Брой защитени световно значими видове

Брой защитени световно значими видове

Проектът е съсредоточен в територия, която притежава световно значимо биоразнообразие и е фокусиран върху отстраняването и намаляването на част от заплахите на които то е изложено.

Брой защитени световно значими видове

Изброени са основните световно значими видове които директно и индиректно ще облагодетелства проекта – кафява мечка, кръстат орел, ловен сокол, черен лешояд, египетски лешояд, брадат лешояд, белоглав лешояд, малък орел, скален орел, ливаден дърдавец, лалугер, пъстър пор, дива коза, вълк и други. (Тук не са посочени световно значимите видове растения.)

Територията на парка и района около нея се обитава от около 60 кафяви мечки и приблизително 100 вълка. Тези хищници неминуемо нанасят щети на домашните животни, които пашуват в и около парка. Това са предимно овце, коне, крави и по-рядко кози и пчелни семейства. Като противодействие, част от засегнатите собственици се стремят да унищожат хищниците. Вероятно се използват огнестрелно оръжие, капани, примки и отрова. Тук трябва да се отбележи че най-вероятно използването на тези забранени средства за лов става извън територията на парка поради по-стриктния контрол от страна на парковата охрана. Това обаче не е от особено голямо значение тъй като няма значение дали отровата е на един метър от границата на парка или на три километра извън границата. И в двата случая ефекта е еднакъв. Независимо, че е абсолютно забраненo от Закона за лова и опазване на дивеча и други закони, отровата се използва за унищожаване на вълците. Tъй като е неселективен метод на лов, жертви на отровата стават и световно значими видове животни. Такива са кафявата мечка, кръстат орел, скален орел и др. Силно засегнати са и четирите вида лешояди – белоглав, египетски, черен и брадат.
За съжаление, е трудно да се установи дори и приблизителният брой на случаите, в които е използвана отрова за унищожаване на хищни бозайници, в и около територията на парка. Практиката в цялата страна, а и в други страни, показва че разкриването на подобни случаи е почти невъзможно.

Причина за използването на отрови са нанесените щети на домашните животни. С реализирането на този проект и компенсирането на фермерите за техните загуби, използването на отрови ще престане, съответно и унищожаването на значими видове.

С възстановяването на пасищното животновъдство косвено и директно ще бъдат подпомогнати и популациите на световно застрашени видове като ловен сокол, кръстат орел, лалугер и др. Липсата на пашуващи животни е основната причина за изчезването на лалугера от много бивши негови местообитания. Това важи особено силно за високопланинските пасища. Липсата на пашуване има за резултат силно избуяване на тревната растителност и за кратко време хабитата става напълно непригоден за обитаване от лалугера (и много други видове растения и животни), който скоро след това изчезва. Такъв е случаят с високопланинското пасище в местността Синаница, намиращо се в Национален Парк Централен Балкан, където предвиждаме да пашуват стадата през летните месеци. В този район няма пашуващи животни през последните две години и ясно се вижда как лалугеровата колония се е оттеглила в местата с ниска тревна растителност непосредствено около разрушените кошари, както и около някои оврази. Изчезването на колония лалугери в подобен район е фатално, тъй като реинтродукцията и естественото реколонизиране са практически невъзможни. Оттук следва и напускането на района от видове, които се хранят с животните, обитаващи високопланинските пасища. Такива са ловният сокол и кръстатият орел, световно застрашени видове, които са силно зависими от лалугера, особено през периода на изхранването на малките си. На практика изчезването или дори намаляването на лалугера води до изчезването на тези и много други видове.

По време на посещенията ни на територията на Централен Балкан (а и други високопланински райони в страната) през последните години се налага един тъжен извод. А именно – Балканът е празен! Някога населяван от хиляди стада добитък, които са осигурявали подходящи местообитания и храна (косвено и директно) за много други видове диви животни и поминък за местното население, днес Балканът е пуст. Сред редките му обитатели във високопланиската зона са няколко вида пойни птици и случайно издигнал се скален орел или белоопашат мишелов.

Всъщност, горчива ирония е, че единствените, които имат полза от това са бракониерите, които използват полуразрушените бивши кошари като прикритие за престъпните си дейности.

Хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие

Средно една овца се нуждае от около 4 декара пасищна площ през летния период и около 2 ранна пролет (април – май) и късна есен (септември октомври). За осигуряване на груб фураж (сено) за през зимата са необходими 2 декара, а в случай на целогодишно пашуване около 6 декара (за зимата).

По-долу представената таблица дава представа за размера на устойчиво управляваните територии със световно значимо биоразнообразие. (освен териториите в парка, ние разглеждаме и териториите около парка, а и тези в които ще се пашува в случай на трансхюмация като такива със световно значимо биоразнообразие. Те са подбрани за пашуване именно защото са такива.)

Хектари през отделните сезони	Юли 2007 – Март 2008	Април 2008 – Март 2009	Април 2009 – Март 2010	Април 2010 – Август 2010
Брой овце	200	300	450	750
Хектари във високопланинската зона на парка НПЦБ – 0,4 на овца		100	150	250
Хектари в по-ниските части на парка – 0,2 на овца	30	50	80	150
Хектари извън парка (пасища около парка за пашуване и фураж) – 0,2 на овца	40	50	80	150
Хектари през зимата през трансхюмация – 0,6 на овца (в случай че се осъществи от втората зима на проекта)		150	250	450
Общо хектари	1060	200 (350 при трансхюмация)	310 (560 при трансхюмация)	550 (900 при трансхомация)

Така още със стартирането на проекта и през неговият първи летен сезон устойчиво управляваните хектари земя със световно значимо биоразнообразие в Централен Балкан ще са над 100. Това са данни базирани само на броя на овцете в компенсационното стадо на ФДФФ - София. Съществува реална възможност броят на тези хектари да бъде много по-голям още през лятото на 2008. Във връзка с уточняването на зимните и летни кошари за стадото, пастирите, ветеринарното обслужване, арендуването на земята и т.н. бяха проведени много разговори от екипа на ФДФФ – София и ДЗХП с местни кметове, ветеринари, фермери, възрастни хора и т.н. Наред със техническите въпроси бяха обсъждани и по-широки теми, както и бъдещето на проекта и ползите за хората. Няколко от местните хора споделиха че в случай на използване на високопланинските пасища от стадото на ФДФФ - София, те също биха качили своя добитък в този район на планината през лятото. Причината това сега да не става е страхът на хората да се качат сами високо в планината. На първо място всеки се страхува да бъде първи и да бъде сам в планината поради опасения от нападения на мечка и вълци, кражби на добитък, невъзможност за реакция ако човек претърпи инцидент в планината. Накратко, стадото на ФДФФ - София много бързо може да изиграе силен мултиплициращ ефект и много повече животни да пашуват в планината още от първата година. Само в 12-те села разположени непосредствено около парков участък Тъжа има над 11 000 глави добитък, вкл. над 4 400 овце.

Тези хектари ще са още повече в случай че от втората година на проекта местните фермери решат да стартират собствен бизнес в резултат на представеното им ноу-хау от ФДФФ - София.

В заключение е важно да се отбележи, че от втората година на проекта когато броят на овцете ще бъде по-голям, то е напълно възможно овцете да бъдат пашувани (за кратко – две – три седмици) и в други части на високопланинската зона с цел спасяване на наистина изчезващи останки от лалугеровите колонии. Дори и двуседмичната паша на 600 и повече овце в тези райони ще се отрази изключително благоприятно на тези колонии. Решението за това ще бъде съгласувано с г-н Владо Стефанов и др.експерти и Дирекцията на парка.

Хектари устойчиво управлявани земи. Размерът на тези хектари съответства на тези от т.1. Както е описано, всички територии на които ще се пашува са територии със световно значимо биоразнообразие.

Намалени емисии на азот в международни води

Намалени емисии на фосфор в международни води
В началото си проекта няма да допринесе за намалени емисии на замърсители в международните води, това обаче ще се случи в средносрочен план – 3 – 5 години. До натрупването на необходи-мият (1 – 2 години) опит стадото ще се отглежда по конвенционален начин, след което ще се пристъпи към отглеждането му без използването на никакви изкуствени торове за производство на фураж и т.н. Това е и идеята създаване на моделно стадо за производство на биологична продукция. По този начин ще се намалят емисиите замърсители и ще се намали селскостопанското оттичане под формата на химически торове и пестициди.
Група ІІ

Въздействие 1. Увеличение на приходите на хората, ангажирани в ПМП проекти
Предлаганият проект ще донесе преки ползи за местната общност тъй като ще компенсира загубите на фермерите, причинени им от хищните бозайници – мечка и вълк. Същото се отнася за фермерите които ще ползват опита от моделното стадо за започване на собствен бизнес за производство на биологична продукция.
Брой облагодетелствани домакинства – този брой ще зависи от размера на реалните щети нанесени от хищните бозайници на местните фермери. В момента липсва ясна представа за размера им и това ще бъде една от задачите на проекта – да установи реалният брой на нанесените щети. Все пак може да се допусне че годишно броят им е между 20 и 50 домакинства. Това е и броят на директно облагодетелстваните от проекта годишно.

Други четири домакинства през първата година – тези на пастирите които ще бъдат наети да се грижат за стадото също ще са благодетелствани пряко от проекта. През втората година броят им ще бъде 6, а през третата 8 домакинства.

В много по-голяма степен ще бъдат облагодетелствани и местните фермери, които ще използват натрупаният опит и създадат свои стада за произвоство на биологична продукция. Техният брой е трудно да бъде оценен на този етап. В допълнение може да се каже, че проектът ще се изпълнява в планински и полу-планински райони, които са слабо развити и основните бенефициенти ще са хора в неравностойно социално положение – от малцинствата, трайно безработни, с непрестижни професии – пастири.

Брой облагодетелствани хора – между 50 и 120 за трите години.