Екологична оценка за въздействието на плана

4. Екологична оценка за въздействието на плана.

4.1. Основни цели на предварителната екологична оценка.

Оценката на въздействието е инструмент за по-добро вземане на решения и за гарантиране качеството и устойчивостта на публичните политики. Тя е свързана с идентифицирането, предвиждането и оценката на възможните резултати, както положителни, така и отрицателни, от прилагането на политиките, нормативните актове и въобще една или друга инициатива на изпълнителната власт. Насочена е към елиминиране или свеждане до минимум на негативните и оптимизиране на позитивните последствия от тях

Предварителна екологична оценка на Общинския план за развитие на община Вълчедръм за 2014-2020 г. цели да отчете екологичните проблеми в района на най-ранния етап от вземане на решения и направи този процес по прозрачен посредством консултации и участие.

Основните екологични цели в оценката се отнасят до:

• 
  Опазване на водите от замърсяване и постигане на добро качество на повърхностните и подземните води.
  
• 
  Постигане на изискванията за безопасно качество на питейните води, намаляване и свеждане до минимум риска за здравето на населението, чрез гарантирани микробиологични, химически показатели и органолептични качества на питейната вода.
  
• 
  Да се сведе до минимум замърсяването на почвите и да се реализира процеса на възстановяване на вече увредените почви.
  
• 
  Да се намали и сведе до минимум здравният риск от почвеното замърсяване.
  
• 
  Разработване и прилагане на регионални политики за постепенно разширяване обхвата на териториите с добро състояние на околната среда.
  
• 
  Разработване и приложение на ефективни системи за управление на дейностите по отпадъците с цел намаляване до минимум вредното им въздействие върху здравето и околната среда.
  
• 
  Усъвършенстване на системата за контрол и санкциониране на физическите и юридическите лица системно замърсяващи околната среда.
  
• 
  Повишаване екологичната култура на населението с цел осъзнаване на неблагоприятното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда от нерегламентираното изхвърляне и обезвреждане на отпадъците.
  
• 
  По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли.
  

4.2. Състояние на компонентите и факторите на околната среда и предложения за развитие и актуализация на дейностите свързани с опазване на околната среда

Състоянието на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси са в основата на бъдещото развитие на община Вълчедръм. Това предопределя и основните екологични приоритети заложени в ОПР, които се свеждат до решаването на основни цели и задачи за постигане на качество на живот на населението в съответствие с европейските здравни, екологични и технически норми и екологичен комфорт.

Заложените дългосрочни стратегически задачи за периода 2014-2020 г. включват подобряване на качеството на здравословната и жизнена среда и съхранение на природното наследство въз основа на принципите за устойчиво развитие; съхраняване и опазване на екологичния баланс; опазване чистотата и качеството на атмосферния въздух, водите, почвите, защитените територии и биоразнообразието; функциониране на надеждна система за мониторинг и управление на ОС и други актуални проблеми. Включват се редица мерки, свързани с подобряване качеството на питейните води; изграждане на инфраструктура за събиране, пречистване и заустване на отпадъчните води; подобряване на системата за управление на отпадъците В SWOT анализа на ситуацията в община Вълчедръм са обобщени силните и слаби страни, в това число и тези, свързани със състоянието на компонентите и факторите на околната среда.

Екологичният статус на качеството на атмосферния въздух се определя въз основа на основните контролирани показатели, регламентирани в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно утвърдения списък на районите за оценка и управление качеството на атмосферния въздух от МОСВ за община Вълчедръм не се изготвят индивидуални програми за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух. На територията на общината няма стационарна станция за замерване състоянието на въздуха и не се извършват редовни измервания. Оценка за качеството на атмосферния въздух се извършва на база измервания от мобилните автоматични пунктове за контрол (МС), както и от данни за измерени емисии на вредни вещества изхвърляни в атмосферния въздух от промишлени обекти, статистически данни и теоретични разчети за емисиите от съответните сектори на промишлеността, бита и автотранспорта.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автомобилният транспорт, изгарянето на твърди горива (дърва и въглища) в битовия сектор, дейности с неорганизирано изпускане на вредни вещества от кариери за добив на инертни материали, трошачно–сортировъчни инсталации, строителни и ремонтни площадки, неблагоустроените територии в населените места. Източникът на емисиите на азотен диоксид в атмосферния въздух са основно транспортът и битовото отопление, в съчетание с формирането на различни метеорологични условия на средата (скорост и посока на вятъра, температура на въздуха и атмосферно налягане, температурна инверсия). Особено силно влияние оказват инверсионните процеси, които определят различно поведение и миграция на замърсителите във въздуха и създават условия за кумулиране на замърсителите в приземния въздушен слой. Автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник, основно на фини прахови частици (ФПЧ). Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва неговите изменения – сезонни и денонощни. Влиянието на автотранспорта върху качеството на атмосферния въздух (КАВ) има първостепенно значение, тъй като той е най–динамично развиващия се източник на емисии в атмосферния въздух.

През зимния период, от интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор при определени метеорологични условия (безветрие) се натрупват замърсители в приземния слой от фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид до границите на пределно допустимите концентрации (ПДК).

Трябва да се отбележи, че недостатъчното хигиенизиране на пътните артерии и голямото количество неозеленени площи допринасят за допълнителното натоварване със замърсители на атмосферния въздух..

Качеството на атмосферния въздух в община Вълчедръм не създава риск за здравето на хората от общината, но трябва да се отбележи, че след изпълнение на заложените в ОПР цели ще се елиминират и съществуващите минимални източници на замърсяване.

Друг основен компонент на околната среда са водите, в това число повърхностните, подземните и отпадъчните (битови, производствени и др.).

Основните проблеми за нормалното водоснабдяване в района произтичат от замърсяването на подземните води и състоянието на водопроводната мрежа, която е технически амортизирана с висока степен на аварийност. Степента на урбанизация, промишлените дейности и свързаната с това степен на изграденост на канализационна и водопречиствателна инфраструктура са важен фактор за състоянието на повърхностните и подземните води. Проблемите и факторите, свързани с качеството и количеството на подземните води произтичат главно от неизградени и в лошо състояние канализационни системи и липса на достатъчен брой ПСОВ, нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води, наличие на нерегламентирани сметища, използване на питейна вода за промишлени нужди и др. Съществуващите канализационни системи се заустват без пречистване в повърхностните водни обекти, което от своя страна води до увеличаване товарът на замърсяване на повърхностните водоприемници.

В изпълнение на изискванията за осигуряване на по-добро качество на питейнта вода община Вълчедръм ще реализира проект за “Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Мокреш, община Вълчедръм – ІІ етап, Пречиствателна станция за питейни води при помпена станция “Мокреш”.

Рискът по отношение на опасността от наводнения за населението може да се определи като нисък.

Като актуален проблем може да се посочи продължаващото забавяне на изграждането на пречиствателни станции и канализационни системи в населени места с от 2000 до 10 000 еквивалент жители по Програмата за прилагане на Директивата на ЕС за отпадъчните води от населените места.

Ангажиментите на България по изпълнение на Директивата на ЕС за градските отпадъчни води включват до 2014 г. всички селища с население над 2000 еквивалентни жители да имат изградени канализационни системи.

В изпълнение на това община Вълчедръм е подготвила инвестиционен проект „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна мрежа и изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Вълчедръм” по проект за Техническа помощ. Реализирането на проекта е с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”. С разработения проект община Вълчедръм ще изпълни изискванията на директива 91/271/ЕС за населени места с еквивалентни жители между 2 000 и 10 000, което изисква разширение, реконструкция и модернизация, както и изграждане на нови канализационни системи, включително селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) в съответните населени места с еквивалентни жители между 2 000 и 10 000, едно от които е гр. Вълчедръм (5 774 еквивалентни жители, съгласно Програмата за прилагане на директива 91/271/ЕС).

Изпълнението на поставените в ОПР цели ще доведе до въздействия върху отделните компонененти на околната среда. Въздействията са положителни и отрицателни, като включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни последици. Отрицателни ще са предимно очакваните въздействия по време на строителния процес, с който е свързано прилагането на част от мерките. При реализацията на ПСОВ - крайният ефект е положителен, но по време на реализацията са възможни отрицателни въздействия, които са с еднократни и временни (по време на строителството). Тези мерки ще имат кумулативно въздействие - колкото по-дълго се прилагат, толкова екологичното и химическо състояние на водите ще се подобрява във времето. Целите за повърхностните води и целите за подземните води ще имат значително и то предимно положително въздействие върху компонентите на околната среда.

В Таблица 37 са обобщени предложенията за развитие и актуализация на дейностите свързани с количеството и качеството на водите.

Таблица 37: Развитие и актуализация на дейностите свързани с количеството и качеството на водите

В раздела „Почви” са разгледани основните проблеми и източници на замърсяване на почвите:

• 
  образуването на нерегламентирани сметища в община Вълчедръм;
  

• 
  недостатъчен контрол на състоянието на почвите по отношение използването от земеделските стопани на торове за подхранване на почвата и препарати за борба с плевелите.
  

Съществува и риск от замърсяване и нарушаване на съществуващите, както и от и създаване на нови, ландшафтни типове в следствие на строителните дейности при изграждане на ПСОВ и канализационни системи.

Разработването на баластриери в речното корито води до разрушаване на крайречни и речни местообитания, дънни местообитания на риби, земноводни и водни безгръбначни; дестабилизира се речното дъно в засегнатия участък; повишава се количеството на твърдия отток и съответно се влошава качеството на водата поради постоянно повишена мътност.

Въздействията обикновено са временни (през периода на разработването), като правило – обратими, но за продължителен период от време.

Почвеният екологичен статус на района налага да бъдат отчетени и заложени за решаване проблемите, свързани с:

• 
  трайно решаване на проблемът със залежалите продукти за растителна защита;
  
• 
  влиянието на автомобилния поток върху замърсяването на земеделските земи и влошаване състоянието на почвите като цяло. По въздушен път се пренасят азотни и серни съединения, въглеводороди и оловни аерозоли, затова голям дял в замърсяването на почвите има автотранспортът.
  

• 
  да се въведат дейности, свързани с ограничаване използването на пестициди и торове в земеделиет;
  
• 
  да се разработят проекти за събиране, съхранение и обезвреждане на пестициди, хербициди, фунциуиди и други препарати от такъв тип;
  
• 
  възстановяване функциите на на ерозирали почви.
  

В Раздел 1.6.5 “Отпадъци” на ОПР е отразено състоянието и са коментирани дейностите свързани с управление на отпадъците съгласно Закона за управление на отпадъците.

В експлоатация е Регионално депо Монтана (за битови и неопасни производствени отпадъци - клас „депо за неопасни отпадъци”), което обслужва общини Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово, Вълчедръм и Криводол (област Враца). Депото отговоря изцяло на изискванията на Наредба №8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр.83/2004 г.), в която напълно са транспонирани изискванията на Директива 1999/39/ЕС за депата за отпадъци.

На територията на община Вълчедръм се генерират основно битови, производствени и строителни отпадъци. Промените в жизнения стереотип на населението и свързаните с това изменения в бита, храненето, културата и работната среда, както и все по-масовото опаковане на стоките и продуктите, и въвеждането на нови опаковъчни материали, водят до увеличаване на количествата и промяна в състава на битовите отпадъци (БО). За периода 2001 – 2006 г. се наблюдава трайна тенденция към намаляване на събраните битови отпадъци независимо, че делът на обслужваното население за същия период се е увеличил с 9,8%. През същият период се наблюдава слабо нарастване на дела на пластмаса в състава на битовите отпадъци.

На територията на община Вълчедръм все още не е въведена система за разделно събиране на отпадъците. Приоритетно следва да бъде разработена програма с цел организирането и прилагането на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, училищата, заведенията за обществено хранене, търговските и промишлените обекти, обектите за отдих, забавления и туризъм, находящи се на територията на община Вълчедръм

За опасните отпадъци, образувани в бита - излезли от употреба флуоресцентни тръби и други лампи, съдържащи живак, следва да бъдат осигурени съдове за събиране и временното им съхранение и сключени договори с оползотворяващи фирми. Важно е да бъдат определени места за смяна на отработени моторни масла и да се поставят съдове за събиране на негодни за употреба батерии. Община Вълчедръм трябва да предприеме действия за организиране на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.

С приетата през 2005 г. Наредба за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори (Наредбата) в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 91/157/ЕО относно батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества.

Наредбата въвежда отговорност за изпълнение на определени количествени цели за разделно събиране, рециклиране и/или оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) за лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

Разрешения за дейности по рециклиране и оползотворяване на оловни-кисели батерии и акумулатори са издадени на “Монбат” АД, гр. Монтана, КЦМ АД, гр. Пловдив и ОЦК АД, гр. Кърджали. Тези инсталации имат достатъчен капацитет за рециклиране на негодните за употреба оловно-кисели батерии и акумулатори в страната.

Изискванията към пусканото на пазара на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и задълженията за събирането, транспортирането, временното съхраняване, предварителното третиране, повторното използване, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) са нормативно регламентирани с Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (обн. ДВ бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., ДВ бр.53 от 2008 г). Кмета на общината следва да има сключен договор с организация и кампанийно да се извършва събиране на този вид оборудване.

Дейностите по депониране на строителни отпадъци са регламентирани със Закона за управление на отпадъците (ЗУО), Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г.). Кметът на общината отговаря за избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на строителни отпадъци, определя маршрута за транспортиране на строителните отпадъци, образувани на територията на общината и инсталацията или съоръжението за третирането им, контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци. Третирането на отпадъците от строителство и разрушаване на сгради е проблем, за който все още в страната няма напълно утвърдена практика за събиране, предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане, както и изградена техническа инфраструктура. Затрудненията идват от това, че в страната има ограничен брой съоръжения за предварително третиране, в това число сортиране и раздробяване, на отпадъците от строителство и разрушаване, с цел последващо оползотворяване на отделните фракции. Към момента отпадъците от строителство и разрушаване обикновено се използват за запълване на изкопи на различни строителни и други площадки, за възстановяване на релефа, за насипи, при ремонтно-възстановителни работи на пътища и други обекти.

В съответствие с Националния стратегически план, общините следва да предвидят конкретни мерки за третиране на биоразградимите отпадъци с оглед намаляване количествата за депониране. Управлението на биоразградимите отпадъци включва събиране (разделно или със смесените битови отпадъци), анаеробно разлагане и компостиране, изгаряне и депониране. Екологичните и икономически ползи от различните методи на обработване зависят съществено от местните условия, като гъстота на населението, инфраструктура и климат, както и от наличието на пазари за свързаните с този процес продукти (енергия и компост). Изискванията към съоръженията и инсталациите за биологично третиране на биоразградимите отпадъци са регламентирани в Глава трета, Раздел І от Наредба 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Изискванията към площадките, на които могат да се разполагат съоръжения за биологично третиране на биоразградими отпадъци, са посочени в Наредба 7 от 24 август 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.

• 
  екологосъобразно събиране, сортиране, транспортиране и предаване за рециклиране на отпадъците на територията на общината;
  
• 
  недопускане на непосредствен риск за здравето на хората, възникващ от генерираните отпадъци от опаковки;
  
• 
  ограничаване и намаляване на въздействието върху околната среда, причинено от образуваните отпадъци от опаковки;
  
• 
  изпълнение на изискванията, определени в действащото национално и общинско законодателство в сферата на управление на отпадъците от опаковки и принос към постигане на целите за рециклиране и оползотворяване заложени в ЗУО;
  
• 
  събиране на данни за количествата генерирани отпадъци от опаковки;
  
• 
  активно участие на населението при прилагането на системите за разделно събиране на отпадъци.
  

В Таблица 40 са обобщени съответни предложения за развитие и актуализация на дейности, свързани с физичните замърсявания (шум, вибрации, вредни лъчения, акустика).

• 
  инициране и организиране на междудържавно сътрудничество по екологични проблеми и програми, свързани с трансграничните въздействия, замърсявания и др;
  
• 
  разработване на мероприятия за повишаване екологичното образование, култура и съзнание на гражданите, по-лесен достъп до информация относно състоянието на околната среда и активно участие на обществеността и бизнеса в процесите по опазване на околната среда;
  
• 
  запознаване на представители на регионалните и местни власти с ключовите аспекти на европейското законодателство по околна среда;
  
• 
  технологично обновяване и привличане на инвестиции (наши и чужди) в опазването, възстановяването и възпроизводството на околната среда; разработка и реализиране на проекти и ноу-хау на наши и чужди програми, финансирани от ЕС и български екофондове;
  
• 
  изграждане и функциониране на ефективна система за интегрирано управление на отпадъците в съответствие с новия закон (ТБО, производствени, строителни и опасни), която да включва целия арсенал от дейности - събиране, временно съхранение, рециклиране, оползотворяване (компостиране), обезвреждане и трайно депониране, в т.ч. мониторинг;
  
• 
  разработване на програми и регионални мерки за насърчаване, развитие и финансово подпомагане на дейности, свързани с интегрираното управление на отпадъците; събирането, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането, и трайното депониране на различни видове отпадъци са изключително голяма област за реализиране на различни по вид бизнес дейности на смесено общинско-частно ниво, на частен бизнес и особено на джойнвенчер с водещи европейски и международни институции в областта на третирането на отпадъците;
  
• 
  изграждане и функциониране на програма за екологосъобразно животновъдство.
  

Общинския план за развитие на община Вълчедръм дава възможност за устойчиво решаване на екологичните проблеми на територията на общината и запазване доброто състояние на околната среда. Поставен е акцент върху използването в максимална степен на наличните и потенциални благоприятни възможности, оползотворяването на природните ресурси чрез неутрализиране на заплахите, които средата поставя. Екологичната оценка на предложения план, извършена на експертно ниво, допълва и доразвива разработката както с нови аспекти по отношения на екологичния статус, така и по отношение на целите, задачите и приоритетите. Разработването на плана е съобразено със съществуващите дадености и спицификата му от една страна и от друга - с вграждането му в междурегионалното и национално развитие и сътрудничество.