Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд

ІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

Дейностите по проекта ще се осъществяват на територията на община Несебър, област Бургас и ще обхващат землището на с.Баня и с. Емона, както и територията на защитена местност „Иракли”, защитена зона „Емине – Иракли” BG 0001004.

Основна цел на настоящия проект е опазване на шипоопашатата и шипобедрената костенурка в района на Еминска планина чрез прилагане на преки природозащитни мерки, развитие на устойчив туризъм и изграждане на посетителски информационен център.

Широко разпространени в миналото, днес популациите от сухоземни костенурки в цялата страна са критично намалели и на места са заплашени от изчезване. Особено сериозен е проблемът с намаляването на видовете по Черноморското крайбрежие. Застрояването на огромни площи с почивни комплекси, продажбата на необработваеми земеделски земи и застрояването им с хотели, вилни селища и спортни съоръжения води до унищожаване и разпокъсване на крайбрежните местообитания, където сухоземните костенурки все още се срещат. Освен разрушаването на хабитатите, за намаляване числеността на сухоземните костенурки по Черноморското крайбрежие допринася и директното унищожаване или увреждане на екземпляри. Слабата информираност и липсата на ангажираност от страна на местните общности и туристите е главен съпътстващ негативен фактор.

Драстичното намаляване на сухоземните костенурки по Черноморието може да бъде предотвратено единствено чрез предприемане на спешни мерки за защита на местообитанията и спасяването на екземпляри в подлежащите на пълно или частично унищожение местообитания, както и повишаване на информираността на живущите и приходящите в района.

Местните хора не познават достатъчно своите природни ресурси, нямат информация как да ги използват и как да извлекат полза от тях. Повечето туристи в района също нямат нужната природозащитна култура. Ето защо Фондация Геа Челониа се стреми чрез настоящия проект да приложи на практика природоориентирания подход при развитието на екотуризма и образованието за околна среда, да допринесе за повишаване информираността по въпросите за опазването на ценни биологични видове и да спомогне за разбиране на икономическите ползи от доброто състояние на биоразнообразието.

Опазване на популациите на сухоземни костенурки и техните местообитания чрез преки консервационни мерки, развитие на устойчив екотуризъм и популяризиране на дейностите.

• 
  Определяне на райони със застрашени от унищожаване хабитати на костенурки и райони с подходящи хабитати и възможности за устойчиво развитие на популацията
  

• 
  Събрана и систематизирана информация за района в база данни на основата на ГИС, установяване на състава, структурата и състоянието на популациите на сухоземни костенурки и техните местообитания, срещаемостта и състоянието на екземплярите, основни данни за всеки екземпляр и др;
  
• 
  Спасени сухоземни костенурки от застрашени от унищожаване хабитати и въведени в основния район;
  

• 
  Подготвена и внесена в МОСВ документация за предложение на територии за законова защита.
  

• 
  Изградена екопътека „По следите на костенурките” с опознавателни маршрути, и инфраструктура – образователен кът с аудиовизуални и интерактивни елементи, указателни и информационни табели, наблюдателни места и др.;
  
• 
  Изграден и оборудван посетителски център на Фондация Геа Челониа.
  

• 
  Изграден кът с интерактивна експозиция за природозащитно обучение;
  
• 
  Издадени информационни материали, популяризиращи както дейностите по опазване на сухоземните костенурки и биоразнообразието в района, така и дейностите на Фондацията и местните власти в лицето на Кметство с. Баня и Община Несебър;
  
• 
  Разработен двуезичен Интернет сайт, детайлно описващ проблемите по опазване на сухоземните костенурки, района на действие и приноса на Фондацията за тяхното изследване и защита, целите и задачите на проекта в контекста на съществуващите проблеми и постигнатите в края на проекта резултати.
  

Двата вида сухоземни костенурки са с изключително висока консервационна значимост. В Българското законодателство те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс. Двата вида са световно застрашени видове и са вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата в следните категории: Testudo graeca – уязвим вид, а Testudo hermanni – нисък риск (IUCN - 2004). Те са приоритет за опазване от редица международни конвенции: Конвенция за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES); Директива 92/43 на ЕС от 21.05.1992 г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Независимо, че двата вида сухоземни костенурки са с висока степен на защита според Българското законодателство, до момента държавните органи не са създали условия за организирани, конкретни действия, които да осигурят опазването и изучаването на двата вида, и стабилизиране на популациите им. Всичко се свежда до малобройни отделни акции за санкциониране на нарушители, главно при проверки на границата, при което се изземват екземплярите. След тяхното изземане досега нямаше изградена ефективна организация за по-нататъшни действия. Надяваме се, че с официалното одобрение на центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки към Фондация Геа Челония системата ще заработи по-ефективно и процента на оцелелите и успешно върнати в природата конфискувани екземпляри, ще се повиши.

Едни от най-разпространените влечуги в миналото, през последните години популациите на сухоземни костенурки в България драстично намаляват. На някои места те са напълно изчезнали, а на много други заплашени от изчезване. Като цяло заплахите и лимитиращите фактори, свързани с антропогенните въздействия могат да се разделят в две групи:

• 
  фактори, свързани с разрушаване, фрагментация и влошаване качествата на местообитанията - урбанизация и курортно строителство, интензивно селско стопанство, изсичане на нискостъблени гори и храсталаци и превръщането им в строителни площадки, обработваеми площи, пасища или иглолистни насаждения, употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство, пожари, изграждане на инфраструктурни съоръжения и строителство.
  

• 
  фактори, свързани с директно въздействие върху популациите на костенурките - събиране на екземпляри с различни цели (нелегална търговия, костенуркоядство, за лечебни цели, за домашни любимци и живи сувенири, за изработка на украшения); сгазване по пътищата; унищожаване при строителни работи; унищожаване на яйца, новоизлюпени и млади екземпляри от полудиви и домашни животни.
  

Намаляването и евентуалното пълно изчезване на двата вида костенурки по Черноморието може да бъде предотвратено единствено чрез предприемане на спешни мерки за защита на местообитанията и спасяването на останалите екземпляри в подлежащите на пълно или частично унищожение местообитания и повишаване на информираността на живущите и приходящите в района. В регионален план основна роля в тази насока играе Фондация Геа Челониа и в частност дейността на Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки (ЦРРСК) в с.Баня, община Несебър.

С оглед установяване на решаващите фактори за оцеляване на една от последните запазени популации на сухоземни костенурки по българското Черноморие, една от целите на проекта е да продължи с по-нататъшните изследвания върху плътността и спецификите на популацията в Еминска планина. Този район е един от малкото останали по Черноморието, незасегнати от курортното строителство, който все още поддържа жизнеспособна популация на сухоземни костенурки. Постепенното му превръщане в “остров”, заобиколен от луксозни курорти с огромен туристически поток налага необходимостта от определяне на територии, които да бъдат предложени за законова защита по ЗЗТ – по долината на р. Вая и по долината на р.Гин. Намирайки се по средата на Черноморската ивица и приютявайки единствения спасителен център за костенурки в страната, районът съвсем естествено ще се превърне в обект на дългосрочни проучвания и консервационни дейности.

Подходящо решение за описаните проблеми, е развитието на екотуризъм в комбинация с природозащитно образование. Екотуризмът е една от най-успешните формули за реализиране на приходи за местните общности, създавайки у тях адекватно отношение и чувствителност към намесата в крехки природни местообитания. Ето защо Фондация Геа Челония планира изграждането на туристическа инфраструктура – посетителски център и екопътека, с което да формира адекватно обществено отношение към биоразнообразието в района и да гарантира жизнеността и поддържането на консервационната си дейност в бъдеще, като осигури финансова стабилност на ЦРРСК. Местоположението на бъдещите екопътека и посетителски център в близост до курорти и централни пътни артерии, съчетано с богатото биоразнообразие ще привличат сезонно значителен туристически поток. Предлагането на допълнителни туристически услуги и продукти от местните хора ще рефлектира пряко върху доходите на някои домакинствата и по този начин ще мотивира местното население не само да се интересува от съществуващото биоразнообразие, но и да работи за неговото опазване и благополучие. Прилагането на екотуризма като инструмент в консервационната биология, насочен към придобиване на знания и практически умения по опазване на природното богатство, ще допринесе за намаляване прогресивната загуба на местообитания на сухоземните костенурки и други застрашени видове, както и за запълване на една липсваща в този район туристическа ниша, а именно предлагане на природоориентиран туризъм.

Освен за двата вида сухоземни костенурки, районът е едно от последните кътчета дива природа по Българското крайбрежие, превърнало се в естествено убежище на много животински и растителни видове.

Фауната се характеризира с голямо разнообразие, като преобладават видовете с консервационна значимост като видра (Lutra lutra); европейски вълк (Canis lupus); дървесна жаба (Hyla arborea); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремен гущер (Pseudopus apodus); зелена крастава жаба (Bufo viridis); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и др.;

Мястото е важен “stepping stone” биокоридор по протежението на брега на Черно море

за разпространението на термофилна фауна: ивичест смок (Elaphe quatrolineata), леопардов смок (Elaphe situla), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и други видове по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина. Мястото е и най-северното известно находище на Elaphe situla и едно от общо двете му находища в целия Черноморски биогеографски район. Районът също така е един от малкото такива в страната, където в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци видрата все още живее по крайбрежието.

Орнитофауната на района също е изключително богата - над 200 вида птици, много от които с висока консервационна значимост. Над 60 вида са включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, почти всички от тях са включени и в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Районът е разположен на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над него пеликани, щъркели и грабливи птици. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник (Puffinus yelkouan). Мястото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), горската чучулига (Lullula arborea), полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius), синявицата (Coracias garrulus), малкия креслив орел (Aquila pomarina), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes) черногърбото каменарче (Oenanthe pleschanka), речната рибарка (Sterna hirundo), белочелата рибарка (Sterna albifrons) и др. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи (Gavia arctica), кафявоглави потапници (Aythya ferina) и други водолюбиви птици.

Значително разнообразие от хабитати (местообитания) с висока консервационна значимост са представени в района на проекта, като особен интерес представляват следните типове местообитания:

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1130 Естуари

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

8330 Подводни или частично подводни морски пещери

91AA Източни гори от космат дъб

91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91S0 Западнопонтийски букови гори

Преобладават термофилните дъбови гори от хабитатен тип 91М0, но се срещат и източни гори от космат дъб (91АА). На местата с по-висока надморска височина се срещат територии, заемани от мезофилни гори, представляващи местообитания от тип 91S0 и 91G0. По течението на река Вая се срещат запазени лонгозни гори, представени от местообитания тип 91А0 и 91F0. Крайбрежните местообитания са стръмни скали с ендемични видове от Limonium spp. В района на плаж Иракли се срещат бели дюни (2120) и ембрионични дюни (2110). Мястото е едно от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори (91М0 и 91АА) все още образуват дълъг фрагментиран екотон с крайбрежните хабитати.

Това е единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори. Това е едното от общо двете места по Черноморското крайбрежие, където местообитание 91АА достига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код 1240 и/или 1210.

В източната част на този район е разположена ЗМ ”Иракли”. Местността е обявена за защитена през 1994г. с цел опазването на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия (Pancratium maritimum), морски ранилист (Stachys maritima), пясъчна млечка (Euphorbia peplis), татарски млечник (Lactuca tatarica) и др.

6. ГЕФ сфера

Биоразнообразие, 100 %

Екотуризъм

Местно развитие

Устойчиви продукти

Проектът ще допринесе пряко за опазването на 2 световно значими вида – шипобедрена и шипоопашата костенурка и непряко – за опазването на около 8000 ха площ чрез обявяването на нови защитени територии и развиване на устойчив екотуризъм.

Проектът ще управлява пряко и непряко минимум 8000 хектара.

Пряко – чрез управление на екотуристически маршрути и съоръжения – 1000 ха.

Непряко – чрез подпомагане институциите (РИОСВ, ДЛ, община) при управлението на защитените територии и зони в района – 7000 ха.

Подпомагане на община Несебър при разработването на Общински програми, включващи дейности по проекта – устойчиво управление на територии, екологично образование и др.; Подготовка на документация за аргументирано предложение за Заповеди за обявяване на ЗМ.

Хектари устойчиво управлявани земи (виж хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие)

Около 20 домакинства от с. Баня и с. Емона – повишени приходи от посещенията на посетители в ПЦ на Фондацията и екопътеката.

Около 50 души от местната общност чрез осигуряване на съпътстващи услуги за туристите.

В зависимост от сезона (през зимния сезон не се очаква увеличен приход) и качеството на предлаганите от местните хора услуги се предполага повишаване на месечния доход с поне около 100 долара на месец. При по-голяма инициативност от страна на местните, е възможно месечният доход да се увеличи в пъти повече.

Минимум 6: кметство с.Баня, община Несебър, БФБ, СДП „Балкани”, РИОСВ – Бургас, ДЛ „Несебър”

• 
  ученици от страната, за които ще бъдат организирани специфични лекции, интерактивни игри с образователна цел и др., като елемент от зелени училища, летни лагери и семинари.
  

• 
  български и чуждестранни студенти, които могат да практикуват в района и центъра;
  
• 
  български и чуждестранни доброволци, желаещи да се обучават и да работят за българската природозащита и в частност за защитата на сухоземните костенурки;
  
• 
  научни работници, колективи и специалисти, работещи по международни и национални програми за опазване и защита на биоразнообразието и др.
  

• 
  Представители на неправителствения сектор в областта на природозащитата и туризма, които могат да ползват ресурсите и партньорството на центъра;
  
• 
  Представители на регионалния бизнес: туристическите агенции и тур-оператори, собственици на хотели и ресторантьори, транспортни фирми от района, чрез разширяване на предлаганите от тях туристически услуги, свързани с изградения център и туристическа инфраструктура и възможностите за предлагане на еко- и селски туризъм;
  
• 
  Училища от областите Варна, Бургас и страната, благодарение на възможностите за обучение на открито и посещаване на образователните лекции в центъра, придружени с неформални творчески колективни и индивидуални мероприятия;
  
• 
  ВУЗ в региона и страната, където се преподават биологични дисциплини;
  
• 
  Местни органи за самоуправление – Кметство Баня, Община Обзор, Община Несебър, чрез повишаване на приходите в общинския бюджет, реализирани от екотуризма, в района;
  
• 
  Местната общност от с. Баня и с. Емона, Община Обзор и Несебър, чрез разширените възможности за селски туризъм, съпътстващи дейности и домашни производства, насочени към посетителите на центъра и осигуряване на икономическа стабилност на домакинствата;
  
• 
  Национални и международни мрежи за младежки и доброволчески обмен;
  
• 
  Научни институции в областта на природозащитата, с които центърът ще партнира, както и чрез възможностите за ползване на базата и ресурсите му.
  

Ще бъдат осъществени срещи с РИОСВ Бургас и Варна, с цел да се запознаят с дейностите, свързани със спасителните акции на костенурки и преместването им в нови територии. Ще бъдат съгласувани начините на използване на природните ресурси в района за целите на образователното и туристическото обслужване на посетителите.

Предвижда се тясно сътрудничество и с туристически агенции и туроператори от региона. Ще бъдат подготвени презентационни материали за работата на Посетителския център. Със заинтересованите от тях ще бъдат разработени туристически пакети, включващи предоставянето на информация за спасителния център, развеждане и демонстриране на работата с костенурки, маршрут по екопътека „По следите на костенурките”, наблюдение на дивата популация и т.н. Посетителят ще може да наблюдава костенурките във всички етапи от жизнения им цикъл – снасянето на яйца, излюпването им в естествени условия или в инкубатор, хранене, хибернация, социално поведение, копулацията и т.н.

Туристическите пакети ще бъдат адресирани до различни категории ползватели – деца, ученици, студенти, организирани групи български и чуждестранни туристи, представители на научната общност.

За децата и учениците се предвиждат еднодневни беседи, образователни излети, които ще включват теоретична и практическа част, тестове, игри, конкурси, забавно-развлекателни мероприятия с образователни елементи.

За студентите ще бъде предоставяне база и методическа помощ за изследвания, свързани с костенурките.

За експертите-херпетолози се предвиждат специализирани презентации на по-високо, научно ниво.

В резултат на осъщественото партньорство се очаква след откриването си, Посетителския център да реализира първите си туристически посещения.

В дейността ще се включат 7 херпетолози, както и доброволци - студенти, ученици, местни хора, проявяващи интерес към опазване на костенурките. За привличане на доброволци Фондацията ще обяви предварително датата на акцията по събиране на костенурки и ще изпрати покани за участие до местните училища, екоклубове, НПО, ВУЗ.

По време на акцията ще се проведе обучение на доброволци за разпознаване на двата вида сухоземни костенурки, запознаване с морфологията, биология и екология, консервационния им статус и проблеми на местно и национално ниво. Доброволците ще се запознаят и с работата на спасителния център. Те ще помагат в дейностите по маркиране, обезпаразитяване и измерване на уловените екземпляри и последващото им освобождаване в природата.

2.3. Подготовка на предложение за защита на природна територия с цел опазване на сухоземните костенурки (месец 6-8)
На базата на анализа на популационния статус на костенурките в избрания за защита район и оценка на хабитатите им, в МОСВ ще бъде внесено предложение за обявяване на долината на р. Гин и долината на р.Вая Вая за защитени територии с цел опазване на сухоземните костенурки, съгласно Закона за защитените територии.
3. промоционална и медийна кампания
3.1. Създаване и поддръжка на Интернет сайт (месец 4-18)
Създаването на Интернет сайт ще допълни и разшири достъпа до информация относно природозащитната дейност на Фондация Геа Челония и на проекта в частност, като гарантира популяризиране на национално и международно ниво и след приключване на проекта. Сайтът ще бъде двуезичен и ще отразява проекта във всички етапи от изпълнението му, заедно с галерия със снимков материал. В него ще бъдат описани още стратегическите цели на Фондацията и ЦРРСК, дейностите на Посетителския център, информация за района и екопътеката, природни ресурси и биоразнообразие, възможностите за екотуризъм в района. Всички предстоящи събития и новини ще бъдат своевременно публикувани на страниците на сайта. Предвиждат се онлайн образователни игри, конкурси и тестове, интересни публикации от работата с костенурки в центъра и т.н.

Освен информационна функция сайтът ще има важна роля за привличане на бъдещо финансиране чрез спонсорства и дарения.

Формат на печатните материали:

Плакат – тираж 1000 бр., А2, цветен, гланц

Брошура – тираж 2000 бр., А5, 2х2, цветна, гланц

Проектът предвижда да се изгради Посетителски център (ПЦ), като отговор на все по-нарастващата нужда от достъп до информация и консервационни мерки в района и ангажиране на местната общност. Така ще се подпомогне устойчивото развитие на местната икономика, пряко обвързано с опазване на биоразнообразието. ПЦ ще изпълнява информационни, образователни, посреднически и обслужващи функции, както следва:

• 
  проучване на състоянието на популациите на сухоземните костенурки в Еминска планина
  
• 
  опазване на хабитатите на костенурките и съдействие за законовата им защита
  
• 
  намаляване на негативни фактори като бракониерство, горски пожари, нелегална търговия, консумация и др.
  
• 
  рехабилитация и възстановяване на пострадали костенурки и пускането им обратно в природата
  
• 
  други защитени видове растения и животни и техните местообитания в Еминска планина
  

• 
  обучение на ученици и студенти в прилагането на природозащитни дейности,
  
• 
  организиране на зелени училища и уикенди, беседи, конкурси, образователно-развлекателни мероприятия;
  
• 
  разпространяване на информационни образователни материали
  
• 
  привличане на общественото внимание върху проблемите по опазване на биоразнообразието и в частност сухоземните костенурки
  

• 
  разработване на туристически пакети в сътрудничество с туристическите агенции
  
• 
  организиране на познавателен екотуризъм, включително bird watching
  
• 
  предлагане на информация за маршрути, интересни обекти за посещение и места за нощувка и храна, обществени услуги, транспорт, здравно обслужване в региона
  

• 
  съдействие за устойчиво използване на местните природни ресурси
  
• 
  подпомагане на местното развитие на селския и еко-туризма като модел за устойчиво развитие
  
• 
  предлагане на туристически суб-продукти, изработени от местните хора
  

За изграждането на прилежащата дворна площ (4 дка.) Фондация Геа Челониа ще търси допълнително финансиране в бъдеще. Предвижда се тя да бъде снабдена с обособени заграждения за новоизлюпени костенурки, наранени екземпляри или такива нуждаещи се от специални грижи, карантинна част, укрития с входно-изходни устройства, осветление, места за наблюдение, свързани с пътечки за преминаване на посетителите, наблюдателна площадка с беседка и 6 пейки. Тя ще функционира като част от ЦРРСК и същевременно като основно средство за непосредствено наблюдение върху живи екземпляри, което ще даде уникална атрактивност на образователните и презентационни дейности.

Изборът на маршрута ще се извърши с оглед да не застрашава популацията на костенурките, но от друга страна да дава възможност на посетителя да ги наблюдава в естествената им среда. За да се избегне прекомерното антропогенно натоварване по маршрута и безпокойството на дивите животни ще се монтират минимално количество технически елементи (наблюдателни кътове, пейки, мостчета, парапети, указателни табели и др.), които задължително ще се вписват в околната среда. Указателни табели ще се поставят само при необходимост – на разклони, при завои, при близък източник на вода и пр.

Дължината на екопътеката ще бъде оптимална, изхождайки от препоръчителното средно физическо натоварване на човек – двучасова продължителност. Трудността на маршрута също ще бъде съобразена със средните норми на натоварване, като ще бъде достъпна за хора от всички възрасти. Началната и крайната точки на маршрута са съобразени с концентрацията на туристи и достъпността. Те ще бъдат обозначени с двуезична карта на местността.
4.4. Представяне на Посетителския център и екопътеката сред местната общност (месец 18)

Ще бъде организирана среща с представители на местното население в с Баня с участието на кметската администрация. Целта на срещата е да се представи проекта в контекста на бъдещо партньорство при опазване на биоразнообразието и тясната му връзка с развитието на еко- и селски туризъм. Ще бъдат очертани възможностите за местно предприемачество в областта на туризма – наемане на персонал за обслужване на центъра (охрана, хигиенни работници, техническа поддръжка, водачи), предоставяне на стаи за нощуване, малки семейни хотели, заведения, транспортни услуги, стимулиране на традиционните местни производства, занаятчийство, изкуства, земеделска продукция и т.н. Местните хора ще бъдат поканени да посетят центъра на място и да се запознаят с неговата работа, както и с потенциалните ресурси, обект на туристически интерес.

Като резултат от срещата те ще добият необходимата им информация, която да ги мотивира да повишават капацитета си с оглед използването му в сферата на туризма. Очаква се интерес от страна на местните хора към конкретни предприемачески дейности и разрастване на алтернативни форми на туризъм в района, с които центърът ще поддържа контакт. Ефекта от тази дейност ще бъде увеличаване на доходите на домакинствата в с. Баня, реализирани от туризъм с до 20%. Оценката на този индикатор ще се осъществява посредством анкетиране на местните хора, заети в сферата на туризма, данни на кметската администрация и официални данни от статистически годишник на област Бургас.
13. Продукти на проекта

• 
  Съставен стандартизиран протокол за наблюдение и оценка на райони с инвестиционни намерения;
  
• 
  Изготвен анализ на популационния статус на двата вида сухоземни костенурки;
  
• 
  Осъществени минимум 10 партньорства - с местната власт, РИОСВ - Бургас, поне 8 туристически агенции и туроператори;
  
• 
  Разработени 5 туристически пакета, адресирани да деца и ученици, студенти, български и чуждестранни туристи, представители на научната общност;
  
• 
  Събрани минимум 300 костенурки от хабитатите, определени като критично застрашени;
  
• 
  Изготвена база данни за събраните костенурки по време на спасителната акция;
  
• 
  Разработена ГИС база данни със минимум 10 слоя - геоложка и геоморфоложка основа, топография, растителност, слоеве съдържащи данни за уловените костенурки – вид, пол, възраст, размери, отличителни белези и състояние;
  
• 
  Обучени минимум 5 доброволци за разпознаване на двата вида сухоземни костенурки, запознаване с морфологията, биология и екология, консервационния им статус и проблеми на местно и национално ниво;
  
• 
  Внесено предложение за защита на природна територия с цел опазване на сухоземните костенурки в МОСВ;
  
• 
  Създаден Интернет сайт;
  
• 
  2000 души, получатели на информационната брошура и минимум 10000, запознати със съдържанието на плаката;
  
• 
  Закупени 4 дка. необработваем земеделски терен за изграждане на бъдещия ПЦ;
  
• 
  Извършена строително-монтажна работа по изграждането на Посетителски център в с. Баня;
  
• 
  Извършена строително-монтажна работа по изграждането на екопътеката.
  

Финансовата устойчивост на проекта ще се осигури благодарение на изграждането на туристическа инфраструктура – посетителски център и екопътека. Поради благоприятното си разположение на черноморското крайбрежие, богатото си биоразнообразие, близостта си до централни пътни артерии и курорти тези обекти ще привличат сезонно значителен туристически поток. Част от съпътстващите туристически услуги ще бъдат платени, което ще гарантира жизнеността и поддържането на консервационните дейности и в бъдеще, които сами по себе си не могат да се самоиздържат. Центърът ще се стопанисва и управлява от Фондация „Геа Челониа”, а средствата за издръжка ще се акумулират от приходи от предлаганите услуги, продажба на туристически суб-продукти, дарения и др.

Настоящият проект ще развие капацитета на Фондация „Геа Челониа” за разработване и успешно управление на проекти, финансирани от европейски фондове. Създаденото партньорство и натрупаният опит са предпоставка за съвместно изготвяне на бъдещи проекто-предложения за по-нататъшно финансиране на консервационните дейности на Фондацията.

14.2. Интегриране в дългосрочни процеси

Ефектът от дейностите по опазване на сухоземните костенурки и свързаното с тях развитие на екотуризъм ще стимулира инициативи и на други представители на местната общност. Това ще доведе до увеличение на приходите в общинския, респективно в държавния бюджет и ще повиши приходите на населението в общината. Проектът допринася за разширяване на частния сектор чрез възможности за нови туристически услуги от страна на местното население – селски, велосипеден туризъм, конна езда и пр., както и разширяване на другите стопански сфери – производство на селскостопанска продукция, занаятчийство, обслужващи дейности и т.н. Общите приходи от сектора ще се повишат и благодарение на естественото удължаване на туристическия сезон. Благоприятните климатични условия, високите температури и новосъздадените структури по настоящия проект в комбинация с гъвкави мерки за обслужване на туристическия поток ще направят възможно използването на туристическата инфраструктура през трите сезона (пролет, лято и есен).

Спасителните акции на костенурки в Черноморския регион залягат в дългосрочната стратегия на Фондация Геа Челония, предвид продължаващото масово застрояване. Ежегодно се предвижда набирането на средства и провеждането на спасителни акции в различни части на Черноморието. Чрез популяризиране дейността на Фондацията се очаква и значително повишаване на ефективността и работата на ЦРРСК, което на практика означава все повече спасени екземпяри от двата вида.

14.3. Човешки ресурси

Привличането на приходи от туризъм в местната икономика, най-вече на територията на кметство Баня и Емона и създаването на нови устойчиви работни места е допълнителен принос за устойчивостта на проекта. Повишеният туристически поток ще доведе до разполагане на обслужваща инфраструктура и установяване на нови инвестиции в района, водещи на свой ред до разкриване на нови работни места, генериране на допълнителни доходи за населението, повишаване качеството на работната ръка, както и до намаляване на миграцията на населението в посока към големите градове и зад граница.

Ще бъде ползван опита на Сдружение за дива природа „Балкани” в изграждането и управлението на посетителския център в Драгоманското блато, по проект „Опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в района на Драгоманското блато и карстовия хълм Чепън”, финансиран от ГЕФ ПМП.

The threats and limiting factors for tortoises’ populations along the Black Sea Coast are mainly urbanization and intensive farming, deforestation along with the following transformation in grasslands or conifer forests, conflagration, poaching and illegal trade for human consumption, pets or souvenirs, etc.

One of the most adequate decisions for these problems is the implementation of the concrete conservation measures along with the sustainable development and appropriate popularization of the actions. The current project plans to apply the nature-friendly approach to the ecotourism and environmental education development, thus contributing to conservation of species of national and worldwide significance.

As a response to the rising need of wide-ranging conservation measures along with the involvement of the local community, the project envisages the establishment of Visitor Center. Through attracting visitors and offering additional tourist products and services, the Center will affect directly the incomes of the local households, thus motivating the local community to take care for the biodiversity in the region and participate in local conservation actions

The project will also contribute to the development of the local community through a number of new opportunities such as rural tourism, bike tourism, horse riding, production and sale of local food and crafts, etc.