Програма на Съюза относно европейската стандартизация

Посредством кодифицирането на информацията за актуалното състояние на конкретна технология, стандартите дават възможност за разпространение на знанията, за оперативна съвместимост между новите продукти, услуги и цифрово съдържание и предоставя своеобразна платформа за иновациите.

В областите, спадащи към върховите технологии, стандартите подпомагат растежа благодарение на международно признати терминология и методи за измерване и характеризиране. Протоколите, използвани за оценка на показателите, свързани със здравословното състояние и безопасността, могат също така да премахнат евентуални пречки пред иновациите в такива области, като нанотехнологиите, и могат да бъдат предмет на бъдещи мандати.

Научните дейности имат особено важен принос за процеса на стандартизация. Методологиите, процесите и материалите, които водят до създаването на стандартите, се обуславят — частично или изцяло — от наличните научни знания. Например Комисията може да допринесе за идентифицирането на бъдещите технологични разработки, по отношение на които извършената на ранен етап стандартизация може да помогне на европейската индустрия.

В контекста на екоиновациите Комисията също така може да подкрепи система, при която следващият целеви показател по отношение на ефективното използване на ресурсите ще бъде предварително известен, което би позволило на предприятията, заемащи челните позиции, да подобрят своята конкурентоспособност в световен мащаб.

2.3.1. Партньорства за иновации

Европейските партньорства за иновации (ЕПИ) присъстват по цялата верига на научните изследвания и иновациите, като обединяват усилията на всички заинтересовани страни на европейско, национално и регионално равнище, за да помогнат за изпреварващото предвиждане и ускореното разработване на необходимите разпоредби и стандарти.

ЕПИ за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве⁴³ има за цел да се гарантира оперативната съвместимост и да се преодолеят евентуалните пречки за достъп до пазара посредством приемането на стандарти и референтни спецификации за ново оборудване и услуги за интегрирани грижи и независим живот. Стандартите следва да играят важна роля в рамките и на други ЕПИ, например в областта на селскостопанската производителност и устойчивост⁴⁴, интелигентните градове и общини⁴⁵ и водите⁴⁶.

2.3.2. Науката и стандартите

Работната група CEN/CENELEC, която отговаря за стандартизацията, иновациите и научните изследвания (STAIR) е пример за това как ЕОС поддържат редовна комуникация с научната общност, при все че тези връзки се нуждаят от разширяване. Поради това Комисията ще създаде форум за подобряване на комуникацията между научните среди и тези, ангажирани със стандартизацията, който ще бъде свикван съвместно от Европейската асоциация на научноизследователските и технологичните организации (EARTO), различните ЕОС и Комисията.

Що се отнася до бъдещето, все по-мащабното взаимно проникване в технологичен аспект, което е необходимо за да се отговори на предизвикателствата пред обществото, следва да намери изражение във възприемането на системен подход към някои дейности по стандартизация. По отношение на случаите, посочени другаде (интелигентни градове, интелигентни електроенергийни мрежи, електрически превозни средства и др.), ЕОС са създали целеви координационни групи, които обединяват и направляват дейността на участващите технически организации.

В следващите години се очаква създаването на повече такива групи, по-специално в подкрепа на хоризонталните мандати. В тези мандати би могло да се предвиди създаването на специални системни групи, например групи за оценяване за определяне на границите, групи, работещи на ниво система или ресурсни групи, натоварени с разработването на специализирани инструменти и програмно осигуряване.

2.4. Програма в областта на цифровите технологии за Европа⁴⁷

Стандартите са абсолютно необходими за оперативната съвместимост между продуктите, услугите, приложенията и цифровото съдържание в областта на ИКТ, която е от решаващо значение за изграждането на пълноценно функциониращо цифрово общество. Предвид глобалния характер на пазара на ИКТ, необходимо е ЕОС и съответните форуми и консорциуми да сътрудничат помежду си, за да могат да се справят с все по-голямото търсене на стандарти с цел улесняване на оперативната съвместимост в тази бързо развиваща се област.

В текущо актуализирания план за стандартизация на ИКТ⁴⁸ се посочват по-подробно областите, в които стандартите биха могли да допринесат за постигането на целите на политиката, свързани с ИКТ, включително посредством допълнителни изпитвания за оперативна съвместимост и мерки за повишаване на осведомеността, за да се гарантира действителното възприемане на стандартите.

2.4.1. Електронно здравеопазване

Оперативната съвместимост, особено в нейното трансгранично измерение, е от решаващо значение за широкото използване на ИКТ в здравния сектор, както се посочва в директивата относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване⁴⁹. В същото време трябва да бъдат решени въпросите, свързани със защитата на данните, за да могат да се използват в пълна степен новите продукти и услуги. Целта е да се подобри използването на наличните стандарти и да се разработват нови такива, ако е необходимо.

Проучвания показват, че европейските и международните стандарти често не са достатъчно конкретни, за да се гарантира оперативната съвместимост на решенията, използващи ИКТ, в областта на електронното здравеопазване⁵⁰. Със съдействието на мрежата за електронно здравеопазване ще бъдат съставени по-подробни спецификации, например за обществените поръчки, които евентуално да допринесат за рамката на оперативната съвместимост в областта на електронното здравеопазване. Комисията предлага да се подобри оперативната съвместимост чрез по-нататъшно разработване и валидиране на спецификации и компоненти, а също и чрез мандати за стандартизация, ако е необходимо.

2.4.2. Радиочестотна идентификация (RFID)

В момента се търси решение на въпроси, свързани с аспекти на защитата на данните, неприкосновеността на личния живот и информационната сигурност, в отговор на мандата в областта на ИКТ, прилагани по отношение на RFID⁵¹. Целта на първия етап бе да се подготви цялостна рамка за разработването на бъдещи стандарти за RFID, докато вторият етап, който в момента е в ход, има за крайна цел изготвянето на набор от европейски стандарти, технически спецификации и доклади в началото на 2014 г.

Както е отбелязано в съобщението на Комисията относно „Електронните умения през 21-ви век“⁵², наличието на общоевропейски рамки за компетенциите, на инструменти и на ефикасни и оперативно съвместими решения за електронно обучение допринася за развиването на свързани с ИКТ умения и за улесняване на ученето през целия живот. Предвидени са нови стандартизационни действия в следните области:

рамки за електронните компетенции за ползвателите на ИКТ, специалистите в областта на ИКТ и лидерите в електронното предприемачество;

препоръки и насоки за разработването на нови учебни програми за специалисти в областта на ИКТ и лидери в електронното предприемачество;

европейски стандарти за качество на електронното обучение, за да се осигури хармонизирането, използването и въвеждането;

курсове за електронно обучение, хранилища на съдържание и механизми за обмен;

стандарти за оперативна съвместимост на интерактивните електронни книги и другите цифрови учебни материали.

2.4.4. Електронни обществени поръчки/електронни каталози

Комисията се стреми към опростяване на електронната процедура за възлагане на обществени поръчки посредством улесняване появата на оперативно съвместима европейска рамка, основаваща се — в рамките на възможното — на европейски стандарти. Възможно е да се наложи протичащата в момента работа по стандартизация да бъде задълбочена или допълнена. Стандартите би трябвало да способстват за повишаване ефикасността на електронната процедура за възлагане на обществени поръчки, въз основа на резултатите от такива проекти на ЕС, като общоевропейския проект за електронни обществени поръчки (PEPPOL) и работата, извършена от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Липсата на общо определение за електронен каталог в целия ЕС и множеството системи за класификация на продуктите и услугите са сред пречките, с които се сблъскват предприятията — особено МСП — когато се опитват да извършват електронни операции във връзка с процедури по възлагане на обществени поръчки. За да се гарантира намирането на съгласувани и цялостни решения, аспектите, свързани с етапите, предшестващи и последващи възлагането на отделните обществени поръчки, се нуждаят от доразвиване от страна на CEN, включително що се отнася до съответните интерфейси, свързани с електронното фактуриране и вариантите за плащане.

2.4.5. Електронно фактуриране

Комисията се стреми към опростяване на онлайн операциите посредством осигуряване доизграждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA) и улесняване появата на оперативно съвместима европейска рамка за електронно фактуриране. Многостранният европейски форум по въпросите на електронното фактуриране допринася със съвети по повод на специфични нужди от стандартизация.

Комисията и CEN ще направят оценка на съответния принос, за да може да се гарантира наличието на подходящи европейски стандарти Необходимо е да се осигури връзката на стандартите в областта на електронното фактуриране със съответните стандарти в областта на електронните обществени поръчки и SEPA. Освен това европейските и международните органи за стандартизация следва да продължат работата си по бързото разработване на допълнителни документи за електронен бизнес, за да се подобри капацитетът за ефективен обмен на продукти и услуги.

Комисията би могла да издаде мандат, обхващащ определението за модел на семантична оперативна съвместимост и за европейски модел на данните в електронните фактури.

С Регламента за онлайн разрешаване на потребителски спорове⁵³ се създава Европейска платформа за ОРС. Необходимо е да се проучи и дефинира ролята на международната и европейската стандартизация за оперативната съвместимост между платформата за ОРС и механизмите за ОРС, функциониращи на национално равнище. По-специално, Комисията си поставя за цел да насърчи развитието на оперативно съвместима рамка за обмен на данни за целите на ОРС, като се опира на международните стандарти и практики на Центъра на ООН за улесняване на търговията и електронен бизнес (UN/CEFACT) .

Под IoT се разбира невидимата връзка на милиарди обекти с интернет с цел извличане или изпращане на информация до отдалечена система, често без пряката намеса на човека. Тя не се свежда до специфична комуникационна технология, а обхваща няколко технически решения (радиочестотна идентификация, TCP/IP, датчици, задвижващи механизми, интерфейси и др.), свързани с идентификацията на обектите и извличането, съхранението, обработката и прехвърлянето на данни в рамките на физическа среда и между физическия и виртуален свят.

Евентуален мандат за стандартизация във връзка с IoT ще позволи на един първоначален етап (от една до две години) да се проучи въпросът дали с помощта на стандарти може да се гарантира съблюдаването на изискванията за (правна) защита на данните и на изискванията по отношение на сигурността, а по време на втория етап ще бъдат разработени тези стандарти.

2.4.8. Електронна идентификация и удостоверителни услуги, включително електронни подписи

В контекста на Директивата за електронните подписи⁵⁴ в началото на 2010 г. Комисията издаде мандат⁵⁵ с цел рационализиране на стандартите, свързани с електронните подписи и свързаните удостоверителни услуги, в последователна и актуализирана рамка. Рационализираната рамка включва шест компонента: създаване и валидиране на електронните подписи; изделия, свързани с тяхното създаване; криптографски набори; удостоверителни услуги, които служат в подкрепа, като например издаване на сертификати; услуги с добавена стойност, като препоръчана поща или съхраняване на данни; и обезпечаване на списъци, указващи статута на удостоверителните услуги. Повечето резултати се очакват от 2014 г. нататък.

През юни 2012 г. Комисията предложи регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар⁵⁶, който да замени Директивата за електронния подпис и да разшири нейния обхват с включването в него на електронната идентификация, електронните подписи, електронните печати, електронните времеви отметки, електронната доставка, електронните документи или удостоверения за автентичност на уебсайтове. Ще бъдат необходими допълнителни мандати за стандартизация, които да подпомогнат прилагането на този регламент.

2.4.9. Картови, интернет и мобилни плащания

Липсата на стандарти и оперативна съвместимост между различните участници и решения, участващи в сферата на картовите, интернет и мобилните плащания, е източник за раздробеност на пазара и забавя широкото разпространение на иновативните общоевропейски методи на плащане.

Комисията, в сътрудничество с Европейската централна банка, възнамерява да улесни сближаването на текущите дейности по стандартизация в областта на картовите плащания и да стимулира появата на общоевропейски стандарти за плащанията чрез мобилен телефон и интернет плащанията. Като първа стъпка Комисията ще прикани ЕОС и други компетентни органи, като например Съвета на SEPA, да очертаят нуждите на бизнеса и потребителите и да оценят съществуващите пропуски по отношение на стандартизацията.

2.4.10. Интелигентни транспортни системи (ИТС)⁵⁷

От първостепенно значение е наличието на общи европейски стандарти и технически спецификации, за да се гарантира оперативната съвместимост на свързаните с ИТС услуги и приложения, за да се ускори тяхното въвеждане и максимално да се увеличи тяхното въздействие. Новите дейности по стандартизация ще включват:

системите за взаимодействие между участниците в движението за интелигентен транспорт,

мултимодалното приложение за планиране на маршрути,

архитектурата на отворената бордова платформа,

цифровите карти,

оперативната съвместимост на обществения транспорт и ИТС в градска среда,

насоките и техническите спецификации за осигуряване на безопасно бордово взаимодействие човек—машина,

електронната система за събиране на такси,

международното сътрудничество, насочено към хармонизирането в световен мащаб на стандартите (споразумения със САЩ и Япония по отношение на ИКТ приложенията в областта на автомобилния транспорт).

В процеса на подготвяне на предстоящата стратегия на ЕС за адаптация беше призната потенциално важната роля, която имат да играят стандартите за гарантиране устойчивостта на инфраструктурата в определени сектори: транспортната инфраструктура, енергийната инфраструктура и конструкциите/сградите. Би било целесъобразно да се установи кои точно стандарти трябва да бъдат насърчени и/или изменени, за да се отчетат по-добре настоящото и бъдещото отражение на изменението на климата върху решенията по отношение на инвестициите в инфраструктурата.

Един от начините за подпомагане на политиката на ЕС в областта на климата и за да се способства за постигането на целите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата е да се разработят европейски стандарти за оценка на емисиите на парникови газове (ПГ) в енергоемките промишлени отрасли.

В рамките на настоящия мандат за разработване на технически стандарти на ЕС в областта на емисиите на парникови газове⁵⁹ за стомана, цимент, алуминий, вар и феросплави, през 2013 г. ще бъдат изготвени доклади с резултатите от изпитвания за проверка. Комисията следва да следи за това тези изпитвания да гарантират точността и сходимостта на предлаганите стандартизирани методи за измерване.

С Регламента относно вещества, които разрушават озоновия слой⁶⁰, се ограничава употребата на голям брой опасни вещества, включително въглероден тетрахлорид и трифлуоротрихлороетани, като някои съществуващи стандарти ще трябва да бъдат проверени за съответствие с предложените забрани за употреба.

В Директивата относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа⁶¹ се определят изискванията за наблюдение на прекурсорите на озона. Комисията предвижда да изпрати нов мандат на европейските организации за стандартизация с оглед разработването на хармонизирани стандарти за измерване.

В рамките на приложното поле на Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване⁶² (ОЕЕО) от ЕОС се очаква да разработят един или повече европейски стандарти, отразяващи най-актуалните технологии за третиране на отпадъци от оборудване (включително оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба).

В подкрепа на Директивата относно отпадъците⁶³ Комисията ще подготви нови мандати за разработване на методи за определяне на отделяните токсични газове и на елементите и веществата, присъстващи в отпадъците, които са потенциален източник на опасност за здравето и околната среда.

2.5.5. Храни, съобразени с принципите на устойчивото развитие

Като част от пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, през 2013 г. Комисията ще приеме Съобщение относно храните, съобразени с принципите на устойчивото развитие, което може да доведе до заявяване на дейности по стандартизация.

Общата цел е да се укрепи световното измерение и конкурентоспособността на европейската промишленост посредством намаляване на техническите пречки пред търговията. Използването на общи или технически хармонизирани стандарти подпомага обмена на стоки и услуги, като повишава оперативната съвместимост в световен мащаб. Тази цел ще бъде постигната чрез:

осигуряване на възможно най-широка съгласуваност между международните и европейските стандарти (върховенство на международната стандартизация в съчетание с подчертана водеща позиция на Европа в много сектори) и разширяване/улесняване на използването на европейски и/или международни стандарти извън ЕС или на техническото привеждане в съответствие с тях;

повишаване на осведомеността и популяризиране предимствата на европейската стандартизация като съгласувана регионална система, представляваща съставна част и един от стълбовете на международната стандартизация и многостранната нормативна уредба;

принос към двустранните регулаторни/политически диалози между ЕС и трети държави, както и към съответните глави от преговорите за споразумения за свободна търговия. Към настоящите приоритети спадат отношенията със САЩ (работи се по споразумението относно „изграждането на мостове“ между системите от стандарти на САЩ и ЕС⁶⁴ и предстоящите преговори за партньорство в областта на трансатлантическата търговия и инвестиции), Китай (диалог във връзка с регулаторната и индустриалната политика, стратегически партньорства), Русия (партньорство за модернизация), Индия, Япония, Корея, АСЕАН и Латинска Америка;

разширяване на единния пазар, по-специално чрез процеса на разширяване на Европейския съюз, Европейската политика за съседство и преговорите по споразумения за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти с трети държави за приемане на европейското законодателство в областта на безопасността на продуктите, подкрепяно от европейските стандарти.

стратегически действия в приоритетни държави под формата на:

дългосрочно командироване на европейски експерти в областта на стандартизацията, понастоящем в Китай и Индия (и може би в бъдеще в Бразилия), с цел осигуряване на присъствието на място на европейската стандартизация и на поток от информация относно достъпа до ключови пазари;

базирани в интернет информационни платформи в областта на стандартизацията (с Китай⁶⁵, при което ударението пада върху разширяването на обхвата отвъд понастоящем обхванатите сектори, и може би в бъдеще със САЩ), които дават представа за съответната стандартизационна среда, включително за онези аспекти на достъпа до пазара, които имат пряко отношение към стандартизацията.

подкрепа за укрепването на капацитета на Африка в областта на стандартите, в съответствие със съвместния план за действие между ЕС и Африка, по-специално чрез технически и стратегически диалог със съответните африкански организации за стандартизация и регионални организации.

Настоящата първа годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация, приета в съответствие с Регламента за стандартизацията, е ключов елемент от усилията на Комисията за ускоряване на процесите на стандартизация. Тя позволява по-доброто прогнозиране и планиране на дейностите по стандартизация, като тези усилия ще бъдат допълнително подсилени чрез по-къси срокове за приемане на предложените мандати. Графикът за нейното изпълнение позволява евентуално синхронизиране с подготвителната работа в европейските организации за стандартизация, като Комисията призовава европейските организации за стандартизация да вземат тази работна програма под внимание при разработването на собствените си годишни работни програми по-късно тази година.