Програма за развитие на селските райони 2014-2020



страница11/36
Дата26.05.2023
Размер343.53 Kb.
#117840
ТипПрограма
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   36
техническа спецификация приложение 2
N по
ред

Наименование на показателя

Изм. ед.

Нормативен документ, съгласно който трябва да се проведе изпитването

Стойност

1

Мразоустойчивост след 5 цикъла третиране с магнезиев сулфат, стойност на допустимата загуба по маса на материала

%

БДС EN 1367-2 или еквивалентен

не по-голяма от 25

2

Устойчивост на дробимост чрез коефициента Лос Анжелос

%

БДС EN 1097-2 или еквивалентен

не по-голямо от 40

3

Съдържание на фина фракция (частици с диаметър, по-малък от 0,063 mm)

%

БДС EN 933-1 или еквивалентен

не по-голямо от 7

4

Коефициент на плоски зърна

%

БДС EN 933-3 или еквивалентен

не по-голям от 35

5

Коефициент на формата

%

БДС EN 933-4 или еквивалентен

не по-голям от 35

6

Съдържание на натрошени или отчупени зърна

%

БДС EN 933-5 или еквивалентен

не по-малко от 90

7

Съдържание на напълно заоблени зърна

%

БДС EN 933-5 или еквивалентен

не по-голямо от 3

8

Пясъчен еквивалент

%

БДС EN 933-8 или еквивалентен

не по-малък от 35

9

Граница на протичане

%

“Норми за проектиране на пътища”, Приложение №16

не по-голяма от 25

10

Показател на пластичност

%

“Норми за проектиране на пътища”, Приложение №17

не по-голям от 6

11

Калифорнийски показател за носимоспособност CBR след 4-дневно киснене на почвени проби, уплътнени до плътност, равна на 98 % от максималната обемна плътност на скелета, съгласно БДС EN 13286-2 ( CBR min)

%

БДС EN 13286-47 или еквивалентен

не по-малък от 80

12

Съдържание на обща сяра

%

БДС EN 1744-1 или еквивалентен

не по-голямо от 1

Минералните материали, използвани за изпълнение на основни пластове, необработени със свързващи вещества трябва да бъдат с непрекъсната зърнометрия и да притежават висока плътност и добра носимоспособност.
Техническите изисквания към тях и Зърнометричният им състав трябва да отговаря на граничните условия, дадени в следващите таблици при изпитване, извършено съгласно БДС EN 933-1 или еквивалентен.

Фракция, mm

Отвор на ситата, mm

63

31,5

16

8

4

2

1

0-63

Преминали количества в%

100
-

85
55

65
35

50
22

40
15

35
10

20
0

100
-

85
55

68
35

60
22

47
16

40
9

35
5

100
-

90
50

75
30

60
20

45
13

35
8

25
5




Фракция, mm

Отвор на ситата, mm

56

31,5

16

8

4

2

1

0-56

Преминали количества в%

100
-

85
55

65
35

50
22

40
15

35
10

20
0

100
-

85
55

68
35

60
22

47
16

40
9

35
5

100
-

90
50

75
30

60
20

45
13

35
8

25
5




Фракция, mm

Отвор на ситата, mm

45

22,4

11,2

5,6

2

1

0,5

0-45

Преминали количества в%

100
-

85
55

65
35

50
22

40
15

35
10

20
0

100
-

85
55

68
35

60
22

47
16

40
9

35
5

100
-

90
50

75
30

60
20

45
13

35
8

25
5




Фракция, mm

Отвор на ситата, mm

40

20

10

4

2

1

0,5

0-40

Преминали количества в%

100
-

85
55

65
35

50
22

40
15

35
10

20
0

100
-

85
55

68
35

60
22

47
16

40
9

35
5

100
-

90
50

75
30

60
20

45
13

35
8

25
5

Процедурите при складиране не трябва да влошават качеството на складирания материал, както и да допускат внасяне на чужди материали в депото или купчината.
Материалът трябва да се складира върху твърда, чиста повърхност, като купчините трябва да са не по-високи от 5 m.
За изграждане на основни пластове от зърнести минерални материали, необработени със свързващи вещества трябва да се използва следното оборудване:

  • автосамосвали за доставка на материала;

  • автогрейдер с регулируем нож за разстилане и профилиране, с минимална мощност 73,5 кW;

  • вибрационен самоходен валяк с тегло, не по-малко от 7 t;

  • автоцистерна с греда с дюзи за разпръскване на вода под налягане за оросяване на материала до достигане на оптимална влажност;

  • тежък статичен валяк с тегло, не по-малко от 11 t, като теглото на използваните валяци се определя в зависимост от дебелината на уплътнявания пласт и вида на материала, който ще се използва.

Преди да започне изграждането на основните пластове, необработени със свързващи вещества, земното легло или подосновния пласт на настилката трябва да бъдат подготвени така, че да отговарят на установените изисквания.
Основните пластове, необработени със свързващи вещества, трябва да се изграждат само тогава, когато атмосферните условия не увреждат качеството на завършените пластове.
Проектната смес с оптимално водно съдържание се доставя на обекта с автосамосвали и се изсипва в приемния кош на полагащата машина.
Полагаща машина трябва да е снабдена с водеща корда, регулираща дебелината и наклона на изпълнявания пласт.
Положения пласт трябва да се уплътнява със съответната уплътнителна техника. Уплътняването трябва да се извършва при оптимално водно съдържание, до достигане на проектна плътност, която трябва де е не по-малко от 98 % от максималната обемна плътност на скелета, определена в лабораторни условия, чрез уплътняване по модифициран Проктор, съгласно БДС EN 13286-2 или еквивалентен. При необходимост за овлажняване на материала трябва да се използва само приетото оборудване.
Овлажняване не трябва да се извършва, докато материалът не се уплътни достатъчно от уплътнителната техника, така че да се избегне отмиване и отделяне на финните частици от повърхността.
Материалът за основен пласт се доставя с автосамосвали и се разтоварва върху предварително уплътнения подосновен пласт или земно легло на настилката равномерно по цялата широчина с помощта на автогрейдер. Уплътняването се извършва със статични или със статични и вибрационни валяци при оптимално водно съдържание, до достигане на проектната плътност, която трябва да е не по-малко от 98 % от максималната обемна плътност на скелета, определена в лабораторни условия, чрез уплътняване по модифициран Проктор, съгласно БДС EN 13286-2 или еквивалентен.
Допустимите дебелини на изпълнените пластове от зърнести минерални материали, необработени със свързващо вещество в зависимост от размера на зърната и вида на уплътнителните машини са дадени в следната таблица.

N по ред

Вид уплътнителни машини

Размер на зърната, mm

дебелина на уплътнения пласт, cm

1

Статични валяци

не по-голям от 63

от 8 до 15

2

Статични и вибрационни валяци

не по-голям от 63

от 15 до 30

Пластове, които не отговарят на посочените допустими отклонения, трябва да бъдат поправени. При повърхностен ремонт на части от даден участък трябва да се осигури подходяща връзка между стария и новоположения материал.
Готов за приемане участък (контролиран участък) е този, в който материалът е положен и уплътнен в рамките на един ден и при изграждането на който са употребени постоянни материали. Когато работния процес изисква продължително време, участъкът за приемане трябва да бъде изпълнен максимум за два дни.
Допустими отклонения за нивата на повърхността на пласта:

  • за 90 % от всички измервания за ниво( H 90 )  15 мм;

  • за максимални измерени стойности( H max )  20 мм.

Приеманият участък трябва да отговаря на изискванията, дадени за нива на повърхността, като не по-малко от 90 % от измерените нива на цялата повърхност да са в рамките на допустимо отклонение Н90 преди да са направени някакви корекции.
Отделни точки, където котата на повърхността се отклонява с повече от допустимо отклонение Н max трябва да бъдат ремонтирани, за да влязат в рамките на допустимо отклонение Н90.
Нивата на повърхността на приемания участък трябва да бъдат замервани в не по - малко от 20 точки.
Средната широчина на пластовете трябва да бъде не по-голяма от тази, показана на чертежите и никъде външният им ръб не трябва да бъде повече от 50 mm навътре от линиите, показани на чертежите.
Броят на измерванията за приемания участък трябва да бъде не по- малък от 5.
Допустими отклонения за дебелина:

  • за 90 % от всички измервания (D90) 21 мм;

  • за максимално измерената дебелина (Dmax) 27 мм;

  • за средно измерената дебелина (Dсредно) 5 мм.

Счита се, че пластът отговаря на определените изисквания за дебелина, ако преди да са направени корекции на дебелината, не по-малко от 90 % от всички направени измервания са не по – големи от определената дебелина минус допустимото отклонение D90 и средната дебелина на пласта за контролното сечение е не по - малка от определената дебелина на пласта минус допустимо отклонение D средно.
Отделни точки, където действителната дебелина е по- малка от определената дебелина минус Dmax трябва да бъдат ремонтирани, за да попаднат в границите на D90.
Броят на изпитванията за контролно сечение трябва да бъде не по -малък от 5.
Когато се извършва замерване с 3 м лата, перпендикулярно на оста, максималният просвет между повърхността на пласта и основата на латата трябва да бъде не повече от 10 mm.
Във всеки напречен профил разликата между котите, измерени на терена и котите, посочени в проекта трябва да бъде не повече от 20 мм.
Броят на замерванията за контролното сечение, трябва да бъде не по-малък от 5.
Когато се изпълняват два или три пласта, изискванията за наклон, дебелина, напречно сечение и равност се прилагат за горния пласт, като долния пласт (долните пластове) се изпълняват с достатъчна точност, за да може изпълнението на цялата конструкция да бъде в границите на допустимите отклонения.
Степента на уплътняване на основните пластове трябва да се проверява по метода “заместващ пясък”, съгласно “Методика за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез заместващ пясък” или чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130 или еквивалентен.
Средната обемна плътност на скелета на място на уплътнен пласт трябва да бъде не по-малка от 98 % от максималната обемна плътност на скелета, определена съгласно БДС EN 13286-2 или еквивалентен, като единичните стойности трябва да са не по-малки от 96 %. Средната стойност се определя от не по-малко от 5 измервания, извършени в произволни местоположения на контролното сечение. Обемната плътност на скелета на място трябва да бъде измерена съгласно “Методика за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез заместващ пясък”.
Когато степента на уплътняване се определя чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130 или еквивалентен, стойността на отношението на модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване (E2/E1) не трябва да бъде по-голямо от 2,2.
Стойностите на модулите на еластичност, получени съгласно БДС 15130 или еквивалентен, не трябва да бъдат по-малки от 150 MPa за основни пластове, изпълнени от трошен камък и от 120 MPa за основни пластове, изпълнени от баластра.
Свойствата на материалите трябва да се проверяват преди използването им за изпълнение на строителните работи.
Асфалтови работи
Изисквания към материалите за асфалтови работи
Едрозърнест скален материал
Едрозърнест скален материал е тази част от скалния материал, която се задържа на сито 2,0 mm. В състава на едрозърнестия скален материал влиза трошен естествен камък или претрошен чакъл. Натрошените зърна трябва да имат кубична и ръбеста форма. Зърнометрията трябва да бъде такава, че когато са комбинирани с други фракции в точни съотношения, получената смес да отговаря на изискванията на Спесификацията.
Едрозърнестият скален материал се произвежда в трошачно-сортировъчна инсталация. Вземането на проби от едрозърнестия скален материал се извършва в съответствие с БДС EN 932-1 и БДС ЕN 932-2 или еквивалентни. Зърнометричният състав на едрозърнестия скален материал се определя в съответствие с БДС EN 933-1 или еквивалентен.
Съдържанието на натрошени зърна, в % по маса, за износващи и долни пластове на покритието (биндери) трябва да бъде не по-малко от 100 %, а за асфалтови смеси за основни пластове - не по-малко 75 %, когато се определя в съответствие с БДС EN 933-5 или еквивалентен.
Едрзърнестият скален материал за асфалтови смеси за дрениращо пътно покритие, за износващ пласт сплит мастик асфалт и за износващ пласт тип А за категория на движение тежко и много тежко трябва да бъде от магмени скали.
Изисквания към физико-механичните показатели на каменните фракции за асфалтови смеси:

  • коефициент на плоски зърна, в % по маса: за асфалтови смеси за дрениращо пътно покритие, за износващ пласт тип сплит мастик асфалт и за износващ пласт от асфалтобетон тип А при движение тежко и много тежко – не повече от 15; за износващ пласт от асфалтобетон тип А при движение средно, леко и много леко, за асфалтобетон тип Б и за износващ пласт тип В1 - не повече от 20; за долен пласт на покритието (биндер) – не повече от 20 ; за основен пласт - не повече от 25, когато изпитването е в съответствие с БДС EN 933-3 или еквивалентен;

  • коефициент на формата, в % по маса: за асфалтови смеси за дрениращо пътно покритие, за износващ пласт тип сплит мастик асфалт и за износващ пласт от асфалтобетон тип А при движение тежко и много тежко – не повече от 15; за износващ пласт от асфалтобетон тип А при движение средно, леко и много леко, за асфалтобетон тип Б и за износващ пласт тип В1 - не повече от 20; за долен пласт на покритието (биндер) – не повече от 20; за основен пласт - не повече от 25, когато изпитването е в съответствие с БДС EN 933-4 или еквивалентен;

  • съдържание на фина фракция (зърна с размери под 0,063 mm), в % по маса: за асфалтови смеси за дрениращо пътно покритие - не повече от 1,5; за износващ пласт от сплит мастик асфалт , за износващ пласт от асфалтобетон тип А и тип Б и за износващ пласт тип В1 - не повече от 2; за долен пласт на покритието (биндер) – не повече от 3; за основен пласт - не повече от 4, определено съгласно БДС EN 933-1 или еквивалентен;

  • мразоустойчивост (след 5 цикъла третиране с магнезиев сулфат), загуби в % по маса: за износващ пласт - не повече от 18; за долен пласт на покритието (биндер) и за основен пласт - не повече от 20, определена съгласно БДС EN 1367-2 или еквивалентен;

  • устойчивост на дробимост, определена с коефициента Los Angeles, в % по маса: за износващ пласт при тежко и много тежко движение - не повече от 25; за износващ пласт при движение средно, леко и много леко - не повече от 35; за долен пласт на покритието (биндер) - не повече от 35; за основен пласт - не повече от 40, определена съгласно БДС EN 1097-2 или еквивалентен;

  • устойчивост на полируемост РSV: за асфалтови смеси за дрениращо пътно покритие, за износващ пласт сплит мастик асфалт и за износващ пласт от асфалтобетон тип А при тежко и много тежко движение - не по-малко от 50, когато изпитването е в съответствие с БДС EN 1097-8 или еквивалентен;

  • съвместимост между едри скални материали и битумни свързващи вещества за износващи пластове, в % запазена повърхност - не по-малко от 80, когато изпитването е в съответствие с БДС EN 12697-11 ,т.7 или еквивалентен, при по-малък процент запазена повърхност е необходимо да се използват добавки подобряващи сцеплението;

  • абсорбция на вода, в % - не повече от 2 за всички асфалтови пластове, определена съгласно БДС EN 1097-6 или еквивалентен.

Дребнозърнест скален материал
Дребнозърнест скален материал е тази част от скалния материал, която преминава през сито 2,0 mm. Дребнозърнестият скален материал се състои от естествен пясък и/или трошен пясък и трябва да има такъв зърнометричен състав, че когато е комбиниран с други фракции в точни съотношения, получената минерална смес да отговаря на изискванията на Спесификацията.
За източник на естествен пясък трябва да се счита пресевната инсталация, от която е доставен.
Трошеният пясък трябва да бъде произведен в трошачно-сортировъчна инсталация от натрошаването на чист, едър трошен камък, и не трябва да съдържа плоски и продълговати зърна. Вземане на проби от дребнозърнестия скален материал се извършва в съответствие с БДС EN 932-1 и БДС ЕN 932-2 или еквивалентни. Зърнометричният състав на дребнозърнестия скален материал се определя в съответствие с БДС EN 933-1 или еквивалентен.
Дребнозърнестият скален материал, влизащ в състава на асфалтовите смеси, трябва да отговаря на следните изисквания:

  • пясъчен еквивалент, в %: за естествен пясък - не по-малък от 50, за трошен пясък – не по-малък от 60, определен съгласно БДС EN 933-8 или еквивалентен.

  • мразоустойчивост (след 5 цикъла третиране с магнезиев сулфат), загуби в % по маса: за износващ пласт - не повече от 18; за долен пласт на покритието (биндер) и за основен пласт - не повече от 20, определена съгласно БДС EN 1367-2 или еквивалентен;

Отделни депа от материали, които съдържат повече от 10 % по маса дребозърнест материал (<2,0 mm), трябва да бъдат изпитани за "пясъчен еквивалент".
Асфалтовите смеси за дрениращо пътно покритие и сплит мастик асфалтът се изпълняват само с трошен пясък, за всички останали асфалтови смеси се допуска използване съотношение на трошен към естествен пясък по-голямо или равно от 1:1. В асфалтовите смеси за износващ пласт и долен пласт на покритието (биндер) съдържанието на естествен пясък в общата минерална смес не трябва да надхвърля 20 тегловни %.
Минерално брашно
Минералното брашно, влизащо в състава на асфалтовите смеси се състои от фини частици получени от ситно смлян варовик в съответствие с БДС EN 13043 или еквивалент. То трябва да бъде добре изсушено и да не съдържа буци и да има зърнометричен състав, отговарящ на изискванията дадени в следващата таблица.



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   36




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница