Проекто-план за действие за келереров центрантус


ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Обща карта на всички известни находища на вида



страница5/5
Дата23.10.2018
Размер7.44 Mb.
#93679
1   2   3   4   5

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Обща карта на всички известни находища на вида.


ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Индикативни карти за всяко находище.








ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Снимков материал на вида и неговите местообитания

ПРИЛОЖЕНИЕ 6: Методика за мониторинг на популациите и местообитанията на вида.
Цел на мониторинга

Целта на мониторинга е да се проследи във времето състоянието на популациите на вида и неговите местообитания, по-специално разпространението на инвазивните видове (популация ПП “Врачански Балкан”), както и динамиката на естествените сукцесионни процеси в границите на субпопулациите.


Периодичност и срокове

Мониторинга се извършва веднъж годишно, през май - юни.


Процедура за работа

1. Предварително се избират, на случаен принцип, по два сипея (субпопулации) от двете популации - във Врачански Балкан и в Пирин. За врачански Балкан подборът се прави от следните находища (субпопулации): sipej1, sipej2_1, sipej2_2, sipej5, sipej6, sipej7 (вж. т. 2.4., както и ГИС-файловете). Находищата, означени като sipej3&4 и sipej11_new се включват задължително в мониторинга на популация ПП “Врачански Балкан”. Така мониторингът ще се провежда на 4 сипея въвъ Врачански Балкан и на 2 сипея в Пирин.

2. В ГИС среда, в границите на площите, заети от вида във всеки сипей, се изчертава грид (полигонов слой) с размер на клетката 3Х3 m. Изключение се прави за sipej11_new, където засега са установени 7 туфи, заемащи малка площ. В този сипей клеткта се разполага така, че седемте туфи да попаднат в центъра и. За останалите избрани сипеи на случаен принцип се избират по 3 клетки, попадащи изцяло вътре в полигона, затварящ границата на субпопулацията (където това е възможно). Ако клетките, попадащи изцяло вътре в полигона, са 3 или по-малко, в избора се включват и тези, през които преминава границата на субпопулацията.

3. Избраните клетки се означават (номерират или именуват) и се изчисляват координатите на центъра им. Означенията и съответните координати се зареждат в GPS. ГИС слоевете с гридовете, с избраните клетки и техните атрибути се запазват за целия период на мониторинга (10 години).

4. При първоначалното посещение на терена, с помощта на GPS-а, се локализират центровете на избраните клетки. Избраните клетки се маркират на терена по подходящ начин (центъра или четирите ъгъла) с ясноразличими знаци (колчета, табелки, въженца и пр.). В стандартните бланки се описва начина на маркиране. Описанието се записва в бланките за последващите посещения, за по-лесно локализиране.

5. В границите на избраните клетки се извършва фитоценологично описание, като се записва точния брой екземпляри и процента покрити на Centranthus kellereri.

6. Извършва се визуален оглед на местообитанията; описва се наличие/отсъствие на антропогенни или естествени нарушения на местообитанието, наличие/отсъствие на инвазивни видове, наличие/отсъствие на отпадъци, наличие/отсъствие на изпасване на екземпляри от Centranthus kellereri, наличие/отсъствие на насекомни вредители или заболяване по екземпляри от Centranthus kellereri и други заплахи по преценка на наблюдателя (ако има такива). При визуалния оглед може да се ползва бинокъл.

7. При установяване на инвазивни видове в границите на местообитанието, те се описват в стандартните бланки и се записва броя на установените екземпляри, както и общото им покритие.

8. Правят се снимки, обхващащи възможно по-голяма повърхност от избраните сипеи; при първоначалното посещение местата, от които са направени снимките, се маркират на терена и маркировката се описва, така че да бъде разпозната от друг наблюдател и описанията се вкарват в бланките за по-нататъшните посещения; при последващите посещения снимките се правят от същите места.

9. В процеса на работата на терен, за всяка популация/субпопулация се попълва отделна стандартна бланка (Прил. 7).



Екипировка

1. GPS;


2. Пособия за маркиране (колчета, табелки, въженца и пр.);

3. Бинокъл;

4. Дигитален фотоапарат.
Показатели

Място: Записва се името на популацията - Врачански Балкан, Пирин.

Субпопулация: Записва се името на субпопулацията (находището).

Клетка: Уникален идентификатор на клетката (име, номер и пр.).

Геогр. ширина, геогр. дължина:

Координати на центъра на клетката.

Наблюдатели: Имената на участниците в наблюдението.

Организация: Организацията, чийто представител е даден наблюдател.

Дата: Дата на провеждане на наблюдението.

Нач. час: Час на започване на работата, в часове и минути, с точност 5 минути.

Краен час: Час на приключване на работата, в часове и минути, с точност 5 минути.

Обл/%: Процент от видимия небосклон, покрит с облаци (окомерно).

Обл./вис.: Височина на облачната покривка – ниска, средна, висока (окомерно); при ясно време се записва НП - неприложимо.

Обл./тип: Вид облаци (ако е възможно).

Вятър/сила: Сила на вятъра – тихо, слаб, умерен, силен (окомерно).

Вятър/пос.: Посока на вятъра; при тихо време се записва НП - неприложимо.

Валежи: Вид на валежите – няма, ръми, вали, мъгла, слана.

Т/ºС: Температура на въздуха (ºС).

Описание маркировка на клетката:

Описание на начина на маркиране на клетката при първото посещение; при последващите посещения се променя само ако маркировката е унищожена и се налага нова.

Описание място на снимане:

Описание на мястото, от което са направени снимките при първоначалното посещение; при последващите посещения снимките се правят от същите места.

Брой CK: Брой екземпляри от Centranthus kellereri в границите на клетката.

Покр. CK/%: Покритие на Centranthus kellereri в границите на клетката (% от площта и).

Мест./%: Относителна площ на местообитанието (в %). Изчислява се след теренната работа на база направената снимка. За относителна площ на местообитанието се приема % от повърхността на снимката, заета от сипей.

Поп./%: Относителна площ на субпопулацията (в %). Изчислява се по същия начин, както и по-горния показател. За площ на субпопулацията се възприема площта, затворена от крива линия, минаваща през най-крайно разположените екземпляри на Centranthus kellereri (т.н. maximum convex polygon, MCP). Кривата линия се изчертава на снимката.

Снимки: Записват се окончателните имена (ако се преименуват) на файловете със снимки.

Описание заплахи: Описание на установените заплахи и други бележки (по преценка на наблюдателя).

Други видове: Латинските наименовани на другите видове, установени в границите на клетката; при невъзможност за определяне на терен се записва напр. Sedum 1, 2 и т.н. и се събира хербариен материал за определяне в лабораторни условия. Събиране на хербариен материал от възможни консевационно значими видове не е препоръчително, вместо това да се направят снимки на растението. Събиране на хербариен материал в границите на НП “Пирин” става с изричното одобрение от МОСВ/Дирекцията на парка.

Покр.-об. Покритие - обилие на вида в границите на клетката (по Браун - Бланке).

Инвазивни видове: Латинското наименование на установен инвазивен вид.

Брой: Брой екземпляри от даден инвазивен вид в границите на местообитанието.



Покритие/%: Покритие на всеки инвазивен вид (окомерно, % от площта на местообитанието).

ПРИЛОЖЕНИЕ 7: Стандартна бланка за мониторинг.

Стандартнa бланкa за мониторинг - Centranthus kellereri































Място

 

Субпопулация

 

Клетка

 

Геогр. ширина

 

Геогр. дължина

 

Наблюдатели

Организация

 

 

 

 

 

 

 

 

Дата

Нач. час

Краен. час

Обл/%

Обл./вис.

Обл./тип

Вятър/сила

Вятър/пос.

Валежи

Т/ºC

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Описание маркировка на клетката

Описание място на снимане

 

 

Брой CK

 

Покр. CK/%

 

Мест./%

 

Поп./%

 

Снимки

Описание заплахи







Други видове

Покр.-об.

Други видове

Покр.-об.

Инвазивни видове

Брой

Покритие/%

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 8: Списък на използваните съкращения.


ДВ

Държавен вестник

ДГС

Държавно горско стопанство

ДНП

Дирекция на национален парк

ДПП

Дирекция на природен парк

ЗЗ

Защитена зона

ЗМ

Защитена местност

И

Изток

КВС

Карта на възстановената собственост

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

НП

Национален парк

НПОБР

Национален план за опазване на биологичното разнообразие

НСМБР

Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие

НТП

Начин на трайно ползване

ОППР

Общо проективно покритие на растителността

ПИ

Поземлен имот

ПП

Природен парк

ПУ

План за управление

ПЦ

Посетителски център

РИОСВ

Регионална инспекция по околната среда и водите

СИ

Североизток

Т

Температура

ЮИ

Югоизток

EUNIS

European Nature Information System



ПРИЛОЖЕНИЕ 9: Списък с използваната итература и източници на информация
Бондев, И. 2002. Геоботаническо райониране (336-352). В: Копралев, И. (ред.). География на България. Физическа и социално-икономическа георграфия. ФорКом, София.

Велчев, В. 1971. Растителна покривка на Врачанска планина. Издателство на „БАН”, София, 1971.

Велчев, В., П. Василев. 1970. Фитоценологично проучване на Kentranthus kellereri Stoj. et Stef. в Северен Пирин. Изв. Бот. Инст. 20: 123-130.

Делипавлов, Д. и кол. 1995. Род Centranthus DC (394-396). В: Кожухаров, Ст. (ред.). Флора на Р България. Т. Х. Акад. Изд. "Проф. Марин Дринов", София.

Закон за биологичното разнообразие. Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г. Интернет адрес: http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Legislation/Zakoni/Biological_Diversity_Act_Last_Am.07._2013.pdf.

Кавръкова, В. и кол., ред. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация „Зелени Балкани”.

Мешинев, Т. 1984. Centranthus kellereri Stoj. et Stef. (356). В: Велчев, В. (ред.). Червена книга на НР България. Т. 1. Растения. Изд. БАН, София.

МОСВ. 2005. Национален план за опазване на биологичното разнообразие. Интернет адрес: http://www.moew.government.bg.

МРРБ. 2007. Географска информационна система. Интернет адрес: http://212.122.182.101/MRRB/.

Наредба № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове. Обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г. Интернет адрес: http://www.moew.government.bg.

Николова, М. 1995. Редки растения в Пирин. Дипломна работа, СУ Климент Охридски - София.

Пеев, Д., С. Цонева. 2011. Келереров центрантус. В: Пеев, Д. (гл. ред.). Червена книга на България, Електронно издание. Т. I. Растения и гъби. Съвмест. изд. БАН & МОСВ, София, 2011. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Петрова, С. и кол. 2011. План за управление на ПП “Врачански Балкан”. “Агролеспроект ЕООД”, София. Възложител: ИАОС, МОСВ, София.

Пролес Инженеринг ООД. 2011. Изпълнение на пилотен проект “PLANTS”. Окончателен доклад. Проект „Горски дом” - Създаване на Многофункционален център за ключови консервационни дейности на територията на Природен парк „Врачански Балкан”. Възложител: ДПП “Врачански Балкан”.

Русакова, В. 2011. Планински варовикови сипеи. В: Бисерков, В. (гл. ред.). Червена книга на България, Електронно издание. Т. III. Природни местообитания. Съвмест. изд. БАН & МОСВ, София, 2011. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани”. НАТУРА 2000 България. Проект „Изграждане на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България”. Интернет адрес: www.natura2000bg.org.

Davies, C. et al. 2004. EUNIS Habitat Classification Revised 2004. European Environment Agency. European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity.

Hijmans, R. et al. 2005. Very high resolution interpolated climate surfaces for global land areas. International Journal of Climatology 25: 1965-1978. Интернет адрес: http://www.worldclim.org/.

Meshinev, T. 2006. Centranthus kellereri (Stoj., Stef. & T.Georgiev) Stoj. & Stef. (254-255). In: Petrova, A. (ed.). Atlas of Bulgarian endemic plants. Gea-Libris Ltd., Sofia.

Miller, J. 2003. Nonnative invasive plants of southern forests: a field guide for identification and control. Gen. Tech. Rep. SRS–62. Asheville, NC: U.S. Department of Agriculture, Forest Service, Southern Research Station. 93 p.

Stojanoff, N. et al. 1928. Fur die Flora Bulgariens neue und seltene pflanzen. Bull. Soc. Bot. de Bulgarie, v.II.

Tzonev, R. et al. 2009. Syntaxa according to the Braun Blanquet approach. Phytologia Balcanica 15(2).

Suleyman, H. et al. 2007. Sedative effect of Centranthus longiflorus ssp. longiflorus in rats and the influence of adrenalectomy on its effect. Yakugaki Zasshi 127(8): 1263-1265.

Разработването на този План за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно Договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”. Ръководител на проекта: Таня Цветкова.

Организации участващи в написването на Плана:

Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, адрес: гр. Враца, ул. „Иванака Ботева“ № 1, тел.: 092 66 54 73, E-mail: klubpriateli@abv.bg, www.nasam-natam.com.

Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”, адрес: гр. Банско, ул. „Н. Рилски“ 52, тел. +359 885 331 565; e-mail: pirinproconsult@abv.bg

Автори на Плана за действие: Даниела Борисова, Красимир Дончев, Юлиан Маринов.



Изработване на дигитални карти и ГИС: Елена Топузова.



проект «Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни

видове от флората на България». Съдържанието на този документ е отговорност единствено на авторите и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница