Таблица 1. Географско положение и надморска височина по населени места1

Таблица 1. Географско положение и надморска височина по населени места¹

2. 
   Климат
   

Според климатичната подялба на България, Община Угърчин попада в областта на умереноконтиненталния климат, характерен с горещо лято и студена зима. Особеностите на релефа предопределят формирането на микроклиматични зони главно с по-мек климат. Върху по-голямата част от общината гънките на релефа защитават от североизточните и източните ветрове. Средната годишна температура на въздуха е около 11,4°С. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (1,5°С) и максимум през юли (23°С).

Средногодишните температури на въздуха определят типичната за умереноконтиненталния климат температурна амплитуда от 24,5°С. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Максималната и стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални.

Очакваните промени в климата на община Угърчин са свързани с отчетената за България обща тенденция към затопляне, както и увеличаване честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

2. 
   полезни изкопаеми
   

5. 
   населените места в общината
   

• 
  население – брой и концентрация
  

Фигура 2. Брой и динамика на населението на община Угърчин за период 2007-2012 г.² (в души)

В периода 2007 – 2012 г. в община Угърчин се наблюдава по-голям спад на населението спрямо областта с 1283 д. и 17 % спрямо 17760 д. или 11,5 % за областта. Изменението за общината е по-високо от средното ниво за Северозападен район (-11,4%) и значително по-голямо от средното за страната (-4,7%).

Броят на населението по населени места е представен на таблица 2 като са използвани данни от официалното преброяване през 2011 г. С оглед на данните от таблицата може да се изведе заключението, че най-голям по брой на населението в общината е град Угърчин, следван от селата Кирчево и Лесидрен.

Таблица 2. Брой на населението по населени места в община Угърчин за 2011г.

Анализирайки в ретроспективен аспект демографското развитие по години на преброяване, могат да се установят две противоположни тенденции. До 80-те години на ХХ век в страната е налице непрекъснато нарастване на броя на населението, като прираст с най-високи стойности се отчита през средата на миналия век, след което темпът на нарастване постепенно спада, но запазва положителната си стойност. В резултат на неблагоприятните демографски процеси (отрицателно естествено възпроизводство и миграции) периодът 1975-2011 г. се характеризира с непрекъснато намаляване на броя на населението. Аналогично е развитието и на гр. Угърчин - намаляване броя на населението се отчита по-късно – след 1985 г. През последните години интензитетът в динамиката на населението на общината намалява в резултат на взаимосвързаното влияние на демографските и социално-икономическите условия, като темповете, с които намалява градското и селското население са почти идентични (табл. 3).