ТЕМА 2
-
Компоненти на формулите
1.1. Общи сведения
Kлетката в която ще се въвежда формулата трябва да бъде предварително избрана (маркирана).
Всяка формула трябва да започва със знака “равно" (=) .
Формулата може да се запише в полето Formula Bar като първоначално се въведе знак = и след това последователно се записват адреси на клетки и оператори. Може освен това вместо да се записва адрес на съответна клетка, същата да се посочи чрез щракане с мишката върху нея. Въвеждането се завършва с натискането на Enter. Резултатът се появява в тази клетка, която е била избрана преди началото на въвеждане на формулата.
1.2. Компоненти на формулите:
- константи;
- адреси на клетки - В19, Sheet1!B19. Съдържанието на адресите може да бъде също формула;
- имена - индивидуално присвоени имена на адреси на клетки;
- оператори - за свързване на отделните компоненти на формулите - + за събиране, - за изваждане, * за умножение, / за деление, ^ за степенуване, % за процент, означава деление на 100
- функции - за извършване на по-сложни изчисления - SUM, MIN;
Примери за формули:
=10018+135 формулата съдържа константи и оператор за събиране
=B2+C2/D2 формулата съдържа адреси на клетки и оператори
=d18-$A$1 формулата съдържа адреси на клетки и оператор
=цена*ДДС формулата съдържа имена на области и оператор
=SUM(D2:D10) формулата съдържа функция, чийто аргумент е област от клетки
=SIN(RADIANS(60))-d23*alfa формулата съдържа функции, адрес на клетка, име на област и оператори
1.3.Оператори
-
аритметични: +; -; *; /; %; ^. Крайният резултат от изпълнение на формула (част от формула, израз) с аритметични оператори е число
-
сравняващи: =; <; >; <=; >=; <>. Резултатът от изпълнението на израз, съдържащ оператори за логическо сравнение е отговор Yes (да) или No (не);
-
текстови: & (конкатенация) – обединява текстове в един свързан текст.
Йерархия на операторите
-
отрицателен знак – най висок приоритет;
-
процент;
-
степенуване;
-
умножение, деление;
-
събиране, изваждане;
-
сравняващи оператори ;
-
конкатенация – с най-нисък приоритет.
Първо се изпълняват изразите (частите от формулата) с най-висок приоритет и накрая тези с най-нисък. Ако една формула съдържа няколко оператора с еднакъв приоритет, Excel изпълнява действията с тях отляво надясно. За да се смени последователността на изпълнение на действията, трябва да се въвеждат скоби. В този случай Excel пресмята първо израза в скобите, т.е. той ще бъде с най-висок приоритет. Броят на отварящите скоби трябва да е равен на броя на затварящите. За целта Excel краткотрайно подчертава принадлежащите една към друга скоби и ги маркира с еднакъв цвят.
Пример: =a1+b1/d2 – извършва се делението между b1 и d2, а след това полученият резултат се сумира с а1. Ако се поставят скоби, напр. =( a1+b1)/d2, тогава първо ще се сумират а1 и b1 и полученият резултат ще се раздели на d2.
1.4. Съобщения за грешки при използване на формули
Грешките са показани в табл. 2.1.
Табл. 2.1
Съобщение за грешка
|
Предполагаема причина за появяването на съобщението за грешка
|
#DIV/0!
|
При изчисляване на формулата има деление на нула. Най-често - деление на клетка с нулева стойност или празна клетка
|
#NAME?
|
Когато формулата се позовава на именувана област, която не съществува в работния лист, когато е сбъркано името на именувана област или са пропуснати кавички на някакъв текст, който Excel приема за име на област.
|
#NULL!
|
Когато вместо запетая като разделител между адреси на клетки за аргументи на функция се използва интервал.
|
#NUM!
|
Когато Excel срещне проблем с някое число във формулата - грешен тип на аргумент на функция или получаване на резултат от изчисленията на прекалено малко или прекалено голямо число.
|
#REF!
|
Невалидно обръщане към клетка - при изтриване на клетка, която се използва във формулата или при копиране от системния буфер върху клетка, която се използва във формулата.
|
#VALUE!
|
При използване на неправилен тип на аргумент или оператор в обръщение към функция или при извършване на математически операции с клетки, съдържащи текст
|
Едно от големите предимства на електронните таблици е способността им да преизчисляват съдържанието на клетките си при промяна на съдържанието на някоя от участващите в формулата клетки. При Excel това се осигурява от настройката Tools/Options/Calculation/Automatic
2. Адресиране и именоване на клетките. Копиране на формули
Формулите се копират най-лесно като се маркира клетката с формулата, която ще се копира и се влачи квадратчето в долния десен ъгъл на клетката по редове или колони, т.е. там, където трябва тя да се разпространи. Преместването и копирането на формули може да се извърши и по познатия начин през Clipboard – чрез използване на командите Edit/Copy, Edit/ Cut, Edit/Paste и Edit/Paste Special. При копиране или преместване на формули, Excel автоматично променя адреса на клетките, участващи във формулата, ако той е относителен.
2.1. Релативни и абсолютни адреси
Релативен (относителен) адрес - определя в колко колони наляво или надясно и колко реда нагоре или надолу се намира даден адрес спрямо клетката, където се съдържа формулата, напр. А4 е относителен адрес на клетката А4. При копиране на формули, адресите на клетките се променят автоматично, тъй като Excel си отбелязва вътрешно не действителния (абсолютен) адрес на съдържащите се в формулата клетки, а тяхното релативно разположение спрямо клетката с резултата. Например адресът на клетката А4 може да се промени като А5, А6, А7 и т.н., ако формулата се копира по колони, или В4, С4, D4 и т.н., ако формулата се копира по редове.
Абсолютен адрес - отнася се до координатите на клетката в таблицата, независимо от позицията на клетката с формулата. Създава се като пред адреса на клетката се постави знак "$" - например $А$4 - абсолютен адрес на клетка. Абсолютните адреси не се променят при копиране или преместване на формулата, която ги съдържа, т.е. адресът ще остане $А$4.
Смесен адрес - А$4 - абсолютен адрес на ред, $А4 - абсолютен адрес на колона.
Преминаването между релативен и абсолютен адрес във формулата може автоматично да се извърши след предварително маркиране на адреса в текста на формулата или когато курсорът се постави преди първия или след последния символ на адреса и се натисне клавиш F4. Промяната на адресите от относителни в абсолютни (и обратно) става по следния начин:
- първо натискане на F4- релативните адреси се сменят с абсолютни;
- второ натискане на F4- релативна колона, абсолютен ред;
- трето натискане на F4- релативен ред, абсолютна колона;
- четвърто натискане на F4- релативен адрес.
Сподели с приятели: |