Управление на В и К услугите в Европейските страни

Структурата и управлението на В и К услугите в страните членки на Европейския съюз се отличава с голямо разнообразие в отделните страни. Въпреки това би могло да се определят някои характеристики, които са общи за по-голяма част от страните:

• 
  пряко управление, при което отговорностите и управлението се изпълняват от едно лице;
  
• 
  делегирано управление, при което отговорностите и управлението се изпълняват от различни лица.
  

Във всички страни са възприети два основни принципа, които са застъпени и в съответни директиви:

• 
  Водата е всеобщо благо и достъпът до нея е право на всеки човек.
  
• 
  Организацията по предоставянето на В и К услугите е задължение на публичните власти.
  

• 
  в по-голямата част е завършил или е в заключителен етап така наречения “инженерен период”, в който са изградени необходимите съоръжения за водоснабдяване, канализация и пречистване, като на основната част от населението се предоставят тези услуги.
  
• 
  преминава се в следващ етап, в който основна роля има качеството на тези услуги и по-голямата ефективност на управлението им.
  
• 
  във всички страни има тенденция на увеличаване на публично-частното партньорство и включване на частния сектор в управлението на услугите.
  
• 
  засилва се степента на регулация във ВиК сектора и съществува стремеж към по-голяма прозрачност в действията по предоставяне на услуги.
  
• 
  все още страните не са изяснили окончателно своите правни рамки, както за развитието на В и К сектора, така и за публично-частното партньорство.
  
• 
  по проблемите на ВиК услугите предстои развитие и усъвършенстване и на правната рамка в ЕС.
  

• 
  Пряко публично управление
  

• 
  Непряко публично управление
  

• 
  прилага се в страни, които имат достатъчно финансови възможности да покрият нуждите от инвестиции за сектора;
  
• 
  пряк контрол при предоставяне на услугите;
  
• 
  добра възможност за защита на публичните интереси.
  

• 
  липса на частната инициатива;
  
• 
  недостатъчна мотивация за ограничаване на разходите;
  
• 
  чести случаи на влошаване на управлението.
  

• 
  да се въведат нови технически и управленски познания и технологии;
  
• 
  да се подобри икономическата ефективност, както в експлоатацията, така и в капиталовите инвестиции;
  
• 
  да се реализират значителни капиталови инвестиции в кратки срокове, чрез достъп до частните капиталови пазари.
  
• 
  да се намали необходимостта от обществени субсидии за сектора и се създаде възможност за преразпределението им за бедните слоеве на населението.
  
• 
  да се изолира сектора от политическа намеса в неговото управление.
  

Продължение на табл. 12

*Забележка: Моделът ВОТ е разновидност на концесията, съгласно българското законодателство. При него договорите се сключват за изграждане на конкретен обект, който се експлоатира от изпълнителя по договора за определен срок и се предава на собственика. В експлоатационния период инвеститора си възвръща включените инвестиции.

В Таблица 13 е показано прилагането на различните модели в някои страни.

Таблица 13

Вариант	Водоснабдяване	Канализация	В и К общо
Договори за обслужване или управление	Колумбия, Малайзия, Турция	САЩ	Пуерто Рико Тринидад Тобато
Аренда	Франция Италия Испания Турция		Чехия Франция Полша
Концесия	Франция Испания Малайзия	Малайзия	Аржентина Франция Мексико
ВОТ	Австралия Китай Турция	Чили Мексико Нова Зеландия	Русия Турция Германия
Приватизация			Англия и Уелс

3.2.3.6. Анализ на моделите за управление на В и К сектора в България

При всички модели на сътрудничество с частния сектор трябва да се има предвид, че това не е основната цел, а по-скоро начин за осъществяване на целта – подобряване на В и К услугите. Преди да се избере конкретен модел трябва да се направи подробен анализ и да отговорим на следните въпроси:

• 
  Какво е състоянието на съществуващите съоръжения?
  
• 
  До колко съществуващата нормативна уредба позволява сътрудничество с частния сектор?
  
• 
  Кои са основните рискове, които трябва да се поемат, за да се осигури успешно сътрудничество?
  
• 
  Необходими ли са големи капиталови инвестиции за подобряване на В и К услугите?
  
• 
  Какво сътрудничество е приемливо, съгласно действащите концепции за развитие на В и К услугите в дългосрочен план?
  
• 
  Привлекателен ли е избраният модел за частния сектор.
  

В Таблица 12 са показани силните и слабите страни на всеки от прилаганите в други страни модели за управление на В и К услугите. На тази база са определени възможностите за подобряване на качеството на услугите и рисковете, които се поемат при тези модели.

При по-краткосрочните форми на публично-частното партньорство, каквито са договорите за обслужване и договорите за управление, държавата запазва пълен контрол върху експлоатацията, капиталовите инвестиции и търговския риск. При тях рискът от неуспех е най-малък, но и възможностите за реализация на основните цели на Стратегията са най-малки. При арендата възможностите за пълноценно участие на частния сектор са по-големи, но задължението за копиталови инвестиции остава на публичните власти. Най-големи възможности за пълно участие на частния сектор в експлоатацията и финансирането предоставя концесията. При нея всички дейности се извършват в една рамка, определена от държавата, която запазва собствеността си върху инфраструктурата.

В този случай от изключителна важност е създаването на ясна и категорична правна рамка, която да регламентира извършването на дейностите по предоставяне на В и К услуги. Това може да сведе рисковете от неправилно ценообразуване, ощетяване на потребителите на услугите и прекалено високи печалби за операторите до незначителни.

Прилагането на един или друг модел зависи и от целите, които са поставени в съответния район – дали няма да подобри само ефективността на управлението или освен него да осигури също и значителни инвестиции за изграждане на инфраструктурата или за рехабилитация на съществуващите В и К системи.

Считаме, че при запазване на собствеността като публична, трябва да се създаде възможност за прилагане на повече модели за преструктурирането и участието на частния сектор в управлението. Във връзка с това предлагаме да се прилагат повечето от познатите модели, като се изключи приватизацията.

• 
  Договори за обслужване.
  
• 
  Договори за управление.
  
• 
  Договори за концесия (ВОТ).
  
• 
  Създаване на смесени дружества за изпълнение на посочените модели.
  

От особено значение за развитието на сектора и осъществяване на регулаторната дейност е определянето на основните критерии за провеждане на правилната икономическа политика. Те зависят в голяма степен от това, какви цели са поставени пред сектора, като:

• 
  Необходимост от бързо подобряване на качеството на услугите и гаранции за достъп до тях на всички потребители.
  
• 
  Изискване за по-високи печалби в сектора.
  
• 
  Гаранции за социална поносимост на цените на услугите.
  
• 
  Осигуряване на достатъчно инвестиции за развитието на сектора.
  
• 
  Постигане на изискванията на българското и европейското законодателство и др.
  

Регулиране на качеството на В и К услугите е един от компонентите, които формират икономическата политика, както на сектора, така и на отделните търговски дружества. За тази цел търговските дружества трябва да предоставят специфични данни за изпълнението на своите бизнес-планове, като обвържат качеството на услугите със своята ценова политика.

Регулативният орган ще установява има ли постигнат прогрес и в каква степен са постигнати очакваните резултати за качество на предоставените услуги. За тази цел трябва да се определят предварително избрани критерии. В световната практика се прилагат два основни подхода за такива критерии:

• 
  Програма и стандарти за сравняване на нивото на услугите във водния сектор, въведени от Световната банка.
  
• 
  Оперативни показатели за нивото на водоснабдителните услуги, въведени от Международната водна асоциация.
  

Ценовата политика на сектора е ключов фактор за неговото развитие, осигуряване на необходимите инвестиции и тяхната възвращаемост.

Към настоящия момент цените на В и К услугите се определят, като се използва действащата до 1999г. Методика за образуване цените на водата. Основният принцип в нея е определянето на такива нива на цените, които дават възможност за пълно покриване на експлоатационните разходи. Към тези разходи се начислява рентабилност до 12%, като в някои дружества е различна за домакинствата и за юридическите лица. Елементите включени в тази разходна част са само данъчно признати разходи и не включват разходи за инвестиции, извън тези за амортизации. Инвестиции се осигуряват най-често от публичните власти под формата на субсидии.

Цените на услугите водоснабдяване и канализация се определят чрез разходите за 1м³ вода. Те се изчисляват като пълните разходи се разделят на прогнозирания обем вода, който ще бъде продаден за съответния период. Този начин на ценообразуване не стимулира търговските дружества да ограничават експлоатационните разходи и да осигуряват инвестиции за развитие на В и К системите.

Дружествата В и К определят сами кога могат да променят цените, без да има регламент за това.

Въвеждането на ценовото регулиране изисква създаването и прилагането на определени правила:

• 
  Преди всичко трябва да се създаде нова методика за образуване на цените, в която да се приложат съвременни модели, стимулиращи ограничаването на експлоатационните разходи.
  
• 
  Дружествата В и К да предлагат цени въз основа на одобрени бизнес-планове, като включват възстановяване на оперативните разходи и финансиране на капиталови инвестиции. Търси се баланс между частните и публичните инвестиции, като се контролира социалната поносимост на цялата им услуга.
  
• 
  Регулаторният орган да извършва периодичен преглед и контрол на цените и тяхното съответствие с направените разходи.
  

Реализацията на описаните по-горе мерки и постигане целите на Стретегията изискват значителен обем инвестиции. Предстоящото членство на България в Европейския съюз (ЕС) и поетите ангажименти за изпълнение на Директивите на ЕС свързани със сектора води поставят конкретни изисквания, свързани с голям обем капиталови разходи. Това налага формирането на инвестиционна политика в сектора В и К, която да създаде условия за изпълнения на тези изисквания, като се вземат предвид следните основни изводи и предпоставки:

• 
  Строителството на водоснабдителни и канализационни системи досега е осъществявано извън търговските дружества “В и К”, чрез субсидии от Републиканския и общинските бюджети. Изключения правят обектите изградени по проекта “Воден заем”, които се финансират, чрез заем от Световна банка, предоставен на дружествата.
  
• 
  Въпреки неколкократното увеличение на цените на услугите В и К, през последните 10 години, те продължават да са сравнително ниски и няма да нарастват значително в близкото бъдеще, поради изискването за тяхната социална поносимост. Това означава, че търговските дружества няма да могат да генерират значителни собствени финансови ресурси за покриване на инвестиционните си нужди.
  
• 
  Осигуряваните средства за капиталови разходи, чрез публични субсидии от собствени средства на дружествата дават възможност за рехабилитация на по-малко от 1% годишно от дължината на водопроводната мрежа и 3 до 5% от необходимите капиталови разходи за нови обекти. Този темп на инвестиране е незадоволителен и води до непрекъснато влошаване състоянието на инфраструктурата.
  

Включването на капиталовите разходи за изграждане на водоснабдителни и канализационни обекти в цената на услугите често ще налага нейното значително увеличение поради следните причини:

• 
  Размерът на необходимите инвестиции може да бъде значителен, а приходите на съответния оператор сравнително малки (при малък брой обслужвани потребители).
  
• 
  Набирането на собствени средства за инвестиции изисква по-дълъг срок. Тези средства са необходими за съфинансиране на проекти по програмите ИСПА и ФАР на ЕС, при съфинансиране на проекти, чрез заеми и изграждане на обекти чрез собствени средства.
  
• 
  Липсата на достатъчно капиталови разходи в публичните дружества “В и К” прави невъзможно подобряването на качеството на услугите и реализацията на каквито и да било планове.
  
• 
  Невъзможността да се осигурят необходимите инвестиции много често води до спиране на строителството на започнатите инфраструктурни обекти и завършването им в срокове, многократно надвишаващи технологичният срок за изграждането им. Това води до значително оскъпяване на обектите от една страна и до тяхното физическо и морално остаряване още преди експлоатацията им.
  
• 
  Осигуряването на възможност за финансиране ще подобри значително капацитетните възможности на дружествата “В и К” по обслужване на инвестиционни заеми и участието им в програми, които изискват съфинансиране на проектите.
  

Начинът на набиране на средствата и тяхното разходване следва да се определи с нормативен акт като се приложи принципа за максимално избягване на кръстосаното субсидиране между търговските дружества В и К.

Такива фондове са създадени във Франция – 2 бр., Холандия и други страни.

3.2.5.3. Инвестиционни програми и проекти

За изпълнение на предвидените в Стратегията мерки за постигане на нейните цели ще бъдат използвани както създадени към настоящия момент програми за решаване на отделни проблеми, така и нови програми, които ще бъдат разработени в следващите години.

Тази програма е изготвена през 2000г. по задание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя обхваща изграждането на необходимите пречиствателни станции за питейни води в населените места, както и доизграждането на голям брой водоснабдителни системи за осигуряването на допълнителни количества вода. Част от тези обекти са в процес на реализация, а някои са започнати и недовършени, поради липса на средства.

С реализацията на тази програма се предвижда подобряване на качеството на питейната вода и премахване на режимите на водоснабдяване.

Б. Програма за необходимите мерки в условията на тенденция на засушаване

Тази програма е приета с Решение №43 от 30.01.2001г. на Министерския съвет. В нея освен редица мерки за рационалното и икономическо потребление на водните ресурси са включени за изграждане или доизграждане язовири с основно предназначение за питейно водоснабдяване. Определени са следните приоритетни обекти:

За изграждането и доизграждането на тези обекти са необходими около 500 млн. лв. Очевидно средства в тези размери не биха могли да се осигурят, чрез Републиканския бюджет. Целесъобразно е с бюджетни средства да се доизградят обектите, които имат степен на завършеност над 50%, а именно:

За останалите обекти, строителството на които е в начален стадий или не е започнало е необходимо да се актуализират проектите, като се включи цялата налична информация за водопотреблението и хидрологията на съответните региони и да се изготви програма, съобразена с тяхното изграждане. За тях следва да се търсят алтернативни източници за финансиране. След изготвяне на реалистичен финансов модел за всеки от обектите, включващ разходите за изграждането му и прогнозираните приходи за период от 15-35 години,включително приходи от доставяне на питейна вода, на вода за промишлени потребители, за напояване, приходи от производство на електроенергия и др.п.,следва да се прецени дали са налице условията за изграждането им по модела ВОТ или ако не може да се постигне финансова атрактивност на обекта, необходима за привличане на частен инвеститор, да се потърси комбинация от финансови източници, като напр.частично частно финансиране и последваща експлоатация по модела ВОТ, частична субсидия от Държавния бюджет, възможности за привличане на средства от предприсъединителни фондове за някои от подобектите - например за изграждане на пречиствателни станции за питейни води към язовирите и др.п. Най-вероятно подобни комбинирани модели на финансиране ще трябва да бъдат създадени за повечето от новите обекти предвид от една страна високите разходи за изграждането им и от друга-продължителния период на строеж, сравнително ниските приходи, особено в първите години, поради ниска цена на доставената питейна вода, значително спадане на обема на водата, използвана за напояване, значително намаляване на количеството вода, доставяно за промишлени нужди и т.н.

За подобряване качеството на водните ресурси е необходимо населените места да се канализират, а отведената от тях отпадъчна вода да се пречисти преди заустването й в съответния водоприемник.

Във връзка с това от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в периода 1999-2001г. са разработени:

1. Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води /ГПСОВ/ за населените места с над 10 хил.еквивалент жители;

2. Национална програма за изграждане на канализационни мрежи и довеждащи колектори до ГПСОВ за населени места над 10 хил. еквивалент жители.

*Съгласно Наредба №6 от 2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти един еквивалент жител означава органичен биоразредим товар за денонощие, който има биохимична потребност от кислород за 5 денонощия (БПК₅) 60 г. кислород. Понятието се използва за отчитане и на промишлените води и представлява брой на жителите, които биха внесли замърсяване равно на това на промишлените води.

Двете програми са обвързани по етапи и приоритети и следва да се реализират съвместно.

Основната им цел е по поречията да се установят приоритети за изграждане на необходимата инфраструктура, гарантираща подобряване на качеството на водните услуги и подобряване на екологичното равновесие.

В Националната програма за ГПСОВ са определени 36 населени места, които са определени за национални приоритети и са включени в І-етап за изграждане, довършване и реконструкция. Общата стойност на инвестициите за тези обекти възлиза на 636 615 хил.лв.

Във връзка с преговорите на Република България за членство в ЕС е разработена Прилагаща Програма на Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места. Програмата обхваща всички агломерации с над 2 000 еквивалент жители и дава необходимите инвестиции за изграждане на канализационни мрежи и ПСОВ на всички агломерации в съответствие със сроковете в Директивата:

• 
  за изграждане на канализационни мрежи и ПСОВ на агломерации с 2 000 - 10 000 еквивалент жители -31.12.2014 г.
  
• 
  за изграждане на канализационни мрежи и ПСОВ на агломерации с над 10 000 еквивалент жители - 31.12.2010г. В Прилагащата Програма се включват общо 430 агломерации, като броя на тези с 2 000 - 10 000 еквивалент жители е 309, а броя на агломерациите с над 10 000 еквивалент жители - 121.
  

При реализацията на тези програми трябва ясно да се разграничат функциите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като ведомство осъществяващо държавната политика по проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни и канализационни системи, включително ПСОВ, като елемент от тях и на МОСВ, което осъществява контрол по достигане на необходимите експлоатационни параметри на изхода на ПСОВ, както и сроковете за изграждането на необходимите съоръжения за изпълнение директивите на ЕС.

Има изготвени някои регионални програми за намаляване загубите на вода. Те са съставени, чрез обследване състоянието на водопроводната мрежа и изготвяне на подробни планове за реконструкция.

Такива програми имат дружествата “В и К” в Пловдив, Смолян, Добрич.

Подобряването на качеството на водоснабдяването безусловно изисква реконструкция на съществуващите водопроводни мрежи и системи.Както беше посочено по-горе, значителна част от тях са амортизирани, което води до чести аварии, значителни загуби на вода, влошаване на качеството на услугата. За преодоляването на този изключително тежък проблем и намаляване на водните загуби е необходимо на първо място всички търговски дружества да създадат работни екипи за обследване на състоянието на водопроводните мрежи, които стопанисват и експлоатират. След създаване на база данни за състоянието на мрежата (повторяемост на авариите, години на експлоатация и др.), следва да се подготви програма с приоритетите при реконструкцията и подмяната.

Необходими действия за намаляване загубите на вода:

• 
  Изготвяне на проекти за действен контрол върху загубите на вода, посредством определяне на зони за временно измерване във водоразпределителната мрежа, като тези измервания се правят през деня и нощно време, когато консумацията е минимална.
  
• 
  Закупуване на уреди и апаратура за откриване на течове.
  
• 
  Поетапна реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и водопроводните отклонения.
  
• 
  Секциониране и зониране на водопроводната мрежа.
  
• 
  Монтиране на вентил поплавъци на входящите тръбопроводи към напорните резервоари, там където нивото на резервоарите не се следи от Централната диспечерска система към съответното дружество “Водоснабдяване и канализация”.
  

• 
  Подобряване на работата и деспечеризация на водоснабдителната система.
  
• 
  Подобряване нивото на управление на водоснабдителните системи.
  
• 
  Доизграждането на водомерното стопанство и подобряване на отчитането на измерваното водно количество.
  

Такива проекти са разработени в предходните няколко години за градовете Габрово, Враца, Търговище, Шумен, Сливен, Твърдица, Силистра и Димитровград.

Необходимите инвестиции за реконструкция и подмяна на водопроводната мрежа в страната са около 3,378 млрд.лв., от които за периода до 2010г. около 2,1 млрд.лв. Те са определени в Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, приета с Решение № 43 от 30.01.2001г. на Министерския съвет.

Необходимите инвестиции съгласно тези програми по дружества “В и К” са показани в Приложение №17.

Прогноза за разпределението на необходимите инвестиции по години и източници на финансиране са дадени в Таблица № 16.

• 
  ЕБВР – 60 млн. евро за дружества “В и К”
  
• 
  ЕИБ – 23,5 млн. евро за ПСОВ Хасково
  

• 
  Други източници – 20 млн. евро
  

• 
  Програма ИСПА – 32,5 млн. евро за ПСОВ Стара Загора и Димитровград
  

• 
  Кохезионен фонд
  

• 
  2007г. − 154,3 млн. евро ▪ 2011г. − 222,8 млн. евро
  
• 
  2008г. − 177,4 млн. евро ▪ 2012г. − 211,7 млн. евро
  
• 
  2009г. − 204,0 млн. евро ▪ 2013г. − 190,5 млн. евро
  
• 
  2010г. − 234,6 млн. евро
  

Изпълнението на част от инвестиционните програми е започнало. Някои от обектите са в процес на строителство повече от 20 години (яз. “Кюстендил, Водоснабдителна системи “Пампорово” и др.). Същевременно с изграждането на обекти от отделните програми се решават само отделни проблеми, без да се постига съществено подобряване качеството на услугите В и К – изгражда се нов водоизточник, но без подобряване качеството на питейните води; изгражда се пречиствателна станция за отпадъчни води, без реконструкция и разширение на канализационната система.

За комплексно решаване на В и К проблемите на всяко населено място е особено важно да се прилага така наречения “интегриран подход”, при който се разглеждат всички обекти, свързани с повишаване ефективността на В и К системите и подобряване качеството на услугите. Тези обекти включват водоизточник, довеждане на водата до населеното място и нейното пречистване до качества за питейни нужди, подобряване състоянието на вътрешната водопроводна мрежа, отвеждане на отпадъчните води и тяхното пречистване.

С приключването на преговорите с Европейския съюз по глава “Екология”, която включва и частта “Води” предстои да се разработят Прилагащи програми за подобряване на услугите във водоснабдяването и канализацията и достигане качеството на повърхностните води, съгласно Европейските норми. Такава програма за изграждане на пречиствателни станции в населени места над 2000 жители и канализационните им системи вече е изготвена.

При разработването и реализацията на тези програми от особена важност е прилагането на “интегрирания подход”. Чрез него ще се осъществи максимална ефективност при използването на средствата по Европейските фондове, чрез програмите ФАР и ИСПА.

3.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Стратегията за преструктурирането, управлението и развитието на търговските дружества от В и К сектора налага прилагането на адекватни форми на дву и трипартитно сътрудничество в сферата на:

І. Справедливо и адекватно заплащане на труда на заетите във водния сектор.

ІІ. Гарантиране на система от мерки за закрила на заетостта при преструктурирането на дружествата от водния сектор.

ІІІ. Гарантиране и осъществяване на система от мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и превенция на професионалните рискове.

ІV. Обучение, квалификация и преквалификация. Финансиране.

V. Изграждане на помирителни и арбитражни комисии.
3.3.1. Справедливо и адекватно заплащане на труда на заетите във водния сектор

Изградената и функционираща система на сътрудничество, осъществявано както на трипартитен, така и на двупартитен принцип, чрез механизма на колективното трудово договаряне създаде предпоставки за изграждане на относително единни критерии и норми по отношение заплащането на труда в бранша. Необходимо е да се отбележи, че въпреки наличието на естествено-монополни позиции на дружествата в сектора общото равнище на заплащането на труда е по-ниско от това на другите естествени монополисти - производство и доставка на електроенергия, природен газ, топлоенергия и телефонни услуги. Установеният баланс на интересите ще бъде запазен и развит, чрез прякото ангажиране и участие на представителните синдикати в бранша в този процес.

В системата на водоснабдяване и канализация са заети над 16 000 души. Основна характеристика на заетостта в сектора е стабилитет на трудовите правоотношения. Трудовата заетост в сектор В и К ще бъде изведена като един от водещите приоритети. Независимо от формата на управление и стопанисване ще се разработват програми с конкретни действия за запазване и откриване на нови работни места, за развитието на работната сила, за ежегодна система на контрол на договореностите. Моделът на регулацията на трудовата сила, на трудовия пазар, изисква отговорно и компететно социално партньорство и разумен баланс в индустриалните отношения. Политиката по заетостта ще се осъществява при спазване на принципа на трипартизма в сътрудничество с национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите с равно квотно участие при нейното приемане и реализиране и участие в управлението на финансовите инструменти, които я обезпечават.

При преструктурирането на дружествата ще се имат предвид множество фактори, като част от най-важните са:

- спецификите на регионалния пазар на труда и нуждите на съответните оператори на В и К системите;

- равнищата на безработица и дефинираните средносрочните перспективи за развитие на съответния оператор;

- възможностите на съответните оператори за осъществяване на адекватни програми за квалификация и преквалификация на наличните трудови ресурси;

- отчитане на възможностите на националните програми за заетостта и съчетаване на интересите на работниците и служителите и на инвеститорите във водоснабдителните системи и собствениците им.

3.3.3. Гарантиране и осъществяване на система от мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и превенция на професионалните рискове

При преструктурирането и развитието на търговските дружества В и К ще се приеме пълен комплекс от мерки за запазване на достигнатите равнища на действия по отношение на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в бранша.

Чрез отрасловия съвет по условия на труд ще бъдат извършени действията по:

-анализиране състоянието на дейността по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в преструктурираните дружества и спазване на стандартите по тяхното осигуряване;

-организиране и разработване на единни стандарти на правила и изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съобразени със спецификата на бранша.

3.3.4. Обучение, квалификация и преквалификация. Финансиране

За минимизиране на социалната цена на процеса на преструктуриране ще се изисква от операторите на водни услуги да изготвят и реализират програми за обучение, в които да се включат повишаване на квалификацията и придобиване на нова или допълнителна квалификация, особено във връзка с модернизиране на технологичния процес. Програмите ще отразяват потребността от постоянно повишаване на знанията, уменията и професионализма във всички звена, целевия подбор и инвестиране във високо квалифицирани кадри, ефективно използване на наличния експертен и ресурсен потенциал, материално и финансово обезпечаване на цялостната дейност по обучение и квалификация и партньорството при провеждане на тази социална политика.

Основните действия, необходими за изпълнението на Стратегията са посочени в този план /Таблица 17/. Приетият краен срок за изпълнението на плана съответства на сроковете, в които страната ни трябва да изпълни поетите ангажименти за членство в ЕС в областта на водите и предоставянето на услугите водоснабдяване и канализация. Чрез тях се предвижда да се постави началото на преструктурирането на сектора “В и К” и създаването на условия за достигане на качество във водните услуги, отговарящо на Европейските норми и директиви.