Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Физико - механични показатели
Изтегляне 343.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Земно - механични показатели и методи за изпитване Нормативни документи
Видовете лабораторни и полеви изпитвания, доказващи достигнатите стойности на земно-механичните показатели на земните съоръжения (изпитванията за плътност и носимоспособност), са посочени в следната таблица.
Забележка: БДС EN 13286-2 и БДС EN 13286-47 се прилагат за несвързани почви и за почви, обработени с хидравлично свързващи вещества. За извършване на земните работи трябва да се използват такива земекопни, разстилачни и уплътняващи машини (багери, скрепери, булдозери, товарачни машини, грейдери, валяци и др.), оборудване и методи на работа, които да отговарят на изискванията за материалите, подлежащи на изкопаване и влагане в земните съоръжения. Земните работи и земните съоръжения ще се изпълняват само с машини и оборудване с технически качества, доказани с технически паспорти и документи за техническата им годност. Земните работи трябва да бъдат изпълнени точно по профилите и размерите на проектните чертежи и нивото им не трябва да надвишава котите на земното легло на пътната настилка. Откосите трябва да бъдат с равна повърхност, без наличието на неуплътнен материал. Изпълнението на Земните работи може да започне: при направен опис на дървета, сгради и съоръжения на строителната площадка и около нея, които ще трябва да бъдат защитени от работещите и преминаващи строителни машини, с указания за съответните защитни мероприятия; при трайно геодезично очертаване на осите и геометричните контури, зоните на изкопните и насипните работи, трасетата на временните пътища, рампите и други съоръжения, предвидени в проекта; при изградени предпазни заграждения и изпълнена временна сигнализация на строителството; след отстраняване и извозване по предназначение на хумусния слой или неговото депониране и съхраняване, ако има такъв; при изпълнени временни и постоянни отводнителни съоръжения, разположени в насипните зони; при почистена строителната площадка от храсти, дървета, пънове и едри камъни; при изградени временни пътища и предвидените в Проекта рампи, ако такива се налагат. Трайните геодезични маркировъчни знаци няма да бъдат приети, когато са поставени в зоната на предстоящи земни работи, изпълнявани със земекопни машини, както и на места, в които се очаква слягане или хлъзгане на почвите. Изпълнението на земните работи трябва да се спира при: разрушаване на обозначителните знаци; настъпили неблагоприятни инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия, вследствие на природни бедствия. Изпълнението на земните работи може да продължи след възстановяването на обозначителните знаци, съответно след нормализиране на хидрогеоложките условия. При необходимост трябва да бъдат изградени предпазни отводнителни окопи. Земното легло се приема за изградено, когато във всяко едно сечение, котите отговарят на предвидените в напречните профили нива на кота земно легло на пътната настилка. Уплътняването на земното легло на настилката във всички насипни и изкопни участъци трябва да бъде със стойност, не по-малко от 95 % от максималната обемна плътност на скелета на материала, получена по модифициран Проктор съгласно БДС 17146 (БДС EN 13286-2) или еквивалент. Степента на уплътняване може да се определи и чрез отношението на модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване (E2 / E1) при изпитване с кръгла натискова плоча съгл.БДС 15130 или еквивалент. Изграждането на основните пластове на пътната конструкция не може да започне преди приемането на изпълненото земно легло. Движение на пътно-строителни машини и приобектов транспорт по завършеното земно легло, ще бъде допуснато само при взимане на необходимите предпазни мерки. Изпълнението на изкопите включва изкопаване на материала в рамките на чистите линии на напречните профили на изкопа. Изкопните работи трябва да са съобразени с основите на съоръженията. Изкопите за тръбни водостоци, тръби, сифони, дренажи и канали, се ограничават от изкоп до оказаната дълбочина и широчина, необходима за изграждане на съоръжението. Материалите неотговарящи на изискванията за годност при употребата им в постоянните земни работи са: почви от група А-8 на груповата спесификация на почви и смеси от почви и зърнести материали; материали в замръзнало състояние; глини с граница на протичане, по-голяма от 45% и показател на пластичност, по-голям от 27 %, определени съгласно Приложение 16 и Приложение 17 на “Норми за проектиране на пътища”; несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10% оптималното водно съдържание без съответно осушаване; свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5% оптималното водно съдържание без съответно осушаване; материали, склонни към самозапалване; материали с опасни физични и химични качества, изискващи специални мерки за изкопаване, обработка, складиране, транспортиране и депониране. За извършване на изкопните работи трябва да се използват такава механизация и такива методи на работа, които да отговарят на изискванията на материалите, подлежащи на изкопаване. Качествата на подходящите материали трябва да бъдат поддържани така, че когато те бъдат вложени в насипа и уплътнени, същите ще бъдат в съответствие с нормативните изисквания. Преди започване на изкопните работи трябва да се освободи зоната за работа от всички свободно течащи води. При извършване на изкопните работи трябва да бъде гарантирано максималното отводняване на изкоп по всяко време. За целта трябва да се изградят такива временни водоотводни съоръжения, които да гарантират бързото отвеждане на повърхностните и течащи води извън зоната на обекта. Излишният подходящ материал, и всичкият неподходящ материал трябва да бъдат складирани на депа. При извършване на изкопните работи не се допуска смесване на подходящ с неподходящ материал. Изкопните работи трябва да се изпълняват по начин, който да гарантира целостта на откосите. Изкопите за основи и канали трябва да бъдат укрепени през цялото време на изкопните работи. Обшивките и другите укрепвания на изкопа трябва да бъдат свалени при напредването на обратна засипка, с изключение на случаите, когато в проекта е предвидено те да останат на място. Изкопите, изискващи обратна засипка, трябва да останат открити само за необходимия минимален период. Изкопът може да бъде спрян на всеки етап от изпълнението му, като се осигури пласт, оставен над котата на земното легло като защита срещу замръзване и преки атмосферни влияния, чиято дебелина да бъде определена за всеки индивидуален случай, като тази дебелина не трябва да бъде по-малка от 0,3 m. Изпълнените изкопи трябва да отговарят на напречните профили, дадени в Проекта. Когато бъде достигнато проектно ниво на изкопа, трябва да бъде оформено и подготвено земното легло на пътната настилка. Контролът при изпълнение на изкопи включва следните проверки: изпълнение на всички завършени работи, предшестващи започването на изкопите съгласно Проекта; спазване на технологичните изисквания и на правилата за безопасност на труда; спазването на проектните изисквания по отношение на временните и окончателните откоси и контури на изкопите. Не се допуска изпълнение на изкопи, когато не са завършени работите, които предшестват изкопите. При изпълнение на изкопите не се допуска: увеличаване на широчините или дължините на различните видове изкопи, както и промяната на откосите им; извършването на земни работи чрез подкопаване и съответното оставяне на козирки над забоя и надлъжни пукнатини в горните ръбове на изкопите; прекопавания на изкопите в земни почви. Не се допуска приемането на изкопни работи, когато при проверка на трасировъчните елементи на съоръженията се констатират отклонения, по-големи от дадените в следната таблица.
Насипите трябва да се изграждат от подходящ насипен материал от групите А-1 и А-2 или от почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 след извършване на подходяща стабилизация. Материалът за насипи трябва да бъде положен в последователни пластове, върху пълната широчина на напречното сечение плюс необходимата резервна широчина и на такива дължини, които са удобни за навлажняване, смесване и подравняване, както и на методите за уплътняване, които са възприети. Всеки пласт трябва да се полага с равномерна дебелина, с помощта на булдозер, грейдер или друга подходяща механизация. Преди уплътняването дебелината на всеки пласт не трябва да надвишава максималната дебелина на уплътняване, зависеща от вида на почвата и от оборудването за уплътняване. При наличие на буци или късове същите трябва да се разбиват напълно. Максималният размер на зърната на насипния материал не трябва да надвишава 2/3 от дебелината на положения и уплътнен пласт. Влаганият насипен материал трябва да бъде с приблизително оптимално водно съдържание или по-ниско от него, когато започне уплътняването. Оптималното водно съдържание се определя, като водно съдържание, получено при изпитване, определящо максималната обемна плътност на скелета, при оптимално водно съдържание, съдържание, получена по модифициран Проктор съгласно БДС 17146 (БДС EN 13286-2) или еквивалентни. Ако материалът е твърде сух, необходимото количество вода трябва да бъде равномерно разпределено и внимателно смесено с почвата до постигане на еднородно водно съдържание за цялата дебелина на пласта. Ако материалът е твърде влажен, той трябва да бъде въздушно изсушен до задоволително водно съдържание. Ако възникнат неблагоприятни атмосферни условия, при които водното съдържание на влаганите почви да не може да бъде намалено до приемлива стойност, работата трябва да бъде спряна. Всеки положен рохкав пласт трябва да бъде внимателно уплътнен посредством бандажни валяци, пневматични валяци, вибрационни валяци и или друг вид уплътняващо оборудване. За почви, вградени в насипа от класовете А-1 и А-2 уплътняването трябва да се извършва с вибрационни или статични валяци, а за стабилизирани почви от класовете А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали трябва да се използват валяци тип “кози крак”, пневматични валяци и по изключение - вибрационни. Уплътняването трябва да започне от ръба на насипа и да продължи към центъра му, застъпвайки на половин широчина дирята на валяка при всяко следващо преминаване. При наклонени сечения, валирането започва от по-ниската страна и продължава към по-високата. Цялата уплътнявана площ трябва да бъде предмет на достатъчен брой преминавания, необходими за получаване на равномерно уплътняване. Преди започване на насипните работи трябва да се провери: съответствието на приетите в Проекта и действителните физико-механични показатели на почвите; точното положение на осевата линия на повърхността на земното платно в план и профил; плътността и носимоспособността на основата на насипа преди полагането на пластовете на насипа; еднородността на почвата за влагане; равността и наклона на повърхността на земната основа на насипа; широчината на земната основа на насипа; правилното изпълнение на водоотвеждащите съоръжения. Не се допуска смесването и влагането в насипа на свързани почви с различни физико-механични показатели. На всеки положен пласт на насипа трябва да се контролира постигнатата плътност на място или степен на уплътняване. При изпълнение на насипни работи със скални материали не се допуска влагането на скални късове с размер над 2/3 от проектната дебелина на пласта. Дебелината на полагания пласт и броят на преминаванията на уплътнителните средства в една точка трябва да са съгласно изискванията на Проекта. Когато в насипа или в отделни негови зони се вграждат едрозърнести слабо свързани почви и скални материали, които съдържат зърна по-големи от 63 mm над 25% по маса, вместо плътност се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130 или еквивалентен. В този случай степента на уплътняване трябва да се определя опитно на място чрез уплътняване на опитен участък с вибрационни и тежки пневматични валяци, като дебелината на уплътнявания опитен пласт трябва да бъде променлива. За уплътнена ще се счита тази дебелина, за която максималното слягане, затихнало след няколко преминавания на уплътнителните машини и измерено по геодезичен способ, е не по-голямо от 10% от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отношението Е2 / Е1 , в което Е2 и Е1 са модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване. Не се допуска приемането на насипни работи, когато не са изпълнени предписанията за обекта и са получени отклонения по-големи от дадените в следващата таблица.
Изтегляне 343.53 Kb. Сподели с приятели:
|