иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните

иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните
български горски чети за тая година.” Сега мултикултурковците
/или муртикултуристите, не знам точно как се наричат/ ще ми лепнат етикети като „ксенофоб”, „расист” и „антисемит”. Няма да им отговарям. Вместо това ще цитирам Васил Левски, който в писмо до Панайот Хитов по въпроса за участието на българи в борбите на други народи пише: „Чисто народният чиляк бори се да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други да помага.” Малко класика, нищо повече. Дали защото обърнахме гръб на класиката досегашните ни усилия се не оказаха толкова безплодни? Разликата между онова време и днешното е в някои специфични условия. Днешните гори и балкани са бетонни, но иначе основните принципи си остават. Законите, по които се управлява света, Небесните закони са същите. Няма да е зле, ако поне ги научим. Може и да ни потрябват.
Всички форми на Съпротива са законни и справедливи, щом се въпросът опира до живота или смъртта на цял един народ. Вредни са единствено терористичните акции срещу невинни хора.
Освободителите на България не са ДПС, та да взривяват пътнически влакове. Кои ще бъдат лидери ще се реши впоследствие. Аз мисля, че лидерите, истинските народни Водачи ще се наложат самички, народът сам ще ги издигне. Обаче е задължително Съпротивата да се обедини около ясно формулирана Идея. Ясна и разбираема за всички. За да не се повтори глупостта със „Синята идея”, която никой така и не разбра какво представлява. Крайната фаза е вземане на властта с последващ съдебен процес срещу всички виновни за геноцида над

47
българите и разпада на българската държавност. И задължителни смъртни присъди за всеки, виновен за смъртта на българи.
Може би това няма да се случи, може би е прекалено късно. Аз обаче бях длъжен да го кажа. Цели 18 години говоря и пиша едно и също. Някъде грешах, някъде се заблуждавах, но общо взето вървях в една и съща посока. Падах и се изправях пак. Но не се предадох, не се преклоних нито пред комунисти, нито пред демократи. Изстрадах своите думи и поне това никой не може да ми отрече. Вярвам, че малцина имат моя опит. Събрах цялото си знание, синтезирах го, доколкото ми позволиха силите, подредих го и ви го представям. Оттук нататък щафетата е във ваши ръце.
Време е!
Ангел Грънчаров – Елтимир
Февруари 2008 година