Проф. Филип Узунов 05. 02. 2008 г
Изтегляне 141.37 Kb.
|
| ПОЛИТОЛОГИЯ
Проф. Филип Узунов 05.02.2008 г.
ПАРТИИ И ПАРТИЙНИ СИСТЕМИ Етимологически понятието партия произлиза от латинското part, което означава част от нещо. Говорим не за социума като цяло, а за една негова част, която участва в борбата за власт в демократичните общества посредством избори, а в недемократичните общества и посредством други способи. Първите изследания за политическите партии датират от началото на 18 век и са предимно от английски автори, поради простата причина, че демократичната политическа система и нейния първи елемент – функуциониране на парламентарната институция, се появяват първо в Англия. През 17 век Англия се утвърждава като конституционна монархия. Трябва да се прави разилка между парламентарна и конституционна монархия. Разликата е в отделянето на суверенитета, който се дефинира политологически като единната и неделима власт в държавата. При конституционната монархия има дележ на суверинетета между краля парламента. При парламентарните монархии такъв дележ не съществува – цялата власт е съсредоточена в парламента, а монарха има репрезентативни фунции. В началото на 18 век излизат първите изследвания, които дефинират политическите партии като фракции или като котерии. Счита се, че фракцията е нещо лошо – група, която цели да постигне индивидуален или групов интерес в противовес на общия обществен интерес. Негативното смислово значение на котерия/фракция се формира в началото на 18 век. Има три основни парадигми, които обясняват възникването и фунционирането на политическите партии: Първата е либералната – разглежда политическата партия като група от хора, обединени от обща идеологическа групова връзка, т.е. от общ мироглед, който може да не касае само и единствено политическата сфера. Още в първите изследвания за паритиите е известно, че идеологията (идеологическата компонента) играе ключова роля, но само в ранната фаза от възникването и функционирането на политическата партия. На един по късен етап лоялността към доктрината, към идеологията е изместена от лоялността към лидера, лидерската група и организацията. Тази констатация е направена през 18 век от Дейвид Хюмън. С пълна сила започва да действа през 90-те години на 20 век, когато започва деидеологизация на политическите партии и те започват да преследват единствено властта. Идеологията служи за прикриване на себични интереси. Втората концепция – марксическа концепция – разглежда политическите партии като резултат от антагонистична класова война, при което партиите трябва да служат като авангард, боен отряд, който от името на социалната класа трябва да завземе властта, за да се осъществи доминация на социално-класов интерес. В този смисъл политическите партии трябва да репрезентират интереса на класата на терена на политическата власт. Властта е важна ценност в политиката, защото посредством нея се разпределят ресурси (материални или духовни). Ницше казва, че волята за власт е воля за живот. Елитът в едно общество също се дефинира посредством властта. Без власт няма политика, затова има партии, които се сражават помежду си, влизат в противоречия и колизии. Говоренето за политика не е правене на политика. Говоренето за елит означава стремеж към власт. Писателите не са политически елит. Елитът не са непременно най-добрите и най-умните. Трета концепция – институционална концепция – най-разпространена в политологията. Тя счита, че партиите са продукт на:
Следващата теория, която обяснява възникването на политическите партии, се нарича кризисна теория. Разглежда възникването на партиите като следствие на три вида кризи – криза на легитимация, криза на партиципация, криза на интеграция. Легитимационната криза е свързана с криза в юридическите и моралните основания на властта или на политическата група, която упражнява властта. Получава се политически вакуум, който води до образуване на нови политически играчи, които се опитват да конкурират доминиралата дотогава политическа формация. Кризата на легитимация беше характерна с възникването на политическите партии в България в началото на демокрацията, когато комунистическата партия започва да губи власт и е приета конституцията (през 1991 г.). Създена е възможност за поява на нови политически партии и възраждане на стари такива, които са били забранени от комунистическия режим. Такъв тип легитимационна криза изживяват всички бивши комунистически режими в периода 1989-1990 г. Властта не търпи вакуум, даже анархията, които някои дефинират като безвластие, си е форма на власт. Кризата на интеграция се свързва със стремеж на обезправени в политическо отношение етнонационални групи към политическа еманципация до отделянето им в отделна държавна формация. Тогава се появяват партии на етническа или националистическа основа, чиято цел е отделяне в самостоятелна държава. Най-яркият пример е Югославия. Мултиетническите държавни организации са почти винаги подложени на такива кризи. Кризата на партиципация се свърза със стремеж на обезправени групи в партиите вътре в националните групи към политическо представителство. В политиката и властта нищо не се дава даром. Всяко право и всяка привилегия е свързана с борба. Характерен пример е Англия през 19 век. Формира се класата на индустриалния наемник. Тези хора не са представени в парламента, защото английската парламентарна система казва, че имат право да гласуват само собствениците на фабрики. През 1906 г. се създава английската лейбъристка партия. Отначало тя не представлява особена сила, но след Първата световна война реално измества от политическия живот английската либерална партия и става основен съперник на английската консервативна партия – ситуация, която се запазва и до днес. Има две ключови социологически предпоставки, които обясняват възникването на съвременните политически партии и тези предпоставки се крият в историческото и индустриално развитие на Континентална Европа през 19 век. Първата предпоставка е индустриалната революция. Индустриалните революции са и социални революции, защото водят както до промени в икономическите и географски характеристики на държавите, така и до формиране на нови социални класи и групи. През 19 век се появяват така наречените идеологически мегамитове (макрксизма). Развитите индустрииални центрове се явяват добър терен за развитие на политически партии. Втората причина е свързана с индустриалната модернизация. Свързана с изграждането на парламентарната институция, създаването на националните парламенти и всеощо избирателно право. ИСТОРИЧЕСКИ ГЕНЕЗИС НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
Той изследва двете английски политически партии на либералите и на консерваторите и счита, че те преминават през три основни етапа в своето развитие: Първи етап – аристократични котерии Втори етап – етап на политическите клубове Трети етап – етап на масовите политически партии Първите два етапа Макс Вебер счита, че представляват нещо като праистория на политическите партии, докато третия етап може да се разглежда като същинското зряло състояние на партиите. Не винаги в различните национални истории наличитие на първите два етапа гарантира възникването на третия епат. Аристократичните котерии преобл в англ парламент 1660-1680 г. Представляват нещо като групи по интереси които са групирани около някои от поголемите и по влиятелни аристакритични родове. При тях няма идеологическа групова връзка, т.е. няма обща идеология. Интересите са изключително егоистични, поради което преминаването от една котерия в друга е доста често срещано явление. Котериите понякога се групират по различното вероизповедание, но това не е задължително условие. Това еранна ембрионална форма на партиите, когато те съществуват само като групи в парламента. Англ парламент все още педставлява аристократично учреждение, което трябва да брани феодалите от краля. Основната роля на парламента е да гласува бюджета. Втория етап – тези аристокр котерии с индустриелазицаитя на англ общество започват да се преборазуват под формата на политически клубове. Полит клубове имат седалище, буржоази, които ги спонсорират. Те формират общи възгледи в политиката, които се наричат политически консерватизъм или политически либерализъм. Тук се наблюдава идеологическа обвързаност в групите. Клубовете за разика от котериите същестуват извън парламента и могат да станат центрове за популяризиране на политически идеологии. Най-популярните перз този период да политическиия консерватизъм, които желаят консервиране на социалната йерархия. Либералите са за една политическа промяна която да направи англ общество моделно и повече хора да имат политическо представителство в англ парламент. През 1834 г. се създава калтън клуб (консерватори), а 1836 г. реформ клуб (либерали). Политическите клубова започват да оперират с политическа агитация и пропаганда. Появяват се идеолози, научни работници с идеологически уклон. През втората половина на 19 век постепенно се създава общонационална структура на либе(р и конс течения. Създава се организация, защото идва общото гласоподаване. Създават се структури на партиите, които да мотивират избирателите. Без такива структури е невъзможно партията да изнесе една ефикасна изборна кампания. Най-важната отличителна черта на партиите е тяхната организационна структура и управленска субординация. Появява се необходимостта от платен партиен апарат, който да се грижи за съществуването на партията в периодите между изборите. Колкото обществото става по сложно, толкова партиите стават поголеми и по добре организирани и толкова по добер финансираин. Финансирания се осъществяват от държавата от едрите индустриалци и чрез членски внос. Работнически партии – финансирането им е в пряка зависимост от броя на членската мас, нотабилитетните партии се финансират от едри индустриалци. Характера на една партия се определя от нейното финансиране. 07.02.2008 г. ФУНКЦИИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ Партиите като модерен феномен в политическите системи на западноевропейските общества очевидно изпълняват определени функции. Първата и най-важна функция, която политолозите отчитат, това е функцията на политическа артикулация. Това означава аргументирането, мотивирането и представянето на социален интерес на терена на политическата власт. Всеки един от тези компоненти е важен, защото представя мисията на партиите в рамките на политическата система. Колкото по-голям обем социален интерес партията представлява или по-точно партията артикулира, толкова партията е по-релевантна (значима) за политическата система. Има една кулминационна точка, над която, ако партията се опита да представи по-голям интерес, отколкото може да артикулира има опасност партията за загуби своята политическа и идеологическа идентичност. Много са важни целевите групи (социални, професионални, възрастови, етнически), по отношение на които партията отправя своите послания. Партиите имат щабове, които преценяват именно това. В големите политически партии решенията не се взимат емоционлано, а се вземат по целесъобразност. Функцията на политическа артикулация е важна за стабилността на политическите системи и обществата като цяло, защото чрез това социалната енергия се канализира и желания чрез нея политически интерес. Неканализираната социална енергия може да избухне в обществена криза, метеж. Общества, в които социалния интерес не може да бъде канализиран са нестабилни общества. В България политическата система не функционира по удовлетворителен начин, поради това се правят опити политическата система да бъде направена по-ефикасна. Втората функция на партиите е да изработват правителствени програми за действие на базата на политически философии, идеологии или платформи. Идеологиите все още са основен индификационен фактор за всяка политическа партия. Ако през 19 век под идеология се разбира по-скоро политическа философия, то сега идеологията в политическата доктрина има по-прагматичен характер, но все още е брендинг на съответната партия. Тя цели да формулира на високо равнище политическата философия на партията, но същевременно тази философия следва да бъде сведена на равнище, на което да бъде разбираема и да мотивира избирателите. Обикновено по избори следва да бъде сведена до няколко послания в рамките на партийна програма. При учредяването на партия първите задължителни елементи са устав и програма на същата. Когато партията спечели изборите партийната програма трябва да бъде още повече конкретизирана и въз основа на нея се приемат правителствени програми, които служат за пряк ориентир как правителството ще работи в следващите няколко години. Има партийни програми, които не са достатъчно квалифицирано написани, които се налага да бъдат преработвани. Следващата функция на партиите, това е функцията на култират т.е. да привличат хора за най-важните административни длъжности в държавата. Това е така наречения държавен или политически елит, който притежава властта. Макс Вебер казва, че държавната администрация следва да действа като професионална бюрокрация. ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ Партиите могат да се типолозигират по няколко основни принципа: идеологическа определеност; организационно-структурна оформеност; връзка и отношение с властта. Партията е доктринална организация, като се стреми към власт. Различните партии обаче имат различни възгледи към властта. На тази основа могат да бъдат разделени на системни и антисистемни. Системни партии са тези, които признават принципите и ценностите на политическата система, спазват политико-парламентарната игра на всеобщи избори и се стремят да достигнат и задържат властта по легален начин. Антисистемните партии не признават принципите и ценностите на политическата система и виждат своята мисия в разрушаването на старата политическа система и формиране на нов тип политическа организация. За една политическа система няма по-страшно нещо от антисистемни партии. Антисистемни партии са комунистическите партии и национално-социалистическата партия в Германия, чиято цел е разрушаване на старата либерално-демократична политическа система и създаване на авторитарни или тоталитарни политически системи, които отхвърлят плурализма и изборите, като средство за делегиране на власт. Има партии, които са двулични – опитват се да се правят на системни, но когато завземат властта се опитват да наложат тоталитарен режим. Има други партии, които идват на власт по насилствен начин (чрез революции). Обикновено харизматичните водачи са ефективни когато обществото изпадне в криза. 07.02.2008 г. ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ПО ОРГАНИЗАЦИОННО-СТРУКТУРНА ОФОРМЕНОСТ Оргинизационната структура на партиите е в пряка връзка с политическите цели които партиите си поставят. Ако политическата цел е спечелване на избори посредством легитимните механизми на партийно-парламентарната игра, партията има една организационна структура, най-вече орг структура на т нар електорални партии. Ако партията иска да дойде на власт по нелигитимен способ, партията има съвършено различна организацонна структура. По отношение на партиите които искат да постигнат власт посредством легитимни способи може да има две форми на организация – партии с пряко членство и партии с косвено членство. Партиите с индивидуално членство залагат на определни изисквания към своята членска маса, свързани с идеологическа и организационна лоялност. Те формират и определен тип колективистична политическа култура. В уставите на тези партии обикновено се посочва критериите за партийно членство, обикновено това са: вяра в партийната идеология (по-точно приемането на съответната идеология); членуване в едно от първичните звена на съответната партия; редовно плащане на членски внос. Партиите с косвено членство имат по-малки изисквания към своите членове в тези три основни пункта. Има и партии със смесено членство. Обикновено партиите които са електорални (целят спечелване на избори) имат по-либерално отношение към своята членска маса. Пример за това са американските партии. Те нямат характера на партии по европейските разбирания, а имат характера на предизборни комитети. ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ПО ЮРИДИЧЕСКИ ПРИНЦИП
В исторически план най-стари са либералните и консервативните партии. Модерните идеологи са полит либерализъм и полит консерватизъм. Либералните партии – Първата партия която носи думата либерална е испанска полти група през 1812 г. По време на наполеонованата инвазия. В англия има оргинизирана учредена либерална партия от 60те години на 19 век, докато либералтаат полит традиция води началото си реално от края на 17 век, когато англ крал подписва Бил за правата . Либералните партии изповядват либерална политическа идеология, чиито филосовски субстрат се заключава в следното: щом човек е разумно същество, а разумността е дадена от неговия създател, то човекът трябва да бъде свооден. Свободата се разглежда в многоаспектен смисъл – политически, икономиечски и религиозно свободен. Но първо човек трябва да притежава собственост върху своята личност. Не може във феорадлни или крепостнически общества да има свобода, защото е бил подвластен. Либералната концепция предполага свобода на словото и свобода на печатното слово. Дава възможност за свобода на сдружаване и свобода на икономическа дейност. Според либералната доктрина човек не може да бъде свободен ако той не притежава собственост. Друго изискване на либералната поилитечска идеология е че либералите настоявата за така наречената минимална държава, т.е.е държава която се грижи за живота и за собствеността на своите поданици и нейната грижга за човека спира до тук. През 19 век либералната тендеция е най-мощна. По-голямата част на обществана в първаата половина на 19 век се реформират под знамето на либералната обществена програма. Удар върху либерализма нанася първата световна война. След 1св война либ идеол е в залез а на найно място идват колективистични методи – комунизъм, фашизъм и национал-колективизъм. Либералните партии в наши дни в европа са малки елитарни партии, коеито обединяват фора най-вече свързани с така наречените свободни професии. Консервативната партия се появява в англия през втората половина на 19 век. За разлика от либералите конс считат че човешката природа е себична егоистична и трябва да бъде контролирана от авторитет (кралската фамилия, църквата ,религията). Консерватизма най общо казано е провит промяната – политичесака и социална. Има един обществен ред който не трябва да бъде наружшваан. Ако бъде нарушен посредством т нар социално инженерство (революции, радикални реформи) би се стигнало до тирания. Консервативната традиция в моемнта се подхранва от англ консервативна партия и републиканската партия на САЩ. Много често се употребява понятието неоконсерватизъм – продължение на поликитакат на консерватизъм но в по либерална форма. Наблюдава се явление което се нарида идеологическа инверсия, което значи че либерални ценности от 19 век днес са консервативни и обратно, те.е има преплитаме между отделните идеолог школи. Християн деокр партия се повява в еврапо след 2 св война. Позиционира се в десния политически спектър и са малко по-социална от консервативната. Произлиза от католическата религиозна традиция. Социалисти и социал-демократи , коренът им е марксически, но с годините те приемат ценностите на западните партии. Има социалистически интернационал, партия на европейските социалсти и т.н. Комунистически партии – в упадък след рухването на съветския съюз. Партии на зелените – формират се през 80-те години и се базират на екологическа идеология. На основата на екологически групи се появяват и такива партии, които отстояват екологически ценности. Партии на новата десница – тези партии са феномен от около 20 години във франция френския болк на жан мари люпен, лига норте в северна италия, партия на свободата в авствия, предположение че атака на волен сидеров в българия. Те са против НАТО, изразяват скепсис по отн на ЕС като считат че е свръх бюракратизирана органиязяаа която изземва държавни суверенитет. Някои от тези партии през определени периоди на своето развитие оперират и с ксенофобска и расиска идеология. Факт е че в много западни държави те формират крайно десния политически спектър и печелят между 10-15 % от гласовете, което ги прави реално трета политическа сила, след традиционната левица и традиционната десница. КОНСПЕКТ
учебник политология на издателство УНСС проф Янков глави политически партии, партийни системи
ИЗПИТИ
м. Юни четни 14 нечетни 21 от 10 часа Изтегляне 141.37 Kb. Сподели с приятели:
|