Проф дфсн. Нако Стефанов 开始,自上世纪70 到二十世纪后期80



Дата23.07.2016
Размер125.18 Kb.
Начало и развитие на стопанските реформи в Китай от края на 70-те до края на 80-те години на ХХ век
Проф.дфсн. Нако Стефанов
开始,自上世纪70 到二十世纪后期80

在中国经济改革的发展

Причини, механизми и действия на стопанското реформиране на Китай

Относно предпоставките за провеждане на курса на реформи в КНР

Когато говорим за предпоставки за провеждане на курса на реформи в КНР , т.е. за предварителните условия за осъществяване на промени в протичането на обществено-икономическите и стопанско-технологическите процеси в Китай, следва тези условия да класифицираме на две големи групи. Тази класификация е в зависимост от пространството, където са „разположени“ предпоставките, а именно:



  • Ендогенни (вътрешни) предпоставки;

  • Екзогенни (външни) предпоставки.

Подобна класификация ни дава възможност да получим един достатъчно дълбок анализ на протеклите събития. Тя също ни подпомага в разбирането на сложния синтез, създаден в резултат на действието на споменатите два типа предварителни условия, както и последвалите фактори на действия и взаимодействия.

Ендогенните предпоставки – изискванията на времето и състоянието на обществото

Сред ендогенните предпоставки, т.е. такива, които произхождат отвътре, от китайското общество, явяват се следствие на вътрешни причини, трябва да посочим следните основни такива:



  • Необходимостта от усъвършенстване на модела на икономическа динамика в условията, когато се изисква преход от екстензивен към интензивен тип развитие. Сред ръководните кадри на Китайската комунистическа партия далече преди реформите се водят спорове относно курса, който трябва да поеме страната на фона на изминалия път, сравнението със света и целите, които си поставят китайските комунисти1;

  • Цялостната обществена атмосфера, която се характеризира с умора, скрито недоволство и апатия във връзка с това, че до момента на започване на реформите китайският народ е преживял кампании като „Големия скок“ и „Великата Културна революция“, белязани със страдания, а най-вече с незадоволителни резултати.

Трябва да се каже, че общото настроение в края на 70-те години на ХХ век, ако не в цялото китайско общество, то поне сред широки кръгове на китайската интелигенция, образовани слоеве и даже чиновничество, може да бъде определено като „културен нихилизъм“2.

Съвсем естествено е будната част на китайското общество да се сравнява със съседите си – Япония, РКорея, Тайван, Сингапур, Хонконг. Същите демонстрират динамичен растеж и рязко подобряване на стандартите за живот през 60-те и 70-те години на ХХ век. Те са наречени заради тази динамика „азиатски тигри“. Сравнението съвсем не е в полза на КНР, където, например, във втората половина на 60-те години на ХХ век започва „Културната революция“. Жизненият стандарт е пъти значително по-нисък, промишлеността е изостанала с десетилетия3.

По думите на китайския изследовател Джао по това време Китай е „ненормално ненационалистически настроен“ . Говори се за „културна треска“ („венхуа фашао“ - 文化发烧), в рамките на която се твърди, че Китай се е провалил по пътя на модернизацията. Като „причина за този провал се смятат негативните аспекти на традиционната култура и национален характер“.4

Подобна ситуация изисква решително търсене на нетривиални пътища, чрез които да се преодолее съществуващото състояние, да се създадат с бързи темпове необходимите условия за формиране на нужната социално-икономическа динамика, на основата на която КНР да заеме полагащатото се място в света, а китайското общество да си върне оптимизма и самочувствието.



Екзогенните предпоставки – търсенето на благоприятни външни условия за социално-икономическа динамика и „Американският фактор“

Сред „екзогенните предпоставки“, т.е. такива, които са обусловени от външни причини, не може да не споменем ролята на „Американския фактор“, т.е. въздействието, което оказват САЩ за осъществяване на реформаторския курс в Китайската народна република. Без разбирането на този фактор не биха станали ясни изключително важни условия, правещи гореспоменатия курс не само възможен, но и успешен.

Темата за „Американския фактор“ като предпоставка за стартирането на „Курса на реформи“ практически липсва в изследователската литература, както на Запад, така и на Изток. По въпросите на т.нар. „Кимерика“ (Chimerica), т.е. специфичния американо-китайски „синтез“ през 80-те и 90-те години на ХХ век, има написани значителен брой изследвания, но по горния въпрос се мълчи. Това мотивира да се „разкопае“ тази важна тема, даваща ни повече или по-малко реалистична представа за протичащите процеси. Доколкото една значителна част от темата за ролята на „Американския фактор“ в реформирането на КНР засяга двустранните отношения между КНР и САЩ много от изворите са недостъпни и остават скрити за външни изследователи. Но съществува важен източник5, чийто автор е ключова фигура в американо-китайските отношения – Хенри Кисинджър6. Безспорно и в тази книга навярно има „неразкрити моменти“. Но изхождайки от картината на събитията може в една или друга степен да се възстанови логиката на процеса.

Мао Дзъдун по време на срещата с Хенри Кисинджър.Третият в дъното е Джоу Енлай


Както вече стана дума в предходната глава още през 1972 г. САЩ и КНР встъпват в официални взаимоотношения, когато през 1972 г. президентът Ричард Никсън посещава КНР. Тези взаимоотношения постепенно до края на 70-те години на ХХ век израстват до равнището на това, което бихме нарекли „стратегическо сътрудничество“7.

Съвсем не е случаен такъв важен момент, какъвто е обявеният от Хуа Гофън курс на „Новия Голям (Западен) скок“, коментиран в предходната глава, който скок предвижда активно внедряване на западна техника и технологии.



По време на официалната визита в САЩ в качеството на вицепремиер през февруари 1979 г. Дън Сяопин посещава родео в Симинтън, Тексас, където си слага каубойска шапка, с която поздравява американската публика на родеото(Baidu.com)
За да се разбере ролята на американския фактор за успеха на китайските реформи, както и действията, осъществявани от Дън Сяопин, трябва да се тръгне от цялостната оценка на ситуацията в икономически план. Един от ключовите аспекти на китайската реформа, чийто стратег несъмнено е Дън Сяопин, може да се определи като стремеж на КНР успешно да се интегрира в световната система на разделение на труда. По това време, въпреки че съществува и социалистическа част, представена най-вече от СССР и социалистическите страни от Източна Европа, основно тази система е доминирана от Запада, най-вече от САЩ.

Тук следва да припомним някои важни момента. Първият добре е изразен от големия американски социолог Имануил Уолърстейн(Immanuel Wallerstein), подчертаващ, че „Капитализмът е възможен само като наддържавна система, в която съществува едно по-плътно „ядро“ и въртящи се около него периферия и полупериферия“8. В тази връзка ще добавим и мнението на един от най-сериозните съветски изследователи на т.нар. „Трети свят“ – Владимир Крилов, който отбелязва: „В отличие от метрополиите, общества, които са въплътили в самата своя структура цивилизаторските функции на капитализма, обществата в зависимата от него периферия, се явяват структурна материализация на неговите нереволюционизиращи обществения процес консервативни тенденции“.9

Казано с други думи интегрирането в световната капиталистическа система на разделение на труда има смисъл само предвид използването на „цивилизаторските функции на капитализма“ в лицето на достигнатите от него върхове в технико-технологически и ииновационен план. Но за да стане това трябва да се избегне опасността да станеш негова полупериферия или периферия.

До случая с КНР за цялата история на съвременното човечество такова успешно интегриране на голяма страна в световната капиталистическа система на разделение на труда успява да осъществи единствено Япония. Това става след Втората Световна война, когато Страната на изгряващото слънце успешно използва ситуацията на разделение на света на „Пакс Американа“ и „Пакс Совиетика“. САЩ, в името на това да поддържат успешен баланс в региона на Източна Азия срещу СССР и създадената вече КНР тръгват на решителна подкрепа на възраждането на Япония като мощна икономическа сила.


Разделението на света след Втората Световна война на „Pax Americana”(в синьо) и

„Pax Sovietica“(в червено) – ситуацията през 50-те години на ХХ век
В КНР съществуват важни предпоставки да се избегне съдбата на полу или пълна периферия. Тези предпоставки се съдържат преди всичко в ясното разбиране на проблема и провеждане на политически и социално-икономически курс, който да позволи мобилизация и концентрация по най-важни насоки на развитие, както и ориентация към използване на позитивите и избягване на негативите от „отварянето“.

Както вече казахме една от важните цели на реформите са „отваряне“ към света, като начин за развитие на икономиката и усъвършенстване на социалните отношения на базата на по-високо материално-техническо и технологическо ниво на функциониране. Това „отваряне“ към света по своята същност означава начин на включване, интегриране в световната система на капиталистическо разделение на труда. Това включване предполага постигането на следните важни ефекти:

  • Отваряне на пазарите на страните от Запада, както и тези на зависимите от Запада страни за китайски стоки. В случая ниската цена на стоките не е достатъчен фактор за излизане на тези пазари. Те трябва да бъдат „отворени“ по съответния начин, което не става без необходимото политическо и икономическо съдействие;

  • Преки чужди инвестиции(ПЧИ) в икономиката на Китай: Както е известно преките чужди инвестиции стават един от двигателите на икономическото развитие на КНР в десетилетията на реформите;

  • ПЧИ да са насочени не към нискотехнологични сектори или за създаване на инфраструктура за реализация на западни стоки и услуги, както това става в много от бившите социалистически страни от Източна Европа и в републиките от предишния СССР. Тъй като подобен начин на „отваряне“ означава включване в качеството на полупериферия или периферия в световното разделение на труда. Въпросът е ПЧИ да бъдат във формат, при който има възможност да се ползват технико-технологическите достижения на Запада в производството. Така те служат като двигател на собственото социално-икономическо развитие.

Несъмнено, че за да се случи „отварянето“ трябват определени вътрешни политически и социално-икономически промени, които са част от курса на реформи на ККП. Но за „отварянето“ са нужни две страни. Т.е. необходимо е и Западът да се „отвори“. Т.е. той да се съгласи на включване на Китай в световната капиталистическа система на разделение на труда при посочените по-горе условия. Западът, както показва вековният световен опит, просто така не дава своето съгласие. Винаги се търси някакава „сделка“ или казано по друг начин за своето съгласие за включване в световната система на разделение при благопрятния условия за включващата се страна Западът търси да получи някаква значима изгода и не само в икономически план. Именно в това „Американският фактор“ изиграва важна роля за успеха на реформите в Китай, доколкото САЩ са ключовата държава на Запада.


Дън Сяопин и президентът на САЩ Джими Картър по време на посещението

на Дън в САЩ през 1979 г.
Не бива да забравяме, че става дума за 70-те години на ХХ век, когато в пълен ход върви т.нар. „Студена война“, в рамките на която САЩ активно се стараят да получат надмощие над своя ключов противник в тази война – СССР. Както свидетелства Х. Кисинджър по време на посещението на Дън Сяопин в САЩ последният от една страна „постоянно подчертаваше нуждата на Китай от придобиване на чуждестранни технологии и от развитие на икономиката си“10.

Едновременно с това от друга страна се водят разговори за „паралелните интереси“ между САЩ и КНР. Те се изразяват в „неформално глобално споразумение за сдържане на Съветския съюз в Азия чрез политическо/военно сътрудничество с паралелните цели на НАТО в Европа... Това, което Дън предложи, в същността си беше изпреварваща политика: това бе един от аспектите на китайската доктрина за атакуващо възпиране. Съветският съюз трябваше да бъде притиснат по цялата си периферия и особено в регионите, до които беше разпрострял присъствието си съвсем наскоро – Югоизточна Азия и Африка... както Дън каза на президента Картър, „където и да си мушне пръстите Съветският съюз, ние трябва да ги отсечем.“11

По време на това си посещение Дън съобщава намерението на Китай да нападне Виетнам, „защото смята, че той няма да спре в Камбоджа...Китай е длъжен да действа.“12

Основните посоки на нападение на Виетнамски войници с безоткатно оръдие

Китайската армия на Виетнам13 защитаващи границата срещу китайските

танкове


САЩ именно в този момент превключват позицията си от признаване на Република Китай(Тайван) към признаване на КНР като единствено легитимно правителство, представляващо Китай. Следва да се отбележи, че именно във връзка с посещението на Дън Сяопин в САЩ още на 15 декември 1978 г. е обявено за възстановяване на дипломатическите отношения между КНР и САЩ от 1 януари 1979 г.

Близките отношения между КНР и САЩ се проявяват и в събитията в Афганистан в края на 70-те и през 80-те години, където муджахедините, воюващи срещу т.нар. „Ограничен контингент на Съветската армия“, се ползват с общата поддръжка на САЩ, КНР и Пакистан.

Казано по друг начин за да завоюва подкрепата на САЩ за каузата си - интеграцията на КНР в системата на световното капиталистическо разделение на труда, Дън Сяопин играе със силен „коз“ – „антисъветската карта“. САЩ, които играят също с „антисъветската карта“, приемат сделката. На дадения момент цената не им се вижда висока предвид ниското общотехнологическо и социално-икономическо равнище на развитие на Китай.

По наше мнение без отчитането на този специфичен, но изключително важен „Американски фактор“ не бихме могли да получим вярна и пълна картина на „реформения процес“ в КНР и курсът на „отваряне“, осъществен от Дън Сяопин.

Фактически от началото на 1979 г. Щатите и КНР започват стотици съвместни изследователски проекти и програми за сътрудничество под егидата на гигантската двустранна програма - Съглашението за сътрудничество в науката и технологията

(Agreement on Cooperation in Science and Technology).14


1 Вж. по-нататък материала за Чен Юн, който още в края на 50-те години на ХХ век издига идеи за начините за интензификация на китайското стопанство.


2 Caroline Rose.”Patriotism is not taboo”: nationalism in China and Japan and implication for Sino-Japanese relations, Japan Forum, Volume 12, No2, 2000, p.176.



3 За мястото на КНР в икономическото развитие на света в края на 70-те години на ХХ век може да се съди по следните сравнителни данни(цитирано по Селищев А.С., Н.А.Селищев. Китайская экономика в XXI веке, „Питер“, 2004, с.107-108):
Показатели

СтранаСтоманаВъглищаЕлектро-енергияНефтЗърноПамукМесоСредни показатели за света 165 кг/човек

820 кг/човек1806 хил.квч/

човек 707 кг/човек373 кг/човек3 кг/човек25 кг/човекКНР

34 кг/човек662 кг/човек275 хил.квч/

човек 112 кг/човек276 кг/човек2 кг/човек9 кг/човекСАЩ568 кг/човек2 738 кг/човек 10 452 хил.квч/

човек 1962 кг/човек 1 243 кг/човек11 кг/човек77 кг/човекСССР580 кг/човек

2 771 кг/човек 4 601 хил.квч/

човек 2 191 кг/човек878 кг/човек10 кг/човек51 кг/човекЯпония889 кг/човек
-4 909 хил.квч/

човек


-

-

-



-

Икономиката на КНР се отличава и с много ниска производителност на труда. Така например във въгледобивната промишленост тя е три пъти по-ниска, отколкото в СССР, а в стоманодобива е 11 пъти по-ниска от тази в СССР.



Въпреки това през 1978 г. като най-голяма по численост страна в света КНР държи 1-во място по производство на тъкани, 2-ро място по производство на зърно, чай и други; 3-то място по памук, въглища, химически торове, месо и бобови култури; 5-то място по производство на стомана; 7-мо място по производство на електроенергия и 8-мо по производство на нефт.


4 Вж в Zhao Sui sheng. “Chinese intellectuals” quest for national greatness and nationalistic writing in 1990s”. China Quarterly 152, 1997, p.725-745.


5 Henry A. Kissinger on China. Touchstone Book. Simon.&Schuster. N.Y.2011. По-нататък ще се цитира по българското издание: Х.Кисинджър. За Китай, София, Изд. Къща „Труд“, 2012.


6 Хенри Алфред Кисинджър(Henry A. Kissinger), име при раждане Хайнц Кисинджър, род. 27.05.1923 г. във Фюрт, Бавария. Виден американски държавен деец, дипломат и експерт по международни отношения. Носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. във връзка с подписването на Парижското споразумение за мир, с което се слага край на Виетнамската война.Привърженик на т.нар. “Real Politick”, инициатор и изпълнител на политиката на „разведряване“в отношенията между САЩ и СССР. Съветник по националната сигурност на САЩ (1969-1975 г.) и 56-ти Държавен секретар на САЩ (1973-1977 г.) по време на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Играе ключова роля в политиката на САЩ за сближаване с КНР.


7 В стратегически план взаимоотношенията и взаимодействията между две страни в посока на тяхното укрепване и усилване следва да се разглежда през призмата на три ключови равнища, създаващи качествено различна динамика на същите тези взаимоотношения и взаимодействия, а именно:

  1. Стратегическо сътрудничество – като първо и най-ниско равнище на стратегическо взаимодействие, включващо такова по един, два или няколко основни проблема;

  2. Стратегическо партньорство – това е вече по-висока степен на стратегически взаимоотношения, обхващащи едни значително по-широк кръг от въпроси, които са обект на общи интереси и действия;

  3. Стратегически съюз – това е възможно най-висоокото ниво на стратегически взаимодействия.

По наше мнение през 70-те години на ХХ век между КНР и САЩ постепенно се установява система на взаимодействия и взаимоотношения, която може да определим като стратегическо сътрудничество.


8 И.Валлерстайн. Россия и капиталистический мир-экономика, 1500-2010. „Свободная мысль“, 1996, №5.


9 Крылов, Владимир Васильевич ,"Теория Формаций". М. “Восточная литература” РАН, 1997, с.139.

10 Кисинджър Х. За Китай, София, Изд. Къща „Труд“, 2012, с.319.


11 Там, с.321.


12 Пак там, с.322.


13 Китайско-виетнамската война - 7 февруари – 16 март 1979 година (на виетнамски: Chiến tranh biên giới Việt-Trung), позната и като Третата Индокитайска война, а в Китай като Контраатаката срещу Виетнам при самозащита (на китайски: 对越自卫反击战, „дуй юе дзивей фанджи дзан“), е краткосрочно, но кърваво сражение през 1979 година между Китайската народна република и Социалистическа република Виетнам. Китайската атака се разглежда като отговор на удара, който Виетнам нанася на поддържаните от Китай, Пол Пот и ръководените от него „Червени кхмери“. Този удар слага край на управлението на последните.

И двете страни - Китай и Виетнам, претендират да са спечелили победа. От една страна виетнамските войски остават в Камбоджа до 1989 година. Т.е. Китай не постига целта си - излизане на Виетнам от Камбоджа. Но от друга страна Китай демонстрира пред СССР, че Съветския съюз няма потенциал да защити съюзника си.



Според западни източници: загубите на КНР в тази война са 26 000 души убити, 37 000 ранени и 420 унищожени танка. От виетнамска страна загубите се изчисляват на 30 000 убити войници, 32 000 ранени и 185 унищожени танка, като Виетнам заявява и за 10 000 убити цивилни(използвани са материали на http://bg.wikipedia.org/).

14 Вж. в "US-China Institute : news & features :: china in u.s. campaign politics: part 6 of election '08 and the challenge of china". China.usc.edu. 1964-10-16. Retrieved 2010-12-02.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница