Какво може да научим за царския орел?
Наричат го още "кръстат орел".Това е старото му българско име,хората са оприличили белези от окраската на орела на кръст.Царският орел се отличава от останалите властелини на небето по светло-жълтеникавата си глава и двете бели петна в горната част на гърба на възрастните птици,които приличат на еполети.Именно тези белези приличат на кръст и са дали името на орела.Ако в миналото тази птица се е срещала на много места в страната ни,сега орулът е оцелял само в няколко района на България. Местата,където днес може да бъде наблюдаван са граничният район на Сакар планина,Дервентските възвишения и Странджа планина.В останалите части на страната ни са останали отделни двойки.Това са Източните Родопи,Средна гора,Добруджа и Източна Стара планина.
Специалистите сочат като обща численост за вида в България около 25-30 двойки,но известните гнезда на царски я орел у нас са 19,повече от половината от тях10,са в Сакар планина.Подобно в състоянието на вида и в света.Между 1000 и 1600 двойки царски орли са останали в Европа,като само около 200 от тях са извън старните от бившия Съветски съюз.Тази величествена птица живее близо до хората.Избрала е за свой дом нивите,пасищата изпъстрени с единични дървета,осеяни с храсталаци хълмисти райони и предпланински склонове със запазени петна от дървета.Там намира храната си-дребни гризачи,като от тях любимата му жертва са лалугерите.В менюто му освен тях влизат още полевките,таралежите и някои влечуги.не са редки случаите,при които на трапезата на царския орел присъстват и някои грабливи птици като керкенези,улулици и мишелови.Понякога се храни и с мърша.
Мъжките и женските птици образуват брачни двойки след навършване на четвъртата или петата година, като разбира се има изключения. По време на размножителния период двойките изпълняват т. нар. брачни игри.Този пириод започва през февруари или началото на март. Женската птица обикновено снася по две яйца, рядко три и по изключение четири. Малките птици се излюпват през месец май и след около два месеца правят първите си опити да летят.
Защитена местност „Големият сипей"
-
Мястото
-
На територията на община Стамболово се намира една от най-големите защитени територии в Хасковска област - защитена местност „Големият сипей". Тя обхваща площ от 653,9 ха от северния бряг на язовир „Студен кладенец", в землищата на селата Рабово и Бял Кладенец.Това е силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на язовира и местността „Качлъкбуюк дере". Тук са запазени забележителни скални комплекси и сипеи, в които гнездят застрашени видове птици.
-
Кога и защо е обявена защитената територия?
-
Защитена местност „Големият сипей" е обявена със заповед на Министерство на околната среда и водите през 2001 г. със съдействието на една от най-големите природозащитни неправителствени организации у нас - Българско дружество за защита на птиците.
-
Защитената територия е част от Орнитологично важно място „Студен кладенец", имащо световно значение за опазването на някои видове птици, срещащи се у нас. Попада и в предложените защитени зони за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
-
Обявена е с цел да бъдат опазени територии със забележителен ландшафт и местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове и съобщества.
-
За растенията
-
Горите в защитената територия са дъбови. Те са съставени основно от благун, космат дъб и цер. Това са сухолюбиви видове, а горите, които те образуват се наричат ксерофилни. Сред дъбовите дървета се среща и келявият габър. Обширни площи от защитената територия са заети от храстите драка, червена хвойна, глог и шипка. В района има и големи площи, които са заети от сухолюбиви тревни съобщества. В тях преобладават като видове белизмата, луковичата ливадина и садината.
-
За животните
-
Проучванията на специалистите биолози показват, че защитената местност е от изключително значение за опазването на птиците. На територията на нашата страна, Източните Родопи са единственото място, където гнездят белоглави лешояди.Широко разпространени в далечното минало, днес са останали само 32 двойки, които гнездят по удобните скални ниши в планината.Две са най-важните места за гнездене на вида в Източните Родопи и едно от тях е именно защитена местност „Големият сипей". По скалите на „Големият сипей"гнездят между 9 и 14 двойки. Намерили подходящи места за изграждане на гнездата си и за отглеждане на потомството, белоглавите лешояди трайно са се заселили в района. Тук те намират необходимата храна за да отглеждат всяка година по едно малко. Постоянно над скалните масиви и водите на язовира прелитат огромните силуети на тези птици.Те са интересен обект за наблюдение не само на специалистите и любители орнитолози, но и за местните жители.Последните много добре знаят, че тези птици се хранят с трупове на умрели животни и изпълняват ролята на санитари в природата, затова и са загрижени за тяхното опазване.
-
Другият вид - египетски лешояд, който също може да бъде видян в региона, се среща у нас само от късна пролет до есента, когато отлита към по-топлите страни. Това е най-малкия вид лешояд, който се среща у нас. За разлика от по-големите си по размери събратя, той може да се храни и с живи животни, които улавя сам. На трапезата му често присъстват видове, като таралежът и някои змии, които често намира прегазени по шосетата. В последните години числеността на египетския лешояд намалява в цял свят и през 2007 година беше включен в Световния Червен списък като застрашен вид.
-
От грабливите птици могат да се наблюдават още орела змияр, малкия креслив орел и черната каня. Всички те са включени в Червената книга на България като видове застрашени от изчезване.
-
Красив и интересен обитател на защитена местност „Големият сипей" е черният щъркел. Подобно на лешоядите и за разлика от белия щъркел, той живее далеч от населените места. Строи гнездата си по скалите и търси храната си по плитчините на язовира, по поречието на река Арда и по-малките водоеми в региона.
-
Защитената територия е уникална и с това, че само тук и никъде другаде в България има гнездяща колония от сиви чапли на скали. Колонията нараства с всяка изминала година, сочат наблюденията на орнитолозите.
-
В района, където попада и защитената местност са установени седем от общо деветте, срещащи се в България биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона. Това са испанско каменарче, голям маслинов пресмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочеласврачка, черноглава овесарка и скална зидарка.
-
Какво трябва да знаем при посещенията ни в защитена местност „Големият сипей"?
-
Нека не забравяме, че човешкото присъствие в близост до гнезда и убежища на редки животни може да ги прогони завинаги. Скалните комплекси не трябва да се посещават от декември до август, когато е размножителния период на лешоядите.
Природна забележителност „Дяволски мост" - „Шейтан Кюпрю"  Местоположение и статут -
Защитената територия се намира в землището на село Рабово, община Стамболово. За природни забележителности като тази, у нас се обявяват характерни или забележителни обекти от неживата природа, като например скални форми, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други.
Сподели с приятели: |
