Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8

Икономическо развитие

• 
  район в индустриален упадък;
  
• 
  изостанал селски район;
  
• 
  изостанал граничен район.
  

Общата земеделска площ в общината е 261 хка, от които делът на необработваемата земя е изключително висок около 45% от поземления фонд. В същото време в общината се наблюдават същите както в страната и областта тенденции между 2003-2010 за намаляване на стопанствата (с повече от 50%), но за увеличаване на използваемите земеделски площи (над 100%).

• 
  обезлюдяване на селските райони;
  
• 
  използването на продукцията основно за лични нужди;
  
• 
  раздробеността на земята;
  
• 
  появата на външни земеделци;
  
• 
  намаляване броя на отглежданите животни;
  
• 
  липсата на кооперации и сдружения на земеделските производители;
  
• 
  поливната мрежа в региона е разрушена;
  
• 
  слабо ниво на механизация и обновяване на парка;
  
• 
  липсата на преработващи предприятия на територията на общината;
  
• 
  появата на външни за общината земеделци.
  

Появата на земеделци извън Кула, които обработват местната земя със собствена техника и персонал води до бързо оползотворяване на местните земеделски площи, но не и до подобряване на положението на местните земеделски стопани.

Не територията на общината (или съвместна със съседните общини) не е създадена Местна инициативна група, което намалява възможностите за организиране на инициативи на общинско ниво, произхождащи от земеделски стопани, както и техния достъп до допълнително финансиране посредством ПРСР.

Не е налице официална информация относно изпълнени или изпълнявани проекти по мерки 121 и 123 от Програмата за развитие на селските райони за модернизиране на селското стопанство и изграждане на преработвателна промишленост, с място на изпълнение от община Кула¹. По данни на Общината към края на 2012 г. на територията на Община Кула са изпълнени или в процес на изпълнение около 10 подобни проекта, основно по мярка 121.

Община Кула изостава към 2011 г. от останалата част на страната и областта по отношение на развитието на техническите култури, но показва потенциал за отглеждане на фуражни култури.

Устойчивостта на земеделието би могла да бъде изградена върху създаването на екологично чиста продукция, тъй като в района липсват сериозни замърсители.

Животновъдството продължава да бъде традиционен отрасъл, въпреки намалялото производство през последните години, включващо отглеждането на повечето видове домашни животни – крави, свине, овце, кози, птици.

• 
  Стопанствата в община Кула са сравнително малки такива за територията на страната, но са подобни на стопанствата в областта Видин;
  
• 
  Община Кула има сравнително по-големи стопанства в сравнение със страната и областта единствено при пчелните семейства и при овцете.
  

Устремното развитие на земеделието през последните години в България, нарастване на престижа на професията на земеделските производители, подобряване на стандарта на техния живот и добрите условия, с които разполага община Кула би могло да служи за сериозен лост за запазване на младите хора в общината, както и за привличането на други.

Основните производства развивани на територията на общината са както следва:

• 
  химическа (каучукова) промишленост – концентрирана е около смесеното българо-холандско предприятие РИС Ръбър България. Произвеждат се пресови изделия с основна насоченост за износ (75%). През 2010-2012 се наблюдава ръст на производството като приходите от продажби нарастват над 40%. Предприятието предоставя заетост на около 150 души. Второто предприятие, от химическата промишленост да производството на каучукови ходила към настоящия момент не работи;
  
• 
  текстилна промишленост - основно предприятие е “Кей фешън”, осигуряващо продукция главно за външния пазар (Германия). Предприятието предоставя заетост на около 60 души. Въпреки че през последните години някои от предприятията от този сектор прекратиха своята дейност, този отрасъл продължава да е ключов за общинската икономика. В предприятията на територията на общината се произвеждат ризи, тениски и други текстилни произведения, които са предназначени основно за външни пазари. Този отрасъл е перспективен и потенциалът му все още не е напълно развит, което дава основания да се очаква, че в бъдещ план ще има влияние върху увеличаването на заетостта в общината, посредством създаването на малки фирми;
  
• 
  Хранително вкусова промишленост – Практически от някогашните хранително-вкусови предприятия в община Кула не се е запазило нито едно и общината не са налични предприятия, преработващи мляко, плодове, зеленчуци, зърнени продукти, слънчоглед и т.н. В сектора функционират главно микро и малки фирми като ЕТ “Деян” – производство на хляб, закуски и сладкарски изделия, който осигурява 12 работни места;
  
• 
  Транспорт – на територията на общината действат три фирми занимаващи се със спедиция и транспорт, от които следва да се отбележи „ММ“ ЕООД, която отбелязва устойчиво развитие през годината. Откриването на Дунав Мост 2 би могло да разкрие нови възможности по отношение на транспортния и свързаният с него сектор;
  
• 
  Общинско предприятие “Кастра Мартис РКДС” ЕООД извършва битово-комунални и строителни дейности и осигурява заетост на средно 20 човека.
  

• 
  ниската ефективност на отделните предприятия;
  
• 
  ниската степ на свързаност между отделните предприятия, както и липсата на специализация в отделни стадии на производствения процес.
  

Община Кула разполага с благоприятни възможности за развитието на алтернативните форми на туризъм, които от своя страна носят значително по-висока добавена стойност. Това е обусловено и от наличните природни и културни ресурси:

• 
  пет големи изкуствени водни басейна (зарибени язовира) в района обуславят възможността за развитие на риболовен спорт;
  
• 
  значителния горски фонд обуславя развитието на ловния спорт на база съществуващото разнообразие от дивеч и богат горски фонд;
  
• 
  на площ от 68.28 хка е разположена уникалната природна забележителност “Връшка чука”, защитена местност съгласно ЗЗТ с цел запазване на единственото в света находище на редкия растителен вид – Български Ерантис, и защитените видове: тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, понтийски пелин, ничичево прозорче, розов божур, червена липа и др.;
  
• 
  природна забележителност “Петков Церак” – обявен 1982 г., с площ 0.2 ха в землище на с. Тополовец, в който се намира водопада "Петров Церак" с малък водопад с пад на водата около 10 м. Достъпът до водопада е затруднен поради липсата на път и труднодостъпното дере. В близост до водопада се намират останките на старинна крепост и римско селище известно като "Пецино Кале";
  
• 
  къщата- музей "Александър Поплилов". В нея уредена и градска картинна галерия с картини на кулски художници и художници от Сърбия, гостували на града по време на традиционния панаир. В постоянната изложба може да се видят няколко оригинални акварела на известния кулски художник Йордан Гешев;
  
• 
  в центъра на град Кула се намират останките от крепостта Кастра Мартис. Мястото е достъпно от всички посоки, поставени са указателни табели на изходните и входни артерии на града. В съседство на крепостта е уредена и музейна сбирка с експонати, открити при разкопките. Общински служител изпълнява функциите на екскурзовод и изнася беседа само на български език. Крепостта се нуждае от спешна консервация. Консервация е извършена през 60-те години на 20-ти век, след това само частична, основно на външните стени. През 2009 г. по проект е направено художествено нощно осветление, а 2012 г. е включена в трансграничен туристически маршрут, заедно с крепостта Баба Вида във Видин и Феликс Ромулиана в Зайчар, Сърбия. Общината възнамерява да кандидатства за получаване на крепостта на статут на обект на световното културно и природно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
  

В общината няма изградени хотели или къщи за гости. На са налични туристически агенции и туроператори.

На територията на община Кула има клонове на 3 банки – Банка ДСК, Токуда банк и ОББ. В областния център Видин практически имат присъствие основните опериращи банки на българския финансов пазар.

Присъствието и близостта на основните български банки следва да се разглежда като предимство за местния бизнес, тъй като осигурява достъп до редица иновативни финансови продукти, които дават възможност на малките и средни предприятия и тези от земеделието да се възползват от инициативите на българското правителство, които осигуряват облекчен достъп до финансиране, като по-ниски лихви, такси и обезпечения и насърчават възможностите за стартиране на нов бизнес, както и модернизиране на производствата. От важно значение за местното развитие към настоящия момент следва да се разглежда наличието на следните финансови продукти:

• 
  Ниско-лихвени и/или ниско-обезпечени кредити по инициатива JEREMIE, насочени към неземеделския сектор;
  
• 
  Кредити с облекчени условия за кандидатстване по мерки по оперативните програми;
  
• 
  Мостови кредити за земеделски стопани срещу залог на очакваните плащания по СЕПП и НДП;
  
• 
  Ниско-обезпечени кредити за изпълнение на програми по мерки 121, 122 и 123, гарантирани от НГФ и ДФЗ;
  
• 
  Ниско-лихвени кредити предоставяни от ДФЗ за изпълнение на мерки по ПРСР.
  

Община Кула се възползвала и от работата с ФЛАГ, като през 2011 г. подава искане за кредит в размер на 280 000 лева от фонд ФЛАГ. Предназначението на искания кредит е изпълнение на проект за частична реконструкция на улица "Възраждане" в гр. Кула, част "пътна", по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” на Програма за развитие на селските райони.

С оглед на изоставането в икономическото развитие на общината от основен приоритет е активизирането на всички местни нива за използване максимално на възможностите за развитие, предоставяни посредством различните европейски, национални и регионални финансови инструменти. Също така следва да се търси насърчаването на публично-частното партньорство при привличане на частни инвеститори в общината в потенциалните за развитие области като туризма. Не на последно място общината следва да стане мотор за насърчаване на частната инициатива и формирането на нови бизнес връзки и възможности.Сравнителната изостаналост следва да се използва като повод за търсене на допълнителни облекчения за инвеститорите, желаещи да инвестират в общината.

3. 
   
   Каталог: doc
   doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
   doc -> Лична информация
   doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
   doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   doc -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
   
   
   
   Изтегляне 1.16 Mb.
   
   Сподели с приятели: