Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г



Дата13.10.2018
Размер263.28 Kb.



ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014
Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми
Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие

IBBIS, Д-33-72/20.07.2015 г.





Методика за мониторинг

на чужди сладководни видове от разред Copepoda




Цели на мониторинга


При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Установяване на състоянието и тенденциите в популациите на вида (по отношение на разпространение, численост, размерна и възрастова структура и др.).

  • Установяване на текущото състояние и тенденциите в степента на въздействие на чуждия вид върху местното биологично разнообразие и екосистемните услуги.

  • Установяване на ефективността на приложените мерки за контрол.


При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Ранно установяване на находища на вида на територията на страната.
  • Установяване на ефективността на приложените мерки за превенция и конрол.

I. Обекти на мониторинга


Тип: Artropoda

Подтип (Надклас) в по-старата литература клас: Crustacea

Разред: Copepoda

Семейство: Cyclopidae



    • Thermocyclops crassus (Fischer, 1853)

    • Масивен термоциклоп

    • thermophilic cyclopoid






II. Описание на обектите


Thermocyclops crassus

Видът е установяван в България още през 70-те години на 20-ти век първоначално в крайморски езера и блата и крайдунавски басейни. Впоследствие се е разпространил в язовири във вътрешността на страната.



Видът е зоопланктер хранещ се с по-дребни от него фитоплснктонни организми като цианофитни, диатомови, криптофитни водорасли и детритни частици. Жизненият му цикъл започва като яйце. Оплодените яйца се развиват в малки ларви – науплии – пет стадия. След това преминава в по-висша ларвна форма копеподит. Ларвите обитават пелагиала на басейните. През зимата организмите не се развиват заради ниските температури. Предполага се, че се пренася чрез яйцата си. През лятото при благоприятни условия организмите се размножават масово достигайки високи числености и биомаси. Типични местообитания са мезотрофни и особенно еутрофни стоящи басейни с обширна повърхност и дълбочина. Видът е относително едър – от 0,77 до 1,3 – 1,5мм. .

2.1. Статус на вида/ видовете за България

Чужд вид за България.

2.2. Произход, естествен ареал на разпространение


Смята се, че Thermocyclops crassus произхожда от Северна Африка, от басейна на р. Нил. Понастоящем видът се среща в почти цял свят. В Европа е повсеместен включително в Украйна и Русия. Установен е в Северна Америка – Великите езера и в Азия. Не е установяван в Антарктика.

2.3. Дата на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн, за който видът е чужд

У нас е установен през 70-те години на 20-ти век, но точна дата не може да се посочи.

2.4. Място на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн

Крайморски басейни Шабла – Езерец, Дуранкулак, Вая, Мандра, крайдунавски естествени и изкуствени басейни.

2.5. Пътища на навлизане и разпространение в България.


Вероятно видът се пренася чрез яйца полепнали по перата на водоплаващи птици и/или чрез води използвани за пренос на зарибителен материал от един басейн/рибовъдно стопанство в друг басейн/рибовъдно стопанство.

2.6. Разпространение в България

В стоящи естествени и изкуствени басейни в низините и басейните със средна надморска височина до около 1000 м

2.7. Характерни местообитания

Крайморски езера и блата, крайречни (крайдунавски) басейни, язовири и микроязовири в Дунавската равнина, Северозападна, Централна и Южна България

2.8. Биологични и екологични особености

Жизненият цикъл на Thermocyclops crassus започва като носещо се във водния басейн. Оплодените яйца се развиват в малки ларви – науплии. Науплият се заселва също в пелагиала на басейна и след необходимият брой топлодни се трансформира в копеподит. През лятото при благоприятни условия организмите се размножават и достигат високи количествени параметри. Типични местообитания са басейни с обширна повърхност и дълбочина с мезотрофни или еутрофни условия в тях..

2.9. Въздействие


Видът е зоопланктер, хранещ се с по-дребни от него фитопланктонни организми и детрит. Вероятно може да изяжда и яйца на сладководни зоопланктери от групите на ротифера и копепода. Когато се развива масово конкурира останалите копеподни ракообразни за хранителни ресурси. Намалява популациите на други зоопланктонни организми.

2.10. Особености при провеждането на мониторинга


Установяване на подходящи пунктове за мониторинг в басейна съобразно площта, дълбочината му и развитието на бреговата ивица а също и географския район и надморската му височина. Установяване на подходящи периоди за пробовземане. В малките по площ и дълбочина басейни е достатъчна една станция (пункт) за пробовземане. Тя трябва да е разположена в централната част на пелагичната зона на басейна. В по-големите и по-дълбоки басейни е необходимо да се определят няколко станции (пункта) за пробовземане. Те трябва да са представителни както за по-плитките части на басейна така и за по-дълбоките. На дълбоките станции пробовземането да се извършва на база на разделяне на хоризонти (участъци) по вертикала на басейна като се използват стандартизираните за лимнологичната практика у нас пет метрови хоризонти. Да се използва принципът, че колкото по-голям е обема/площта на басейна толкова повече на брой трябва да са определените станции за пробовземане.

Установяване на присъствие/отсъствие на Thermocyclops crassus в басейна в който се извършва мониторинг.

Установяване на основни таксономични групи, участващи в зоопланктона на басейните подходящи за мониторинг.

Установяване на качествения състав на зоопланктона в басейна/басейните подлежащи на мониторинг.

Извършване на химичен анализ на място на химични параметри на водата като съдържание на кислород, киселинност, електропроводимост, прозрачност, липса или наличие на фитопланктонни „цъфтежи“ в басейна.

Показатели, отчитащи дали местообитанието е подходящо за заселване на вида са температура на басейна в епи-, мета и хиполимниона както и по протежението му или в отделни типични пунктове за плитки басейни със силно начленена брегова ивица. Температури през отделните сезони (студените басейни не са подходящи за заселването му). Кислородни количества във водата където видът би могъл да се среща са над 2 мг/дм3. Необходимо е също измерване на процентното насищане с разтворен кислород. Стойностите на рН за вида варират в широки граници. Басейнът да не е в категорията на хипертрофните.

Измерванията на водата се извършват чрез преки измервания в плитките части на басейна или чрез изтегляне на определени количества вода от определена дълбочина чрез батометър. Водата се прехвърля в подходящ химически чист съд и тогава се извършва отчитане на съответните показатели с помощта на уредите за теренен химически анализ.

За точна оценка е необходимо използването на абсолютно количествени методи. В случай на нужда от експресна информация се използва относително количествена скала на присъствие – масов, среден, рядък, много рядък; а впоследствие се заменя от абсолютно количествена оценка в численост – екз./м3 и биомаса - гр/м3.

Установяване на пътищата на негативно въздействие на инвазивния вид върху структурните параметри на инвазираните зоопланктонни съобщества.

Установяване на присъствие/отсъствие на други чужди видове водни организми в басейна. Споменатият параметър може да даде представа за възможностите за навлизане изобщо на водни чужди видове в екосистемата. Извесно е, че по-принцип антропогенно негативно повлияните екосистеми по-лесно биват инвазирани от един или друг чужд вид растение или животно.

Установяване на периодите от време в които се появява и развива масово Thermocyclops crassus в даден басейн – постянно или периодично срещащ се вид е за басейна. Възможно е в обширни и дълбоки басейни в югоизточната част на страната, поради преобладаващо по-високите температури на водата – (такива като язовирите от Арденската каскада) видът да е постоянен, т.е. целогодишно срещащ се.

С цел снижаване на грешки и отклонения да се работи само със стандартизирани методи и уреди за събиране на зоопланктонни проби като количествена планктонна мрежа тип Апщайн и фракционна количественна мрежа на Джеди с подходящи входни отвори, конструкция на чашките в които се събират пробите и размери на мелничния им газ.



При лабораторната обработка на материалите да се използват стандартизирани методи за абсолютно количествено отчитане на зоопланктона и специално на Thermocyclops crassus.

2.11. Други данни

Липсват систематични данни за проследяване във времето на наличието на вида за определени периоди от време за едни или други типове басейни.



IІІ. Параметри на наблюдение


3.1. Присъствие

Мерна единица

Присъствие на индивиди в пробата

Начин на отчитане/измерване

На терен би могло да се приложи единствено относително отчитане като масовост на индивидите в пробата по относителна скала - масов, среден, рядък, много рядък. Реалното отчитане задължително се извършва чрез абсолютно количествени методи (по Димов 1959, в модификация на Найденов, 1984). В лабораторната обработка се използва броителна камера на Димов в която се поставя определена част от пробата в зависимост от количеството на планктонните организми в нея. Екземплярите се преброяват и отчитат чрез използване на стереомикроскоп (бинокулярна лупа) при увеличения от 25 до 50 пъти. Количествата индивиди на кубичен метър се изчисляват чрез умножаване по коефициент в зависимост от обема на събрания материал и броената в броителната камера извадка.

Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Недостатъчни извадки (проби). Събиране с използване на неподходящи уреди като планктонни мрежи с недостатъчно голям входящ отвор и неподходяща конструкция на чашката на мрежата, събираща пробата. Неподходящи методи за консервация и съхранение на пробите.

Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Упоменатите в предходната точка грешки могат да доведат до значими отклонения при отчитане на количествените параметри – численост - екз/м3 и биомаса на вида в басейна - гр/м3.




3.2. Численост

Мерна единица

Брой индивиди (екземпляри) на кубичен метър (екз./м3)

Начин на отчитане/измерване

Предварително на терен би могло да се приложи относително отчитане като масовост на индивидите в пробата по относителна скала - „масов“, „среден“, „рядък“, „много рядък“.

Впоследствие в лабораторни условия се извършва абсолютно количествен анализ на параметрите на вида (по Димов 1959, в модификация на Найденов, 1984). В лабораторната обработка се използва броителна камера на Димов в която се поставя определена част от пробата в зависимост от количеството на организмите в нея. Екземплярите се преброяват и отчитат чрез използване на стереомикроскоп (бинокулярна лупа) при увеличения от 25 до 50 пъти. Количествата индивиди на кубичен метър се изчисляват чрез умножаване по коефициент в зависимост от обема на събрания материал и броената в броителната камера извадка.



Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Както бе споменато по-горе грешките при теренното отчитане могат само да се мултиплицират в лабораторната обработка. Източниците на грешки биха могли да бъдат:

1.Неподходящи места и дълбочини за събиране на пробите; недостатъчни извадки (проби).

2.Събиране с използване на неподходящи уреди като планктонни мрежи с недостатъчно голям входящ отвор и неподходяща конструкция на чашката на мрежата, събираща пробата.

3.Неподходящи методи за консервация и съхранение на пробите.



Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Значими отклонения при отчитане на количествените параметри – численост - екз/м3 и биомаса на вида в басейна - гр/м3.




3.3. Биомаса

Мерна единица

Отчита се грам/ милиграм на кубичен метър (г/м3)

Начин на отчитане/измерване

На терен би могло да се приложи единствено относително количествено отчитане като масовост на индивидите в пробата по относителна скала - масов, среден, рядък, много рядък. Реалното отчитане задължително се извършва чрез абсолютно количествени методи (по Димов 1959, в модификация на Найденов, 1984). В лабораторната обработка се използва броителна камера на Димов в която се поставя определена част от пробата в зависимост от количеството на планктонните организми в нея. Екземплярите се преброяват отчитат чрез използване на стереомикроскоп (бинокулярна лупа) при увеличения от 25 до 50 пъти. Количествата индивиди на кубичен метър се изчисляват чрез умножаване по коефициент в зависимост от обема на събрания материал и броената в броителната камера извадка.

Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Както бе споменато в предходните точки грешките при теренното отчитане могат да се мултиплицират в лабораторната обработка ако не се спазват правилата за обработка на количествени планктонни проби. Източниците на грешки биха могли да бъдат:

1.Неподходящи места и дълбочини за събиране на пробите; недостатъчни извадки (проби).

2.Събиране с използване на неподходящи уреди като планктонни мрежи с недостатъчно голям входящ отвор и неподходяща конструкция на чашката на мрежата, събираща пробата. 3.Неподходящи методи за консервация и съхранение на пробите.


Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Значими отклонения при отчитане на количествените параметри – численост - екз/м3 и биомаса на вида в басейна гр/м3.




3.4. Характеристика на местообитанието и съобществото

Мерна единица

1. Надморска височина, м над морското равнище

2. Площ на изследвания пункт, м

3. Дълбочина на изследвания пункт, м

4. Водно ниво – особено важно при изследвания в язовири

5. Скорост на течението - ако се изследва речно течение

6. Температура на водата (оС)

7. Разтворен кислород (mg/дм3)

8. Насищане с кислород (%)

9. рН

10. Електропроводимост (µS/cm)



11. Тип на дънния субстрат

12. Растителност (плаваща, потопена, крайбрежна)

13. Наличие на местни видове

14. Наличие на други чужди видове



Начин на отчитане/измерване

1. Надморска височина – отчитане с GPS приемник

2. Ширина на реката/на изследвания участък – измерване – ако се изследва речно течение

3. Дълбочина на водоема в изследвания пункт – оценяване (<0,5 м, 0,5-1,0 м, >1,0 м); при възможност се извършва точно измерване чрез лот или ехолот.

4. Водно ниво – оценяване (ниско, нормално, високо); при наличие се дава стойност

5. Скорост на течението – оценяване – бавно (<0.3 cm/s), средно (0.3-0.5 cm/s), бързо (>0.5 cm/s); при възможност измерване

6. Температура на водата (оС) – измерване

7. Разтворен кислород (mg/dm3) – измерване

8. Насищане с кислород (%) - измерване

9. рН – измерване

10. Електропроводимост (µS/cm) – измерване

11. Тип на дънния субстрат – оценяване – камъни (> 6.3 cm), чъкал, примесен с пясък (2.0 mm – 6.3 cm), пясък (0.063 - 2 mm), фини частици, глина, тиня (< 0.063 mm), изкуствен субстрат (бетон, асфалт и др.)

12. Растителност – оценяване (силно, слабо, липсва), по възможност се описват преобладаващите видове плаващи, потопени и крайбрежни растения

13. Отчитане на местни видове

14. Отчитане на други чужди видове



Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Некалибрирани или повредени уреди за експресен химичен анализ. Неправилно боравене с уредите за химичен анализ например записване съответните показания на уреда непосредствено след като уреда показва такива. Правилно е да се изчака от една до три – пет минути прди да се отчете съответната стойност. При едновременно поставяне на електродите на съответните уреди за измерване те могат взаимно да се повлияят. Некалибриране на уредите за химичен анализ спрямо надморската височина, на която трябва да работят. Използване на консумативи и материали с преминал срок на годност за съответните химически анализи.

Възможно е допускане на грешки при таксономичното определянето на видовете, особено при липса на подходяща литература.



Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Некалибрирани или повредени уреди за експресен химичен анализ. Неправилна работа с уредите за химичен анализ. Липса на квалифицирани специалисти. В резултат могат до се получат значителни грешки и отклонения в измерванията и определянето на видовете, които след това да се отразят при обработката на данни.




3.5. Присъствие на редки, ендемични и защитени видове (Закон за биологичното разнообразие, 2002 г., Червена книга на Р. България, 2015 г.), потенциално застрашени от въздействието на чуждите видове

Мерна единица

Брой и численост – екземпляри на кубичен метър на редки, ендемични или защитени видове

Начин на отчитане/измерване

На терен единствено приложима относително количествена характеристика. Останалите отчитания се провеждат задължително в лаборатория.

Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Грешки в изброените отчитания на общите количествата на зоопланктона в пробите съдържащи Thermocyclops crassus са възможни при масово развитие и на хищни зоопланктонни организми като например Lepeptodora kindti. Този едър хищен зоопланктер би могъл да предизвика сериозни промени в количествата и качествения състав на зоопланктона в изследвания басейн. Изключително важно е да се отчитат и количествата на други едри хищни зоопланктери които биха могли да повлиаят върху цялото съобщество.

Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Значими отклонения при отчитане на количествените параметри – численост - екз/м3 и биомаса гр/м3 на вида в басейна. Значими отклонения при отчитане на количествените параметри – численост - екз/м3 и биомаса - гр/м3 на останалите видове зоопланктери в басейна.







3.6. Екологично въздействие




Мерна единица

Пет категории за екологично въздействие (по IUCN EICAT, Blackburn et al. 2014, Hawkins et al. 2015, IUCN 2017):

1. Значително – Причинява поне локално унищожаване на местните видове и необратими промени в състава на съобществото; дори и след премахване на чуждия вид съобществото не би могло да се възстанови в първоначалното си състояние

2. Силно – Причинява промени в съобществото, които са обратими след премахване на чуждия вид

3. Умерено – Причинява намаляване размера на популациите на местните видове, но без промени в съобществото

4. Слабо – Влияе отрицателно върху отделните индивиди, но без намаляване размера на популациите

5. Незначително – Не влияе отрицателно върху отделните индивиди когато е с ниски количествени параметри – екз/м3, мг/м3.







Начин на отчитане/измерване

Екологичното въздействие на чуждите видове раци се оценява според класификацията на IUCN EICAT според петте категории на основата на следните механизми:

1. Конкуренция – чуждият вид конкурира местните видове/ таксони за ресурси (храна, вода, пространство) и по този начин им влияе отрицателно

2. Хищничество – чуждият вид се проявява като хищник спрямо местните видове

3. Хибридизация – чуждият вид образува хибриди с местните видове

4. Химични, физични и структурни промени в екосистемите – чуждият вид причинява химични, физични или структурни промени в екосистемата, хранителните взаимоотношения, водния цикъл, и промени в други естествени процеси, водещи до отрицателно въздействие върху местните видове

5. Взаимодействие с други чужди видове – чуждият вид взаимодейства с други чужди видове (напр. чрез промени в местообитанието) и по този начин допринася за отрицателното въздействие върху местните видове. Тези взаимодействия може да включват и други механизми на въздействие (напр. хищничество, конкуренция).

Като крайна се взема най-високата оценка, получена по някой от оценените механизми.





Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Има риск от подценяване или надценяване степента на въздействие.




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

1. Липса на достатъчно данни

Поради краткия период на изследване/ наблюдение някои от механизмите трудно могат да бъдат оценени достоверно; степента на несигурност може да бъде голяма. В този случай въздействието може да бъде подценено или по-рядко надценено.

2. Липса на обучени експерти по чужди видове.








ІV. Места за провеждане на мониторинга

Подходящи места за провеждане на мониторинг за състоянието на популациите и степента на заселване на водните басейни от Thermocyclops crassus в страната могат да са:

1. Рибовъдни басйни, в които се внася зарибителен материал от топлолюбиви шаранови риби като бял и черен амур, пъстър (Aristichthys nobilis) или бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix).

2. Язовири в северната или южната части на страната с надморска височина, подходяща за развитие на вида, зарибявани в миналото и понастоящем с далекоизточни комплекси шаранови риби.

3. Язовири, използвани за спортен риболов и отдих в равнините и ниските планини.

4. Крайморски езера и блата по северната и южната части на Българското черноморско крайбрежие.

5. Микроязовири и кариерни езера в цялата страна.

6. Крайдунавски естествени и изкуствени басейни – блата и язовири.




4.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.

Язовири от басейните на р. Арда, р. Марица, р. Тунджа, р. Огоста, р. Витбол, р. Арчар, р. Росица р. Струма и др.

Рибовъдни басейни и стопанства както по поречието на р. Дунав, така и във вътрешноста на страната.



4.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.







V. Информация за точки, маршрути и пробни площи

Мониторингът се провежда на предварително установени станции за пробовземане. Географските координати на станциите се определят с помощта на устройство от системата за глобално позициониране (GPS). Устройството трябва да е настроено на датум WGS 84 и да отчита в десетични градуси.

Станциите в дълбоките части на басейните се разделят по вертикала на пет метрови дълбочини – хоризонти – например от 10 до 5 м и от 5 до 0 м. Броят на станциите е в зависимост от площта и дълбочината на басейна.






VІ. Периодичност на наблюдение

Периодът в който е препоръчителен мониторингът на вида трябва да обхваща месеците с по-високи температури. Подходящи са месеците от края на пролетта – май, юни, летните месеци юли, август, септември и есенните месеци септември, октомври, и първата половина на ноември. В края на есента и през типично зимните месеци установяването на вида е слабо вероятно. Подобни изключения могат да се очакват в естествени басейни, разположени на малка надморска височина, и крайморски басейни или низинни язовири, разположени в най-южните части на страната. Добре би било мониторингът да обхваща споменатите месеци от годината. Броят проби за мониторинг трябва да бъде в зависимост от площтта и дълбочината на басейните в които ще се извършва. Ако видът не е установяван в дадения басейн би било достатъчно еднократно пробовземане от пелагиала на басейна, обхващащо както епи-, така и мета-, и хипо-лимниона му. Препоръчва се и събиране на проби от литорала и съответната екотонна зона между стоящия басейн и съответната/съответните втичаща/и се река/реки.




6.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.

6.1.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид

Месеците с преобладаващо високи или умерени температури от края на пролетния сезон до средата на есента.

6.1.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни

В зависимост от големината и обема на басейна от един до 2-3 дни в зависимост от метеорологичните условия.

6.1.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година

3-4 посещения за обекти с доказано присъствие на вида и 2-3 за потенциално възможните за заселване на вида басейни.

6.1.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията

През три месеца

6.1.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове

Три на година

6.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/видовете и проследяване разширяването на ареала.

6.2.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид

Месеците с преобладаващо високи или умерени температури от края на пролетния сезон до средата на есента.

62.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни

В зависимост от големината и обема на басейна от един до 2-3 дни в зависимост от метеорологичните условия.

6.2.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година

3-4 посещения за обекти с доказано установяване на вида и 2-3 за потенциално възможните за заселване на вида басейни.

6.2.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията

През три месеца

6.2.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове

Три на година




VII. Образец на формуляр за събиране на първични данни за обекта

При провеждането на теренните изследвания се попълва Полеви формуляр за мониторинг на чужди видове от разред Copepoda. Един формуляр се попълва за един вид, за една дата и за една пробна единица.




VІІІ. Необходимо техническо оборудване

  • Плавателен съд с извънбордов двигател (лодка с твърд корпус или гумена надуваема лодка) в зависимост от големината на басейна.

  • Качествена планктонна мрежа тип Апщайн с диаметър на входящия отвор от 16 до 40см. Мрежата трябва да е снабдена с отвиваща се чашка с обем 50/100 см3. Размерът на мелничния газ (сито) трябва да е от 38 до 100 мкм. Особено важно е спазването на тези размери на газа заради количественото отчитане на съпътстващите по-дребни видове.

  • Съд (кофа) с обем 5 или 10 дм3 - за да се събират количествени проби от плитките части на басейните, от повърхността им – през качествената мрежа се филтрират 50-10 дм3 вода.

  • За частите на басейните с големи дълбочини е необходимо да се използва количествена фракционна мрежа на Джеди с входящ диаметър от 15-30 см и размери на мелничния газ от 38 до 100 мкм. Благодарение на ползването на този тип мрежа водният слой по вертикалата в дадения пункт за пробовземане може да се раздели на участъци (хоризонти) с определена височина 5-10 м. Ако е необходимо с цел увеличаване на количеството на събраните в пробата екземпляри от Thermocyclops crassus от даден хоризонт може да се извърши неколкократно вертикално изтегляне на мрежата. Мрежата се спуска и изтегля от дълбочина с разграфени по дължина въжета от изкуствена материя с диаметър 3-4 мм. Фракционните мрежи трябва да са снабдени с ключ на Джеди и изпращач, за да могат да се затварят и да не се смесва в тях вода от различни водни хоризонти.

  • Събраните проби се фиксират, като първоначално в пробата се поставят по 3-4 капки ледена оцетна киселина на всеки 20 см3 от обема на пробата, а впоследствие се фиксират с 40% формалин, който в пробата се довежда до концентрация 4%.

  • За измерване на основните химични и физични параметри на водата на басейна обект на мониторинга е необходимо извършващите мониторинга да разполагат с полеви уред за измерване на разтворения във водата кислород, рН метър, уред за измерване на електропроводимост, термометър, диск на Секи, батометър.

  • Извършващите мониторинга трябва да са снабдени с водозащитно облекло, ботуши и спасителни жилетки.




ІX. Екип

За извършването на мониторинга е задължително да има екип от двама или трима (при използване на лодка) души, който да включва обучен специалист хидробиолог (специалист по планктонни организми) и експерт по инвазивни чужди видове, както за теренната работа, така и за лабораторната обработка на резултатите и тълкуването им.




X. Правила за безопасност при теренната работа

Извършващите мониторинга, трябва да са снабдени с водозащитно облекло, ботуши и спасителни жилетки. На лодката трябва да има спасителен кръг, завързан с въже за да може да се подава на паднал през борда човек. Въжето, с което се връзва спасителният кръг трябва да е достатъчно здраво за да може с него да се изтегли падналия зад борда човек обратно в лодката. На лодката трябва да има аптечка за първа помощ, спасително алуминиево фолио за предпазване от хипотермия или от топлинен удар. Извършващите мониторинга трябва да са подходящо екипирани с топли дрехи или такива, предпазващи от прегряване в зависимост от сезона. Трябва да има компас на лодката, и осветителни средства за даване на сигнали в тъмната част на денонощието и за осветление ако се наложи придвижване в тъмнина.




XI. Автор на методиката

Димитър Кожухаров




XII. Източници на информация

Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие


Методиките, разработени в рамките на проект Теренни проучвания на разпространение на видове / оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза

(http://eea.government.bg/bg/bio/opos/activities-results).

Пеев, Д., С. Герасимов (ред.) 1999 Национална програма за биомониторимг на България. (BG 9310-04-03-01) МОСВ, Гея Либрис, София 1-240.

Blackburn T. M., F. Ess, T. Evans, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. Ku¨hn, S. Kumschick, Z. Markova, A. Mrugała, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pysˇek, W. Rabitsch, A. Ricciardi, D. M. Richardson, A. Sendek, M. Vila, J. R. U. Wilson, M. Winter, P. Genovesi, S. Bacher 2014. A Unified Classification of Alien Species Based on the Magnitude of their Environmental Impacts PLoS Biology, 12 (5): e1001850. doi:10.1371/journal.pbio.1001850 http://journals.plos.org/plosbiology/article/asset?id=10.1371%2Fjournal.pbio.1001850.PDF

Bozkurt, A., and M.F. Can. 2014. Seasonal variations in body length and fecundity of 2 copepod species: Thermocyclops crassus (Fischer, 1853) and Eudiaptomus drieschi (Poppe & Mrázek, 1895). Turkish Journal of Zoology 38(2):222-228. dx.doi.org/10.3906/zoo-1007-7.

Connolly, J.K., J.M. Watkins, E.K. Hinchey, L.G. Rudstam, and J.W. Reid. 2017. New cyclopoid copepod (Thermocyclops crassus) reported in the Laurentian Great Lakes. Journal of Great Lakes Research 43(3):198-203. https://doi.org/10.1016/j.jglr.2017.03.020.

Collado, C., D. Defaye, B.H. Dussart, and C.H. Fernando. 1984. The freshwater Copepoda (Crustacea) of Costa Rica with notes on some species. Hydrobiologia 119(2):89-99. dx.doi.org/10.1007/BF00011948.

Duchovnay, A., J.W. Reid, and A. McIntosh. 1992. Thermocyclops crassus (Crustacea: Copepoda) present in North America: a new record from Lake Champlain. Journal of Great Lakes Research 18(3):415-419.

Dumont, H.J. 1965. On five cyclopoids and a new harpacticide for the fauna of Belgium, and on the evolution of the fauna of Lake Overmere. Biologisch Jaarboek Dodonaea 33:365-382.

Fernando, C.H., and J.E. Ponyi. 1981. The freeliving freshwater cyclopoid copepoda (Crustacea) of Malaysia and Singapore. Hydrobiologia 78:113-123. dx.doi.org/10.1007/BF00007584.

Gutierrez-Aguirre, M., and E. Suarez-Morales. 2000. The Eurasian Thermocyclops crassus (Fischer, 1853) (Copepoda, Cyclopoida) Found in Southeastern Mexico. Crustaceana 73(6):705-713. http://www.jstor.org/stable/20106333.

Hawkins C. L., S. Bacher, F. Essl, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. K€uhn, S. Kumschick, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pysek, W. Rabitsch, D. M. Richardson, M. Vila, J. R. U. Wilson, P. Genovesi, T. M. Blackburn 2015. Framework and guidelines for implementing the proposed IUCN Environmental Impact Classification for Alien Taxa (EICAT). Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2015) 21, 1360–1363. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/ddi.12379/full

Haney, J.F. 1987. Field studies on zooplankton-cyanobacteria interactions. New Zealand Journal of Marine and Freshwater Research 21(3):467-475. http://dx.doi.org/10.1080/00288330.1987.9516242.

Hopp, U., G. Maier, and R. Bleher. 1997. Reproduction and adult longevity of five species of planktonic cyclopoid copepods reared on different diets: a comparative study. Freshwater Biology 38:289-300. dx.doi.org/10.1046/j.1365-2427.1997.00214.x.

Hopp, U., and G. Maier. 2005. Implication of the feeding limb morphology for herbivorous feeding in some freshwater cyclopoid copepods. Freshwater Biology 50(5):742-747. dx.doi.org/10.1111/j.1365-2427.2005.01362.x.

IUCN 2017. Consultation document. IUCN standard classification of the impact of invasive alien taxa. Version 1 – May 2017.

Kiefer, F. 1978. Freilebende Copepoda. Zooplankton der Binnengewasser 2:343 pp.

Kobari, T., and S. Ban. 1998. Life cycles of two limnetic cyclopoid copepods, Cyclops vicinus and Thermocyclops crassus, in two different habitats. Journal of Plankton Research 20(6):1073-1086. dx.doi.org/10.1093/plankt/20.6.1073.

Kramer, A.M., O. Sarnelle, and R.A. Knapp. 2008. Allee effect limits colonization success of sexually reproducing zooplankton. Ecology 89(10):2760-2769. http://www.jstor.org/stable/27650821.

Link, J. 1996. Capture probabilities of Lake Superior zooplankton by an obligate planktivorous fish — the lake herring. Transactions of the American Fisheries Society 125:139-142. http://dx.doi.org/10.1577/1548-8659(1996)125<0139:CPOLSZ>2.3.CO;2.

Mair, G. 1989a. The seasonal cycle of Thermocyclops crassus (Fischer, 1853) (Copepoda: Cyclopoida) in a shallow, eutrophic lake. Hydrobiologia 178:43-58. dx.doi.org/10.1007/BF00006112.

Maier, G. 1989b. The effect of temperature on the development times of eggs, naupliar and copepodite stages of five species of cyclopoid copepods. Hydrobiologia 184:79-88. http://link.springer.com/10.1007/BF00014304.

Maier, G. 1990. Spatial distribution of resting stages, rate of emergence from diapause and times to adulthood and to the appearance of the first clutch in 3 species of cyclopoid copepods. Hydrobiologia 206 (1):11-18. dx.doi.org/10.1007/BF00018965.

Marten, G.G., E.S. Bordes, and M. Nguyen. 1994. Use of cyclopoid copepods for mosquito control. Hydrobiologia 292/293:491-496. dx.doi.org/10.1007/BF00229976.

Moriarty, D.J.W., J.P.E.C. Darlington, I.G. Dunn, C.M. Moriarty, and M.P. Tevlin. 1973. Feeding and grazing in Lake George, Uganda. Proceedings of the Royal Society of London, Series B, Biological Sciences 184(1076):299-319. http://www.jstor.org/stable/76177.

Nam, V.S., N.T. Yen, B.H. Kay, G.G. Marten, and J.W. Reid. 1998. Eradication of Aedes aegypti from a village in Vietnam, using copepods and community participation. American Journal of Tropical Medicine and Hygiene 59(4):657-660. https://doi.org/10.4269/ajtmh.1998.59.657.

Paerl, H.W., and T.G. Otten. 2013. Harmful cyanobacterial blooms: Causes, consequences, and controls. Microbial Ecology 65:995-1010. http://www.unc.edu/ims/paerllab/research/cyanohabs/me2013.pdf.

Reid, J.W. 1989. The distribution of species of the genus Thermocyclops (Copepoda, Cyclopoida) in the western hemisphere, with description of T. parvus, new species. Hydrobiologia 175:149-174. dx.doi.org/10.1007/BF00765125.

Reid, J.W., and R.M. Pinto-Coelho. 1994. An Afro-Asian Continental Copepod, Mesocyclops ogunnus, found in Brazil; with a new key to the species of Mesocyclops in South America and a review of intercontinental introductions of Copepods. Limnologica 24:359-368.

Rylov, V.M. 1963. Freshwater Cyclopoida. Fauna of USSR. Crustacea. Volume 3. National Science Foundation and Israel Program for Scientific Translations.

Ueda, H., and J.W. Reid, eds. 2003. Copepoda: Cyclopoida, Genera Mesocyclops and Thermocyclops. Guides to the Identification of the Microinvertebrates of the Continental Waters of the World. Volume 20. Backhuys Publishers, Leiden, The Netherlands.

U.S. Environmental Protection Agency (USEPA). 2016. Thermocyclops crassus Frequently Asked Questions. Created on 11/01/2016. Accessed on 12/15/2016.

USFWS. 2016. Thermocyclops crassus. Ecological Risk Screening Summary.

Vanderploeg, H.A., S.A. Pothoven, G.L. Fahnenstiel, J.F. Cavaletto, J.R. Liebig. 2012. Seasonal zooplankton dynamics in Lake Michigan: Disentangling impacts of resource limitation, ecosystem engineering, and predation during a critical ecosystem transition. Journal of Great Lakes Research 38(2):336-352. dx.doi.org/10.1016/j.jglr.2012.02.005.

Vidhya, K., V. Uthayakumar, S. Muthukumar, S. Munirasu, and V. Ramasubramanian. 2014. The effects of mixed algal diets on population growth, egg productivity and nutritional profiles in cyclopoid copepods (Thermocyclops hyalinus and Mesocyclops aspericornis). The Journal of Basic and Applied Zoology 67(2):58-65. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2090989614000174.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница