Проект „Темите табу 1 в печатните медии граждански мониторинг" Резултати от контент анализ на съдържанието на десет вестника за 2011 г. „Телеграф"
Изтегляне 122.62 Kb.
|
| Проект „Темите табу1 в печатните медии – граждански мониторинг”
Резултати от контент анализ на съдържанието на десет вестника за 2011 г. („Телеграф”, „Монитор”, „Стандарт”, „Новинар”, „Труд”, „24 часа”, „Сега”, Дневник”, „Капитал”, „168 часа”) Премълчаването в българските печатни медии на „гнилите ябълки” в банковата система, за които информира в грама бившият американски посланик Джон Байърли (вж. публикацията в „Биволъ”, партньор на „Уикилийкс” за България), е нарушило в най-висша степен обществения интерес. Темата е № 1 в класацията на седемчленното жури (Aлександър Андреев, журналист; Живко Георгиев, социолог; Клара Маринова, журналист; Петър Кичашки, правозащитник; Любчо Нешков, журналист; Румян Русинов, правозащитник; Орлин Спасов, медиен изследовател), което оцени в каква степен е било нарушено правото на гражданите да бъдат информирани за важни личности, събития и процеси чрез табуирането / маргинализирането на 16 обществено значими теми в пресата. Класацията (вж. Таблица 1) е изготвена в рамките на проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман” с ръководител д-р Иво Инджов. Общественият интерес е бил нарушен във висока степен и с табуирането / маргинализирането на още две групи от теми: - Миналото на Борисов по „Уикилийкс” и др.; Откъде са парите на Цветелина Бориславова и дейността й извън БАКБ; Скандалното предизборно видео с Иван Тотев; Кадруването в съдебната система система (извън случая Владимира „Янева”); Ромите отвъд „Катуница”, престъпността и др. традиционно негативни за тях теми; Държавата (и ЕС) като рекламодатели в медиите; - Насилие и дискриминация с/у хомосексуалисти; Сигурност и ядрена енергетика в България – рационални дебати;
- Сигурност и шистов газ в България – рационални дебати; България – непроходима за инвалиди; Препоръките на Подкомисията за СРС, какво се случи с тях; Полицейско насилие над криминални и арестанти; - Скандалите за „Алея първа” – Варна; ACTA – подготовката за споразумението и българската позиция; - НПО-та на държавна хранилка. Само на пръв поглед е странно, че темите във всяка една от групите получават еднакви оценки, а групите – приблизително сходни. Журито е на мнение, че макар те да засягат различни по големина обществени групи, принципите на функциониране на демократичното общество не делят проблемите на такива, които са само на мнозинството и такива, засягащи единствено малцинствата. Ето защо съмненията за криминално минало на премиера Бойко Борисов попада в челото на класацията наред с кадруването в съдебната система (извън случая „Владимира Янева, който беше отразен надълго и нашироко от медиите) и положението на ромите отвъд „казуса Катуница”, битовата престъпност и традиционно негативните теми за тях. Вестниците не пишат нищо или съобщават изключително рядко за проблеми като трафикът на хора, от който ромите са големи потърпевши, за полицейското насилие над роми, за подтемата „ромите и пазарът на труда” и др. Таблица 1. Степен на ощетяване на обществения интерес от табуирането на теми в печатните медии (2011 г.) Членовете на журито гласуваха по петстепенна скала: 5 – Общественият интерес е нарушен в най-голяма степен; 3 – Общественият интерес е нарушен в средна степен; 1 – Общественият интерес е нарушен в най-малка степен.
Погледнати от друг ъгъл, табуираните теми могат да бъдат разделени на няколко групи: - за представителите и тайните на властта / ГЕРБ (предполагаемото тъмно минало на премиера Бойко Борисов; скандалното видео за предизборни манипулации, уличаващо сегашния кмет на Пловдив Иван Тотев); - за бизнесинтереси и поведение на актьори, близки до премиера или за които се предполага, че са близки до него (произходът на парите на Цветелина Бориславова и част от нейните начинания; скандалите около „Алея първа” – проекта на „Холдинг Варна” (сочен за част от групировката ТИМ); - „гнилите ябълки” в банковата система; - нарушаване на човешки права - насилие, дискриминация, но и равнодушие спрямо малцинства и маргинализирани групи (хомосексуалисти, хора с увреждания, роми, полицейско насилие срещу криминално проявени лица и арестанти; - медии и НПО-та на държавна хранилка (държавата като най-голям рекламодател в медиите, непрозрачно и без конкурси финансиране на организации от третия сектор); - кадруването в съдебната система (извън случая „Владимира Янева”) и проблеми в силовите ведомства (мерки за контрол и прозрачност при употребата на СРС-та); - сигурността при добива на ядрена енергия и шистов газ – необходимост от рационални дебати. Но защо всъщност табуираните теми са 16? Една тема влиза в негативната класация, когато е табуирана / маргинализирана поне в 6 от 10-е наблюдавани издания. Първоначално на мониторинг бяха подложени общо 22 теми, а публикациите по тях, когато бяха налични, са изследвани с помощта на контент анализ. Както се вижда от Таблица 2, три от темите са абсолютно табуирани във всички десет издания: за „гнилите ябълки” в банковата система, скандалното предизборно видео с настоящия кмет на Пловдив Иван Тотев и ACTA – подготовката и българската позиция. За тях няма нито ред в наблюдаваните вестници. Таблица 2. Теми табу в печатните медии според мониторинга
Две групи от теми бяха извадени от негативната класация, т.е. не бяха оценявани от журито. Това са темите, които се намират в т.нар. гранична зона - представени са (сравнително) добре в половината издания, и такива, които не са табуирани респ. маргинализирани поне в 6 издания. Общо шест теми не се вписват в нашата първоначална хипотеза за табуирани: - Антипотребителското поведение на мобилните оператори. Въпреки че телекомите са най-големите рекламодатели на печатните медии, вестниците не могат да загърбят изцяло интересите на потребителите, които са техни читатели. Затова критично информиране за телекомите има тогава, когато проблемите са изключително сериозни – например проблемите с потребителската платформа на „М-Тел”. Вестниците информират и за останалите проблеми, които телекомите създават на потребителите, но най-често използват обобщаващото „мобилни оператори”, без да посочват конкретни имена. Паралелно с това в почти всички издания наблюдаваме откровени пиар текстове за мобилните текстове, маскирани като журналистически публикации. - Защо Лукойл работи без лиценз? Сагата с лиценза на Лукойл намери широко отражение в медиите, а половината от наблюдаваните издания си позволиха да задават по аргументирани и остри въпроси за лиценза на една от свещените крави в българските медии. Този подход пролича и през първата половина на годината, във връзка с драстичното покачване на цените на бензина. - Важни междунаодни теми: Бразилия и Дилма Русев. Ако оставим настрана телешкия възторг от „българската следа” в историята на бразилската президентка, завладял голяма част от българските медии, факторът „Дилма” провокира по-голям интерес на вестниците към новия световен икономически гигант. И частично опроверга предположението ни, че поредната важна международна тема - за възхода и социалните неравенства в голямата латиноамериканска страна, ще бъде подмината от по-голяма част от вестниците. Но и на това поле наблюдаваме проблеми с качеството – преобладаващата част от публикациите са кратки дописки, свързани с проблеми или пикантерии около Дилма или природни бедствия, престъпност и куриози от Бразилия. - Не е голяма изненада сравнително доброто представяне на вестниците по темата Сивата зона на партийното финансиране. Тя „дръпна” напред благодарение на проблемите, свързани със субсидията на независимите депутати. Но и в тази сфера наблюдаваме дефицит на качество – в малко текстове се поставят въпросаи за необходимостта от промяна на модела на държавно финансиране на партиите, за начина, по който се изразходва субсидията и др. - Изненадани сме от излизането от списъка на табураните теми на: Парите от ЕС и истината за тях и Пактовете на ЕС и българската позиция. Факт е обаче, че дори когато не са качествено отразени в някои от вестниците, те са обект на значителен брой публикации. В някои издания бяха регистрирани много спекулации (най-вече вследствие на съществуващите неясноти в българската позиция), едностранчиво отразяване (представена е единствено или доминира гледната точка на управляващите) и др. Не би било удачно обаче тези теми да бъдат обявявани за табуирани. По-скоро те са некачествено представени от гледна точка на професионалните принципи в журналистиката. Специално внимание заслужава темата за тъмното минало на Бойко Борисов – по „Уикилийкс” / „Бивол” и други източници. Въпреки че съотношението между вестниците, които пишат за разкритията на „Уикилийкс”, и изданията, които премълчават информацията или я манипулират, е 5 / 5, решихме темата за миналото на премиера да бъде пречислена към „табуираните” поне по две причини: 1. Нито едно издание не се заравя по-надълбоко в скандалната грама от „Уикилийкс” / „Бивол”, не задава въпроси на премиера по конкретните факти, съдържащи се в нея, не анализира написаното, не прави собствени проучвания. 2. Нито един вестник, с изключение на „Сега”, не съобщава за разказа на подсъдим по делото „Килърите” пред Шуменския окръжен съд за среща в миналото в София между Бойко Борисов, Бай Миле и Сретен Йоцич, както предава от заседанието на съда БНР. Колкото и да е под въпрос достоверността на едно такова изказване, то е направено публично и предадено по националното радио – следователно няма причина изданията да не информират за него. И накрая няколко думи за представянето на отделните вестници. Сред тях се открояват две групи: такива, в които почти всички или по-голяма част от темите са (по-скоро) табуирани (18 – 20 теми): „Новинар”, „Монитор”, „Телеграф”, „Стандарт”, „168 часа” и издания, при които около половината от темите (по-скоро) не са табуирани: 13 в „Труд”, 11 в „Дневник”, 9 в „Капитал”, 9 в „Сега”, 9 в „24 часа” Трите етапа на изследването 1. Стотина експерти: от НПО, медийни изследователи, политолози, юристи, журналисти и др., номинираха по пет важни общественозначими теми, които според тях през 2011 г. са били табуирани / силно подценени в печатните медии (8 всекидневника, 2 седмичника). За всяка една от темите трябва да има надежден източник на информация: публикация в онлайн медия, бюлетин, пресрилийз или др. След номинациите темите бяха окрупнени на 55, а седемчленна Работна група от представители на Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман” селектира 22 от тях, за които предполагахме, че табуизирането или маргинализирането им е лишило гражданите в най-голяма степен от правото да бъдат информирани за важни процеси и проблеми на държавата и обществото. 2. Екип от седем студенти и двама преподаватели от СУ извърши мониторинг на всички броеве на изданията за м.г., за да се потвърдят или отхвърлят първоначалните предположения на експертите за отсъствието на обществено значими теми от дневния ред на вестниците. 3. Жури от седем професионалисти и авторитетни личности изготви класация, в която водещ критерии беше в каква степен е ощетен обществения интерес от табуирането на всяка една от темите. 1 „Тема табу” в печатните медии е обществено значима тема или част от тема, за която гражданите имат право да бъдат информирани, но за която:
Някои теми са обект на по-голям брой публикации, повечето от които са кратки информационни текстове и представят проблемите едностранчиво (например изцяло или категорично доминира гледната точка на управляващите). Други теми са отразени и с по-дълги, аналитични материали, но се превръщат в поле на журналистически и политически спекулации. За такива теми приемаме, че не са табуирани, а че са некачествено представени. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 122.62 Kb. Сподели с приятели:
|