Проект № dir-5102117-1-12 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин"



страница3/3
Дата28.10.2018
Размер387.69 Kb.
#102694
1   2   3



За целите на изпълнението на договора Изпълнителят на настоящата обществена поръчка подготвя следните видове доклади до Възложителя:


  1. Доклади по ЗУТ:

  • Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ;

  • Окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ.

  1. Доклади по ФИДИК:

  • встъпителен доклад;

  • междинни месечни доклади за изпълнението на договора;

  • окончателен доклад за изпълнение на договора;

  • доклади от проведени проби (изпитвания);

  • доклади и становища при поискване от Възложителя;



  1. Встъпителен доклад

Встъпителният доклад съдържа:

  • преглед на документацията, включително договора за инженеринг;

  • дейности, извършени по време на началния мобилизационен период;

  • участници в изпълнението на проекта и линии на комуникация с тях;

  • дейности, планирани през следващия отчетен период и участие на ключовите експерти;

  • друга информация по преценка на Изпълнителя.




  1. Междинни - месечни доклади за изпълнението на договора

Междинните доклади съдържат (доколкото е приложимо за отделните доклади):

  • напредък на строежа, индикатори за напредък;

- финансов напредък спрямо паричния поток на изпълнителите (например ‘S’ крива от реално кумулативни разходвани средства спрямо прогнозния кумулативен паричен поток);

- физически напредък спрямо графиците на изпълнение и снимков материал;



  • изпълнение на задълженията на Изпълнителя по този договор за отчетния период;

  • описание на персонала на Изпълнителя, вложен като човешки ресурс за изпълнението на отчетния период с описание на извършените дейности;

  • описание на трудностите, възникнали по време на отчетния период по отношение на изпълнението на договора, и мерките, предприети за тяхното отстраняване;

  • администрирането на договора – осъществени срещи, протоколи, кореспонденция и други;

  • поискани от Възложителя и предоставени от Изпълнителя становища и доклади при поискване по време на отчетния период;

  • предложените дейности за последващия отчетен период и участието на ключовите експерти;

  • приложена кореспонденция между страните;

  • персонал на обекта, вкл. на подизпълнители;

  • механизация, вкл. на подизпълнители;

  • доставка на материали и техника;

  • протоколи от ежеседмични срещи на обекта и извършени действия;

  • текущи геодезични заснемания с оглед удовлетворяване чл. 116 на ЗУТ;

  • екзекутивна документация и заповедна книга – статус;

  • съответствие с РПОИС;

  • съответствие с Плана за безопасност и здраве;

  • съответствие с Плана за опазване на околната среда;

  • текущи искове и изменения;

  • съществуващи проблеми;

  • бъдещи дейности;

  • очаквани проблеми и необходими мерки;

  • друга информация по преценка на Изпълнителя.




  1. Окончателен доклад за изпълнение на договора

Окончателният доклад съдържа:

  • изпълнението на задълженията на Изпълнителя по договора за финалния отчетен период и резюме на изпълнението на договора;

  • описание на персонала на Изпълнителя, вложен като човешки ресурс за изпълнението за отчетния период и резюме за персонала, вложен за целия период на договора;

  • описание на трудностите и предприетите мерки за отстраняването им по отношение на изпълнението на договора за отчетния период и резюме за трудностите и предприетите мерките за целия период на договора;

  • администрирането на договора – осъществени срещи, протоколи, кореспонденция и други през отчетния период;

  • поискани от Възложителя и предоставени от Изпълнителя становища и доклади при поискване по време на отчетния период и резюме на становищата и докладите при поискване за целия период на договора;

  • въпросите, идентифицирани в междинните докладите за напредък, по нагледен начин за целия период на строителството;

  • подробен анализ на резултатите, продуктите и постиженията, индикатори;

  • критично проучване на съществени проблеми, които са възникнали, препоръки за преодоляване на тези проблеми в бъдеще;

  • всички въпроси, които следва да се вземат под внимание от Община Видин по време на бъдещата експлоатация и поддръжка на депото;

  • финансов, доклад обхващащ договора по ФИДИК – Жълта книга и настоящия договор за услуга;

  • друга информация по преценка на Изпълнителя.



  1. Доклади за проведени проби (изпитания)

Изпълнителят представя доклад за проведени проби на ПСОВ и инсталация за компостиране.



  1. Доклади и становища при поискване от Възложителя

Докладите при поискване от Възложителя, които Изпълнителят подготвя по спешни въпроси или по теми, изискващи по-нататъшно пояснение или становище, съдържат информация, съответна на поставеното от Възложителя искане за пояснение или справка.


Докладите на Изпълнителя задължително съдържат наличните към момента приложения, подкрепящи изложената в тях информация. Приложенията могат да бъдат документи, схеми, таблици, протоколи, диаграми, доклади от сертифициращи органи и други.
Докладите се представят в 5 – дневен срок от постъпване на искането.

VI. ПЛАЩАНИЯ ПО ДОГОВОРА
Настоящата обществена поръчка предвижда авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане:

  1. Авансово плащане в размер на 20 % от цената на договора, при условията на договора;

  2. Плащане в размер на 5 % от цената на договора, след издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148 на Закона за устройство на територията /ЗУТ/;

  3. Плащания за извършени дейности в общ размер на 65 % от цената на договора, при условията на договора;

  4. Плащане в размер на 5 % от цената на договора, след съставяне на Констативен акт обр.15, по реда на чл. 176 от ЗУТ;

  5. Окончателно /заключително/ плащане в размер на 5 % от цената на договора, след въвеждане на обекта в експлоатация, по реда на чл. 177 от ЗУТ.

Размерът, срокът и необходимите разходооправдателни документи за извършване на всеки вид плащане са посочени в проекта на договор, приложен към документацията за участие в процедурата.
VII. ПУБЛИЧНОСТ
Във връзка с информиране на широката общественост за финансирането, предоставяно от Европейския съюз по Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”, по проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин”, в рамките на който се провежда процедурата за възлагане на настоящата обществена поръчка и впоследствие ще се изпълнява договорът с избрания изпълнител, следва да се предприемат надлежни мерки за осигуряване на информираност и публичност.

Мерките за информация и публичност имат за цел:



  • да повишат обществената осведоменост и прозрачността по отношение на съфинансирането на проекта по ОП Околна среда 2007 – 2013;

  • да информират широката общественост за ролята, която играе Европейският съюз съвместно с държавите-членки при отпускането на помощта и за резултатите от нея.

При изпълнение на конкретните мерки за информираност и публичност следва да се съблюдават Насоките за информация и публичност при изпълнение на проекти, финансирани от ОП Околна среда 2007 – 2013, публикувани на интернет страницата на МОСВ.
VIII. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТА

„Инженеринг за обект „Регионално депо за битови отпадъци в регион Видин”


20. Общи бележки

Предвидената за изграждане на регионално депо площадка е разположена в местността Рамова ливада (Козя гърбина) на 13 км. от гр. Видин. Теренът е общинска собственост, регистриран като поземлен имот № 000090, ЕКАТТЕ 29043. Отредената за депото площ е 67,244 дка (скица от кадастъра № К00011/23.03.2004) от бивша кариера за глина.

Бъдещата площадка на новото депо, наречена Рамова Ливада, е разположена на територията на село Жеглица, местност „Рамова ливада”, в долината югозападно от съществуващото депо. Новата площадка заема приблизително 221.020 хра.

Площадката на депото е разположена относително далеч от населените места и е на по–малко от 1 км. западно от река Дунав. В крайния доклад от Геоложкото и Хидро–геоложко проучване, Геокомплекс потвърждава подходящото разположение на площадка Рамова Ливада, имайки предвид хидро – геоложките, геоморфоложките и гео – механичните аспектил. Хидро – геоложките аспекти, определено са благоприятни поради ниската пропускваемост на почвата и отсъствието на подпочвен водоносен хоризонт.

Югозападната част на площадката представлява обширна вдлъбната форма с обширна вдлъбната форма с полегати склонове и височина около 15 -18 м, северната половина от която е собственост на община Видин. В следващите фази на проектиране да се обърне особено внимание стабилизиране и ерозионен контрол на външните източни склонове към река Дунав, които имат малки прояви на нестабилност.

Основната част от оставащата площ, северна и източна части е основно заета от съществуващото депо. Източната част на площадката е повлияна от свлачища в горната част и заблатен терен в долната части е неподходяща за извършване на строителни дейности без допълнителн укрепващи съоръжения. Върху площите на съществуващото депо не се предвижда изграждане на съоръжения. Зоните за разполагане на стопанския двор са ситуирани от двете страни на съществуващия експлоататационен път. Изключително притиснените условия наложени от конфигурацията на терена и развиващите се свлачищни процеси не позволяват разширение на пътя. При извършване на строително-монтажните работи по изграждане на депото и стопанския двор ще се създаде организация на работа така, че да не се допусне възпрепятстване депонирането на битовите отпадъци в зоната, определена въху съществуващото депо.


21. Генплан на площадката на депото

21.1. Бариера и КПП

Ситуиран на входа на депото в непосредствена близост до отклонението от път от държавната пътна мрежа.

Входният контрол и контролът на трафика са необохдими за:


  • предотвратяване на нерегламентиран достъп;

  • насочване на превозните средства към съответната дейност;

  • минимизиране на инцидентите;

  • контролирано разтоварване.

За целта се предвижда електричека бариера, която да се разработи в работния проект. Доставката и монтажа на бариерата не са включени в предмета на настоящата обществена поръчка.
21.2. Площадка за компостиране и строителни отпадъци

Площадката е ситуирана в дясно от експлоатационния път. Конфигурацията на терена изисква задигане котата на площадката с 1.50 м спрямо нивото на пътя и вкопаване в ската. Това налага изграждане на подпорни стени с височина от 1.5 до 3.5 м. Препоръчва се стените да се изградят от габиони запълнени с камък. Общата дължина на стената е 150 м.


21.3. Производствена площадка

Площадката ще бъде изцяло с бетонова настилка. На нея ще се изградят:



  1. Административна сграда

  2. Електронна везна

  1. Гараж за транспортни машини

  2. Резервоар за техническа вода

  3. Автомивка

  4. Станция за измиване и дезинфекция

  5. Кало - маслоуловител

  6. Помпена станция

13 Открит паркинг

15 Пречиствателна станция за инфилтрат

19 Басейн за инфилтрат
21.4. Площадка за разполагане на Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз

11 Открит склад

12 Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз от депото;

14 Трафопост


21.5. Съществуващо депо за битови отпадъци

Съгласно Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Видин съществуващото депо е включено в групата на „Депа, които не отговарят на нормативните изисквания”.

Достъпът до депото е затруднен, водещият до депото бетониран път е в лошо състояние. Няма водо и електрозахранване. Депото е изградено без полагане на долен изолоционен екран и не отговаря на действащата в страната нормативна уредба. За предотвратяване разпиляването на отпадъците и за защита на пътя от републиканската пътна мрежа, в миналото са изграждани бетонни подпорни стени, които в по-голямата си част са разрушени. Пряко замърсената площ е около 23 дка. Депото за отпадъци се експлоатира от 1991 година.

През 2005 година, операторът е изготвил План за привеждане в съответствие на депото, където са определени стъпките за реализирането на плана в съответствие с нормативната уредба -Наредба№8/2004 година на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Планът е утвърден от РИОСВ Монтана с Решение № 06-09-00/ 30.09.2005 г. Предвидено е изграждане на ново депо за БО /битови отпадъци/ като същевременно се предприемат мерки за подобряване експлоатацията на съществуващото депо до закриването му. Технологията на обезвреждане на БО е депониране без предварително третиране.



Депото е охарактеризирано на база информация, предоставена от МОСВ и общината. При обследване на съществуващото общинско депо е използван унифициран системен подход, описан в “Наръчник за оценяване и третиране на старите замърсявания в България” и Методика за оценка на депа и стари замърсявания. Последната е разработена на база Саксонската методика за оценяване и третиране на стари замърсявания (GEFA). Цялата оценявана информация и получените резултати от оценка на риска за отделните компоненти на околната среда са въведени в база данни, поддържана от програмата GEFA.

    В резултат от обработване на данните и извършените изчисления с GEFA за съществуващото депо за отпадъци на община Видин са установени следните обобщени резултати за приоритетното групиране на депото, от гледна точка на необходимите мерки за саниране и срочността на тяхното изпълнение:

  • от гледна точка на необходимите видове последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II, с оценка на риска – депа със среден риск. Съгласно методиката за депата от II приоритетна група (депа със среден риск) трябва да започне допълнително детайлно проучване в дългосрочен период от време. Депото за отпадъци на община Видин остава в регистъра, но се планира мониторинг и мерки за саниране в дългосрочен план.

  • от гледна точка на срочност на изпълнение на необходимите последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II – депа със среден риск. Приоритизацията по срочност на предвидените мерки е извършена по максималния среден риск (рмакс.ср.) за защитавани обекти – води и почви. Съгласно методиката, за депата от II приоритетна група (депа със среден риск) са необходими мониторинг и действия в дългосрочен план. Депото остава в регистъра. В случай, че данните от мониторинга покажат изменение на обстановката, се провеждат допълнителни изследвания.

На база обобщените резултати по-горе за оценката на риска за общинското депо за отпадъци, както и въз основа на неговия обем, отстояния от регионалното депо и изискванията на законодателството за закриване на съществуващите депа, неотговарящи на нормативните изисквания, е изготвен график за закриване. Графикът за закриване на съществуващото депо е съобразен с времето, необходимо за пускане на новото регионално депо в експлоатация. Депото трябва да функционира в продължение на една година. Върху площта на съществуващото депо е определена зона с размери да поеме едногодишното количество БО, генерирано на територията на общината при височина на натрупване 2.5м. Обособени са три зони:

  1. Зона в процес на рекултивация с изградена мрежа за извличане на биогаз.

  2. Зона подготвена за рекултивация - през зоната преминава временен експлоатационен път изграден от ст.бетонови панели.

  3. Зона за депониране на БО.

Горният дренажно - хдроизолационен екран се състои от следните елементи:

    • Площен дренаж за биогаз от дренажна рогозка тип ”Енкадрейн”, представляваща високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща коренова система структура, едностранно каширани с геотекстил в съчетание с дренажни жили с трапецовидно напречно сечение и монтирани HDPE тръби, перфорирани за извличане на биогаз. Дренажните жили заустват в газовите кладенци;

    • Изолация от HDPE фолио с d=1.5 mm;

    • Площен дренаж за атмосферни води - дренажна рогозка тип ”Енкадрейн”, представляваща високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща коренова система структура, едностранно каширани с геотекстил в съчетание с дренажни жили с трапецовидно напречно сечение и монтирани HDPE тръби, перфорирани за извличане на биогаз.

Върху дренажа за атмосферни води се насипва 0.70 см земен пласт и 0.30 см хумус. В подходящ сезон и съгласно работен проект се извършва биологична рекултивация на депото.


    1. Геометрично оформяне тялото на депото.

Вертикалната планировка на обекта е неразделна част от техническата рекултивация на депото. Съгласно графичните приложения, в съответствие с Наредба№8/2004 г. на МОСВ за гарантиране на носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото, тялото на депото се оформя с откоси 1:3 и берми с ширина 4,00 м.

Конструкцията на горния изолационен е приета в съответствие с изискванията на Наредба №8 и Директивата на ЕС по Депата (1999/31/EC). Конфигурацията на площадката предопределя смесен тип на експлоатация на депото - запълване на естествената негативна форма с височина 10-15м и височинна схема на експлоатация над тази кота с височина от 12-18м. Съгласно графичните приложения максималната височина на депонираните битови отпадъци е:

Профил А- А h= 29.00m от които 28.00m ефективна височина

1.00m екултивиращ земен пласт;

Профил B - B h= 34.00m от които 33.00m ефективна височина

1.00m екултивиращ земен пласт;

Профил C- C h= 14.00m от които 13.00m ефективна височина

1.00m екултивиращ земен пласт;

Профил I- I h= 35.00m от които 34.00m ефективна височита

1.00m екултивиращ земен пласт;





    1. Система за улавяне и провеждане на подземните (подпочвените) води.

Под депонираните отпадъци да се предвиди дренажна система за улавяне и отвеждане на подземните води под депонираните отпадъци, с цел да не влизат в досег с тях. Уловените подземни води ще бъдат доведени до специални обеми за задържане (бетонови басейни) в най-ниската част на площадката. Така събраният отток ще се контролира и, ако е необходимо, ще се третира преди да бъде изпускан.


    1. Долен изолационен екран

Съгласно инженерно-геоложкия доклад за депото естествената геоложка основа отговаря на изискванията на Наредба № 8/2004 година на Министерство на околната среда и водите. Това обстоятелство позволява в елементите на долен изолационен екран да не се включва изолация от два пласта по 25 см глина. По тази причина долната изолационна система, използвана за дъното и склоновете на клетките, ще се състои от (от долу нагоре):

  • Естествена геоложка основа с коефициент на филтрация K=1,0 x 10-9 m/s;

  • Хидроизолационна геомембрана от HDPE фолио сd=2mm;

  • Защитен пласт Геотекстил устойчив на инфилтрат с тегло 1200гр/м2

  • Дренажна система – дренажен материал с d= 0,5m.

Дъното на Клетка 1 ще има среден общ наклон в югоизточна посока от около 2%, докато наклона на дъното на Клетка 2 ще бъде 3,5% на североизток.

Двете клетки ще бъдат рзделени посредством временен път за достъп, разположен върху 5 м висока дига и с наклон на откоса от 1:2. Южната дига, която затваря от юг клетка 2 е висока около 2,5 метра с наклон на откоса 1:2. Горната част на тази дига е широка 3,5 метра. Запълването на клетките ще се извършва по поетапен план за запълване.

Изпълнителят следва да определи коефициента на филтрация по действащите стандартизирани методи съгласно изискванията на българските стандарти или по други изчислителни методи и одобрени еквивалентни методики, които осигуряват точност, не по-малка от стандартизираните методи. В случай, че определения коефициент на филтрация отговаря на изискванията на чл.19, ал.2 от Наредба № 8/2004 година на Министерството на околната среда и водите, за основа на долния изолационен екран ще се използва естествена геоложка основа. В друг случай е необходимо да се предвиди минерален запечатващ пласт. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран да се определят в зависимост от:


  • характеристиките на геоложката основа в качеството й на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото;

  • приетата технология на депониране;

  • геотехническите показатели на депонираните отпадъци.

Долният изолиращ екран задължително да включва изолационна геомембрана и дренажна система.

Долният изолиращ екран заедно с геоложката основа и откосите да се изчисли за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията.



Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, да се изчисли на обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане), заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност да се определя за следните случаи:

  • хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и минералния запечатващ пласт;

  • хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и нейния защитен слой.

Изолационната геомембрана трябва:

  • да поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт (в случай че се предвижда такъв) и геоложката основа;

  • да осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и геоложката основа защита на почвата и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото;

  • да е химически и биологически устойчива срещу въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото микроорганизми, газове и инфилтрат.

  • да е устойчива на въздействието на ултравиолетовите (UV) лъчи и на стареене при атмосферни условия.

Изолационната геомембрана, трябва да е произведена от първичен синтетичен материал (полиетилен висока плътност или друг материал, сертифициран за изграждане на изолационни геомембрани), да е с гладка или структурирана повърхност в съответствие с предвижданията на проекта и да удовлетворява следните общи изисквания:

  • дебелина ≥ 2.0 мм – определена съгласно EN ISO 2286-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 5 %;

  • ширина на ивиците (ролките) – минимум 5.0 м;

  • якост на опън при скъсване – ≥ 25 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

  • якост на опън при границата на провлачане – ≥ 15 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

  • деформация (удължение) при скъсване – ≥ 700 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • деформация (удължение) при провлачане – ≥ 10 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • съпротивление на пробождане – ≥ 300, 400 или 500 N, за геомембрани с дебелина съответно 1.5 мм, 2.0 мм и 2.5 мм, определена съгласно FTMS 101, метод 2065, или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • съдържание на сажди – 2÷3 %, определено съгласно ASTM D 1603 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • индекс на топене – ≤ 1.0 гр/10 мин при тегло на пробата 2,16 кг или ≤ 3.0 гр/10 мин при тегло на пробата 5,0 кг, определен съгласно EN ISO 1133 (190 ºC) или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • време до започване на окисление – ≥ 100 мин, определено съгласно ASTM D 3895 (при температура 200 ºC в среда с чист кислород при налягане 1 атм.) или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • устойчивост срещу напукване – ≥ 300 часа, определена съгласно ASTM D 5397 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

За предпазване на изолационната геомембрана да се предвиди защитен слой от геотекстил или от друг подходящ материал. Геотекстилът, използван за механична защита на геомембраната, трябва да бъде произведен от първични полимерни влакна от полиестер (полиетилентерефталат), полиетилен, полипропилен, полиамид 6, полиамид 6,6 или комбинация от тях и да съответства на БДС ЕN 13257 и на следните общи изисквания:

  • площна маса – ≥ 300 гр/м2, определена съгласно EN 965 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

  • якост на опън при скъсване – ≥ 15 kN/м и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 10319 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

  • гранична деформация (удължение) при скъсване – ≥ 50% и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 10319 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

  • съпротивление на статично пробождане (CBR тест) – ≥ 3000 N, определена съгласно EN ISO 12236 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

  • динамично пробождане (изпитване с падащ конус)– ≤ 20 мм, определено съгласно EN 918. Допустимо отклонение ± 10 %.



    1. Дренажна система

Дренажната система за събиране и отвеждане на инфилтрата на долния изолиращ екран следва да съдържа:

  • площен дренаж, с дебелина най-малко 0,50 м, от промита баластра, със зърнометричен състав, осигуряващ коефициент на филтрация ≥1.10-3 м/сек, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото;

  • мрежа от дренажни тръби за събиране и отвеждане до събирателна шахта на получения в тялото на депото инфилтрат;

  • събирателна/и и ревизионни шахти;

  • тръбопровод (отвеждащ колектор) за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото;

  • ретензионен басейн;

  • помпена станция и локална пречиствателна станция, пречиствателно съоръжение;

  • оросителна система.

В края на главния дренажен колектор трябва да се предвиди помпена станция, за изпомпване на инфилтрата към инсталацията за предварително третиране или за системата за рециркулация (необходимо е да се предвиди възможност за обратно връщане - препомпване и разпръскване на инфилтрата върху отпадъците).

Проектантът трябва да оразмери точно дренажната система за събиране на инфилтрат и помпената станция. На база на водния баланс на депото и изчислителните количества инфилтрат следва да се оразмери централната шахта, която да е в състояние да поеме инфилтрата от дъжд.

Количествата инфилтрат и неговото разпределение през годината са съществени за проектиране на инсталацията за предварително третиране на инфилтрат и отпадъчни води. Проектантът трябва да направи оценка на база подробен баланс на водите от депото по време на запълване и след закриване и рекултивация.

Проектантът трябва прецизно да оразмери колекторната система за инфилтрата и помпената станция.



    1. Охранителни канали

За предпазване района на площадката от стичащите се повърхностни води да се предвидят охранителни канали. Те трябва да бъдат оразмерени за очакваното водно количество от водосборната област, прилежаща на всеки охранителен канал.


    1. Инсталация за събиране и оползотворяване или изгаряне на биогаз

Изпълнителят трябва да проектира газоотвеждаща система, като представи съответните необходими технически условия и спецификации, включително за фундирането на газови кладенци. Газоотвеждащата система следва да включва:

  • газов дренаж;

  • вертикални газоотвеждащи кладенци;

  • контролни шахти;

  • газоотвеждащи тръби.

Газоотвеждащата система на депата се изгражда от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло.

Да се проектира съоръжение за изгаряне във факел.

Събирането, отвеждането и изгарянето на газовете трябва да се извършва по начин, който не води до риск за живота и здравето на хората и до риск или увреждане на околната среда.
Акумулирането и отделянето на газовете от депата следва да се контролира през експлоатационния период и след закриването на депото в съответствие с предвижданията на плана за контрол и мониторинг.


    1. Горен изолационен екран

След полагане на изравнителен земен пласт върху БО се изграждат:

  • Газов дренаж - газовият дренаж се състои от дренажни колектори ф 80 HDPE, перфорирани, положени в канавки с трапецовидно напречно сечение, запълнени с дренажен материал 16-32 и площен дренаж за биогаз, представляващ рогозка от високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща коренова система структура, каширана с геотекстил.

  • Изолация от фолио d=1.5мм;

  • Дренаж за атмосферни води – дренажна рогозка от високоякостни нишки, свързани термично в наподобяваща коренова система структура, каширана с геотекстил и дренажни колектори от РVС перфорирани тръби, положени в канавки с трапецовидно напречно сечение, запълнени с дренажен материал.

Върху дренажа за атмосферни води се насипва 0.70 см земен пласт и 0.30 см хумус. В подходящ сезон и съгласно работен проект се извършва биологична рекултивация на депото.

Мотивите за избора на елементите на горния изолационен екран са при гарантиране статическа стабилност на тялото на депото, да бъдат вложени материали, отговарящи на техническите норми, които да позволяват бързо и качествено полагане с възможност за контрол с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

Предлаганият площен дренаж отговаря на изискванията за коефициент на филтрационния >=1.1³м/сек, полага се ръчно и не е зависим от атмосферните условия. Този дренаж е елемент на добрите практики в ЕС и в съчетание с дренажните колектори, запълнени с дренажен материал 16-32, удовлетворява изискванията на Наредба№8/2004 год. Дебелината на дренажната рогозка е приета 1.5 см.



22. Пречистване на инфилтрата от депото

21.1. Инсталация за предварително пречистване на инфилтрат – I степен

Инсталацията за предварително пречистване на инфилтрата, която има следните съоръжения:



  1. Приемна камера

  2. Тангенциален пясъкозадържател

Обемът на пясъкозадържателя осигурява 2-3 мин. времепрестой на водата, което е достатъчно за отделяне на пясъка с размери на частиците над 0.2 мм.

  1. Задържателни резервоари

Двата резервоара работят циклично. Времето на един цикъл е 5-7 дни. Обемите се хомогенизират с потопени миксери. При напълване на единия резервоар, операторът взема проба за рН и амонячен азот и неразтворени в-ва, добавявя се варно мляко и железен трихлорид за коагулация, хомогенизирането се и след коагулация се изчаква да протече утаяване в статични условия (не по-малко от 4 часа.) Следва изваждане на утайките с шламова центробежна помпа от дъното на резервоара към силоза за утайки. След изваждането на утайките в обема отново се добавя варно мляко до покачване на рН над 11.

Инфилтрата се подава към стрипиг колона за обдухване на амонячния азот, чрез вкарване в противоток на свеж въздух от вентилатор. По този начин остатъчните стойности на амонячния азот се намаляват до 100-150мг/л.

След утаяването отново се проверяват качествата на водата с анализ.


  1. Междинен резервоар за пречистена вода

  2. Силоз за утайка

Силоза се зарежда от помпите за утайка. За избистрената вода не е предвидено индивидуално устройство отделяне. Използува се преливната система. Предвидена е възможност за допълнителна обработка на утайката в силоза чрез коагулиране с варно мляко и железен трихлорид при необходимост. При коагулацията се използва потопения миксер за хомогенизиране на реагентите с утайката.

Когато утайката стане подходяща за обезводняване, обема на силоза се хомогенизира отново с миксера и утайката чрез помпа се подава в пресата за утайки.



  1. Камерна преса за утайка


22.2. Пречистване на водите – II степен

  1. Входна помпена станция

Към помпената станция постъпват средно денонощни отпадъчни води. Работата на помпите се автоматизира по ниво с ултразвуков нивосигнализатор. Ако водите надвишат капацитета на първата помпа се включва автаматично и втората помпа.

2. Първичен утаител

Хоризонтален тип първичен утаител.



3. Биобасейн - SBR реактор

Биологичното е основното пречистване, при което се отстраняват органичните замърсяващи вещества от водата. В биостъпалото органичните замърсявания се отстраняват чрез колонии от аеробни бактерии и микроорганизми, образуващи “активна утайка”. Излишната активна утайка е сурова, има около 65 - 70% органично съдържание и може да загнива. Пречиствателния процес ще се провежда в SBR реактор - съоръжение, в което в последоветелен ред протичат процесите на биологичното разграждане (нитрификация), денитрификация, разделяне на фазите “пречистена вода-активна утайка” чрез гравитационно утаяване и извличане на пречистената вода.

Предимствата на SBR-реакторът са във възможността да приема и пречиства подавания на порции предварително третиран инфилтрат от депото.

За допречистване може да се използват лагуни при необходимост.

Утайковото стопанство може да бъде обединено.

1. Принципът, който е възприет при този тип пречиствателни станции SBR (комбиниран биореактор) допуска пълен режим на обработка в един обем, в който е гарантирано самозахранване и самоподдържане на процеса .

2. Процесът става изключително устойчив при различни условия на средата.

3.Друго преимущество е ниският разход на консумативи.

4.Не е необходимо физическото разделяне на отделните пречиствани трактове – химически и биологически – те са в едно пространство.

В избраната схема е взета предвид устойчива работа на ПСОВ при различни натоварвания.






Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница