Програма за Опазване на околната среда Община Пазарджик съдържание

Схема: Роза на ветровете

Определена роля и значение за съвремените черти на климата и неговите елементи има антропогенното натоварване и достигнатите степени на антропогенизацията на територията на общината.

При характерната за района ниска скорост на вятъра (под 1 м./сек. за над 72% от случайте), вероятността за преноси на замърсители на въздуха в приземния слой от отдалечени източници на емисии намалява в голяма степен.

Комплексна оценка на климата и метеорологичните фактори дава основание да се определи, като по-характерно и вероятно за атмосферния въздух в региона, въздействието на локални източници на емисии от вредни вещества и замърсители.

По данни на НСИ поземленият и горски фонд на Община Пазарджик включва 636 694 дка. От тях 466 930 дка. или 73% са поземлен фонд. Горския фонд обхваща 82 653 дка.

Земята в поземления фонд е върната на собствениците.

Горския фонд на насоящия етап е възстановен на собствениците му.

Територията на Община Пазарджик попада в Южно-Българската горско растителната област към Тракийския горно – растителен район.

Горите заемат площ от 5 668 ха., което е едва 8.2% от територията и, като са концентрирани в нейната южна предпланинска част.

Общия запас от горите е по 10 м3 на ха. Най-разпространени са благунът – 27.8%, букът – 12.1%, космат дъб – 9% и тополата – 7.7%.

Иглолистните са незначителна част – 8%, с представители основно бял и черен бор.

Община Пазарджик има ниска към средна лисистос – 17.4% за подобряване на санитарно-хигиенните условия и микроклимат в общината са необходими значителни залесителни мероприятия.

От тревните видове преобладават семейство житни, тревно-ливадна растителност, бобови треви, лапад, коприва, живовлек, магарешки бодил и др.

В района преобладават алувиалните и алувиално-ливадните видове почви. Има райони от ливадно-черноземни, заблатени, ливадно-канелени, алувиални, делувиални и др. почви.

Леките почви са устойчиви на взаймодействието на киселинни окиси, неутрални до слабо алкални, с добри сорбционни свойства.

Алувиално-ливадните почви са в терасата на р.Марица. преобладаващия лек механичен състав и рохкав строеж, правят тези почви много подходящи за интензивно и високо рентабилно земеделие.
2.1.5. Водни ресурси.

Територията на общината е сравнително богата на водни ресурси. През района на общината протича най-голямата водна артерия на Бълканският полуостров – р.Марица. Тя разделя на две части Пазарджишкото поле. Ляв приток на р.Марица е река Тополница, която е приемчик на водите от реките Медетска, Берейска, Мътивир, Павел, Бунувска и Златишка. На р.Тополница е изграден язовир Тополница, който се използва за напояване и енергодобив.

Друг ляв приток на р.Марица е р.Луда Яна. Тя събира водите на реките Молей, Магарешка река, Свинарско дере, а по-надолу Банска и Стрелченска Луда Яна. Влива се в р.Марица при с.Мирянци. Водите на р.Луда Яна понякога са много замърсени, поради това че реката приема непречистените отпадъчни води от гр.Панагюрище, гр.Стрелча и други по-малки населени места разположени по течението на реката.

Неоценимо богатство са и подпочвените води в Пазарджишкото поле. Изчислено, е че в Горнотракийската низина подпочвения воден басейн възлиза на няколко милиарда м³.

Десния приток на р.Марица е р.Чепинска, която се влива в нея на територията на Септемврийска община.
2.1.6. Подземни и природни богатства.

Баланса на територията на общината включва и 36 208 дка. урбанизирани площи, 29 524 дка. водни площи, от 12 981 дка. се добиват полезни изкопаеми, за транспорт и инфраструктура – 8 398 дка.

Територията на общината е бедна от към полезни изкопаеми, но е богата на строителни материали.

Големи кариери за ломен камък има в с.Огняново, където са и едни от най-големите варници в страната.

От реките Марица и Тополница до селата Звъничево и Мирянци се добиват инертни материали – пясък и баластра.

3. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ГОРИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ.
3.1. Зелени площи

Зеленените площи за широко обществено ползване на територията на гр. Пазарджик са 103.7 хa, от които паркове, градини, скверове и др. са с площ 83.60 хa, а защитното и мелиоративно озеленяване – 19.47 хa. Общо на един жител на гр. Пазарджик се падат по 11.97 м² озеленени площи за широко обществено ползване, от които 9.71 м² паркове, градини и скверове и 2.26 м² – защитно и мелиоративно озеленяване. Тези цифри илюстрират, че съществуващите обществени озеленени площи за широко и специфично ползване в гр. Пазарджик са далеч от нормата предвидена за град с такава големина и брой на жителите в Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, която е 18 м²/жител.

Зелените площи в града са разположени неравномерно, като между тях не съществува връзка. Разположени са основно около р. Марица и индустриалната зона.

По големите съществуващи обекти на зелената система на града са: остров "Свобода", парк около стадион "Л. Шкодров", парк "Писковец". Необходимо е обогатяване със зеленина на вътрешнокварталните паркове и градини.

Общата площ на лесопарковете на територията на Общината е 4200 дка. Лесопарк "Плисковец" се намира в непосредствена близост, западно от гр. Пазарджик, по брега на р. Марица. Лесопарк "Добра вода", се намира на 16 км южно от града, в северните склонове на рида Каркария.

Голямата част от преобладаващите малки озеленени площи в града имат само декоративни функции и не могат да оказват влияние в посока подобряване на екологичното, микроклиматичното и санитарно – хигиенно състояние на градската среда.

За екологическата ефективност на озеленените площи в градската среда, от голямо значение е интензивността, с която те се поддържат. За град Пазарджик картината не е много оптимистична – само за около 14,83% от озеленените площи в града (първа и втора категория) се полагат по-голямата част от необходимите грижи, за да може тревната, храстовата и дървесната растителност да бъдат в добро състояние. За по-голямата част от озеленените площи в града (85,17%) обаче полаганите грижи са почти незначителни, а те като парк “Стадиона”, източната част на парк “Острова” и частта от лесопарк “Писковец” със своята площна големина, биха могли да бъдат съществен фактор за подобряване на екологичната обстановка в града.

Зелените площи в гр. Пазарджик покриват необходимото разнообразие от озеленени градски пространства към обществени, обслужващи, учебни комплекси, спортни терени и крайречно озеленяване, но по отношение на площната им големина, равномерното им разположение на градската територия, броя и функционалното им състояние, те не задоволяват съвременните нужди на града.

Създадените зелени площи и рекреационни комплекси осигуряват, както задоволяването на нуждите от ежедневен и седмичен отдих, така също и осигуряват по-добри микроклиматични условия на района, а също и за оздравяване на селищната среда.

3.2. Растителни видове характерни за Община Пазарджик.

За общината са характерни някои от лечебните растения: лечебна иглика, жълт кантарион и бял имел.

На територията на общината се намират Бесепарските ридове, които са включени в Европейската консервационна програма “Корине биотопи”. Специфичните климатични и орографски особености на Бесепарските ридове са причина за изключително богатата флора на местността. Там са открити 586 вида растения, като това е 1/5 от растителното многообразие в страната, което за площта и орографията на Бесепарските ридове ги прави уникални биотопи. В границите на Бесепарските ридове се намират: Текирската мишорка (Gypsophila tekirae), Ушно плоскавиче (Silene otites), Румелийска жълтуга (Hypericum remelicum, Bromus moesiacus vel., Genista rhodopea vel., Medicago rhodopea vel., Medicago bondevi koz., Centaurea managettae podp., Centaurea pseudoaxillaris. Тук могат да се намерят много редки и застрашени растения: 7 вида орхидеи. Най-голям брой редки видове растения се срещат именно в защитената местност “Огняновско-Синитевски рид”.

3.3. Защитени местности.

В землището на с. Огняново и с. Синитево (на територията на Бесепарските ридове) се намира защитената местност “Огняновско-Синитевски рид”, която обхваща площ от 140 ха.

На територията на с. Сбор се намира защитената местност “Воденичарска кория” (2.2 ха).

В границите на защитените местности е забранено събирането на лечебни растения, ако това е посочено изрично в Заповедта за обявяване.

Съгласно чл.42 от ЗЛР, дава правомощията на органите на изпълнителната власт за управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения.

Чл.59 от същия закон, делегира правата на РИОСВ за:

• 
  изпълнението на предвижданията на плановите документи по чл.50;
  
• 
  спазването на специалния режим, дейността на билкозаготвителите и билкозаготвителните пунктове и складове за билки;
  
• 
  вида и количествата на билките за преработване;
  
• 
  опазване на находищата и ползването на лечебните растения;
  
• 
  лицата, които събират билки или генетичен материал, по отношението на вида и количеството, както и начините и средствата за събиране.
  

• 
  Червен божур (див божур, красив божур, бижур) – Paeonia peregrina Mill – много годишно тревисто растение с късо коренище и грудковидно задебелени корени. Стъблата са високи от 50-90 см., неразклонени надлъжно набраздени, гладки, облистени на върха обикновенно само с един цвят;
  
• 
  Иглика – Primula veris L. – многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище с многобройни тънки корени. Листата са разположени в приоснована розетка, елипсоводно ланцетни до яйцевидни. Цветоносното стебло е безлистно 10-30 см високо. Съцветието е централен или едностранен сенник с 3-10 цвята, разположени на къси дръжки;
  
• 
  Горска ягода – Fragaria vesca L. – многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. От пазвите на листата излизат дълги, вкореняващи се във възлите, пълзящи подземни издънки. Листата са сложни тройни с дълги до 20 см. дръжки, събрани приосновна розетка;
  
• 
  Кукуряк – Helleborus odorus Waldst. et Kit. – многогодишно тревисто растение с хоризонтално, разклонено, тъмнокафяво до почти черно коренище с многобройни шнуровидни корени. Стъпалата са изправени високи до 60 см. Приосновните листа са презимуващи единични, на дълги дръжки длановидно нарязани. Цветовете са 5-7 см. в диаметър по 2-4 разположени на върха на стеблото;
  
• 
  Мъжка папрат – Dryopteris filix-mas (L.) Schott – многогодишно тревисто спорово растение с хоризонтално, косо или изправено, 10-30 см. дълго и 2-5 см. дебело коренище, покрито с многобройни, прилегнали, керемидообразно наредени основни части на листните дръжки;
  
• 
  Глухарче – Taraxacum officinale Weber – многогодишно тревисто растение с дебел, вретеновиден, вертикален корен. Стеблото е силно скасено с приосновна листна розетка и безлистни цветоностни стръкове. Листата са пересто наделени с назъбени странични дялове, голи или слабо влакнести. Цветните кошнички са единични, разположени на дълги, куги и голи дръжки;
  
• 
  Девесил – Heracleum sibiricum L. – двугодишно или многогодишно тревисто растение с 2-5 см. дебело коренище. Стеблото е 50-200 см високо, грубо надлъжно набраздено, покрито с остри насочени на долу власинки. Листата са до 45 см дълги и 20 см широки, перести, по-рядко двойно пересто наделени, отгоре с разпръснати власинки. Съцветието е сложен сенник с 15-25 главни лъчи с дължина от 2-17 см.;
  
• 
  Мащерка – Thymus sp. Diversa – дребни полухрасчета или многогодишни тревисти растения в дървенели най-малко в основата, формиращи сбити или рехави туфи. Стеблата са разклонени от основата, пълзящи приповдигащи се или изправени, четири ръбести. Цветовете са прешлени по 2 до много събрани в лавести или прекъснато класовидни, връхни съцветия;
  
• 
  Малина – Rubus idaeus L. – храст до 1,5 м висок. Листата са последователни, тройни и перести с 5-7 листчета, назъбени към върха заострени, отгоре зелени, голи, отдолу прилегнало, сребристо влакнесто наплъстени. Цветовете са двуполови, събрани в облистени гроздовидни съцветия;
  
• 
  Липа – Tilia cordata Mill. – дърво до 30 м високо, със закръглена корона и сивкаво кафява, надлъжно напукана кора. Пъпките са 5-6 мм дълги заострено до заоблено яйцевидни, кафяви, голи с две люспи. Листните дръжки са 0,5 – 5,5 см дълги, влакнести или голи. Листата са 4-10 см дъги и 4-8 см широки закръглено сърцевидни със слаба асиметрична основа към върха. Цветовете са жълтеникави, в съцветия по 10-16. Цветните дръжки са голи;
  
• 
  Бъзак – Sambucus ebulus L.- многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо силно разклонено коренище. Стеблото е изправено 2 м високо, набраздено в горната част разклонено с мека, бяла сърцевина, листата са срещу положни нечифтоперести с 13-15 продълговати ланценти. Цветовете са разположени във връхни щитовидни метлици. Плодът е сферичен, 5-6 мм в диаметър тъмносин до червеновиолетов, сочен с 3 костилчици дълги до 3 мм;
  
• 
  Бяла бреза – Betula pendula Roth – дърво 20-30 м височина с рехава пирамидална корона. Кората е гладка, бяла, лющеща се на хоризонтални ивици. Малдите клонки обикновенно са увиснали. Пъпките са яйцевидно конични, кафяви. Листата са последователни с 2-3 см дръжки, тиъгълно яйцевидни до ромбуйчни. Мъжките цветове са увиснали цилиндрични, с 6-10 см дълги реси, разположени по 2-3 по върхове на клонките, а женските са изправени, цилиндрични, 2-4 см дълги реси разположени в пазвите на листата. Плодът е орехче с 2 ципести крилца;
  
• 
  Бяла върба – Salix alba L. – дърво високо 25-30 м с широка корона и дебела, тъмнокафява, дълбоко и надлъжно напукана кора. Листата са последователни с дръжки дълги до 1 см, ланцентни, дълги 4-10 см и широки до 2 см. Цветовете са еднополови събрани в ресовидни съцветия. Мъжките реси са цилиндрични, дълги до 7 см и дебели до 1 см, женските реси са цилиндрични, дълги до 5 см и дебели до 0,5 см. Семената са гладки кафеникави с хвърчилка от бели власинки;
  
• 
  Къпина – Rubus sp. Diversa – бодлив храст с многогодишни стебла с многобройни шипове. Стеблата са заоблени или ръбести. Листата са последователни, сложни тройни или дланевидни с 5 листенца. Цветовете са най-често двуполови, развиват се само по 2 годишните клонки, събрани в гроздовидни или метлицовидни съцветия. Плодът е сборен съставен от многобройни черни, костилкови плодчета;
  
• 
  Коприва – Urtica dioica L. – многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо, разклонено коренище. Двудомно растение с двуполови цветове, събрани в дълги до 10 см ресовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Плодът е яйцевидно зеленикаво едносеменно орехче, с надлъжен ръб и гладка повърхност;
  
• 
  Шипка – Rosa sp. Diversa – бодлив храст с високо 2-3 м. Клонките са изправени или извити, покрити с различни по големина и форма шипове. Листата са последователи, нечифтоперести, в основата с широки прилистници, срастнали с листната дръжка, лисчетата са 5-7 яйцевидни или елиптични, напилени. Цветовете са двуполови, единични или по 2-3 по върховете на клонките. Плодовете са сборни от многобройни едносеменни орехчета, разположени в разрастналите се хипантии, които при узряването се превръщат в несъщински плодове, наречени шипки, със сферична, бутилковидна, елипсовидна, яйцевидна или др. форма;
  
• 
  Трънка – Prunus spinosa L. – силно разклонен бодлив храст, висок 1-3 м. Клонките са тъмносиви до почти черни, разперени, преплетени с много остри тръни. Пъпките са яйцевиднокълбовидни, покрити с кафяви люспи. Листата са последователни с къси дръжки, елиптични до ланцентни, 2-4 см дълги, на върха тъпи, с финно назъбен ръб. Цветовете са дребни 1,5-1,8 см в диаметър, многобройни, обикновено са разположени по единично, рядко по 2. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден 1-1,5 см в диаметър, синкавочерен, покрит с восъчен налеп;
  
• 
  Лайка – Chamomilla recutita (L.) - едногодишно тревисто растение с тънък вретеновиден корен. Стъблото е високо 10-60 см, изправено или приповдигащо се, разклонено от основата, голо, набраздено, кухо. Листата са последователни, преседнали, 2-3 пъти пересто наделени, с тясно линейни до нишковидни, остри крайни дялове. Цветните кошнички са 1-2,5 см в диаметър, разположени на дълги 3-10 см дръжки, излизащи от пазвите на листата по върховете на клонките. Плодовете са слабо сплескани, бледо сиво-кафяви подосемки, дълги около 1 мм, с 4-5 ребра, без хвърчилка;
  
• 
  Жълт кантарион – Hypericum perforatum L. – многогодишно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище. Стеблата са изправени или в основата възходящи, 20-100 см високи, цилиндрични с две надлъжни, слабо изпъкнали ребра, голи в горната част силно разклонени. Листата са срещуположни, приседнали, 5-30 мм дълги и 2-15 мм широки. Цветовете са жълти до оранжеви 10-35 мм в диаметър, разположени на върха на стеблото;
  
• 
  Бял имел – Viscum album L. – вечно зелен полупаразитен дребен храст, прилепващ се по клоните на гостоприемника, с кореноподобни хаустории. Стеблото е високо 20-60 см дихотомично разклонено, жълтозелено, голо. Листата са срещуположни, разположени, прикрепени по крайщата на клонките, кожести, жълтозелени. Растението е двудомно с еднополови цветове. Плодът е кълбовидна сочна едносеменна ягода, около 10 мм в началото зелена, при узряването бяла или жълтеникава, лепкава.
  

На основание чл.10, ал.1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения: определят се допустимите количества за събирането на билки (кг. сухо тегло) съгласно приложението от естествените находища извън територията на националните паркове, определено със Заповед от Министъра на околната среда и водите.

• 
  Червен божур – расте по тревисти и каменисти места из храсталаци и просветлени гори. Среща се рядко почти из цялата страна до към 1000 м надморска височина. Находищата му са поставени под специален режим;
  
• 
  Иглика – расте из храсталаци и по тревисти места в равнините и пред планините. Среща се в цялата страна от морското равнище до към 2500 м. надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са поставени под специален режим;
  
• 
  Горска ягода – расте из разредени гори и храсталаци, горски поляни и скални сипеи. Разпространението е из равнините и планините от морското равнище до към 2000 м надморска височина и в предпланинските райони на общината. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Кукуряк – расте в разредени гори, из храсталаци и поляни в пред планините и планините. Разпространен е в по-голяма част от страната до към 1500 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата му са в добро състояние;
  
• 
  Мъжка папрат – расте по сенчести влажни места в горите и храсталаците предимно в планините. Разпространена е из цялата страна до към 1800 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата му са в добро състояние;
  
• 
  Глухарче – расте из ливади и тревисти местта край пътища и огради, а също и по не обработени и изоставени места. Разпространено е из цялата страна до към 2000 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата му са в много добро състояние;
  
• 
  Девесил – расте по влажни и сенчести местта, край реки и потоци. Разпространен е из цялта страна от морското равнище до 1000 м надморска височина. Находищата му са в сравнително добро състояние;
  
• 
  Мащерка – расте по сухи скалисти и припечни места, из храсталаци и пасища, предимно в планините. Разпространена е из цялата страна до към 2000 м надморска височина и в предпланинските райони на общината. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Малина – расте из храсталаци и просветлени гори, в сечища, по сипей и каменисти склонове. Разпространена е от равнините до високите части на планините до към 2400 м надморска височина и в предпланинските райони на общината. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Липа – расте по сенчести и влажни места в смесени широколистни гори в предпланините и планините. Разпространена е из цялата страна до към 1500 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Бъзак – расте по изоставени места като бурен край селища, пътища, ж.п линии, край речни тераси, като плевел в посеви, лозя и градини в цялата страна до към 1800 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Бяла бреза – расте из разсветлени гори и по скалисти места. Среща се на малки групи като примес във всички по-високи планини обикновенно над 1000 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние. ;
  
• 
  Бяла върба – расте по влажни и блатисти места, край реки и езера, из крайбрежни гори и храсталаци. Разпространена е из цялата страна най-често до към 1000 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Къпина – расте из горски поляни, храсталаци, край реки и пътища, по изоставени места. Разпространена е из цялата страна до към 1800 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Коприва – расте из не обработваеми буренливи места, предимно на богати на азот почви. Разпостранена е из цялата страна до към 1500 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Шипка – расте из храсталаци и разредени гори, по тревисти и каменисти склонове, синури и край пътища. Разпространена е из цялата страна на докъм 1500 м. надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Трънка – расте из храсталаци, покрайнини на гори, край пътища, слогове. Разпространена е из цялата страна докъм 1200 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Лайка – расте по тревисти и изоставени места, край селища, пътища и из посевите. Разпространена е из цялата страна докъм 1000 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние;
  
• 
  Жълт кантарион – расте по сухи, тревисти и храсталачни места, в разредени гори и сечища. Разпространен е в цялата страна до към 2000 м надморска височина и на територията на цялата община. Нямаме данни за състоянието на находищата му;
  
• 
  Бял имел – расте върху различни голосеменни и покритосеменни видове но главно от семейство Розоцветни. Разпространен е в предпланините и планините из цялата страна до към 1500 м надморска височина и в предпланинските райони на общината. Нямаме данни за състоянието на находищата му.
  

• 
  Червен божур – подземни грудки и цветове;
  
• 
  Иглика – коренище и цвят;
  
• 
  Горска ягода – листа;
  
• 
  Кукуряк – коренища;
  
• 
  Мъжка папрат – коренище;
  
• 
  Глухарче – корен от глухарче, корен със стрък от глухарче, стрък от глухарче, лист от глухарче;
  
• 
  Девесил – корен;
  
• 
  Мащерка – стрък;
  
• 
  Малина – листа;
  
• 
  Липа – цвят и листа;
  
• 
  Бъзак – корен, коренище и плод;
  
• 
  Бяла бреза – кора, листа и листни пъпки;
  
• 
  Бяла върба – кора и листа;
  
• 
  Къпина – листа;
  
• 
  Коприва – корен, листа, стрък и плодове (семе);
  
• 
  Шипка – плод;
  
• 
  Трънка – плод и цвят;
  
• 
  Лайка – цвят и стрък;
  
• 
  Жълт кантарион – стрък;
  
• 
  Бял имел – стрък и листа.
  

• 
  Червен божур – през есента или рано през пролетта, преди вегитация на растението. Цветоветe на божура се събират през лятото (втората половина на май и началото на юни) по време на цъфтеж;
  
• 
  Иглика – коренищата се събират ранно на пролет (март-април), преди и при поява на първите листа или в края на лятото и началото на есента. Цветовете се берът през пролетта (април-май) в началото на цъфтежа;
  
• 
  Горска ягода – листата се събират през пролетта и лятото (май-август) по време на цъфтеж или след обиране на плодовете (препорачително е събирането да става след обиране на плодовете);
  
• 
  Кукуряк – коренищата се изваждат през лятото и началото на есента (септември-октомври), след узряване на плодовете и рано на пролет (март) при поява на първите листа;
  
• 
  Мъжка папрат – коренищата се изваждат през лятото (август - септември), началото на есента (октомври) или рано на пролет (март-април);
  
• 
  Глухарче – корен от глухарче се изваждат през втората половина на лятото и началото на есента (август-октомври); стрък с корен – през пролетта и лятото (април-юни), когато листата са добре развити – в начало на цъфтежа или след окончателно прецъфтяване; стрък от глухарче – през пролетта и лятото (април-юни) в началото на цъфтеж или след окончателно прецъфтяване при добре развити, зелени листа; листа от глухарче – през пролетта и лятото (май-юни), при пълното им развитие, до като са свежи и зелени;
  
• 
  Девесил – коренът се изважда през пролетта (април-май), когато се развият първите листа или през есентта (септември-октомври), след узряване на плодовете и увяхване и пожълтяване на надземната част;
  
• 
  Мащерка – брането си извършва в сухо слънчево време от средата на пролетта до края на лятото (май-септември, в зависимост от надморската височина на находището) по време на цъфтеж;
  
• 
  Малина – листата се берът през лятото (юни-септември), когато листата са добре развити, непосредствено след обиране на плодовете;
  
• 
  Липа – цветът се събира в края на пролетта и през лятото (от края на май до началото на юли в по-високите райони), когато повече от половината цветове са разцъфнали, а останалите са започнали да се разтварят. Листата се берът през лятото (юни-август) по време на цъфтежа или след него, докато са още зелени;
  
• 
  Бъзак – коренът и коренищата се събират през есента (октомври-ноември) след узряване на плодовете; плодът се събира през лятото (август-септември) в пълна зрялост, когато плодовете са придобили характерно тъмносиньо обагряне;
  
• 
  Бяла бреза – кората се събира рано на пролет по време на сокодвижението на растението; листата се берът през лятото (юни-септември) след пълното им развитие, докато са запазили зеления цвят; пъпките се събират през ранна пролет (март-април) при напъпването но преди разпукването им; Забележка: кората се събира само от паднали дървета.
  
• 
  Бяла върба – кората се събира през ранна пролет (март-април) повремена усиленото сокодвижение в растението; листата се събират през лятото (юни-август) когато са добре развити и са запазили характериния си зелен цвят; Забележка: кората се събира само от паднали дървета.
  
• 
  Къпина – листата се събират през лятото (юни-септември), когато са добре развити и са запазили зеления си цвят;
  
• 
  Коприва – корена се събира края на лятото и през есента, когато надземната част е изсъхнала и рано на пролет (февруари-март) преди развитието на растението; листата се берът от края на пролетта до края на лятото при образуване на втори и трети подраст, преди или началото на цъфтежа; стръковете се събират от началото на лятото до края му (септември) при образуване на втори и трети подраз преди цъфтежа; плодовете се събират през лятото (юли-септември), когато са достигнали восъчна зрялост;
  
• 
  Шипка – плодът се събира в края на лятото и през есента (август-ноември), след като плодовете са придобили оранжево-червен цвят. Брането се преустановява при трайно падане на сланите и настъпване на зимните студове;
  
• 
  Трънка – плодът се събира през есента (септември-ноември), когато е добре узрял и е придобил тъмносин до синьочервен цвят; цветът се събира през пролетта (март-април) в началото на цъфтежа;
  
• 
  Лайка – цветът се събира от средата на пролетта до края на лятото (май-юни) по време на цъфтеж, когато половината от жълтите тръбести цветченца в кошничката са се разтворили, а езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение; стръкът се събира от края на пролетта до средата на лятото (юни-юли), когато растенията са добре развити и кошничките са в цъфтеж;
  
• 
  Жълт кантарион – стръкът се бере през лятото (юни-август) от началото на цъфтеж (когато 1/3 от пъпките са се разтворили до пълния цъфтеж);
  
• 
  Бял имел – стръкът и листата се берът през пролетта (март-април) по време на цъфтеж и през есента (септември-октомври) при узряване на плодовете.
  

Съгласно чл.5 от Наредба № 2 не се допуска събиране на билки в количества, надвишаващи стойностите определени, като процент от наличните в находището запаси:

• 
  корени, коренища, грудки и луковици от видовете, които лесно възстановяват ресурсите си – до 70%;
  
• 
  корени, коренища, грудки и луковици от видовете, които трудно възстановяват ресурсите си или растът при специфични екологични условия – до 40%;
  
• 
  кори, листа и стъблени пъпки – до 40%;
  
• 
  листа – до 70%;
  
• 
  за стръкове – до 70%
  
• 
  за цветни пъпки, цветове, съцветия и цвветни кошнички, плодове и семена до 70% за едногодишните и до 80% за многогодишните видове.
  

Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 2 експлоатацията на находищата се редува с период на възстановяване на ресурсите. Съгласно чл.6, ал.2 продължителността на периода за възстановяване е следния:

• 
  при събиране на корени и коренища при видове, които лесно възстановяват ресурсите си – 2 год.;
  
• 
  при корени и коренища при видове, които трудно възстановяват ресурсите си или растат при специфични екологични условия – 3 год.;
  
• 
  при събиране на грудки – 2 год.;
  
• 
  при събиране на листа – 1 год.;
  
• 
  при събиране на стъркове от видовете, които трудно възстановяват ресурсите си – 4 год.;
  
• 
  при събиране на съцветия от иглика лечебна – 2 год.
  

Съгласно чл.6, ал.3 от Наредба № 2 не е необходим период за възстановяване при събиране на следните видове билки:

• 
  коренища от коприва и троскот;
  
• 
  стъркове от видовете, които лесно възстановяват ресурсите си;
  
• 
  цветни пъпки, цветове и съцветия;
  
• 
  плодове и семена.
  

На територията на общината няма култивирани билки – Божур, Иглика, Горска ягода, Кукуряк, Мъжка папрат, Глухарче, Девесил, Мащерка, Липа, Бъзак, Бяла бреза, Бяла върба, Къпина, Коприва, Шипка, Трънка, Лайка.

Съгласно Допълнителната разпоредба от Закона за лечебните растения, ал.1, т.18 билки за лични нужди за билките в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва:

• 
  корени, коренища, ликовици или грудки – до 1 кг.;
  
• 
  стръкове – до 2 кг.;
  
• 
  листа – до 1 кг.;
  
• 
  кори – до 0,5 кг.;
  
• 
  цветове – до 0,5 кг.;
  
• 
  семена – до 0,1 кг.;
  
• 
  плодове – до 10 кг.;
  
• 
  пъпки – до 0,5 кг.;
  
• 
  талус – до 1 кг.