Проблемите на човечеството
ГЛАВА V ПРОБЛЕМИТЕ НА ЦЪРКВИТЕ
Изтегляне 217.35 Kb.
|
Свързани:
Halogen elements-by-Zorry, Parthenon, CV updated
| ГЛАВА V
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЦЪРКВИТЕ Заглавието на тази глава не отразява проблема с религията, а само проблемът на хората и организациите, които се опитват да преподават религия, твърдят, че представляват духовен живот, духовно насочват човешката душа към Бог и установяват правила за духовен живот. Когато пишем по тази тема, стъпваме върху опасна почва. Няма упреци към религиозния дух: той съществува и е необходим за пълноценния, автентичен живот на земята. Признаваме вечността на вярата, както и свидетелството на Духа за факта на съществуването на Бог, което се е случвало в продължение на безброй векове. Христос живее и наставлява народите по света, не от някакъв далечен център, наречен „Божията десница” (символична фраза), не, Той е в непосредствена близост до човечеството, което винаги е обичал. Когато каза: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“, Той имаше предвид само това, което каза. Приближаването на човешкия Дух към неговия Източник, към духовния Център, където управлява божествеността, към Тези, Които водят, насочват този подход, неизбежно ще продължи; пътят винаги е отворен за поклонниците и всички поклонници, всички души, в крайна сметка намират своя път към Дома на Отца. Фактът на съществуването на Бог, фактът на съществуването на Христос, фактът на духовния подход на хората към божествеността, фактът на безсмъртието на Духа, фактът на съществуването на духовна възможност и фактът на връзката на човека с Бог и неговите ближни – това е нашата позиция. Необходимо е да се подчертае фактът на еволюционното представяне на истината и нейното постоянно адаптиране към нуждите на човечеството във всеки период от историята. Християнството е израз (по същество, но не все още фактически) на Божията любов, присъща на Неговата сътворена вселена. Но християнството е дало много причини за критика и всички мислещи хора знаят това; за съжаление мислещите хора все още са малцинство. За по-голяма яснота, за да изясним по-добре фактите и съществуващите възможности, нека разделим темата на следните части, като започнем с най-неприятните и противоречивите, и като завършим с нотка на надежда, цел и визия. I. Провалът на църквите. Можем ли да кажем съвсем искрено и в светлината на световните събития, че църквите са успели? II. Благоприятна възможност за църквите. Ще я разпознаят ли? III. Основни истини, от които човечеството има нужда и които интуитивно приема. Какво са те? IV. Възраждане на църквите. Възможно ли е? V. Новата световна религия. Днес спешната нужда на човешката раса ясно се очертава и стъпките, които църквите се предлагат да предприемат, за да отговорят на тази нужда, също са ясни. Затова е важно да видим ситуацията такава, каквато е в действителност, да подчертаем истините, които са от съществено значение за човешкия прогрес и просветление, и да елиминираме факторите, които са противоречиви и незначителни. Необходимо е също да се определи пътя на спасението, който църквите трябва да следват; ако църквите и духовниците мислят и работят по християнски, спасението на човечеството е гарантирано. На първо място, необходимо е това, което се представя, да бъде визия за всички хора на земята, а не само красивата надежда на сектантска група или фанатична организация. Важно е да се върнем към Христос, към Неговото послание и към начина на живот, илюстриран от него. Църковниците трябва да помнят, че човешкият дух е по-велик от църквите, по-велик от техните учения. В крайна сметка човешкият дух, независимо от техните догми, ще ги победи и ще продължи триумфално към Божието царство, оставяйки ги далеч назад, ако не вървят заедно с хората като смирена част от тяхната маса. Помпозните прелати и църковните администратори нямат място в това кралство. Христос няма нужда от прелати и администратори. Той се нуждае от смирени учители на истината, които могат да служат като пример за духовен живот. Нищо под небето не може да спре напредъка на човешката душа в дългото й пътуване от тъмнината към светлината, от нереалното към реалното, от смъртта към безсмъртието и от невежеството към мъдростта. Ако големи организирани религиозни групи от църкви във всяка страна, представляващи всички деноминации, не предлагат духовно ръководство и помощ, човечеството ще намери друг начин. Нищо не може да задържи човешкия дух далеч от Бога. Изтегляне 217.35 Kb. Сподели с приятели:
|