а. Качеството и регенеративната способност на природните ресурси

• 
  Водохващнето е изградено. Трасетата на напорния тръбопровод и ел. провода в по-голямата си част ще преминат по съществуващ път.
  
• 
  Няма да се увеличава застроеното водно кличество.
  
• 
  За първичен енергиен ресурс се използва водата. Оползотворените води се връщат непроменени в количествено и качествено отношение в реката.
  
• 
  Изграден е рибен проход, който осигурява пропускане на отводнителните /екологичните/ водни количества и миграция на ихтиофауната.
  

5. 
   Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение:
   

Характеристиките на района и природните дадености на територията дават възможност за производството на енергия използвайки водния потенциал на р. Влахинска. С цел обосноваване реализирането на инвестиционното предложение са разгледани две алтернативи по отношение на дължините и местоположението на трасето на напорния тръбопровод и на подземния електропровод.

- увеличаване дължината на напорния тръбопровод от 750 на 1789 м, като трасето на новия напорен тръбопровод, с дължина 1039 м, е предвидено да премине по левия бряг на реката през имоти с №№ 111025, 000591 и № 000889;

- изграждане на нов подземен ел.провод за присъединяване на МВЕЦ към електропреносната мрежа с дължина 210 м и трасе през имоти №№ 000889, 111025, 000591.

Втора алтернатива:

- увеличаване дължината на напорния тръбопровод от 750 на 1595 м, като трасето на новия напорен тръбопровод, с дължина 845 м, ще премине от дясната страна на р. Влахинска, през имоти с №№ 000921, 000650, 000925, 000883, 000923, 000884, 000889, 118020, 000649 и №087007;

- изграждане на нов подземен ел.провод за присъединяване на МВЕЦ към електропреносната мрежа с дължина 164 м и трасе през имоти с №№ 000889, 086008, 000591 и №000590.

Предпочетена е втората алтернитива, тъй като се засягат по-малко на брой имоти, както и земи, частна собственост. В по-голямата си част, трасетата на напорния тръбопровод и подземния ел. провод ще преминат през земи, отредени „за селскостопански, горски, ведомствен път”.

При втората алтернатива напорния тръбопровод и подземния ел. провод са с по-малки дължини.

Всичко това ще доведе до ограничаване и доколкото е възможно да намаляване вмешателството в природната среда, както и до по-икономически изгодно реализирането на предложението.

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въдух, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, паметници на културата и пр.
   

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве
   

Ниският потенциал на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка на територията. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой (основа за това са високата скорост на вятъра и орографските условия). През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни инсталации. Промишлените източници на замърсяване са незначителни.

Инвестиционното предложение е свързано с изменение на параметрите на съществуващата МВЕЦ „Тас”, като се предвижда:

1. Увеличаване на дължината на напорния тръбопровод от 750 м на 1595 м, като трасето на новия напорен тръбопровод, с дължина 845 м, ще премине от дясната страна на р. Влахинска.

2. Преместване на сградата на МВЕЦ от кота 677.70 м на кота 617.0 м; Сградата на МВЕЦ ще бъде изградена в имот № 087007.

3. Увеличаване на мощността от 596 kW на 1700 kW (турбина Пелтон).

4. Изграждане на нов подземен ел. провод с дължина 164 м.

5. Изграждане на път с дължина около 50 м и ширина около 3 м за достъп до сградата на МВЕЦ

Всички останали параметри – кота на водохващане, застроено водно количество, диаметър на напорния тръбопровод остават непроменени.

Разстоянието от МВЕЦ „Тас” до с. Влахи е 2 942 м, а до гр. Кресна – 8 850 м.

Запрашеността при извършване на строителните работи, в зависимост от състоянието на терена, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m³ - т.е. понякога може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места.

Принципно тези емисии са ограничени в строителната зона на съъоръженията по време и количества, тъй като строително-монтажните работи (СМР) ще се извършват само през деня и ще са с продължителност до няколко месеца.

По време на експлоатацията следва да се вземе предвид факта, че производството на електроенергия посредством водния потенциал на р. Влахинска не е свързано с отделяне на вредни и неорганизирани емисии.

Инвестиционното предложение не попада в санитарно-охранителни зони на източници за питейно-битово водоснабдяване.

Осъществяването на предложението не е свързано с дейности, които да предполагат въздействие върху повърхностни и подземните води в разглеждания район, които се използват за питейни нужди. Осъществяването на настоящото предложение, не е свързано и с изграждането на нови съоръжения за водоползване от подземни водоизточници.

По време на строителството на съоръженията на МВЕЦ, ще бъдат използвани: багер; автокран; товарна и транспортна техника.

Строителната площадка ще е на около 2 942 м от жилищни сгради на с. Влахи, въз основа на което може да се определи и възможното въздействие върху хората и тяхното здраве:

• 
  Шум. Предполага се, че от машините на строителната площадка ще се генерира шум от порядъка на 80 - 90 dB/A. На 200-250м разстояние нивото на този шум няма да превишава хигиенната норма за шум за жилищна територия 55 dBA, което означава че ще бъде под граничните стойности за дневен и вечерен шум. На основание на това може да се твърди, че той няма да оказва неблагориятен здравен ефект върху населението.
  
• 
  Прах. По време на строителството е възможно запрашаване на площадката, като разпространението на праха ще зависи от посоката на въздушните течения. Важно в случая е, че терена е пресечен и разпростнанението на праха ще бъде ограничено от географските дадености. Независимо от това е препоръчително при извършване на тези дейности да се предприемат действия насочени към ограничаване разпространението на праховите емисии чрез оросяване на площадката и пътния достъп до нея, както и се ограничи скоростта на движение на товарния транспорт при преминаването му през населени места.
  

• 
  Токсико-химични вещества. Прогнозните нива на сажди, азотни окиси, ЛОС и въглероден оксид, емитирани от двигателите с вътрешно горене от строителната техника ще са в количество, което няма да доведе до влошаване качеството на въздуха и до прояви на негативен здравен ефект.
  

По време на строителството не се очаква шумът и емисиите от строителните машини няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението.

По време на експлоатацията на МВЕЦ „Тас”, няма предпоставки за оказване на неблагоприятен ефект върху хората и тяхното здраве.

2. 
   Атмосферен въздух
   

Територията на община Кресна попада в континентално-средиземноморската климатична област на България. Извънпланинската й част, обхващаща долината на р. Струма, се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято, докато във високите части, където е разположено с. Влахи, климатът носи характерните черти на типичния планински климат – студена и продължителна зима с преобладаващи валежи от сняг и бурни ветрове, кратко и прохладно лято.

Макар и с по-малка честота, от север и северозапад през зимата нахлуват по-студени континентални въздушни маси, които причиняват резки, но краткотрайни застудявания. Най-обилни са варежите през април-юни и ноември-януари. Първите валежи от сняг са обикновено през ноември, последните – до началото на май по високите части на Пирин.

Средният брой на слънчевите дни за района на с. Влахи е от 140 до 165 дена, а облачните – между 85 и 105 дни в годината.

Средната влажност на въздуха е около 86%, като през различните сезони се колебае между 62 и 92%.

Преобладаващата посока на вятъра в района на гр. Кресна, е северозапад и север, с максимална скорост при 50% обезпеченост е 17 м/сек.

В района, в който ще се осъществи инвестиционното предложение, няма съществуващи източници на наднормено замърсяване на атмосферния въздух и атмосферата.

Възможно въздействие върху атмосферния въздух, може да се очаква по време на СМР при изменение на параметрите на МВЕЦ „Тас”. Въздействието може да се оцени като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

Експлоатацията на МВЕЦ „Тас” не е свързана с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което не се очаква въздействие върху атмосферния въздух.

3. 
   Води
   

• 
  Повърхностни води
  

Общата дължина на Влахинска река е 27 км, сравнително пълноводна река - средният ѝ отток е повече от 1,5 куб. м/сек, а в периода на снеготопенето количеството вода може да нарасне десетократно (максималната отчетена стойност е 14,6 куб. м/сек.). В горното й течение по-значителните притоци са Георгийска и Синанишка река и Пещерско дере. В долното си течение приема като десен приток Косовската река. Водосборният ѝ басейн е 108 кв км. Носи името си от село Влахи, което се намира близо до вливането ѝ в Струма и в чието землище се намира МВЕЦ „Тас”.

Река Влахинска, е част от водосбора на р. Струма. Съгласно Плана за управление на речните басейни на Западнобеломорски район, по тип водно тяло, реката е описана, както следва:

Тип водно тяло	Описание на типа	Код EU_CD	Описание на водното тяло
TR34	030111	BG4ST500R058	Река Влахинска от изворите до вливането на левия й приток река Синанишка.
TR31	020111	BG4ST500R059	Река Влахинска от вливането на река Синанишка до вливането й в река Струма

От направената оценка на хидроморфологичните въздействия върху повърхностните водни тела, категория “река” в басейна на река Струма, е видно, че водно тяло р. Влахинска, е оценено като тяло в добро състояние.

• 
  Подземни води
  

Формирането на подземните води на територията на община Кресна и техните количествени и качествени характеристики са тясно свързани с особеностите на геоложкия й строеж. Това дава основание да се обособят три основни типа подземни води:

• 
  подземни води, формирани в гранитоидни скали и в метаморфния скален комплекс;
  
• 
  подземни води, формирани в терциерния скален комплекс;
  
• 
  подземни води в кватернерните наслаги.
  

На 4 km югозападно от с. Влахи се намира Влахинският минерален извор (Влашка чешма). Водата на извора е каптирана. Характеризира се като студена, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеваслабо минерализирана. Водата от извора се използв за водопой и по никакъв начин не се засяга от предвижданията на настоящото инвестиционно предложение.

Към момента МВЕЦ “Тас” на р. Влахинска, е изградена по класическа схема за ВЕЦ на течащи води и въведена в редовна експлоатация, със следните параметри:

• 
  Водохващане на р. Влахинска на кота 737.5 м и застроено водно количество Qзастр. = 1.60 м³/сек. Водохващането се състои от: масивен яз с височина 2.5 м.; промивен отвор със савак; отвор за пропускане на екологични води с рибен проход;
  
• 
  Напорен тръбопровод Ф911 с дължина 750.0 м (в изкоп) и трасе по левия бряг на реката;
  
• 
  Сграда на МВЕЦ на левия бряг на река Влахинска, на кота 677.70 м в имот № 118015;
  
• 
  Долна вада.
  

• 
  Увеличаване на дължината на напорния тръбопровод от 750 м на 1595 м, като трасето на новия напорен тръбопровод, с дължина 845 м, ще премине от дясната страна на р. Влахинска.
  

• 
  Преместване на сградата на МВЕЦ от кота 677.70 м на кота 617.0 м; Сградата на МВЕЦ ще бъде изградена в имот № 087007.
  
• 
  Увеличаване на мощността от 596 kW на 1700 kW (турбина Пелтон).
  
• 
  Изграждане на подземен ел. провод с дължина 164 м за присъединяване на МВЕЦ към електропреносната мрежа, като трасето на ел. провода също ще премине по левия бряг на реката.
  
• 
  Изграждане на път с дължина около 50 м и ширина около 3 м за достъп до сградата на МВЕЦ .
  

Възможно въздействие върху водния обект – р. Влахинска, може да се очаква по време на СМР при изменение на параметрите на МВЕЦ „Тас”. С цел предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху реката, е решено преминаването на напорния тръбопровод да бъде надземно, над реката. За целта извън заливаемата тераса от двете страни на реката ще бъдат изградени метални фундаменти, върху които ще бъде положен напорния тръбопровод.

Въздействието може да се оцени като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

Експлоатацията на МВЕЦ „Тас” не е свързана с промяна на котата на водохващане, застроено водно количество, диаметър на напорния тръбопровод, поради което не се очаква въздействие върху воден обект – р. Влахинска.

Изменението на параметрите на МВЕЦ „Тас”, не е свързано с дейности, които да предполагат въздействие върху подземните води в разглеждания район, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. Осъществяването на настоящото предложение, не е свързано и с изграждането на нови съоръжения за водоползване от подземни водоизточници. Също от изключителна важност е и факта, че дейностите в инвестиционното предложение не са източник на отпадъчни води, които да бъдат зауствани на или в близост до разглежданата територия.

4. 
   Почви
   

В почвено-географско отношение почвите в община Кресна принадлежат към Южно българската ксеротермална област. От зоналните почвени типове преобладават канелените горски, кафявите горски и тъмноцветните почви, а от азоналните – алувиалните и делувиалните почви. В обезлесените участъци с по-големи наклони, поради интензивните ерозионни процеси, почвената покрива е представена във вид на изолирани почвени ареали, като на места тя напълно липсва и на повърхността се разкриват голи скали.

По време на строителния процес въздействие върху почвите се очаква в имоти, общинска собственост с №№000921, 000650 и №000925 в землището на с. Влахи, с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път” и с №№000883, 000923, 000884 и №000889, с начин на трайно ползване „пасище”, през които ще преминат трасетата на тръбопровода и ел. провода, както и в имота в който ще се изгради сградоцентралата. Земята като природен ресурс ще претърпи изменения по време на изкопните работи за основите на сградата на МВЕЦ, при полагане на тръбопровода, ел. провода и при изграждане на пътя за достъп, но ще има ограничен обхват. Част от земните маси от изкопните работи ще се използват за обратна засипка и подравняване на полощадката на МВЕЦ. Излишните земни маси ще се извозват на депо определено от общината.

Прокарването на съоръженията на МВЕЦ, не е свързано с промяна на начина на трайно ползване на земята - „за селскостопански, горски, ведомствен път”. С решение на Общинския съвет на Община Кресна е дадено съгласие за право на преминаване през имотите, общинска собственост.

Промяна на предназначението на земята ще има само в имот №087007, с начин на трайно ползване „ливада”, с площ 2.654 дка,в който ще бъде изместена сградата на МВЕЦ. Имотът е собственост на Никола Цапарков, като за него има склучен предварителен договор за покупко-продажба в полза на „ХИДРОЕКОЕНЕРГО – ТАС” ЕООД.

Не се очаква промененото предназначение и ползване на имота да доведе до негативни последици за околната среда, както и за ползването на съседните имоти.

5. 
   Земни недра
   

Съвременният релеф на Пирин се оформя през плейстоцена, когато високите й части са обхванати от алпийски тип заледяване. Под въздействие на ледниците се образували дълбоко всечени трогови долини с U-видна форма на напречното им сечение, разделени от тесни и стръмни гребени като Кончето (т.нар. „карлинги”). С оттеглянето на ледниците се образували дълбоки циркуси – Влахински циркус, Георгийски циркус и Синивръшки циркус, в дъната на които са разположениедноименните високопланински езера. В речните долини са натрупани речни, речно-ледникови и ледникови наслаги (морени). Характерни скални феномени в района са пясъчните пирамиди Мело, източно от Кресна, чието образуване е подобно на това на Мелнишките пирамиди, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите и др.

Най-стръмни (над 30°) са склоновете в среднопланинския и високопланинския пояс на Пирин (източно от с.Ощава и с.Влахи), а така също в Малешевска планина, в Кресненското дефиле и по долините на повечето реки, вливащи се в Струма. Наклони на склоновете под 15° преобладават в землището на с.Долна Градешница, в източните части от землището на с.Стара Кресна, в западните части от землището на с.Влахи и в южната половина от землището на гр.Кресна.


В геоложко отношение територията на община Кресна попада в обхвата на Вътрешните Балканиди, част от които е Рило-Родопският масив. Геоложките структури са формирани главно през алпийския нагъвателен цикъл. Земната кора на територията на общината е изградена от разнообразни скали и структури, образувани в условията на динамична тектонска обстановка. По-голямата част от площта на общината е заета от гранити, гнайси, амфиболити, мрамори и кристалинни шисти. Малешевска планина е изградена предимно от метаморфни скали, а гранити се разкриват в североизточните й части (Крупнишки, Кресненски и Игралищенски плутон). Пирин планина също е изградена от разнообразни метаморфни скали (шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори), сред които са внедрени няколко гранитни плутонични тела. Едно от тези тела е Севернопиринскиятплутон, който се разкрива в източните части на общината. Между структурите на Пирин и Малешевска планина е разположен Струмският линеамент, представляващ една от най-добре изразените в страната разломни зони. По Струмския линеамент е образуван Санданският грабен, изпълнен с неогенски и кватернерни седименти. Кватернерните наслаги са представени от различни разновидности – алувий, пролувий, делувий, ледникови материали и др. Кватернерните отложения имат различен гранулометричен състав в зависимост от начина им на образуване и местоположениетоим в релефа – от валуни в пролувиално-алувиалните наслаги в долината на р.Струма, през чакъли, пясъци и глини – в изветрителните кори, образувани от по-старите скали. В терасите на Струма и нейните притоци са отложени алувиални материали, предимно чакъли, пясъци, и глини, в които са акумулирани значителни количества грунтови води.

В сеизмично отношение територията на община Кресна попада в една от най-активните земетръсни зони в страната. Причината за това е пресичането в района на с.Крупник на Струмската разломна зона с напречни разломни разкъсвания на земната кора. Съгласно сеизмичното райониране на България от 1987 г., територията на община Кресна се намира в район интензивност ІХ степен по скалата на М.Ш.К. (коефициент на сеизмичност 0,10). Предвид това е необходимо при проектирането да се отчете спецификата на инженерногеоложките свойства на земна основа.

По време на нормална експлоатация на МВЕЦ „Тас” не се очаква въздействие върху земните недра.

6. 
   Биологично разнообразие
   

Преобладаващият планинският релеф на територията на община Кресна е обусловил височинното зониране на растителната покревка. В нея като цяло преобладават дървесните видове, но значителна е и площта на естествените ливади и пасища и на храстовата растителност. Горите заемат 246 551 дка, което е около 71,6 % от площта на община Кресна. По относителен дял на горските територии в структурата на земеползването общината е на едно първите места в страната. Около 123 хил.дка са естествени гори, а останалата част са изкуствени насаждения.