Процедура по отпускане на социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане
Изтегляне 143.28 Kb.
|
|
КУРСОВА РАБОТА ДИСЦИПЛИНА: Обществено осигуряване и социално подпомагане. На тема: Процедура по отпускане на социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане Пловдив 2021 г. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод Член 9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане Допълнителни условия за отпускане на месечна социална помощ Процедура по отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП Ограничения за получаване на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП Пловдив 2021 г. Своите потребности хората задоволяват чрез доходите, които реализират от трудовата си дейност или от имуществото си. Но не са изключени случаи, при които по обективни причини някои хора да не могат да реализират дори такива доходи, които са минимално необходими за задоволяване на техните основни, жизнено важни потребности. В тези случаи според българските върховни съдии, Конституцията на Република България вменява на обществото и държавата задължение да окажат необходимото съдействие, в което се изразява социалното подпомагане. Така съдът заключава, че субективното задължение за предоставяне на социални помощи и социални услуги, съответстващо на основното, конституционно прогласено, субективно право на гражданите на социално подпомагане, е в тежест на българската държава. Това свое задължение тя изпълнява чрез специално създадената за тази цел администрация - Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения. Обществените отношения, свързани с правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи са уредени в Закона за социално подпомагане и съответно правилника за прилагането му. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От правото на социални помощи се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социалните помощи са: месечни, целеви и еднократни. Отпускат се след преценка на: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Месечните социални помощи са средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни жизнени потребности на подпомаганите лица и семейства. Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Право на месечна социална помощ имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ДМД). Диференцираният минимален доход (ДМД) се определя в зависимост от броя членове на семейството и броя лица, живеещи в едно жилище. ДМД е свързан и с възрастта, семейно положение, здравословно и имуществено състояние на заинтересованите лица. Социалните помощи се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход, чийто месечен размер се определя от Министерския съвет съобразно основните жизнени потребности на едно лице и финансовите възможности на бюджета. Тези минимални доходи се смятат, че са достатъчни да задоволят основни жизнени потребности (тоест да се надскочи линията на бедността). Гарантираният минимален доход (ГМД) за 2021 година е75 лв. на месец. Социалните помощи - целеви или месечни - се изплащат на хората, чийто доходи са под или около минимума. Гарантиран минимален доход – това е нормативната база за определяне на достъпа до социална помощ, като се използва и за установяване на размера на социалните помощи. Това е минималният размер на дохода, който е необходим да покрие основните жизнени потребности. Диференциран минимален доход – изчислява се, като се умножи гарантираният минимален доход по определен коефициент. Коефициентът е индивидуален и е свързан с възрастта, здравословното състояние и социалния статус. ДМД се използва, за да се определи кой има право на целеви или месечни помощи в зависимост от доходите на членовете на семейството. Осигурителен стаж – изчислява се в часове, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което служителите са работили на пълно работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение. За всяка професия има минимален осигурителен доход и за осигурителен стаж не се зачитат периоди с вноски в размер под този доход. Ако сте работили при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. При нормални условия на труд то е 8 часа на ден. Осигурителният стаж е различен от трудовия стаж. Изтегляне 143.28 Kb. Сподели с приятели:
|