Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2016 2020 г
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сектор "Образование, здравни и социални дейности"
- 4.4.Промишлени предприятия
- 4.7.Услуги
- Обработваема земя (ха) Използвана земеделска площ (ха)
- Брой земеделски стопанства
- 2007г. 2008г. 2009г.
- Брой на селскостопанските животни към 31.12.2012 година
- 4.19. Външна осветителна уредба
- 5. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ НА ОБЩИНСКАТА ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИК
- 6. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ
- Основни насоки в развитието на ВЕИ
- Оценка на потенциала на слънчевата радиация в България
- Пасивен метод
Бизнес секторът е този, който може да оценени инвестиционния потенциал в сектора на ВЕИ и да реализира мащабни проекти в сферата на: ■ оползотворяване на биомасата (изграждане на горивни системи на биомаса); ■ изграждане на мащабни фотоволтаични инсталации (с инсталирана мощност от няколко MWp); ■ изграждане на мини ВЕЦ и др. ■ изграждане на инсталации за биогаз; ■ изграждане на слънчеви въздухонагреватели за сушене в селското стопанство. Община Симеоновград разполага с ограничен потенциал от ВЕИ, предимно слънчев и биомаса, но неговата стойност ще в нараства в бъдеще с развитие на технологиите. За това той трябва да се развива и използва разумно.
4.4.Промишлени предприятия Промишлената дейност в община Симеоновград не е силно застъпена. През последните години промишленото производство е спаднало няколко пъти и делът му в местната икономика е много малък. На територията на общината има незначителни количества минерални ресурси. В общината функционира една кариера „Райново” за добив на трошен камък . Материалите добивани в кариерата са подходящ за пътно строителство. Застъпени са още предприятия в текстилната промишленост. Съществуват и фирми за дърводобив. Добиват се предимно дърва за огрев. 4.5.Транспорт Автобусния транспорт за Община Симеоновград се осигурява от частни превозвачи, покриващи ежедневно връзките с град Хасково,Стара Загора, Гълъбово, Харманли и Ямбол .. Общинското ръководство активно поддържа общинската пътна мрежа. Състоянието на пътната мрежа в общината е сравнително добро. Край Симеоновград преминава автомагистрала Марица, която има същото направление както Е-80. Освен шосейния коридор от тук преминава и ж.п. линията, свързваща Западна и централна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Симеоновград за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток. Основната връзка със страната е чрез първокласен път Е80 Свиленград – София а връзките със съседните области се осъществява с третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени встрани от основната.
В община Симеоновград са регистрирани 3788 домакинства. От тях 2602 в град Симеоновград и 1186 в 9 села. Сграден фонд – 3 360. Енергийно потребление - доставчик на електроенергия за бита EVN. Отоплението се осъществява с електроенергия и твърдо гориво. Потребление на енергия от възобновяеми източници - отделни случаи за производство на БГВ от соларни системи.
Основната дейност в сферата на услугите е в търговията, ресторантьорството, хотелиерството, комунални услуги. 4.8.Селско стопанство Земеделие
Животновъдството е не основен по значение отрасъл в района. В общината се отглеждат характерните за областта животни - говеда, птици, кози, овце, свине и пчелни семейства. Липсата на замърсители в общината създава много добри условия за производство на екологично чисти (биологични) пчелни продукти. Необходими са инвестициите в земеделските стопанства, които да са насочени към подобряване на хигиенните условия за отглеждане на животните и опазване на околната среда. Основните проблеми пред животновъдството са изразени в необходимостта от уедряването и изнасянето му извън регулацията на населените места.
Водещо място имат говедовъдството и овцевъдството със смесено направление. Животните се отглеждат в личните дворове на населението, много често при примитивни условия. Това прави отрасъла губещ и допълнително затруднява развитието му. 4.19. Външна осветителна уредба На територията на община Симеоновград всички населени места са електрифицирани. Електрозахранването в общината е въздушно. Уличното осветление на територията на община Симеоновград не е в добро техническо състояние. Основна част от уличното осветление е с амортизирани осветителни тела, с живачни и натриеви лампи, които са със значителна инсталирана мощност. Това наложи да се започне модернизацията на съоръженията за външно изкуствено осветление на територията на община Симеоновград и подмяната на амортизираните осветителни тела с енергоспестяващи, с цел повишаване ефективността при експлоатация и поддържане на уличното осветление. От 2006г. поетапно са подменени близо 2000 натриеви лампи с мощност 70Wt с енергоспестяващи с мощност 25 Wt, като се преследва основна цел: -Повишаване на енергийната ефективност на уличното осветление. -Намаляване на преките разходи на Община Симеоновград за улично осветление при осигурено високо качество на осветлението. -Осигуряване на безопастно движение на МПС, повишаване сигурността на пешеходците нощно време и създаване на комфортна нощна атмосфера.
Една от основните цели пред общинското ръководство е стимулиране внедряването на ВЕИ технологии в обществения сектор, бизнеса и бита. Ползите от реализирането на проекти свързани с производството на енергия от възобновяем източник са:
Като основен консуматор на енергия в обществения сектор община Симеоновград е заинтересована от редуциране и оптимизиране на бюджетните разходи, както и подобряване качеството на услугите в обществения сектор. Постигането на тези цели изисква сериозни финансови средства. Общите цели заложени в общинската програма са:
Краткосрочните цели заложени в общинската програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници са:
6. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ
Основни насоки в развитието на ВЕИ
6.1. Слънчева енергия Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. При географски ширини 40°- 60° върху земната повърхност за един час пада максимално 0,8-0,9 kW/m2 и до 1 kW/m2 за райони, близки до екватора. Ако се използва само 0,1% от повърхността на Земята при КПД 5% може да се получи 40 пъти повече енергия от произвежданата в момента. Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др. Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени; Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори, както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода. Слънчевият колектор може да се оформя като самостоятелен панел или във вид на интегрирани повърхности, оформени като строителен елемент, например покрив или стена. Подобно съчетаване на функциите увеличава значително икономическата целесъобразност от употребата на слънчеви колектори.
Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh m2. Като цяло се получава общо количество теоретически потенциал слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от порядъка на 13.103 ktoe. Като достъпен годишен потенциал за усвояване на слънчевата енергия може да се посочи приблизително 390 ktoe (Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия се използва проект на програма PHARE, BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България". В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България, за период от над 30 години). След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене (виж. Фигура 1). SOLAR RESOURCES
Фигура 1. Карта за теоретичния потенциал на слънчевата радиация в България Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято - ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация - 1 230 kWh/m2 и КПД на не-селективни слънчеви панели ~66%. На база проведени експерименти у нас може да се твърди, че при селективен тип колектор специфичното преобразуване на слънчевата енергия за една година е 583 kWh/m2, а за не-селективен тип - 364 kWh/m2. (Следователно ефективността на преобразуване на слънчева енергия от селективната инсталация е 38% по-голямо от това на не-селективната.) Въпреки това у нас до сега са намерили приложение предимно не-селективните слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти. Към момента в страната има инсталирани слънчеви термични инсталации с обща площ около 260.000 m2, със сумарна инсталирана мощност около 200 MW(t). Към 2015 година нарастването на общата площ на инсталираните слънчеви термични колектори се очаква да достигне 470 m2 със сумарна инсталирана мощност около над 350 MW(t). Слънчевите технологии изискват сравнително високи инвестиции, което се дължи на ниските коефициенти на натоварване, както и на необходимостта от големи колекторни площи. Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Увеличава се използването на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др. Слънчевата енергия е лъчиста енергия, произведена в слънцето като резултат на термоядрени реакции. Слънчевото лъчение се характеризира с т.н. „постоянна слънчева константа". Тя е от порядъка на 1368 W/m2 и е от слънчевата енергия, която достига земната орбита. Община Симеоновград попада в зоната над 1500 kWh/m на година. Според принципа на усвояване на слънчевата енергия и технологичното развитие съществуват два основни метода за оползотворяване. Пасивен метод - „Управление" на слънчевата енергия без прилагане на енергообразуващи съоръжения. Активен метод - 1.Осветление, 2.Топлинна енергия, 3.Охлаждане, 4.Ел. енергия. Слънчеви колектори Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлинна, включващи т.н. слънчеви колектори. Данните за тях са трудни за събиране, поради частния характер на процеса на инсталация, но техния брой е все още твърде малък за Община Симеоновград. PV системи Използването на слънчевата радиация за производство на електрическа енергия може да стане в обособени за целта плантации, както и на вече построени или новостроящи се сгради. Най-използваното място от сградата за инсталиране на фотоволтаични елементи е покривът, където могат да се инсталират: готови моно- или поли-кристални фотоволтаични модули; аморфни фотоволтаични модули, които да служат като покривна изолация. Друг много съвременен вариант е да се използват тънкослойни фотоволтаици, които правят покрива полупрозрачен, осигурявайки едновременно производство на електроенергия и равномерна мека светлина. Фасадата е второто място за интегриране на фотоволтаични елементи. Области на приложение на PV системи - захранване на къщи, вили, градини и отдалечени обекти. С изграждането на такава система се повишава енергийната независимост на сградата. Според инсталираната мощност на фотоволтаиците сградата може да осигури по-голямата част или цялата електрическа енергия, от която се нуждае. Фотоволтаиците са единствения източник на ел. енергия, за които няма данни да влияе отрицателно на околната среда или здравето на хората, животинските и растителните видове в района на инсталирането им. 6.2. Вятърна енергия Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80- те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа. Според последните прогнози на Европейската ветроенергийна асоциация се наблюдава тенденция на засилено развитие на използването на вятърна енергия в Европа. Очаква се инсталираната мощност от 28 400 MW през 2003г. да достигне до 75 000 MW през 2010 г. и 180 000 MW през 2020 г. През 2020 г. електричеството, генерирано от вятърните турбини, ще покрива нуждите на 195 милиона европейци или половината от населението на континента. Според прогнозите на EUROSTAT потреблението на вятърна енергия в ЕС през 2010 г. ще достигне 10 000 ktoe. В България Вятърната енергетика към момента има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. Инсталираните вятърни мощности са: за 2005 г.- 13 MW, за 2007 г.- 29 MW, за 2008 г.- 53 MW, за 2009 г.- 113 MW. Прогнозната инсталирана мощност за 2010 г. е над 300 MW. Това показва, че вятърната енергетика в България в последните години се развива експоненциално.
Каталог: article images -> source source -> Приложение №4 годишен план за паша за 2015 г. На община симеоновград source -> П р о г р а м а за развитие на читалищната дейност в община симеоновград за 2013 год source -> П р о г р а м а за развитие на читалищната дейност в община симеоновград за 2014 год. І. Въведение годишната програма source -> О б щ и н с к а а д м и н и с т р а ц и я с и м е о н о в г р а д source -> Списък на мери и пасища за индивидуално ползване в землището на гр. Симеоновград – екатте 47278 source -> Проект „Подкрепа за достоен живот" по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: bg 051PO001 0 9 „ Алтернативи" source -> Списък на мери и пасища за индивидуално ползване в землището на гр. Симеоновград – екатте 47278 source -> Техническо задание за проектиране Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|