Въпреки това всички народи гледат към Русия с очакване; смътно разбират, че от това ще излезе нещо ново, защото Русия бързо съзрява, интегрира се и демонстрира, че има какво да даде. Светът е свидетел на възхода и стремителния напредък на една нация, която е постигнала за четвърт век това, за което на други нации бяха нужни много поколения. Русия е гигант, който се заема със задачата, млад гигант, осъзнаващ страхотна възможност, оживен от дълбоко религиозен, макар и не ортодоксален дух, ограничен от комбинацията от ориенталски черти и западни цели, но на когото светът не вярва поради минали злодеяния. Подобни действия бяха опити за проникване в други нации, за да се наруши тяхната стабилност и така да се отслабят, за да могат лесно да бъдат привлечени в дома на човечеството, който Русия се опитва да изгради. Русия вътрешно (макар и все още несъзнателно) е мотивирана от желанието да реализира идеята за братство. Ще приемете ли тази идентификация на това голямо неизвестно, коя е Русия? Само времето може да докаже правилността на това твърдение, плюс мъдрата дейност и правилната пропаганда на Русия. Психологическият проблем на СССР в крайна сметка е да се грижи за собствените си работи, да стабилизира и интегрира многонационалното си население и да води народа си по-нататък към светлината. Русия също трябва да се научи да си сътрудничи с други сили на равна нога. Тя не трябва, в името на своите амбиции и планове, да се опитва да привлича по-малки сили в своята сфера на дейност против техните желания, използвайки сила или натиск. Тя все още трябва да направи много, за да развие огромните територии с техните народи, които вече са попаднали в нейната сфера на влияние; другите нации също трябва да могат да вървят по своя път, а не да бъдат контролирани от Русия. Освен всичко друго, предизвикателството пред Русия е да предостави на останалите нации по света такъв пример за мъдро управление, свободно изразяване на индивидуалните цели и приобщаващо качествено образование, че тези нации да могат да подражават на демонстрираното от Русия, като същевременно запазват собствената си култура, избраната от тях форма на управление и техния собствен начин на изразяване на братство. По своята същност Русия стои за новото световно съзнание и чрез него постепенно ще се прояви нов планетарен израз в огъня на експеримента и с натрупването на опит. Тази велика нация (синтез на Изтока и Запада) трябва да се научи да управлява без жестокост, без да потиска свободната воля на индивида и в съответствие с високите идеали, които се опитва, но все още не е успяла да реализира. ПОЛША Що се отнася до полския народ, дългото историческо минало го прави отговорен за определени културни влияния върху съседните нации и за духовни влияния, които самите те все още не осъзнават. Постоянното наблягане върху териториалните притежания го заслепява за истинското значение на възможния му световен принос. Като много емоционален и индивидуалистичен народ, поляците в собствените си граници са постоянно в състояние на разединение и търкания, нямат вътрешно единство. Техният психологически проблем е да постигнат интеграция, която ще се основава на преодоляване на расовата омраза. Те трябва да решат своя национален проблем от гледна точка на добрата воля, а не на егоистичните интереси. Техният истински проблем е да постигнат правилни вътрешни взаимоотношения. Въпреки че проблемът за границите, владенията, териториите, колониите и материалните блага е от голямо значение в очите на всички нации, фактът, че той се характеризира с чисто материален акцент, показва относителната му незначителност от гледна точка на истинска перспектива. Единственият фактор, който наистина има значение сега, е самото човечество и в лицето на човешкото страдание и човешки лишения, прекомерното внимание към границите е глупава упоритост. Необходимо е уреждане, трябва да се определят граници, но окончателното решение трябва да се определя не от историята или древната слава, а от това, което е най-добро за народите, участващи в тези спорове. Те трябва сами да вземат решението. Най-добрите умове и идеалисти на съюзническите нации представиха световната война като война за човешката свобода, въпреки че всички велики сили влязоха в нея с егоистични подбуди и за самосъхранение; това е общоизвестно. Всеки в една или друга степен притежава здрав и безкористен скрит идеализъм. Говорим за освобождението на човечеството от диктатурата. След войната успехът на победата ще бъде подложен на изпитание. Ако нациите по света берат плодовете на свободните избори, ако на народите на спорните територии бъде позволено чрез свободен плебисцит да изразят волята и страстите си, ако свободата на словото, на религията и истинската свобода на печата и радиото са резултат от тази война, цялото човешко семейство ще направи голяма крачка напред. Изтегляне 217.35 Kb. Сподели с приятели:
|