Плодът на Земята, Част 1 от Рик Джойнър



страница1/6
Дата11.07.2017
Размер0.8 Mb.
  1   2   3   4   5   6
Плодът на Земята, Част 1

от Рик Джойнър

20 юни, 2005

И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

Тогава Господ рече на Исус: “Днес отнех от вас египетския позор.” За това онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито .

А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя (И. Н.5:8-12).

Ние виждаме по-горе, че това беше на същия ден след като децата на Израел празнуваха Пасхата, че те започнаха да ядат от плода на земята. Има основна връзка между напомнянето на Пасхалната жертва на Христос, и нашето започване да ходим в плодът на Духа както заявява 1 Кор.5:7: “Христос нашата Пасха.” Ние трябва да видим за малко тази връзка преди нашето изучаване на плодът на Духа.

Ние заявихме през последната седмица, че участието в Пасхата промени фокуса на Израел към техния истински Избавител. Това е Христос, който ни е освободил от нашето робство. Точно както на Израел им беше заповядано да празнуват Празника на Пасхата година след година за да не забравят никога това, ние, също, трябва винаги да помним, че това е кръста на Исус, който ни избавя от нашето робство и от смъртта, давайки ни вечен живот. Колкото повече започваме да ходим в плодът на Духа и да притежаваме нашите обещания, толкова повече се нуждаем да помним, че това не е резултата от собствената ни праведност или от собствената ни способност. Това е безплатен дар, за който винаги трябва да бъдем благодарни, дори през вечността. Това е причината защо Господ е наречен “Агнето” във вечността както виждаме в книгата Откровение. Вечността няма да бъде достатъчно дълга за нас за да Му благодарим за Неговото велико спасение!

Това беше в същата нощ когато Израел участва в първата Пасха когато беше последната им нощ в Египет и робството. Целият им живот се промени толкова радикално, че те повече никога нямаше да видят това, което им беше познато през целият им живот. От този ден те щяха да пътуват към земи в нова област, които никога преди не са виждали. Това е колко радикално трябва да се промени нашият живот когато дойдем при Христос. Както ни се казва във 2 Кор.5:17: “Затова ако някой човек е в Христос той е ново създание; старите неща преминаха; ето дойдоха нови неща.” Това представлява новорождението, което имаме когато участваме в Христос като нашата Пасха.

Обаче, раждането не е крайната цел, но началото. Израел бяха новородени през тази нощ, но им отне много години за да узреят достатъчно за да могат да завземат своята земя. Едно цяло поколение, което не можеше да изкара Египет и робството от сърцата си трябваше да премине, и друго да израсне в зрялост преди те да могат да влязат в тяхната пълна цел. Господ искаше първото поколение да влезе, но те дисквалифицираха себе си чрез липсата им на вяра. Ние, също, ще трябва да имаме вяра в Бог за да завладеем нашата Обещана Земя.

Част от Празника Пасха, който на Израел също им беше заповядано да празнуват беше наречен: “Празника на Безквасния Хляб.” В Писанието, кваса представлява две привидно противоположни зли неща. Едното е грях и нечестие, което виждаме в 1 Кор.5:6-8:

Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].

Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и безчестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

В Мт.16:6 Исус предупреди Своите ученици да се “пазят от кваса на фарисеите и садукеите.” Това представлява легализма в тези движения. Ние виждаме, че кваса представлява и беззаконието на греха и нечестието и себе-праведността на легализма. Това са двете ями, които са от двете страни на пътя на живота. И двете са споменати като квас въпреки че могат да изглеждат противоположния проблем. Това е защото всеки един работи в живота на човека като квас. Когато сложите само малко квас в едно тесто, той бързо започва да се разпространява докато не проникне в цялото тесто. Такава е природата и на беззаконието и на легализма.

Трагедията е, че когато мнозина паднат в една от тези ями те могат да излязат, но после често толкова реагират срещу ямата, че отиват към противоположната крайност и падат в ямата от другата страна. Реакционерите ще прекарат повече от живота си ходейки от едната крайност в другата. Поради тях някои от най-лошите доктрини, теологии, и дори ереси са разпространени в части на тялото на Христос. Ако ще бъдем свободни от тези неща, ние трябва да откажем да позволяваме грешки, неуспехи, или рани да бъдат източника на нашите вярвания и на начина, по който живеем. Ние трябва да решим да вярваме на Словото на Бог и единствено на ясното учение на Писанието.

Израел празнуваха Празника на Безквасния Хляб като напомняне за това как напуснаха Египет толкова бързо, че хлябът им нямаше време да втаса (вж. Из.12:33-39, и Втор.16:3). Това, също, е как ние държим този квас настрани от нашия живот – ние трябва бързо да напуснем Египет. Въпреки че живеем с цел да наследим Обещаната Земя, ние трябва да излезем от робството бързо, избягвайки от злите пътища на този свят. Египет представлява пътищата на този свят, които държат хората в робство. Хората, които идват при Господа, но са бавни да направят своето напълно заминаване от злите си пътища, неизбежно ще завършат отново в робство.

През последните години, бяха направени изучавания, които посочват, че повече няма видима разлика между характера на християните и не-християните когато става въпрос за основни въпроси като морал, измама, лъжене, и крадене. Това разкрива, че кваса на света се е върнал в хляба на църквата и се е разпространил. Това състояние няма да трае дълго, но скоро ще се промени защото църквата скоро ще претърпи ново обрязване и тогава ще празнува Пасхата и Празника на Безквасния Хляб отново. Кръста и живота на разпъване скоро ще стане възстановен за църквата. Ние няма да можем да отидем да завладеем нашите обещания докато това не е осъществено. Ние няма да отидем по-нататък в нашето настоящо състояние.

Отново, за да държим кваса вън от нашия хляб, ние трябва да продължим да се движим нататък, израствайки, и отивайки към зрялост. Обаче, ние не трябва да се движим в реакция на минали грешки и проблеми, но по-скоро в преследване на Бог и изпълнението на Неговите цели. Децата на Израел напуснаха робството, но Бог не дойде с обещание просто да ги изкара от техните проблеми, но по-скоро да ги води към Обещаната Земя. Ние трябва винаги да държим това в ума си. Ние не живеем в реакция на пътищата на света, но в покорство на Бог. Има разлика. Някои ще бъдат водени към религиозния дух, който е вкоренен в Дървото за Познаването на Добро и Зло, а другите ще ядат от Дървото на Живота.

Когато някой започва да намалява скоростта си и лагерува твърде дълго на едно място, или грях или нечестие, или легализъм, ще проникне в техния живот. Ето защо движенията са толкова важни за тялото на Христос. Всяко едно е предназначено да ни държи да се движим към нашата цел, приближавайки се до Господа и ставайки като Него. Ако не се движим напред, развивайки повече христоподобност като растем в плодовете на Духа в нашия живот, и растейки в сила и власт, ние ще се върнем назад. Да не се движим напред е да станем хладки, което е най-опасното състояние, в което някой християнин някога може да падне.

Така че тук ние виждаме, че веднага след обрязването, Израел празнуваха Пасхата и Празника на Безквасния Хляб, и после веднага започнаха да ядат плода на земята. Принципа е, че нашата плодоносност е резултата от това, което Христос направи на кръста, което винаги трябва да помним. Начина, по който държим кваса вън от нашия хляб е да напуснем Египет бързо, и да продължаваме да се движим, израствайки, и отивайки към зрялост. Когато християните започнат да правят тези две неща отново, ние ще започнем да виждаме плодът. Ние също ще започнем да завоюваме това, за което сме чакали толкова дълго.

Част II


27 юни, 2005

Защото вие, братя, на свободата бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.

Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая "Да обичаш ближния си както себе си" (Гал.:13-14).

Преди да започнем да разглеждаме плодът на Духа в някои детайли, ние трябва да разберем, че основен принцип на Божието царство е свободата. Това е основен принцип за това, което ще се изисква за да завладеем нашата Обещана Земя или за да ходим в Божиите обещания.

Казва ни се във 2 Кор.3:17: “А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.” Това също може да бъде преведено, ”където Духът е Господ там е свобода.” Следователно, разбирането на свободата е решително за нас за да разберем как ще завладеем земята и как ще носим плода на царството, където е мястото, където той е Господ.

Свободата не е просто отсъствието на робство, но това е свободата да се преследва всичко, за което сме били създадени да бъдем. Тези, които използват тяхната свобода за да вършат зло или за да не вършат нищо ще завършат отново в робство. Истинската свобода не е статична, но това е свободата да се преследва. Истинската свобода също е свързана с това, което преследваме.

Поради тежката робска работа в Египет, мнозина може да са имали видение за Обещаната Земя, където няма никаква работа въобще. Това няма да бъде добро място за дълго нито пък ще останем свободни за дълго. Точно както човека беше поставен в градината за да я обработва, човека беше създаден за да се труди. Дори психологията е установила, че човек ще подлудее, ако е лишен от смислена работа. Обаче, има голяма разлика между тежката робска работа и свободата да се трудим за да станем това, за което сме били създадени.

Тежката работа беше проклятието, и тежката работа не означава просто тежък труд, но труден и болезнен труд. Това означава борба вместо благословение, което тежката работа може да бъде. Тежката работа действително ни лишава от това, което сме, докато трудът на свободата действително помага да се възстанови душата ни. Ето защо Господ каза в Мт.11:28-30:

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

“Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

“Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.”

Игото е за работа, но когато сме впрегнати с Господа и Неговите цели, което е това, за което сме били създадени, ние действително откриваме почивка и освежаване за нашите души вместо изтощение. Работата действително може да бъде по-тежка когато се трудим за Господа отколкото когато е била когато сме се трудили за “Фараона и неговите надзиратели,” но тя ще бъде далеч по-задоволителна.

Ето защо много хора имат главна цел да влязат в бизнес за себе си вместо да работят за някой друг. Това е стъпка в правилната посока, но не е непременно същото като да се работи за Царят. Дори повече от това, че беше създаден за труд, човека беше създаден за да има специално взаимоотношение с Бог, което е дори по-основно за това кои сме. Без това взаимоотношение ние все още ще бъдем празни, без значение от това колко успешни сме в друго отношение. Най-голямата награда, която някога можем да имаме, повече от всяко съкровище или притежания, които можем да спечелим на тази земя, ще бъде да чуем в онзи велик съден ден: “Добре сторено, добри и верни слуго!” (Мт.25:21) Най-голямата награда е да знаем, че носим наслада на Господа.Сега ние не трябва да чакаме до съдния ден за да познаем одобрението на Господа. Нито пък трябва да ходим в традиционно служение или “християнски бизнес” за да работим за Царят и Неговото царство. В същност, вие можете да започнете днес без значение от това каква работа имате. Както Павел пише в Кол.3:23-24:

Каквото и да вършите работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;

понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христос.

Няма значение колко мъчителна робия може да изглежда работата, която понастоящем вършите защото вие можете да я превърнете в поклонение. Ако вършите своята работа за Господа, вместо просто за компанията или за вашия работодател, вие ще започнете да преживявате най-великата свобода и голямо задоволство във вашата работа, която можете да си представите. По-добре е да бъдете роб и да имате присъствието на Господа отколкото да бъдете цар без Него. Ако преживявате това, вие ще бъдете свободен човек без значение от това в каква работа или позиция сте. Ако не знаете тази истина, вие никога няма да бъдете свободен човек без значение от това в каква работа или позиция сте.

Аз имам опит работейки за себе си като притежавах свой собствен бизнес. Това може да бъде много задоволително. Обаче, по много начини това може да бъде голямо робство, което идва с това нещо, като просто да не можеш да напуснеш работа в 17:00 часа, да работиш през уикендите, и т. н. Не след дълго започнах да завиждам на хората, които работеха за мен защото когато напуснеха работа те бяха наистина свободни. А аз не бях. Можеше да правя много пари, но времето е по-ценно от парите, а аз изгубих способността да имам собственото си време.

Има един принцип относно робството, който също трябва да разберем за да можем да използваме нашата свобода правилно. Джим Бейкър сподели, че след като бил освободен от затвора било почти невъзможно за него да взема дори прости решения. В затвора неговото “вземане на решение” атрофирало и му отнело години за да го упражнява достатъчно за да вземе власт и отговорност отново. В затвора всяко решение било вземано вместо него, така че когато той напуснал затвора, дори да вземе някакво просто решение било плашещо. Това е причината защо мнозина, които излизат от затвора действително искат да се върнат обратно там след като са били вън само малко време. Някои дори ще извършат престъпления надявайки се да бъдат хванати. За такива хора най-голямата свобода е била да нямат никаква свобода, и следователно да не вземат никакви решения.

Ето защо Израел напуснаха Египет в една нощ, но им отне години за да изкарат Египет от себе си. Само след няколко трудности, те дори желаеха да се върнат обратно в робството в Египет вместо да продължат тяхното търсене на свобода. Същото е за християни, които са освободени от робството да грешат, но са уплашени, и често се провалят нарочно когато им се казва, че трябва да избират да не съгрешават.

Човечеството беше създадено за да бъде свободно, и няма съмнение, че това е най-доброто състояние, в което да бъдеш, и единственото, в което някога ще станем това, което сме били създадени да бъдем. Обаче, има добра причина защо Павел писа за робите да не са загрижени затова, че са роби, но по-скоро да гледат на себе си, че са свободни в Господа. Той също каза, че тези, които са били освободени са слугите на Господа. Павел казваше, че ако един роб има възможността да стане свободен, той трябва да направи това, но той може да бъде свободен и без да го прави (вж. 1 Кор.7:20-24). Свободата е трудно нещо, и тя изисква зрялост, която мнозина все още нямат.

Лично аз вярвам, че настоящото служене на притежател на бизнес е форма на робство, въпреки че може да не е такава общоприета форма каквато обикновено е робството. Имало е притежатели на роби, които са се грижели за своите роби, и такива, които са се отнасяли зле с тях, точно както има работодатели, които се грижат за своите хора, и такива, които се отнасят зле с тях. Въпреки това, без съмнение служителят слугува на работодателя. Обаче, аз насърчавам хората да вземат увещанието на Павел, че ако някой е призован докато е роб или служител, да не се безпокои за това защото може да бъде точно толкова свободен в Духа. Ако наистина искате да бъдете свободни и да не бъдете служители на някого, това не е грях, и вие можете да бъде свободни от тази връзка, но това може да не ви направи свободни. Истински свободните са свободни във всяко обстоятелство, във всяка работа, в робство, и дори в затвора.

Със свободата идва отговорност. Ако сте свободни да вземате решения, вие също така сте отговорни за последствията от вашите решения. Когато аз бях свободен да нямам работодател, но станах работодател на други, изведнъж аз не се грижех за собственото си семейство, но за всички тези на моите служители също. Скоро бях на мястото, където моите решения можеха да повлияят на много хора. Това беше далеч по-тежко иго отколкото някога съм познавал.

Свободата да се вземат решения не е без цена, но може да бъде най-тежкото иго от всички. Това е почти невъзможно да се види или да се разбере докато не го преживеете. Наблюдавал съм много хора, които са били постоянно критични към техния шев, пастор, или дори тяхното правителство, но когато те са били повишени в подобна отговорност, те са променяли напълно вижданията си.

Както сме предупредени в Гал.6:7: “Не се мамете, Бог не е за подиграване; защото каквото сее човек, това и ще пожъне” (Гал.5:13). Ако сте били критични и бунтовни като служител или като църковен член по отношение на лидерството във вашата църква, вие можете абсолютно да разчитате, че ще срещнете същото като работодател или църковен лидер. Нещата, които сте си мислили и вероятно в които сте били напълно убедени когато сте били служител или църковен член, можете да бъдете почти сигурни, че ще ги виждате по-различно когато сте в позицията на лидерство. Това може да изглежда невъзможно за вас сега, но е истина, точно както никое дете не може наистина да разбере какво е да бъде родител докато не стане такъв.

Точно сега всички ние имаме свободата да изберем собствените си отношения, и определено в най-добрия ни интерес е да изберем доброто отношение. “…Не обръщайте свободата си във възможност за плътта, но чрез любов си служете един на друг.” Дори ни е заповядано да обичаме нашите врагове защото ако не ги обичаме ние няма да можем да ги съдим правилно. В същност, ние няма да можем да съдим за нищо правилно без любов, както ни се казва във Фил.1:9-11:

И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

за да изпитате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христос,

изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.

Ние виждаме тука, че “истинското познание и всеяческата проницателност” е резултат от изобилна любов. Това също е как ще можем да “одобряваме нещата, които са превъзходни,” да бъдем “безупречни до деня на Христос,” и да бъдем “изпълнени с плодът на правдата.” Така че истинската свобода, което е това, към което сме били призовани и е нашето състояние в царството, е с цел да обичаме Бог и да обичаме другите. Любовта е най-голямата свобода. Себичността е най-голямото робство.

Истинската любов винаги е действена. Истинската любов служи. Вие можете да правите това точно сега без значение от работата или позицията, в която сте. Ако започнете сега и останете верни, вие ще дадете плод и ще ви бъде поверена повече свобода защото ще бъдете по-отговорни.

Истинската любов “не търси своето си” (вж. 1 Кор.13:5), така че ние не трябва да търсим любов само за да си бъдем шефове, но за да носим дори повече от товарите на хората – за да им служим. Тогава ние ще бъдем впрегнати с Христос и товарите няма да бъдат тежки, но ние действително ще бъдем ободрени чрез тях. Това е цел, която си заслужава – да бъдем свободни за да носим повече отговорност и да даваме повече плод за Господа и за Неговите хора. Аз никога не искам да обезсърчавам някой да не търси това, но също така не искам и никой да не разбира отговорността, която идва с това.

Божиите хора са призовани да бъдат “царе и свещеници” с Христос. Няма по-велика почит, която някога можем да имаме. Останалата част от творението се учудва на тази възможност дадена на човечеството. Това е достойно търсене да се иска да се расте във власт когато тя е основана на любов към нашия Цар, служейки на Неговите интереси, и служейки на Неговите хора. Истинската власт в Христос действително е форма на робство, но да бъдеш Негов слуга е най-голямата свобода, която някога можем да имаме.

Плодът на Земята, Част III

от Рик Джойнър

4 юли, 2005

Както дискутирахме, Израел не беше извикан само от робството, но в славната свобода на Бог и в една нова земя на обещано преуспяване и благословение. Също така, ние не сме призовани само вън от този свят, или от този настоящ зъл век, но сме призовани в царството на Бог. То, също, е място на безпрецедентно преуспяване и благословение. Обаче, ние трябва в основата си да помним, че Господното царство “не е от този свят” (вж. Йн.18:36). То е съвършено царство далеч над тази реалност. Неговото царство има власт над тази област, и във всяка точка, в която то я докосва то ще носи преливане и благословение без мярка.

Например, когато Царят докосна нуждата от вино на сватбата в Кана, Той направи толкова много вино за тази сватба! (вж. Йн.2:1-11) Когато Царят докосна нуждата от храна за петте хиляди, които Го следваха, имаше много храна, която остана (вж. Мт.14:20). Всеки път когато небесното царство докосва земята, има преливане. Ето защото нашата цел трябва винаги да бъде да търсим първо царството и Неговата правда, знаейки, че чрез Неговото царство за всичко друго ще бъде снабдено, в изобилие.

Това е обещанието, което Господ дава на тези, които са верни на десятъка, както четем в Мал.3:10:

“Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега затова,” казва Господ на Силите, “дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”

Същото е потвърдено в Новия Завет във 2 Кор.9:6-8:

А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце

А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело.

Първо, казва ни се, че Господ може да направи “всяка благодат” (англ. превод на 2 Кор.9:8) да се умножи за тези, които са верни в това. Какво точно изглежда “всяка благодат” да се умножи в живота на някой човек? Апостола продължава казвайки ни какво представлява това: “имайки всичко достатъчно във всичко.”

После той продължава добавяйки, че “можем да имаме изобилие за всяко добро дело.”

Сега нека да обмислим това за минута. Какво бихме правили, ако имахме “изобилие за всяко добро дело”?

Ние също трябва да помним, че тази благодат не е за нас, но за добри дела. На нас, също, ни е обещано да имаме “всичко достатъчно във всичко,” но такъв живот е резултата от изобилно сеене на семена. Това е условен живот, който изисква да търсим първо царството във всичко. Когато правим това нашите мотиви ще бъдат пречистени, и ние ще бъдем достатъчно зрели за да ни бъде поверена такава благодат. Въпреки това, когато небето докосва това ние можем да очакваме толкова много!

Всеки, който говори по този начин е заклеймен, че проповядва “евангелието на преуспяването.” Аз признавам, че между другото също съм бил алармиран, че това често е представяно действително за да поддържа себичността и себичната амбиция.

Обаче, няма съмнение, че евангелието на Исус Христос включва изобилно преуспяване, което е отвъд това, което повечето “проповедници на преуспяването” все още разбират. Точно както Петър казва относно поученията на Павел, незрелите и нестабилните ще изопачат тези неща, точно както ще направят и с другите Писания (вж. 2 Петр.3:14-16). Обаче, ние не можем да позволим на тези, които занасят тези неща в крайности, или използват тези поучения погрешно, да ни накарат да реагираме и да паднем в ямата, която от другата страна.

Но нека винаги да помним, че това не е за да живеем в разкош, но за да носим изобилен плод за царството на Бог. Това не е просто за съкровище на земята – това е много повече от това! Тези, които разбират “истинските богатства” (Лк.16:11) няма да бъдат много заинтересовани от земните богатства. Ние искаме само да управляваме тези правилно за да могат да ни бъдат поверени истинските.

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница