Програма за малки проекти на

13. Финансов и нефинансов принос

Мястото на изпълнението на проекта е територията на Национален парк Централен Балкан и населените места около границите на парка. През лятото овцете ще пашуват първоначално в парков участък Тъжа, местностите Шопов егрек и Синаница, а през ранна пролет и късна есен в по-ниските части на парка, както и пасищата около парка. Компенсационната програма, както и предоставянето на ноу-хау-то за отглеждането на овцете ще обхване фермерите от населените места от осемте общини около парка. След разширяването си (след тригодишният период на настоящият проект), проектът ще обхване и други части на страната – на първо място – цялата Стара планина, а след това и Рила, Пирин, Родопите и Средна Гора.

2.1. Обосновка

Формулирането на настоящото предложение за проект е обусловено от три различни специфични ситуации. Това са все още реалната опастност от използването на отровни примамки за борба с хищните бозайници нанасящи щети на добитъка, бързото обрастване на значими високопланински хабитати поради пълната липса на пашуващи животни и нежеланието и невъзможността на местните хора да възродят пасищното животновъдство в тези райони което в новите условия е безспорно печеливш бизнес (приемането ни в ЕС и полагащите им се субсидии).

Предвиденото създаване на компенсационно стадо овце от местна балканска порода добре приспособена към планинско пасищно животновъдство – Котленска овца, което в края на проекта ще надхвърли повече от 750 животни е елегантно решение и на трите проблема поне в рамките на района на проекта. Разработването и подържането на компенсационната програма ще елиминира необходимостта от използване на отровни примамки, а оттук и унищожаването на световно значими видове. Липсата на тази програма ще остави да съществува най-голямата заплаха за възстановяването на лешоядите в България – използването на отрови за борба с хищните бозайници. Пашуването на стадото във високопланинската зона на парка (и по-конкретно парков участък Тъжа в началото), ще спре бързото деградиране на ценни хабитати на сравнително голяма територия – над 800 ха в края на периода. Създаденият модел за бизнес за производство на биологична продукция ще бъде предоставен на всеки фермер който прояви интерес към тази инициатива. Предлаганият проект несъмненно ще се мултиплицира поради няколко основни причини – отглеждането на стадото е икономически оправдано и то ще се самоиздържа и увеличава, каквато е и целта на екипа на ФДФФ - София. Още през първото си лято, проекта има възможност да увлече много от местните фермери също да пашуват техните животни в безлесната зона. Постепенно този брой ще се увеличава и поради присъединяването на фермерите които са започнали свой собствен бизнес в сферата на овцевъдството.

• 
  местните фермери които ще бъдат компенсирани за причинените им щети
  
• 
  фермери които имат интерес да стартират свой бизнес в овцевъдството
  
• 
  пастирите от ромски произход които ще бъдат наети да се грижат за стадото
  
• 
  Дирекцията на националният парк
  
• 
  природозащитните НПО които работят в рамките на Плана за действие за опазване и възстановяване на лешоядите на Балканският полуостров и съседните райони.
  

2.3. Обща цел и очаквани въздействия

• 
  създаване и поддържане на компенсационна програма за компенсиране на фермерите в района за нанесените им щети от хищни бозайници с цел спиране употребата на отровни примамки.
  
• 
  възстановяване на пасищното животновъдство във високопланиската зона на Централен Балкан като традиционна земеделска практика за поддържане на специфичното биоразнообразие и спиране деградацията на значими хабитати.
  
• 
  В края на проекта – създаване на моделно стадо овце за производство на биологична продукция (месо и мляко) и предоставяне на ноу-хау-то за ползване на местни фермери за развиване на собствен бизнес.
  

2.4. Основни дейности

• 
  създаване и поддържане на основно компенсационно стадо овце
  
• 
  разработване и поддържане на компенсационна програма
  
• 
  обучение на експерти за оценяване на щети от хищни бозайници
  
• 
  информационна кампания за популяризиране на компенсационната програма и създаденият модел за бизнес с производството на биологична продукция.
  

2.5. Конкретни цели и очаквани резултати

• 
  създадено стадо овце наброяващо над 750 животни в края на проекта
  
• 
  размер на устойчиво управляваните хектари територии със световно значимо биоразнообразие над 800 ха в края на проекта
  
• 
  успешно компенсирани между 60 и 120 фермери от населените места около парка и спиране употребата на отровни примамки
  
• 
  обучени 5 експерта за оценка на щетите от хищни бозайници
  
• 
  местните фермери са запознати с модел за бизнес с производство на биологична продукция.
  

• 
  Цел 1 - създаване и поддържане на компенсационна програма за компенсиране на фермерите в района за нанесените им щети от хищни бозайници с цел спиране употребата на отровни примамки.
  
• 
  Цел 2 - възстановяване на пасищното животновъдство във високопланиската зона на Централен Балкан като традиционна земеделска практика за поддържане на специфичното биоразнообразие и спиране деградацията на значими хабитати.
  
• 
  Цел 3 – през последната година на проекта да започне създаването на моделно стадо овце за производство на биологична продукция (месо и мляко) и предоставяне на ноу-хау-то за ползване на местни фермери за развиване на собствен бизнес.
  

Индикатори за измерване на постигането на целите.

По-долу са описани ситуациите, които обуславят формулирането на трите основни цели на проекта.

Допреди около 70 – 80 години, България и страните от Балканският полуостров са били обитавани от десетки хиляди лешояди от четирите европейски вида – белоглав, египетски, черен и брадат. Впоследствие, от началото на века, и особено след 20те години на миналият век, техният брой рязко намалява. Основните причини за това са:

- масовото използване на отрови за борба с хищните бозайници;
- отстрела на птиците, след като хищните птици са обявени за вредни;
- рязкото намаляване на хранителната база – ликвидирането на пасищното животновъдство и организирането на екарисажна служба.

В резултат на това в края на 60-те години изчезват белоглавия и черния лешояд, а брадатия ги последва 10 години по-късно. Оцелява единствено египетският лешояд, благодарение на факта, че основна част от храната му са живи животни и по този начин избягва отровите.

Предлаганият проект е жизнено важен за успеха на реинтродукцията и за оцеляването на лешоядите, останали в България и на практика е част от общия проект за възстановяване на лешоядите в България. За да бъде успешна една реинтродукция е необходимо да бъде елиминирана заплахата от отравяне на птиците. Един единствен случай на използване на отрова би могъл да унищожи колония от лешояди, резултат от десетгодишни усилия или вече съществуваща такава. Примерите за това са много и продължават да се увеличават. Последния случай е от средата на Април 2007 когато 16 белоглави лешояда бяха отровени наведнъж в Македония. Ето защо използването на отровни примамки трябва да бъде преустановено. Единственият начин за това е решаването на конфликта човек – хищник. За това има един единствен метод – създаване и поддържане на компенсационна програма която да обезщетява фермерите за техните загуби. Само тогава, в едно с информационните кампании и стриктния контрол използването на отрови ще спре.

Създаването на компенсационна програма е проект, който задължително трябва да предхожда реинтродукцията на лешоядите. По този начин, когато дойде времето за пускането на лешоядите в даден район, вече ще е създадена благоприятна за това среда, изразяваща се в липсата на заплахи и лимитиращи фактори, най-вече неизползването на отрови.

Липсата на компенсационна програма означава винаги наличен риск за отравяне на лешоядите.

В някои страни от западна Европа такива програми съществуват. Основно те са финасирани от правителствени фондове и по различни проекти – главно Life Nature. Насочени са към компенсиране на щети от мечка, вълка, рис и росомаха. Обезщетенията са под формата на основно на пари и по-рядко с животни.

През 1999 година Европейската комисия публикува доклад (72 страници) посветен на начина на действие и ефекта от тези компенсационни програми финансирани чрез Life Nature проекти.

От този доклад се налагат няколко основни извода:

1. 
   Няма универсален механизъм за компенсиране който да се прилага навсякъде, дори и в рамките на една страна. Всеки район е различен в зависимост от статута си, вида на домашните животни и начините на стопанисването им, популацията на хищниците, отношението на местното население и т.н.
   
2. 
   Това налага компенсационната програма (най-общо казано) да се адаптира към конкретният район.
   
3. 
   Основен недостатък на компенсационните програми (основно правителствените и общинските) е дългият срок за изплащането дори на доказана щета. Обикновено срока е 6 до 12 месеца което е твърде дълго, като на някои места (парка Абруцо в Италия) достига дори до 24 месеца.
   
4. 
   Задължително условие за ефективността и устойчивостта на всяка програма е наличието на определени условия които фермерите трябва да спазват за да могат да претендират за изплащане на щети. Такива са превантивни мерки като наличието на овчарски кучета, използването на кошари или електро-пастири, пастири и др.
   
5. 
   Пълното заместване на съществуваща компенсационна програма с друга такава (особено ако е за определен период) не се препоръчва. Много по-ефективно и полезно е когато новата програма допълни и разшири обхвата и ефективността на досега съществуващата и двете работят в синхрон.
   

Таблица за размера за изплатените обезщетения от МОСВ на собственици на домашни животни от мечки по години.

Поради тази причина на настоящият етап е много трудно да се оцени дори приблизителният брой на щетите в района на парка. За това е необходимо компенсационната програма да бъде широко разгласена сред местните фермери. От друга страна практиката показва че при наличието на компенсационна програма, особено в началото, претенциите за щети нарастват неимоверно много поради опитите за злоупотреби. Ето защо реалният размер (и брой) на нанесените щети може да бъде сигурно установен след като програмата работи поне една година. По време на подготвителният проект бяха установени два случая на нападения от вълци в парков участък Тъжа – на три крави и пет коня.

Основен проблем за ефикасността на програмата на МОСВ са високите изисквания към стопаните които те трудно покриват, както и бавната бюрократична процедура. Освен това тази програма не компенсира щети от вълци, което на практика я прави неособено полезна в борбата с отровните примамки. ФДФФ-София работи и ще продължава да работи в посока прилагането на този механизъм и неговото по-ефективно изпълнение в сътрудничество с МОСВ. Нашата цел ще бъде двете програми да работят в синхрон за постигане на по-ефективни резултати.

Накратко, всяка програма за компенсиране на щети от хищници действа по следният начин:

- фермерите в районът, в който действа програмата, биват запознати с механизма на компенсиране и начинът, по който трябва да осигуряват опазването на стадата си – надеждна кошара, пастирски кучета и т.н.;

- при случай на намерено мъртво животно – овца, кон, крава, коза, магаре, бивол или разрушени кошери, фермерът сигнализира екипа на програмата;

- обучен специалист на място оглежда мъртвото животно и определя причината за смъртта и вида на хищника, ако той е причината;

- екипа на програмата преценява дали фермерът е спазил минималните необходими мерки за опазване на животните си от хищници и взема решение за обезщетяване на фермера;

- компенсиране на фермера със изплащане на парична компенсация ( със средства генерирани от компенсационното стадо) или същият вид и брой животни (само в случаите когато щетите са върху овце, и то при желание от страна на собственика).

Както беше споменато по-горе, няма универсален метод. Това напълно важи и за района на парка. Например, нито една от досега действащите програми в Европа не е компенсирала щети нанесени върху свободно пасящи коне. На първо място поради факта че такива има много малко в страните от Западна Европа, на второ място поради факта че техните собственици не покриват никакви изисквания за превантивна защита. Екипът на ФДФФ-София обаче сериозно ще обмисли дали да не компенсира и тези стопани. Основната причина е че те наистина не биха могли да изпълнят изискванията за превантивна защита. Конете обаче също стават жертва на хищниците и в този случай използването на отрови е напълно възможно (последният доказан случай беше именно с убит кон). Тъй като нашата цел е неизползването на отрови компенсационната програма твърде вероятно ще включи и конете.

Това накратко е единственият начин за решаване на конфликта човек – хищник. Решаването му води до неизползването на отрови, оръжие и капани за борба с хищните бозайници. Съответно до спирането на директното и индиректно унищожаване на редки и защитени видове животни – мечка, вълк, орли и лешояди. Настоящият проект на ФДФФ-София е с дългосрочна визия и ние ще работим за неговото мултиплициране и в останалите части на страната където този проблем съществува. След достигането на достатъчен брой животни/стада които да осигурят необходимите ресурси за компенсация (животни и средства) на всички щети в района на Централен Балкан, ФДФФ-София ще създаде подобна програма и в други важни за биоразнообразието райони на страната.

В допълнение може да се добави че липсата на паша се отразява изключително негативно и на пасищата в парка които са разположени под високопланиската зона. Проблемът с охрастяването тук не е толкова остър и всъщност хвойната е заменена от шипката. Липсата на паша обаче води до буйно израстване на тревата и на практика хабитатът не е годен за обитаване от наземно гнездещите и хранещите се тук птици и дребни гризачи – чучулиги, овесарки, бъбрици, каменарчета, дроздове, хайдушки гарги и други. Особено силно това важи за лалугера, който изчезва бързо (за няколко години) след като пашата бива преустановена. Оттук следва и изчезването на много хищници за които лалугерът е основна храна – ловен сокол, кръстат орел, малък орел и други. По-долу е приложено становище от г-н Владимир Стефанов, преподавател в Биологическия факултет на СУ, катедра зоология. Г-н Стефанов, съвместно с Дирекцията на парка от години работи върху изследването и опазването на лалугера в Централен Балкан.

• Местн. Синаница

• Местн. Равна – частично е извън границите на парка

• Местн. Болуваня

• Юго-източни склонове на вр. Триглав (вкл. местн. Светица)

• Района “Равнец” – могат да се изберат няколко локалитета: местностите Алайбозан, Карамандра и/или Равния Бук

• Района на Беклемето – билна част. Могат да се изберат няколко локалитета

В. Една от целите, които си поставяме е в краят на проекта да бъде създадено моделно стадо овце за производство на биологична продукция (месо и мляко) и предоставяне на ноу-хау-то за ползване на местни фермери за развиване на собствен бизнес.

Ликвидирането на високопланинското пасищно животновъдство през последните 30-40 години доведе до загубването на традициите, уменията и желанието за практикуването на тази земеделска практика. Основната причина, а и резултат от това бе, че тя не беше печеливша. Оттук тази професия загуби своя престиж и пълната липса на млади хора, които имат желание да я практикуват, е логично следствие. На границата да бъде загубен е и опита в отглеждането на животните по този начин, а и специфичните породи, както и високопланинските пасища и кошари. Веднъж загубено, тяхното възстановяване е на практика невъзможно. Реализирането на настоящия проект е една реална възможност за възстановяването, запазването и разпространяването на тази практика. В новите условия, при които се открива неограничен пазар за качествена биологична продукция и влизането на България в Европейския съюз, пасищното животновъдство безспорно се очертава като печеливша дейност (това ясно се вижда от предоставения бизнес план). Местните фермери и стопани ще бъдат насърчени и подпомагани за успешното стартиране на свой собствен бизнес за производство на биологична продукция от овцете – месо и мляко. В този смисъл това е демонстрационен проект. Целта му ще бъде и да запознае фермерите с прилагането на устойчиви земеделски практики, които допринасят за опазване на биоразнообразието и намаляване на замърсяването на природата

Биоразнообразие, 80%

Изменение на климата, 1%

Деградация на почвите, 15%

Международни води, 1%

Устойчиви органични замърсители, 3 %

Устойчиво земеделие

Местно развитие

Устойчиви продукти