Програма за опазване на околната среда на община Самоков 2016-2020г. Програма за опазване на околната среда на община самоков
Източници на емисии за Община Самоков
Изтегляне 2.39 Mb.
|
1.2.1.2. Източници на емисии за Община Самоков Различават се два основни източника на атмосферно замърсяване в община Самоков: стационарни и линейни. Стационарните източници биват наи-вече площни като:
Линейните източници представляват транспортния поток и отделяните от двигателите вредни вещества, влизащи в състава на вредните газове (азотни оксиди (NOx), въглероден оксид (CO), серни оксиди (SOx), сажди, органични съединения) както и фини прахови частици, които са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията. Различават се и неорганизираните източници, които представляват открити площи за насипни материали, депа за отпадъци, кариери за добив на инертни материали и др. Основните групи антропогенни дейности, имащи отношение към замърсяването на въздуха в общината са:
Към момента на територията на общината няма установено замърсяване на атмосферния въздух. Източници на промишлен шум и вредни емисии, които да са сериозен проблем за въздуха на настоящия етап не са идентифицирани. Като основни източници на замърсяване на въздуха в общината се явяват предимно транспортните средства, следвани от битовите източници, генериращи основно серни оксиди, фини прахови частици, въглероден оксид и метан. В малките населени места основния дял от замърсяването се пада на битовото горене, свързано с изгаряне на твърди горива с високо сярно и пепелно съдържание, характерно най-вече в есенно-зимния период на годината. Емисиите от метан от своя страна възникват както по естествен (природен) път, така и в резултат от човешката дейност. Могат да се образуват и при разлагането на растителните материали в отсъствието на кислород в блатисти места. Източници на замърсяваме с метан в атмосферния въздух в общината най-често са депата за твърди битови отпадъци. Специфичен сезон проблем за Самоков е състоянието на атмосферния въздух през отоплителния сезон. Както беше споменато, проблемът се поражда от факта, че замърсяването се предизвиква на първо място от масовото използване на въглища и дърва за отопление на жилищата. Другия сериозен проблем по отношение качеството на атмосферния въздух както за общината, така и в страната като цяло се пада на автотранспорта. Като цяло сектор „транспорт“ допринася за 60% от емисиите на CO, около 25% от емисиите на COг, свързани с енергийните процеси, около 38% от тоталните емисии на NOx, бензиновите двигатели на МПС допринасят за замърсяването на въздуха с приблизително 40% от емисиите на ЛОС - летливи органични съединения, а към това се добавя и фактът, че транспорта е източник на шумово замърсяване. Допълнително влияние оказва също така и лошото състояние на уличната мрежа, която допринася за увеличаване на емисиите на ФПЧ. Това натоварване оказва сериозни последствия върху човешкото здраве, поради което емисиите от транспорта изискват специално внимание. Стратегията по околна среда на Р. България обръща внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха. Съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта, е че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили. По данни от РДВР – КАТ около 80% от регистрираните автомобили са на възраст над десет години, а пазарът на автомобили „втора ръка“ значително нараства. Изводи: Върху качеството на атмосферния въздух в община Самоков съществено влияние оказват характерното за Самоковската котловина тихо време, наличието на чести температурни инверсии, както и големия брой на дни с мъгли оказващи отрицателно влияние върху способността на въздушния басейн да се самопречиства. На територията на общината няма големи източници на промишлен шум и вредни емисии, които да оказват съществен проблем върху състоянието на атмосферния въздух. Поради липсата на големи промишлени предприятия, основните източници на емисии тук се явяват битовото отопление, автотранспорта и в частност селскостопанските дейности. Качеството на въздуха в общината отговаря на санитарно – хигенните норми за КАВ, в резултат на което може да се направи заключението, че фоновото замърсяване е в границите и/или под допустимите норми по основните контролируеми компоненти на въздушния басейн.
Качеството на водите представлява най-значителния индикатор за въздействието на човешката дейност върху естествената водна среда. Климатичните условия в Рила и Самоковската котловина са основната предпоставка за наличието на богати водни ресурси на територията на община Самоков. Основните водни басейни са реките Искър и Марица в горните им течения. - Река Искър – извира от централния дял на Рила, като в началото си има два основни ръкава – Черни Искър и Бели Искър, а в последствие в нея се вливат по-малки рекички и потоци, и притоците и река Палакария и река Шипочница. Реката над град Самоков е слабо повлияна от антропогенно натоварване и водите и са чисти. От град Самоков до град Искър се наблюдава значително антропогенно натоварване, както по отношение на обезводняване на речните течения, така и по отношение на замърсяването на водите. Водните ресурси на реката се използват за напояване, питейно битово и промишлено водоснабдяване. - Река Марица – извира от Маричини езера и е с дължина 472 км. Водите на реката има решаваща роля за водните ресурси на много населени места. Основна нейна характеристика е снежнодъждовния режим, който е характерен с високи води през пролетта и ниски води през есента и зимата. Важна част от водното богатство на общината са големия брой ледникови езера, като повечето от тях са постоянни, с малка площ и обем. Водите им имат значение, не толко с количеството си, а със своите качества и красота, привличайки ежегодно хиляди туристи. По-известните са Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините. - Маричините езера са група от четири езера, разположени стъпаловидно в Маричинския циркус. Намират се на височина от 2508 м до 2301 м и дават началото на река Тиха Марица, която заедно с река Права Марица, образуват същинската река Марица. Две от езерата са постоянни, а останалата част пресъхват. Районът около езерата е обявен за природен резерват през 1951г. и с площ 1500ха. Той се характеризира със суровата си високопланинска природа – глациални форми, планински климат, високопланинска растителност от иглолистна гора, клек и пасища. - Мусаленски езера са група от седем езера разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 м до 2322 м и принадлежат към басейна на река Боровецка Бистрица. Първото най-високо езеро в групата, наричано още Леденото езеро, е разположено в малък циркус на 365м североизточно от връх Мусала. Езерото лежи на 2709 м. н.в. и е най-високото в Рила планина и на Балканския полуостров. Второто Мусаленско езето е разположено на 800 м северно от връх Мусала. Има площ 12.4 дка като се подхранва подземно от Леденото езеро. Третото езеро, познато още като Алеково езеро е разположено на 1160 м. на север-северозапад от връх Мусала на 2544м. н.в. Четвъртото езеро е разположено на 1650 м. северно от връх Мусала. Петото езеро е разположено на 1500 м на север-североизток от връх Мусала. Има площ от 26.2 дка и дълбочина 6.6 м. Шестото Мусаленско езеро е разположено на 1770м. северно от връх Мусала. Има площ от едва 2.5 дка и дълбочина не надвишава 0.5 м. Седмото най-ниско езеро е разположено на 1890 м. северно от връх Мусала. Има площ 13.4 дка и дълбочина 1.6 м. - Мальовишките езера са три езера в Северозападния дял на Рила планина, разположени терасовидно в югозападната част на Мальовишкия циркус, в най-горното течение на река Мальовица (десен приток на р. Черни Искър). Езерата са разположени стъпаловидно едно под друго от югозапад на североизток на протежение от 300 м. - Маломальовишките езера (Камилски езера) са две езера в Северозападния дял на Рила, като по-малкото езеро пресъхва през лятото. Разположени са в плитък циркус между върховете Камилата и Черната скала, от където са получили и името си. - Урдините езера са езерна група с ледников произход в Рила планина. Те не са толко добре развити като туристическа забележителност в сравнение със Седемте рилски езера, тъй като са разположени в най-труднодостъпните места. Урдините езера са разположени в западната част на Урдиния циркус. Урдините езера са обявени за природна забележителност от национално и международно значение.
Това е най-големия по площ и обем язовир в България, който се използва за водоснабдяване на столицата София. Районът благоприятства развитието на риболовен, еко-селски туризъм и развитието на различни водни спортове. Язовир „Искър“ и язовир „Бели Искър“ са двата основни язовира в поречието на р. Искър с особено значение за водоснабдяването на гр. София и др. селища в региона. Язовир „Искър“, е част от националната програма за мониторинг на повърхностните води, както и от програмата за мониторинг на води в защитени територии. Ежегодно водите на язовира се категоризират съгласно изискванията на Наредба 12/18.06.2002г. За 2012, 2013 и 2014г., определената категоризация е една и съща A2. За 2015г. водите на язовира, предназнацени за питейно-битово водоснабдяване са категоризирани съгласно категория А1. Категорията А1 изисквва груба механична обработка и дезинфекция, намр. бърза филтрация. Категория А2 изисква механична и химична обработка и дезинфекция, напр. предхлориране, коагулация, флокулация, утаяване и дезинфекция (крайна дезинфекция). Категория А3 изисква разширена механична и химична обработка, последваща обработка и дезинфекция, напр. хлориране до “точката на прелома“, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация, адсорбция чрез активен въглен и дезинфекция (озониране, крайна дезинфекция) -Язовир Бели Искър – Язовир „Бели Искър“ е язовир построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала, на около 1900 м. надморска височина. Намира се на около 60 км от София, осигурявайки около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи за допълващ обем на основния водоизточник – язовир „Искър“. Язовир „Бели Искър“ е един от най-високопланинските язовири в Европа. По план общия обем на язовира е 15.3 мил. м3. Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборна зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар е около 530-600м, дължината е 2 800 м., а площа на водната повърхност е 850 000м2. Язовир „Бели Искър“ е публична общинска собственост и се поддържа от „Софийска вода“ АД. Язовир „Бели Искър“ също е част от националната система за мониторинг на повърхностни води, както и част от програмата за мониторинг на води в защитени територии. Съгласно категоризацията на повърхностните води, преназначени за питейно-битово водоснабяване на територията на БДУВДР – гр. Плевен за 2012 и 2013г. водите на язовира са определени с една и съща категория, а именно – А2. За 2015г. категорията на водите на язовир „Бели Искър“, съгласно изискванията на Наредба 12/18.06.2002г са определни като А1. Друг язовир, които може да бъде открит на територията на общината е язовира край с. Алино с общ обем 635 хил. м3. Макар и с малки размери язовирът често се използва за риболов и къмпинг.
Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води на територията на община Самоков се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг (НСЕМ), подсистема „Контрол и опазване чистотата на водите”, а състоянието на питейните води и водоизточниците на общината се контролират системно от РЗИ. Извършва се наблюдение на всички кладенци поотделно, като разширения химически анализ се прави по различни показатели. Динамиката в изменението на качеството на водите се характеризира основно с показателите разтворен кислород, биохимична потребност от кислород /БПК5/ и перманганатна окисляемост, които отразяват присъствието на биоразградими замърсители от органичен произход и тяхното превръщане. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от концентрациите на различните форми свързан азот, фосфати и общо желязо. Основно влияние върху състоянието и опазването на повърхностните и подземните води оказват нивото на развитие на пречистващата инфраструктура, заустването без пречистване в естествените водоизточници, туризма, промишлеността и селското стопанство. На територията на община Самоков по-големите емитери на производствени отпадъчни вода са:
Посочените обекти притежават разрешително за заустване на отпадъчните води или комплексно разрешително, издадени съответно от Басейновите дирекции за управление на водите и Изпълнителна агенция по околна среда. В тях са определени индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ на формираните отпадъчни води, които заустват в повърхностните водни обекти. Съгласно данните от общинския план за развитие на община Самоков 2014-2020г. по отношение на река Искър е извършена риск оценка от страна на МОСВ, според която водите и притоците до гр. Самоков не са в риск, а непосредствено след него са във възможен риск. Поречието на р. Искър е с голям водосбор и мониторинговите станции, които са обхванати в програмата за национален мониторинг за 2013г. са общо 44 на брой. По поречието на р. Искър, преобладават пунктове при които водите са чисти или слабо замърсени. Незамърсени са водите на р. Черни Искър и Бели Искър. По поречието на река Марица водите също се характерзират като незамърсени, с концентрации на замърсители в допустимите граници. Най-натоварените участъци от поречието на р. Искър са реките: р. Какач, р. Блато, р. Перловска, р. Палакария. Причината за подобно натоварване често се явяват нерегламентираните зауствания и преките замърсявания на коритото на реката с различен тип отпадъци. Тук отклоненията за стойностите за добро състояния са по показатели: БПК5, общ азот, амониев и нитритен азот, общ фосфор и фосфати. В случайте на обилно снеготопене и други по-редки метеорологични условия физико-химичните и микробиологичните параметри могат да надвишават пределно допустимите концентрации. В следващите графики са представени данни от бюлетини на ИАОС за поречието на река Искър и поречито на река Марица за периода октомври –ноември 2015. От графиките ясно се вижда, че по поречието на река Искър най-големи превишение на ХПК - COD (Cr) и БПК5 са отчетени при гр. Нови Искър, а високи концентрации на разтворен кислород при с. Чомаковци. 
Източник: ИАОС 
Източник: ИАОС От представените данни за поречието на река Марица по информация от бюлетини на ИАОС за октомври-ноември 2015г. е видно, че високи стойности на ХПК – COD (Cr) са отчетени при с. Радуил и след гр. Костенец. По отношение на проведения хидрометеорологичен мониторинг през 2013г. за река Черни Искър, преди с. Говедарци е отчетено доброто състояние на биологичния елемент, а за пункта при р. Палакария за 2013г. оценката е умерено състояние по биологичните елементи. Съгласно информацията от областната стратегия за развитие на област София 2014-2020г. при извършен анализ на проби от повърхностните води течащи през територията на Софийска област е установено, че радиологичните показатели са значително под допустимите норми, определени от съществуващата нормативна база (Наредба № 7/08.08.86 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води – обща бета радиоактивност (750 mBq/l), съдържание на естествен уран ( 0.6 mg/l ), съдържание на радий-226 (150 mBq/l). На територията на Софийска област ИАОС не разполага с локални мониторингови станции (ЛМС) за измерване на радиационния гама фон.
За подземните водни тела източници на замърсяване се явяват нерегламентираните (селски) сметища, общинките сметища, складове за пестициди, течове от замърсени площадки, затворени индустриални терени и др. Обикновено в резултат от замърсяването на подземните води от точкови източници се повишава и съдържанието на биогенните вещества в тях. Съгласно данни от Басейнова дирекция – Дунавски район в речния басейн на река Искър има 2 подземни водни тела в лошо статус. Проблемите са от повишени стойности на биогенни вещества – нитрати и фосфати:
За територията на Самоковската котловина се намира едно подземно водно тяло с код BG1G00000NQ031, чиито подпочвени води са в пряк обмен с водите на река Искър, а покривните пластове са с ниско защитно действие, което налага ефективна превенция от замърсяване. Химичното и количественото състояние на подземното водно тяло, съгласно данни от Басейнова дирекция – Дунавски район е добро, а специфичната екологична цел е: „Запазване на доброто състояние на подземните води”. През второто полугодие на 2014г. от извършени анализи по показатели за мониторинг на подземни водни тела със заповед № РД 182/2013г на Министъра на околната среда и водите са установени превишения на общ манган в подземно водно тяло Порови води в Неоген- Кватернера - Самоковска долина с над 6,6 пъти над стандарта за качество.
На територията на община Самоков през 1932 г. е каптиран термоминералния извор „Белчин бани“, чиято вода излиза с температура от 41 оС и дебит 8 l/s. Изворът е от типа азотни терми, водата е слабо минерализирана – 0,888 g/l сулфатно-хидрокарбонатна натриева, хлорна без цвят и мирис. Водата се характеризира с това, че е с приятен вкус и се използва за лечение на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, хронични възпалителни процеси, като кожни дерматити и др. На територията на село Ярлово е установено и наличието на субтермални води, като се предполага, че наличие на такива води има и в долините на река Палакария.
Канализационната мрежа на община Самоков се обслужва от „ВиК” ЕООД – София област. Водоснабдени са 27 населени места с изключение на с. Яребковица. Канализацията е изградена в град Самоков, к.к. Боровец и селата села Доспей и Белчин. Община Самоков попада в три района за оценка и управление на водите, Дунавски район - подбасейн Искър, Източнобеломорски район – подбасейн Марица и Западнобеломорски район – подбасейн Струма. Съществуващата канализационна система е от смесен тип. Нейното изграждане е започнало преди повече от 82 години. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 62%, а степента на присъединеност – 85%. Дължината и е 54,5 км., като по-голяма част от тръбите и са бетонни. Мрежата е изпълнена главно от кръгли бетонови и яйцевидни профили. Главните канализационни колектори са пет на брой, от Главен колектор I до Главен колектор V. Изграден е и довеждащ колектор до ПСОВ. За к.к. „Боровец“ канализационната мрежа е с обща дължина 11,3 км и покрива 80% от територията на комплекса, като 46% е изградена от водоплътен материал (ПЕ), а останалата част е рехабилитирана и не се наблюдават дефекти. Значителна част от съществуващите канализационни клонове са с диаметри по-малки от нормативите и съществен недостатък към настоящия момент е, че около 50% от вътрешната водопроводна мрежа е силно амортизирана.
Град Самоков е изцяло водоснабден, като дължината на водопроводната мрежа е 85 км. На територията на община Самоков има четири водоизточника – „Язовир Бели Искър“, който е от тип „повърхностен водоизточник с язовир“ и „Бистрица“, „Пукната скала“ и „Юручна река“, които са от тип „повърхностен водоизточник без язовир“. Изброените водоизточници се характеризират с високо качество на доставената вода. Водата на гр. Самоков се доставя от два основни водоизточника – „Язовир Бели Искър“ и река „Пукната скала“, а при необходимост води могат да бъдат отклонени и от Рилския водопровод. 
Фиг. 6 Язовир Бели Искър Язовир Бели Искър се намира на 23 км южно от град Самоков и е собственост на „Софийска вода“ АД. „Софийска вода“ АД експлоатира като водоизточник както язовир Бели Искър, така и главния довеждащ водопровод с диаметър 1200 мм до град София, отклонението за Самоков се намира южно от село Мала църква. Водоизточник „Пукната скала“ се експлоатира от „ВиК“ ЕООД – София и се намира на 9.5 км южно от София. Към момента няма изградено пречиствателно съоражение към него и водата се доставя гравитачно по отворен канал 90/60 до резервоар Бели Искър (с. Бели Искър). От тук отворения канал е затворен (в лошо техническо състояние) и водата се прехвърля посредством водопровод с диаметър 100 мм към водопровод с диаметър 300 мм. Водоизточник „Пукната скала“, водоснабява източната част на град Самоков директно чрез водопровод 300 мм. Някой от водоизточниците на водоснабдителна система Самоков, експлоатирани от „ВиК“ ЕООД - София имат санитарно-охранителна зона. Капацитетът на водоизточник „Пукната скала“ е 22,5 л/сек. Курортен комплекс Боровец се водоснабдява от местния водоизточник „Бистрица“, които е с капацитет 10 л/сек. На територията на община Самоков водоснабдителната система работи гравитачно, с изключение на резервоара на с. Шумнатица, който е разположен на по-висока кота и налагането се увеличава с местната помпена станция, разположена североизточно от Боровец.
За територията на цялата Софийска област са изградени общо 194 резервоара с общ обем 59 517 м3. За територията на община Самоков има 19 резервоара с обем 9155 м3 и обемен индекс на резервоарите 36%. Когато Индекса на капацитета на съхранение (ИКС) е под 50% се приема, че наличния обем е недостатъчен, когато е между 50-100% се приема, че наличния обем е достатъчен, и когато е над 100% се приема че наличния обем е излишен. За община Самоков, капацитет на съхранение е под 50%, което го прави недостатъчен. Съхранението на водата за град Самоков се осигурява от основния резервоар Самоков 1 с обем 4000 м3, които се намира южно от града. Другия резервоар Самоков 2 с обем 2500 м3, които е разположен западно от града, но в момента не функционира, тъй като конструкцията му не е завършена. Доставката на вода към град Самоков се осъществява от два главни водопровода, които влизат в града от юг и север, като единият - довеждащ от Пукната скала няма изградена система за съхранение на водни обеми. Общата дължина на довеждащите водопроводи на територията на община Самоков е 152,7 км., а в град Самоков е 86,01 км. С най-висок процент са стоманените тръби – 44%, които са амортизирани поради корозия. Азбестоциментовите тръби са с изтекъл срок на експоатация.
Източник: „ВиК ЕООД“- София *Няма данни Общата дължина на водоразпределителната мрежа в гр. Самоков е 82,40 км. Най-висок е процентът на асбестоциментовите тръби – 46%, които представяват сериозен проблем, поради тяхната ненадежност и потенциалните рискове за здравето. Процентът на стоманобетонните тръби също е много висок – 42%. Водопроводната мрежа в к.к. „Боровец“ покрива 100% от консуматорите. Общата дължина на съществуващата водоснабдителна мрежа е около 11,3 км, от които 2,5 км, азбестоциментови тръби, 0,5 км тръби от полиетилен с висока плътност. Основната част на водоснабдителната и съораженията са пуснати в експлоатация преди от 50 години. Това означава, че в момента състоянието на водоснабдителната система е лошо и води до множество течове, много аварии и високи експоатационни разходи. Среданата загуба на вода варира между 63% и 87%. Като цяло високото ниво на течове, води до високи оперативни разходи, претоварване на водоизточниците, намаляване на водоснабдителната сигурност и др. Високия процент на общите загуби определя като приоритетна цел създаването на ефективна стратегия за намаляването им.
| |||||||||||||||||||
