Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8



страница4/9
Дата21.07.2016
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Икономическо развитие


Община Кула е относително слабо развита, като основната част от брутния вътрешен продукт (БВП) се формира в рамките на вторичния сектор и в по-малка степен в първичния. Секторът на услугите е относително слабо развит. Общината се характеризира като:

  • район в индустриален упадък;

  • изостанал селски район;

  • изостанал граничен район.

Основните действащи предприятия са микро и малки фирми, характеризиращи се с ниска конкурентоспособност, които нямат средносрочно или дългосрочно планиране. На практика липсва производствено коопериране под формата на асоциации, клъстери, кооперации или други форми на сдружаване на производителите от даден сектор. Външните инвестиции в общината са изключително малко. Въпреки че общината не разполага с възможности за привличане на допълнителни собствени средства, тя е основният движещ фактор в развитието на общината и най-дейна по отношение на привличането на допълнителни инвестиции посредством участието в различни национални и европейски програми. В същото време бюджетът на общината се формира главно от държавната субсидия, което ограничава нейните възможности.

2.1 Селско стопанство

Общата земеделска площ в общината е 261 хка, от които делът на необработваемата земя е изключително висок около 45% от поземления фонд. В същото време в общината се наблюдават същите както в страната и областта тенденции между 2003-2010 за намаляване на стопанствата (с повече от 50%), но за увеличаване на използваемите земеделски площи (над 100%).



Фигура 2 Разпределение на земеделска земя в декари



Основните проблеми пред развитието на селското стопанство в общината са свързани с няколко взаимно усилващи се фактора:

  • обезлюдяване на селските райони;

  • използването на продукцията основно за лични нужди;

  • раздробеността на земята;

  • появата на външни земеделци;

  • намаляване броя на отглежданите животни;

  • липсата на кооперации и сдружения на земеделските производители;

  • поливната мрежа в региона е разрушена;

  • слабо ниво на механизация и обновяване на парка;

  • липсата на преработващи предприятия на територията на общината;

  • появата на външни за общината земеделци.

В общината се наблюдава изключително висок процент на застаряване на земеделските производители, който изпреварва и общите данни за областта. Не се наблюдава потенциал за развитие от страна на млади земеделци. В допълнение в общината се използва предимно семейна работна сила, а възможностите за наемна са силно ограничени.
Таблица 1 Земеделски стопанства в % отношение спрямо общия брой/дка (преброяване 2010 г.)

години

[<24]

[25:34]

[35:44]

[45:54]

[55:64]

[>65]

Кула

0.3%

3.1%

10.4%

11.1%

27.9%

47.1%

Област Видин

1.1%

4.8%

9.9%

13.5%

27.3%

43.4%

България

2.2%

7.5%

14.6%

21.1%

25.2%

29.4%

В община Кула са преброени през 2010 г. 795 стопанства със средна големина от 71.8 дка, сравнително по-малки както от средната стойност на областта, така и от общини като Брегово, Димово, Грамада и Маракеш. В същото време като брой и разпределение по територия, малките стопанства в общината на сравнително по-високо ниво от това в областта и страната.

Таблица 2 Земеделски стопанства в % отношение спрямо общия брой/дка (преброяване 2010 г.)

дка

0

[0;10]

[10;20]

[20;100]

[100;500]

[>500]

 група

брой

брой

дка

брой

дка

брой

дка

брой

дка

брой

дка

Кула

3%

55%

3%

19%

4%

18%

9%

4%

9%

2%

74%

Област Видин

2%

62%

2%

16%

2%

15%

6%

3%

7%

2%

82%

България

4%

67%

2%

13%

2%

11%

5%

3%

8%

2%

84%

Раздробеността на земята има и като страничен ефект ниската активност на местните земеделски стопани по отношение привличането на средства и инвестиции чрез участието в ПРСР или други сходни инициативи на ДФЗ. Въпреки това през последните години се забелязва засилване на интереса особено по отношение на СЕПП и НДП. По цена субсидиите от 2011 общия потенциал на общината следва да бъде оценен на 2.7 млн. лв. (привличането в анализа на възможността за пълно усвояване на земеделските площи би трябвало да увеличи средствата на 5.3 млн. лв.). За Кампания 2012 г. 238 земеделски стопанина регистрират 8057.76 хка земя, което се равнява на около 2.63 млн.лв. субсидии. Характерно е обаче, че пет стопанина извън община Кула обработват над 31% от регистрираната земя и получават за нея помощи. Това е показателно, че практически едрите земеделски стопани идват извън общината, което може да се тълкува като изнасяне на добавена стойност извън нея.

Фигура 3 Разпределение на земеделските стопани и заявени хка за Кампания СЕПП 2012

Появата на земеделци извън Кула, които обработват местната земя със собствена техника и персонал води до бързо оползотворяване на местните земеделски площи, но не и до подобряване на положението на местните земеделски стопани.

Не територията на общината (или съвместна със съседните общини) не е създадена Местна инициативна група, което намалява възможностите за организиране на инициативи на общинско ниво, произхождащи от земеделски стопани, както и техния достъп до допълнително финансиране посредством ПРСР.

Не е налице официална информация относно изпълнени или изпълнявани проекти по мерки 121 и 123 от Програмата за развитие на селските райони за модернизиране на селското стопанство и изграждане на преработвателна промишленост, с място на изпълнение от община Кула1. По данни на Общината към края на 2012 г. на територията на Община Кула са изпълнени или в процес на изпълнение около 10 подобни проекта, основно по мярка 121.



Основните възможности за развитие са свързани с климатичните и почвените ресурси на общината, които позволяват развитието на устойчиво земеделие. Традиционни култури са зърнените култури, зеленчуци, слънчоглед. Би могло да се търси развитие в посока отглеждане на дълготрайни плодни насаждения – малини, ягоди, овощни дървета, технически и етерично-маслодайни култури.

Община Кула изостава към 2011 г. от останалата част на страната и областта по отношение на развитието на техническите култури, но показва потенциал за отглеждане на фуражни култури.

Устойчивостта на земеделието би могла да бъде изградена върху създаването на екологично чиста продукция, тъй като в района липсват сериозни замърсители.

Животновъдството продължава да бъде традиционен отрасъл, въпреки намалялото производство през последните години, включващо отглеждането на повечето видове домашни животни – крави, свине, овце, кози, птици.



Таблица 3 Брой стопанства и животни в община Кула към 2011

Група на фермата

Брой стопанства

Брой животни

Говеда и биволи

97

638

Крави и биволици

89

439

Овце

157

2 910

Овце майки и млади женски овце за разплод

157

2 895

Кози

354

939

Кози майки и млади женски кози за разплод

353

922

Свине

414

926

Женски свине за разплод

153

224

Еднокопитни

273

285

Птици

623

12 262

Кокошки носачки и подрастващи

600

8 452

Зайци

28

356

Зайкини

26

279

Пчелни семейства

43

1 199

В сравнение със останалите български стопанства и тези в област Видин могат да се направят следните изводи:

  • Стопанствата в община Кула са сравнително малки такива за територията на страната, но са подобни на стопанствата в областта Видин;

  • Община Кула има сравнително по-големи стопанства в сравнение със страната и областта единствено при пчелните семейства и при овцете.

В общината има две животновъдни ферми – една на млекодайни говеда и една овцеферма. Кулският район има традиции в млекопроизводството и млекопреработването. Въпреки това млекоцентралата в гр. Кула все още не може да заработи, въпреки наличните помещения за зреене на кашкавал и сирене.

Таблица 4 Ферми за производство на краве мляко на територията на община Кула към 2013

Група на фермата

Брой ферми

Брой животни

I група

2

76

II група

1

5

III група

33

221

Разнообразяването на дейностите в селските райони и създаването на микропредприятия в общината не е развито. В общината са привлечени инвестиции главно в изграждането на ВЕИ (2.2 млн.лв. през ПРСР). Не са установени дейности насочени към създаването на селски туризъм или други неземеделски дейности на територията на селските райони в общината.

Устремното развитие на земеделието през последните години в България, нарастване на престижа на професията на земеделските производители, подобряване на стандарта на техния живот и добрите условия, с които разполага община Кула би могло да служи за сериозен лост за запазване на младите хора в общината, както и за привличането на други.



2.2 Промишленост

Основните производства развивани на територията на общината са както следва:



  • химическа (каучукова) промишленост – концентрирана е около смесеното българо-холандско предприятие РИС Ръбър България. Произвеждат се пресови изделия с основна насоченост за износ (75%). През 2010-2012 се наблюдава ръст на производството като приходите от продажби нарастват над 40%. Предприятието предоставя заетост на около 150 души. Второто предприятие, от химическата промишленост да производството на каучукови ходила към настоящия момент не работи;

  • текстилна промишленост - основно предприятие е “Кей фешън”, осигуряващо продукция главно за външния пазар (Германия). Предприятието предоставя заетост на около 60 души. Въпреки че през последните години някои от предприятията от този сектор прекратиха своята дейност, този отрасъл продължава да е ключов за общинската икономика. В предприятията на територията на общината се произвеждат ризи, тениски и други текстилни произведения, които са предназначени основно за външни пазари. Този отрасъл е перспективен и потенциалът му все още не е напълно развит, което дава основания да се очаква, че в бъдещ план ще има влияние върху увеличаването на заетостта в общината, посредством създаването на малки фирми;

  • Хранително вкусова промишленост – Практически от някогашните хранително-вкусови предприятия в община Кула не се е запазило нито едно и общината не са налични предприятия, преработващи мляко, плодове, зеленчуци, зърнени продукти, слънчоглед и т.н. В сектора функционират главно микро и малки фирми като ЕТ “Деян” – производство на хляб, закуски и сладкарски изделия, който осигурява 12 работни места;

  • Транспорт – на територията на общината действат три фирми занимаващи се със спедиция и транспорт, от които следва да се отбележи „ММ“ ЕООД, която отбелязва устойчиво развитие през годината. Откриването на Дунав Мост 2 би могло да разкрие нови възможности по отношение на транспортния и свързаният с него сектор;

  • Общинско предприятие “Кастра Мартис РКДС” ЕООД извършва битово-комунални и строителни дейности и осигурява заетост на средно 20 човека.

Основните проблеми пред развитието на промишлеността следва да се търсят в:

  • ниската ефективност на отделните предприятия;

  • ниската степ на свързаност между отделните предприятия, както и липсата на специализация в отделни стадии на производствения процес.

2.3 Туризъм

Община Кула разполага с благоприятни възможности за развитието на алтернативните форми на туризъм, които от своя страна носят значително по-висока добавена стойност. Това е обусловено и от наличните природни и културни ресурси:



  • пет големи изкуствени водни басейна (зарибени язовира) в района обуславят възможността за развитие на риболовен спорт;

  • значителния горски фонд обуславя развитието на ловния спорт на база съществуващото разнообразие от дивеч и богат горски фонд;

  • на площ от 68.28 хка е разположена уникалната природна забележителност “Връшка чука”, защитена местност съгласно ЗЗТ с цел запазване на единственото в света находище на редкия растителен вид – Български Ерантис, и защитените видове: тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, понтийски пелин, ничичево прозорче, розов божур, червена липа и др.;

  • природна забележителност “Петков Церак” – обявен 1982 г., с площ 0.2 ха в землище на с. Тополовец, в който се намира водопада "Петров Церак" с малък водопад с пад на водата около 10 м. Достъпът до водопада е затруднен поради липсата на път и труднодостъпното дере. В близост до водопада се намират останките на старинна крепост и римско селище известно като "Пецино Кале";

  • къщата- музей "Александър Поплилов". В нея уредена и градска картинна галерия с картини на кулски художници и художници от Сърбия, гостували на града по време на традиционния панаир. В постоянната изложба може да се видят няколко оригинални акварела на известния кулски художник Йордан Гешев;

  • в центъра на град Кула се намират останките от крепостта Кастра Мартис. Мястото е достъпно от всички посоки, поставени са указателни табели на изходните и входни артерии на града. В съседство на крепостта е уредена и музейна сбирка с експонати, открити при разкопките. Общински служител изпълнява функциите на екскурзовод и изнася беседа само на български език. Крепостта се нуждае от спешна консервация. Консервация е извършена през 60-те години на 20-ти век, след това само частична, основно на външните стени. През 2009 г. по проект е направено художествено нощно осветление, а 2012 г. е включена в трансграничен туристически маршрут, заедно с крепостта Баба Вида във Видин и Феликс Ромулиана в Зайчар, Сърбия. Общината възнамерява да кандидатства за получаване на крепостта на статут на обект на световното културно и природно наследство под егидата на ЮНЕСКО.

През 2012 г. община Кула подписва договор с ПРСР за изпълнението на проект, по който се очаква изграждането на център за културно-историческо наследство и места за отдих и развлечение, свързан с развитието на туризма в региона.

В общината няма изградени хотели или къщи за гости. На са налични туристически агенции и туроператори.



2.4 Финансов сектор

На територията на община Кула има клонове на 3 банки – Банка ДСК, Токуда банк и ОББ. В областния център Видин практически имат присъствие основните опериращи банки на българския финансов пазар.

Присъствието и близостта на основните български банки следва да се разглежда като предимство за местния бизнес, тъй като осигурява достъп до редица иновативни финансови продукти, които дават възможност на малките и средни предприятия и тези от земеделието да се възползват от инициативите на българското правителство, които осигуряват облекчен достъп до финансиране, като по-ниски лихви, такси и обезпечения и насърчават възможностите за стартиране на нов бизнес, както и модернизиране на производствата. От важно значение за местното развитие към настоящия момент следва да се разглежда наличието на следните финансови продукти:


  • Ниско-лихвени и/или ниско-обезпечени кредити по инициатива JEREMIE, насочени към неземеделския сектор;

  • Кредити с облекчени условия за кандидатстване по мерки по оперативните програми;

  • Мостови кредити за земеделски стопани срещу залог на очакваните плащания по СЕПП и НДП;

  • Ниско-обезпечени кредити за изпълнение на програми по мерки 121, 122 и 123, гарантирани от НГФ и ДФЗ;

  • Ниско-лихвени кредити предоставяни от ДФЗ за изпълнение на мерки по ПРСР.

В общината имат представителство и пет застрахователни компании – ДЗИ, Алианц България, Български имоти, Армеец, Бул-инс.

Община Кула се възползвала и от работата с ФЛАГ, като през 2011 г. подава искане за кредит в размер на 280 000 лева от фонд ФЛАГ. Предназначението на искания кредит е изпълнение на проект за частична реконструкция на улица "Възраждане" в гр. Кула, част "пътна", по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” на Програма за развитие на селските райони.



Изводи:

С оглед на изоставането в икономическото развитие на общината от основен приоритет е активизирането на всички местни нива за използване максимално на възможностите за развитие, предоставяни посредством различните европейски, национални и регионални финансови инструменти. Също така следва да се търси насърчаването на публично-частното партньорство при привличане на частни инвеститори в общината в потенциалните за развитие области като туризма. Не на последно място общината следва да стане мотор за насърчаване на частната инициатива и формирането на нови бизнес връзки и възможности.Сравнителната изостаналост следва да се използва като повод за търсене на допълнителни облекчения за инвеститорите, желаещи да инвестират в общината.



SWOT анализ ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

Добри климатични и почвени условия за развитието на земеделието и пчеларството

Традиционен опит в производството на земеделието, животновъдството и млекопреработването;

Опит в шивашкото производство;

Опит в производството на каучукови изделия;

Свободен трудов ресурс;

Отлични даденост за развитието на алтернативен, ловен и културен туризъм;

Добър потенциал за развитието на социални услуги;


Ниска бизнес инициативност и култура;

Ограничени финансови източници;

Свито потребление в самата община и област;

Липса на развита туристическа инфраструктура и натрупан опит в тази сфера;

Липсата на преработвателна промишленост като връзка на земеделските производители и пазара на вторична продукция;

Липсата на кооперативи и сдружения, вкл. земеделски;




ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

Засилващо се търсене на екологично чиста селскостопанска продукция при трайна тенденция за нарастване на цените ѝ;

Изграждане на Дунав мост 2;

Сравнително добри финансови възможности за развитие на бизнеса (европейски фондове и банково финансиране);

Нарастване на външни инвеститори извън ЕС към Северозападна България;

Търсенето на нови форми на туризъм като еко или културния туризъм;

Укрепване на позициите българската шивашка промишленост;

Подобряване на ситуацията в съседните гранични държави;


Удължаване на икономическата криза;

Липса на общ инвеститорски интерес без необходимостта от активна роля на публичната власт и публични инвестиции;

Липса на държавна политика за насърчаване на инвестициите в слаборазвитите и гранични райони;



1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница