Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2016 2020 г

С намаляването на фосилните енергоизточници като въглища, нефт, и земен газ и същевременно глобалното увеличение на енергийното потребление, възниква въпросът как ще се осъществява в бъдеще снабдяването на електричество. Ще бъде ли ограничен достъпът до тях, поносима ли ще бъде цената им и още колко време можем да си позволим да замърсяваме околната среда чрез използването им.

Възобновяемата енергия се отличава преди всичко с това, че произхожда от неизчерпаем за човешките мащаби източник. Естествените енергийни ресурси осигуряват около 3078 пъти повече енергия, отколкото се нуждае човечеството в момента.

При използването на слънчева, водна, геотермална и вятърна енергия не се отделя въглероден диоксид. Тези енергоизточници не влияят на глобалното затопляне. Добивът на регенеративна енергия е възможен в много региони в света и е с огромен потенциал за развитие. Този факт е съществен не само за околната среда, но и за международната политика, която предоставя възможности за развитие на отрасъла, като осигурява субсийдийни модели и определя преференциални цени за изкупуването на енергията от възобновяеми източници.

В тази инициатива общините имат ключова роля: чрез мерки за повишаване на енергийната ефективност и засилено използване на възнобновяеми енергийни източници (ВЕИ), те няма да въздействат допълнително на глобалното затопляне. Много малки и големи европейски общини покриват енергийните си нужди вече изцяло от въобновяеми енергийни източници, други са на път да го постигнат. За целта е необходимо да се предостави на общините и тяхното население нужната информация за постигане на целите.

Преминаването към възобновяеми енергийни източници въздейства благоприятно не само на климата, но има и сигурни икономически предимства – то ни прави по независими от внос на енергията и осигурява работни места.

Документът е разработен в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:

• 
  висока конкурентоспособност;
  
• 
  сигурност на енергоснабдяването и
  
• 
  спазване изискванията за опазване на околната среда
  

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ).
2. Национални цели и законодателна рамка

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. трябва да достигне 16%.

Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПВЕИ):

• 
  Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.
  
• 
  Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
  
• 
  Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразенo с реалните възможности и пазарни условия в страната.
  

Законодателната рамка за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по-важни нормативни документи:

• 
  Закон за енергетиката;
  
• 
  Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за земеделските земи;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Енергийна стратегия на България;
  
• 
  Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;
  
• 
  Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол на Киото;
  
• 
  Решения на ДКЕВР за преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от ВЕИ.
  

• 
  Повишаване на енергийната независимост на общините и региона;
  
• 
  Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
  
• 
  Подобряване параметрите на околната среда;
  
• 
  Привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
  
• 
  Осигуряване на по-евтина енергия;
  
• 
  Въвеждане на нови технологии и ноу-хау.
  
• 
  Осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие.
  

Принципите, които са залегнали в разработването на НДПВЕИ и които имат отношение към регионалната политика, са следните:

• 
  Децентрализация: Разширяване на отговорностите на регионалните и местните власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ.
  
• 
  Планиране: Реализирането на НДПВЕИ се осъществява чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализиране в резултат на мониторинга и оценките от прилагането й.
  
• 
  Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки.
  
• 
  Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (което се проверява допълнително от АЕЕ на база икономическа ефективност на инвестициите) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси.
  
• 
  Партньорство и сътрудничество: осъществяване на дейностите по планирането и реализацията НДПВЕИ чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, НПО, бизнес-средите, научните организации (университети и институти).
  
• 
  Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално и местно равнище относно изпълнението на НДПВЕИ.
  

Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:

• 
  балансиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти при усвояване потенциала на ВЕИ.
  
• 
  институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ.
  
• 
  повишаване на квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общински програми по ВЕИ.
  
• 
  изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.
  

Община Симеоновград е разположена в Югоизточна България, в североизточната част на област Хасково и заема територия от 221,09 км². На юг граничи с община Харманли, на запад – с общините Хасково и Димитровград, а на север и изток съответно с община Гълъбово и община Опан. По данни от последното преброяване, населението на Общината към 01.02.2011г. наброява 8 755 души или 3.55% от населението на област Хасково. По брой население, община Симеоновград се нарежда на 7-мо място в Областта. Площта на Общината представлява 3.99% от общата площ на област Хасково. Гъстотата на населението е 39.28 д/кв.км, като близо 77.30% е съсредоточено в общинския център.

Общината разполага с възможности за лесен достъп до земен и въздушен транспорт, което е добра предпоставка за развитието на успешни регионални и международни партньорства. Близостта на общината до Турция и Гърция дава възможност за създаване на ползотворни партньорства на ниво местни власти и бизнес.

Общинският център – гр. Симеоновград се намира на 30 км от международния път Е-80 и на 28 км от областния център Хасково. Община Симеоновград се намира в непосредствена близост до един транс континентален коридор: ж.п. линията от Западна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Свиленград - Истанбул. През територията на общината преминава ж.п. линията София - Симеоновград - Свиленград и Гълъбово - Симеоновград с основна ж.п. гара Симеоновград. Дължината на пътната мрежа на общината е 85.68 км..

Територията на общината е разположена в Горнотракийската низина (Старозагорското поле), характерна с обширните приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват интензивното използване на селскостопанските площи. Равнинният характер на релефа и плодородните почви влияят положително за развитието на всички отрасли и подотрасли на селското стопанство, изграждането на напоителни системи и транспортни артерии

Община Симеоновград обхваща общо 9 населени места, в т.ч. един град и 8 села. Отделните кметства в Общината са в с. Свирково, с. Константиново, с. Троян, с. Тянево, с. Калугерово, с. Навъсен, с. Дряново и с. Пясъчево. Кметове на кметства са избрани в селата: Свирково, Константиново, Троян, Дряново, Тянево, Калугерово, Навъсен и е назначен кметски наместник в с.Пясъчево.

Съгласно квалификацията на населените места, по смисъла на териториалното и селищно устройство, населените места в Общината попадат в следните категории: един много малък град – гр. Симеоновград (население под 10 хил. жители), пет малки села – Калугерово, Константиново, Навъсен, Свирково и Тянево (население от 250 до 1000 жители) и три много малки села – Дряново, Пясъчево и Троян (население до 250 жители).

Съгласно категоризацията на общините, община Симеоновград попада в четвърта категория. Категоризацията на населените места в Общината е представена в таблица 2.

Таблица 2. Категоризация на населените места в община Симеоновград

Приоритетите на програмата за енергийна ефективност са определени по метода на целевите групи. Целевите групи обединяват крайни потребители със сравним модел на потребление на енергията. Този метод се основава на постепенно пресяване на възможните обекти за въздействие и избор на приоритети, като по този начин се пестят ресурси от време и средства. Методът на приоритетните целеви групи е обективен и надежден. В община Симеоновград е събрана информация за общинските целеви групи по сектори:

■ Общински сгради;

■ Улично осветление;

■ Образование, здравни и социални дейности;

■ Бизнес сектор.